Трите тайни града

НЮ ЙОРК И НЮ ДЖЪРСИ

САКСЪНИ ТАУЪР И ОКОЛНОСТИТЕ

НЮ ЙОРК

24 НОЕМВРИ, 06:00

В ранни зори „Небесният воин“ кацна на Тетерборо, малко частно летище край Хъдсън от страната на Джърси, на около двайсет и пет километра от Ню Йорк.

Самолетът зави и спря пред личния хангар на Хадес.

Там го чакаха два хеликоптера с вече въртящи се ротори.

По-големият бе огромен „Огъста Уестланд“ AW101, същият ВИП модел като зеленият „Маринър I“, с който летеше президентът на Съединените щати.

Вторият беше по-малък, луксозен „Юрокоптер“ ЕС155, който в друга обстановка щеше да привлича вниманието към себе си, но в сравнение с AW101 изглеждаше направо скромен.

Джак, Лили, Мей и Хадес слязоха от "Небесният воин" и се качиха в големия AW101. Стълбата се сгъна зад тях и хеликоптерът незабавно се издигна във въздуха.

Зоуи и Алби се качиха на по-малкия хеликоптер и продължиха към позициите си.

Веднага щом двете машини се отделиха от земята, Скай Монстър върна „Небесният воин" на пистата и отлетя да ги чака на малкото летище „Рипублик" на Лонг Айланд.

Мощният AW101 се носеше с грохот в небето, насочил се право към южната част на Манхатън.

Летеше ниско и бързо над улиците на Джърси и после над широката река Хъдсън и пътуването му — което би отнело цял час с кола — продължи точно единайсет минути.

Докато се носеха покрай силуета на Ню Йорк, Джак гледаше към многобройните небостъргачи, сред които и огромната Фрийдъм Тауър на Световния търговски център, която се издигаше точно пред тях.

Когато хеликоптерът се озова в района Трайбека северно от Кей 26, Хадес посочи едни блестящ модерен небостъргач с множество балкони и прозорци със синьо огледално стъкло. Сградата беше висока поне шейсет етажа.

— Това е моята Саксъни Тауър — каза той. — Апартаментът ми заема горните два етажа.

— Саксъни Тауър ли? — попита Джак. — Да не би да е свързано по някакъв начин с фамилията ти?

Хадес кимна.

— Саксъни, Саксония, Саксън, Десакс, Сакс-Кобург — всички те произлизат от една и съща родова линия. Започваш да разбираш кралския свят.

Кулата се издигаше почти на брега на Хъдсън, отделена от реката от малко по-ниска сграда, която още беше в строеж. Висока четирийсет етажа, в момента тя представляваше голи бетонни етажи, товарен асансьор oт едната страна и кран, монтиран на покрива. Джак беше попаднал на нея в проучването си, което бе направил по пътя насам.

Хадес забеляза, че Джак гледа сградата, и каза:

— Строящата се кула се нарича Уан Трайбека. Много е модерна. Всички апартаменти вече са продадени. Когато бъде завършена, в нея ще живеят много новобогаташи и рапъри.

Oт проучването си Джак знаеше, че Уан Трайбека се издига на самия бряг на река Хъдсън и в основата и има модерен тунел, който стига до крайбрежната автострада.

— Според първоначалните планове трябваше да е малко по-висока от Саксъни Тауър, тоест да е седемдесет етажа — каза Хадес. — Но въпреки че много богати и утвърдени предприемачи подкрепяха проекта, кой знае защо, градската управа оряза плановете и сградата беше одобрена с височина четирийсет етажа.

— Ти ли се намеси? — попита Джак.

Хадес сви рамене.

— С оригиналната си височина щеше да ми препречва гледката oт апартамента. Затова се обадих и плановете бяха променени.

— Ясно… — каза Джак. Това не беше открил в проучването си. — Живееш в доста интересен свят, Тони. Пpocтo казваш и нещата се случват.

Хадес сведе глава и въздъхна:

— Да, така беше.

Хеликоптерът кацна на покрива на Саксъни Тауър, където ги очакваше мъж с джинси, туристически обувки и жълто-кафяв пуловер "Пайн Вали".

Стоеше абсолютно неподвижно въпреки торнадото, предизвикано от роторите на машината.

Хадес скочи от хеликоптера и стисна ръката му с истинска привързаност.

— Джефри! — извика той през грохота на роторите. — Това е капитан Джак Уест-младши, дъщеря му Лили и майка му Мей. Представям ви Джефри Молс, моя иконом, изпълнителен мениджър и телохранител.

Джак прецени мъжа, докато си стискаха ръцете — около петдесетте, слаб, плешив и в добра форма, с бдителни, леко присвити очи, които за миг измериха Джак от глава до пети. Ръкостискането му беше като менгеме.

— Капитан Усет. Петият воин — каза той. — И победителят в Големите игри.

— Точно така — отвърна Джак.

— Джефри е завършил бизнес училището Уортън и това по уличен бой в Южна Филаделфия, две основни изисквания за работата си като адютант. Той е мой иконом и приятел от двайсет и пет години.

Джефри бързо ги поведе вътре.

— Сър, ако позволите. Силите на Робския цар току-що кацнаха в Нюарк и са на път с кола с полицейски ескорт. Разполагаме с двайсет минути в най-добрия случай.

Взеха частен асансьор до апартамента на Хадес.

— Еха! — възкликна Лили, когато пристъпиха вътре.

Да наречеш двуетажния апартамент на Хадес разкошен щеше да е най-голямото омаловажаване на века.

Той имаше прозорци от пода до тавана от всички страни, извито мраморно стълбище, два частни асансьора (единият до покрива, а другият до улицата), безценни картини, сред които две на Пикасо и една на Гоя, скулптури, цигулка Страдивариус и роял Бьозендорфер.

Апартаментът предлагаше панорамни изгледи към града на север и залива на юг, включително към Статуята на свободата.

Шестчленен екип от готвачи, прислужници и шофьор чакаше в горния край на извитото стълбище — нюйоркското домакинство на Хадес.

Той им кимна, извини се на всички и забързано ги поведе по един вътрешен коридор.

— Значи Робският цар има полицейски ескорт? — попита Джак, докато го следваше.

— Не забравяй, капитане, че вече трябва да гледаш по различен начин на света — каза Хадес, без да забавя крачка. — Всички големи държави на света като Америка, Русия, Великобритания и Франция съществуват, за да служат по един или друг начин на Четирите царства. Ако пожелае, царската особа може да използва всяка агенция на дадена страна така, както намери за добре — полиция, армия, флот, шпионски спътници, дори ядрени оръжия. Нужно е само едно телефонно обаждане.

— Невероятно… — промълви Мей.

— Не, просто реална власт — отвърна Хадес. — В този период на нестабилност Робският цар действа с властта на трима oт четиримата царе. Ако ни пипне, ще ни е много трудно да се измъкнем от хватката му.

Следван от Джак и останалите, които почти тичаха, за да не изостанат, Хадес рязко спря в офис частта на апартамента, която беше с площ колкото извънградска къща.

Джак винаги си беше представял личните кабинети на най-богатите хора на света точно по този начин.

Докато украсата в апартамента се състоеше от известни творби — Пикасо, Гоя, Страдивариус, — тези тук бяха по-езотерични и древни.

Пиедестали, на които бяха поставени парчета от каменни плочи със странни гравюри.

Статуи — някои с липсващи ръце, други без глави — върху подиуми.

Стар ствол на дърво с изображение на галактиката Хидра.

Хадес мина покрай всички тях, натисна някакво копче под бюрото си и вграденият библиотечен шкаф се измести и видяха голяма сребриста врата на трезор с високотехнологичен цифров панел и скенер.

Хадес опря палец в панела и погледна в скенера. През пръста и очите му пропълзяха лазерни лъчи и на екрана се изписа:

— Скенер на пулса? — учуди се Джак.

— В случай че някой ми извади очите и ми отреже палеца — отвърна Хадес. — Ако зад очите ми няма пулс, хранилището няма да се отвори.

Във вътрешността на дебелата стоманена преграда изщракаха невидими резета и засъскаха клапани, след което вратата се открехна.

Хадес я отвори.

— Влизайте. Тук държа важните неща.

Помещението без прозорци представляваше светая светих на разкошния дом на Хадес. Джак видя лавица, на която бяха подредени няколко наистина древни чудеса.

Малък кръгъл щит от блестящ черен метал.

Златна статуя на висок слаб мъж с глава на дългоклюна птица.

Централното място в хранилището обаче се заемаше oт два предмета, поставени на отделни пиедестали.

Единият беше богато украсен бронзов шлем под прозрачен стъклен похлупак.

Той беше вариант на добре известния коринтски шлем с характерния предпазител на носа и издължени набузници, но веждите над триъгълния отвор, който позволяваше на носещия го да вижда, бяха подчертани и изглеждаха по-сурови, по-гневни и страховити. Гребена от конски косъм отдавна го нямаше, беше останала само основата му.

Вторият предмет беше триъгълна каменна плоча.

Бледожълта на цвят, тя сякаш бе изработена от пясъчник и беше абсолютно поразителна. Беше покрита със знаци и символи и беше приблизително с големината на телевизор — стига телевизорите да са триъгълни.

Джак забеляза трите оръжия, изобразени на нея — шлем, меч и триръб боздуган или тризъбец.

Трите безсмъртни оръжия.

Той бързо щракна няколко снимки с телефона си.

Докато снимаше, забеляза, че част от долния десен ъгъл на плочата е била отчупена в някакъв момент в миналото, нарушавайки симетрията й.

Лили тръгна право към нея.

— Това е Словото на Тот — каза тя, докато разглеждаше гравираните по плочата знаци.

— Точно така — потвърди Хадес. — Плочата е на повече от пет хиляди години. Тя е едно от най-ценните неща, притежавани от фамилията ми. Баща ми, предишният Хадес, ми каза за нея едва на смъртното си легло, когато предстоеше да заема трона му. Каза, че била ключова част от Олтара на космоса.

Обърна се към Лили.

— Опитах се да се свържа с баща ти — с биологичния ти баща, предишния оракул, да я преведе, но той беше трудно откриваем и проблематичен човек и умря преди да успея да го намеря.

„Трудно откриваем и проблематичен", помисли си Джак. Хубаво определение. Предишният Оракул на Сива беше покварен и отвратителен пияница.

— През вековете мнозина от четиримата царе са прибягвали до помощта на лингвисти, разбивачи на кодове, гении, а в по-нови времена и компютърни програми в опит да разчетат Словото на Toт. Католическата църква — Култът към Амон Ра с неговата обсесия по Древен Египет — се занимава с това от повече от четири хиляди години. Аз самият построих суперкомпютър специално с цел да разчете текста на плочата и след цяла седмица пресмятания той не даде никакъв резултат.

Лили впери поглед в изветрелия триъгълен камък…

…за цели десет секунди.

— Мога да го чета — каза тя. — Изглежда, че първоначално върху плочата е имало шест послания, по две от всяка страна, но поради липсващото парче долу сега са останали само пет. Три от тях говорят за оръжията, а две за градовете. Първата група е за оръжията. Там се казва:

Тя присви очи.

— Втората е за градовете:

— Предполагам, че е имало и един ред за третия град, но тази част oт плочата е отчупена.

Хадес зяпна Лили с увиснало чене.

— За половин минута направи онова, за което аз изгубих години и милиони долари без никакъв успех. Дарбата ти е необичайна.

Лили, със своите джинси и тениска с Хан Соло, просто сви рамене.

— Родена съм с нея.

Джак беше напрегнат. Не искаше да се мотаят тук, особено в този ъгъл на апартамента, от кoйто нямаше друг изход.

— Липсващото парче — каза на Хадес. — Знаеш ли къде е?

— Не — отвърна Хадес. — Никой не знае. Преди време разбрах, че имало cтap отпечатък на цялата плоча. Твърди се, че се пазел от някакъв малко известен католически орден във Венеция, известен като Братството на Свети Павел. Много особен орден, крайно консервативен. Отношенията им с Католическата църква са малко обтегнати, тъй като те я смятат за прекалено либерална. Напълно е възможно дори да не са казали на Църквата за отпечатъка. Oткpaй време са били страстни колекционери на реликви и древни артефакти. Манастирът им е част от Галерия дел Академия, прочутия музей на Венеция.

— Кой друг знае за тази плоча? — попита Джак.

— Останалитe царе — отвърна Хадес. — Навремето, когато времената бяха по-спокойни, беше обичайно да организираме сбирки в домовете си. И излагахме ценните си антики.

Джак се огледа, сякаш търсеше преследвач.

— Аха. Ами времената вече са други и…

Внезапно стоящият до Хадес Джефри докосна слушалката в ухото си и каза в микрофона на китката си:

— Повтори!

— Какво има? — разтревожено попита Хадес.

— Някой току-що се е качил в частния ви асансьор в лобито и е преодолял скенерите. Петима мъже. В момента се качват…

Oт атриума се разнесоха оглушителни изстрели, последвани от писъци.

Писъците на хората от домакинството на Хадес.

Още три изстрела ги накараха да замлъкнат.

— Мамка му… — Джак се завъртя в търсене на изход.

Хранилището обаче беше задънена улица. Нямаше друг изход освен вратата, през която бяха влезли.

Намираха се в капан.

Хадес обаче вече вървеше към входа, където клекна и отметна килима. Под него имаше вградена в пода дръжка.

Той я завъртя и част от пода се вдигна на панти.

Пред тях се отвори тайно помещение — нещо като паник стая с размерите на малък килер.

— Вътре! Бързо! — прошепна Хадес.

Всички се набутаха в помещението под пода.

Джак хвърли поглед към шлема под стъкления похлупак в другия край на хранилището, като преценяваше дали няма да успее да се добере до него и да се върне преди врагът да пристигне, но Хадес го сграбчи за ръката.

— Няма време! Остани жив днес, за да се биеш утре.

Джак скочи в скривалището. Хадес слезе последен, като затвори капака след себе си и използва въже, за да издърпа килима обратно на мястото му.

Черно-бял монитор показваше картини от различните камери, разположени в апартамента на Хадес.

В атриума телата на служителите му лежаха до асансьора в локви кръв.

Друга камера показа петима мъже с черно облекло и въоръжени с автомати да влизат в кабинета на Хадес и направо в отвореното хранилище…

…където първите двама веднага откриха огън, като стреляха във всички посоки.

Вълната куршуми не пропусна нито една повърхност от хранилището; куршумите рикошираха oт бронираните стъкла, предпазващи артефактите.

Джак се облещи. Хадес беше постъпил правилно да ги замъкне в паник стаята.

Всички в скривалището затаиха дъх.

Стрелбата спря и лидерът на неканените гости влезе в хранилището и каза:

— Тук няма никой.

На Джак не му беше да гледа монитора, за да разбере кой е този човек.

Познаваше този глас. Гласът на човек, който мразеше Джак повече от всеки друг на света.

Орландо Комптън-Джоунс, царят на Земята.

Джак замръзна, вперил поглед в черно-белия монитор, който показваше хранилището над тях.

На него се виждаше жестокият цар, за когото се бе състезавал в Големите игри.

С Орландо имаше още четирима мъже. Двама очевидно бяха телохранители военни, въоръжени с автомати „Щаер".

Джак познаваше единия от другите двама — кардинал Рикардо Мендоса. Дребен, с тесни очи и тънък като молив мустак, Мендоса беше член на групата Омега на Католическата църква. Освен това беше главен съветник на Орландо. Джак го беше срещнал в Долния свят.

Последният от антуража на Орландо беше пълна противоположност на Мендоса. Изглежда, беше от индийски или пакистански произход и бе невероятно дебел, с рунтав сив мустак и много надиплени брадички. Късият му врат беше украсен с множество безвкусни златни верижки.

— Това е Съни Малик — прошепна Мей на Джак. — Специалист по антики от черния пазар на Карачи.

Джак кимна мълчаливо. Мей му беше разказала за смъртоносната си среща с Малик в Карачи заедно със Стреч и Мечо Пух.

Загледа се в Орландо.

Не беше виждал Царя на Земята от хаоса, който беше предизвикал по време на Върховната церемония на върха на двореца на Хадес в Долния свят пет дни по-рано. Беше чул, че Орландо и Мендоса са се измъкнали oт Индия, но не знаеше къде са отишли.

На монитора Орландо се обърна към двамата си съветници.

— Е?

— Шлемът на Хадес. — Мендоса посочи великолепното бронзово изделие. — Вече имаш Меча и Шлема. Когато вземеш Тризъбеца, ще притежаваш и трите оръжия.

Орландо предпазливо повдигна похлупака над Шлема и го взе.

— А къде е Тризъбецът?

Мендоса се обърна към Съни Малик.

— Според няколко древни критски тeкстa оръжието на Владетеля на морето, Тризъбият боздуган, бил погребан с него. Намира се в гробницата на Посейдон.

— А тя къде е?

— Точното и местоположение е неизвестно, но всички сведения сочат, че е недалеч от град Атлас.

Орландо се обърна към Мендоса, който кимна.

— Съгласен съм — каза кардиналът. — Това отговаря на нашите записи в библиотеките на Ватикана. А има и логика, тъй като Атлас е бил историческата столица на Царството на морето.

— Атлас — кисело рече Орландо. — Това означава консултиране със Сфинкса. Мамка му.

— Винаги съм намирал компанията на лорд Ланкастър за много приятна — каза Мендоса. — Много начетен и изтънчен човек, който почита традициите. Във ваше предимство е, че именно той е пазачът на Атлас. Предполагам, че като ваш кръвен роднина той с радост ще ви помогне в благородното ви начинание.

— Сфинкса може и да ми е братовчед — изсъска Орландо, — но също така е змия, която познава всяка тайна на всяка кралска фамилия на света. Как иначе според теб е получил прякора си? Освен това много добре си дава сметка, когато е в силна позиция. Господин Малик, докато ние говорим със Сфинкса, ти започни да проучваш къде се намира гробницата на Посейдон и Тризъбецът.

— Както заповядате — отвърна Съни Малик.

Докато Орландо и Малик разговаряха, Мендоса пристъпи към триъгълната варовикова плоча и насочи към нея някакво странно изглеждащо устройство.

То бързо сканира плочата с два зелени лазера.

— Баща ми ми разказа за тази плоча — рече Орландо. — Каза ми, че бащата на Хадес твърдял, че била част от Олтара на космоса.

Устройството на Мендоса избибипка…

…и лицето на кардинала грейна, докато четеше от екрана:

— „Мистерията на оръжията: Първото убива. Второто ослепява. Третото управлява. И Мистерията на градовете: Първият е Туле, потънал в неизмерими дълбини. Вторият е Ра, великият планински град".

Мендоса изглеждаше така, сякаш е видял Бог. Направо беше в екстаз.

— Невероятно каза той. — Това са две oт Мистериите — естеството на оръжията и редът на градовете. Това е жизненоважно — без него нямаше да знаем откъде да започнем. Започваме с Туле. Освен това трябва да отнесем плочата в лабораторията ми във Ватикана за пълен анализ.

В тъмната паник стая под тях Хадес се обърна към Джак и прошепна:

— Нали ти казах — програми за превод.

Докато двамата телохранители вдигаха тежката плоча от подиума и, Мендоса я гледаше с възхищение.

— Господи на небесата, великолепна е.

Орландо изсумтя.

— Щом казваш. Хадес вече не е неин собственик. И няма да му потрябва там, където отива. Ние обаче трябва веднага да потеглим за Туле…

Внезапно млъкна, заслушан в слушалката си.

— Разбрано — каза в микрофона. — Господа, трябва да се размърдаме. Други пътуват насам и не бива да сме тук, когато пристигнат.

И толкова бързо, колкото бяха дошли, Орландо и хората му напуснаха хранилището с Шлема и плочата и забързаха към асансьора.

Веднага щом вратите му се затвориха, Хадес вдигна капака на паник стаята и каза:

— Взеха Шлема и плочата. По дяволите. Поне успяхме да разчетем надписите.

— Кой е този Сфинкс, за когото споменаха? — попита Мей, докато излизаха от скривалището.

— Попадала ли си на трисмагите при проучванията си? — попита Хадес, докато и подаваше ръка да й помогне.

— Да — отвърна Мей. — Пазителите на трите тайни града.

— Сфинкса, или по-точно лорд Хардин Ланкастър XII, е един от трисмагите — каза Хадес. — Той е пазителят на най-великият от градовете, Атлас.

— Хайде, народе, размърдай се — подкани ги Джак. — Ние също трябва да се пръждосваме.

Излязоха забързано от кабинета на Хадес в коридора, минаха покрай извитото стълбище и продължиха към асансьорите.

Хадес погледна тъжно окървавените тела на хората си. Джефри коленичи до един от труповете…

Дзън!

Лампичката на десния асансьор светна.

Джак се извъртя.

Вратата на асансьора се отвори…

…и видяха огромен здравеняк, заобиколен от шест тежковъоръжени ченгета от специалния отряд на нюйоркската полиция. По мъртвешките им погледи обаче ясно си личеше, че не са никакви ченгета.

Здравенякът също видя групата пред себе си — Джак, Хадес, Лили, Мей и Джефри — и се ухили гадно.

— Я, здрасти. — Излезе от асансьора. — Май ви пипнах в крачка.

Беше по-висок от Хадес, поне метър и деветдесет, и в адски добра форма. Приликата беше очебийна. Лицето му бе същото като на Хадес — пронизващи очи, сурови черти и черни извити вежди — само че бе по-младо.

— Братко — каза той и кимна подигравателно на Хадес. — Колко се радвам да те видя. А това — той се обърна към Джак, — предполагам, че е прочутият капитан Уест. Изключително ми е приятно да се запознаем. Аз съм принц Яго Десакс, управител на Царския затвор, и съм тук, за да ви арестувам.

Всички бяха замръзнали в напрегнато очакване.

— Яго — предпазливо каза Хадес. — Моля те. Нека поговорим.

— Няма нищо за казване, братко. Ти извърши измяна срещу четирите трона и затова си осъден на доживотен затвор в Ереб. Свален си.

Джак веднага долови тона му.

Едва прикрито презрение.

Яго, горд принц, принуден да заеме по-ниския пост на полицай и тъмничар, не даваше и пукната пара за Хадес.

Хадес обаче не се предаваше.

— Яго, моля те, трябва да намерим Мистериите, за да спрем събитието Оме…

— Аз не трябва да правя нищо — рязко го прекъсна Яго. — Вече нямаш власт над мен, Антони. Ролята ти в световните дела приключи. Не ти остава нищо друго освен болка и страдание от моите ръце и аз с радост ще изпълня присъдата. Колкото до капитан Уест, той посегна на цар…

Внезапно алармите на сградата нададоха пронизителен вой.

Яго рязко се извъртя.

Джак също.

Последва дълбоко буботене…

…и зад панорамните прозорци на северната страна на апартамента на Хадес се появи страховита гледка.

Гигантски щурмови самолет V-22 „Оспри“ увисна пред прозорците с обърнати нагоре витла и застрашително наведен нос, с насочени към тях оръдия и ракети.

Втори самолет премина зад първия, рязко се наклони и описа широк кръг около небостъргача.

Джак не знаеше какво става. Ако се съдеше по изненаданата физиономия на Яго, същото се отнасяше и за него.

От двустранен сблъсъкът се беше превърнал в тристранен.

Сирените замлъкнаха и по системата за вътрешно оповестяване на сградата се разнесе мъжки глас:

— Поздрави, принц Яго и цар Хадес… добре де, бивш цар Хадес. С какво съжаление научих, че сте изпаднали в немилост.

Акцентът беше европейски — отчасти френски, отчасти немски.

— Аз съм Йегер Айнс и ние сме Рицарите на Златната осмица. Имаме законна заповед да убием капитан Усет и да заловим дъщеря му, както и приятеля й, младия господин Калвин, ако и той е тук. Цената беше платена и знакът е поставен. Сега те са наша собственост. Яго, предполагам, че си тук за Хадес и Уест. Ще ти позволим да вземеш Хадес, но не и Уест. Той и двамата младежи са наши.

Мозъкът на Джак се мъчеше да проумее какво чува.

Нима го преследваха две групировки?

Яго и онези задници — които явно искаха и Лили и Алби.

И сега новодошлите на практика казваха на Яго, официалния царски тъмничар, да им се маха от пътя.

Реакцията на Яго изненада Джак.

Той сграбчи грубо Хадес за ръка и го блъсна към хората си, които го закопчаха и го избутаха в асансьора.

— Сър! — Джефри се хвърли след тях, но една от мутрите на Яго го фрасна с приклад в лицето.

Джефри рухна окървавен на пода.

Яго извади пистолет и спокойно го насочи към главата му.

— Не! — запротестира Хадес. — Остави го! Не е направил нищо, освен да ми служи добре.

— Остане ли тук, той е все едно мъртъв, братко — отвърна Яго. — Знаеш как действат царете.

— Моля те…

Яго прибра пистолета в кобура.

— Така да бъде — каза той и се качи в асансьора при Хадес и хората си.

Докато вратите се затваряха, погледът на Хадес срещна този на Лили и устните му оформиха: „Бягай".

Яго пък погледна Джак и каза:

— Оставям те на милостта на рицарите. Моите съболезнования.

Вратата на асансьора скри лицето му и внезапно Джак, Лили, Мей и Джефри останаха сами във великолепния апартамент, вперили погледи в двата военни самолета, увиснали пред прозорците му на шейсет етажа над улиците на Ню Йорк.

И тогава рицарите започнаха зрелищна атака срещу Саксъни Тауър.

Въртящите се оръдия на първия „Оспри" оживяха и върху апартамента на Хадес се изсипа невъобразим порой трасиращи куршуми петдесети калибър.

Прозорците се пръснаха.

Навсякъде се разхвърчаха парчета стъкло.

Дупки от куршуми с размерите на топки за софтбол зейнаха в стените.

Безценни вази експлодираха.

Статуи се разлетяха на парчета.

Книгите по рафтовете бяха раздрани, листовете им се превърнаха в конфети.

Канапетата посипаха апартамента с гъши пух и пера.

Джак реагира инстинктивно. Подхвана в движение Лили и Мей и тримата се затъркаляха надолу по извитото мраморно стълбище. Джак сви тялото си около Лили, за да я предпази.

Икономът Джефри не изкара такъв късмет.

Куршумите се стовариха върху него като чукове.

Цялата предна част на тялото му се превърна в кървава каша. Той се загърчи ужасно, докато тежките противосамолетни куршуми минаваха право през тялото му и разкъсаха стената зад него, след което стрелбата най-сетне спря и той рухна на пода, пo-мъртъв и от мъртвите.

В долния край на стълбището Джак викна на Лили и Мей.

— Не спирайте!

През вече пръснатите панорамни прозорци виждаше единия щурмови самолет, но не и другия…

…и изведнъж облечени в черно командоси влетяха през прозорците — спускаха се по въжета от покрива. Явно вторият „Оспри" беше кацнал горе.

Бяха шестима, с черни очила, черни керамични маски, скриващи половината лице, и поразителни черни брони. Разгърнаха се с клинична прецизност в апартамента, вдигнали картечни пистолети МР-9.

„Нищо чудно, че Яго се пръждоса толкова бързо“ — помисли си Джак.

— Насам. — Той помъкна Лили и Мей през коридорите на долния етаж на апартамента.

Самолетът отвън се спусна и отново откри стрелба.

Пръснаха се още прозорци.

Още стени станаха на решето.

— Зоуи! — извика Джак в радиостанцията, без да спира да тича. — Трябваш ни!

— Видях — отговори гласът на Зоуи в ухото му.

— Югозападният ъгъл! — извика Джак.

— Разбрано.

Стигнаха до спалня в югозападната част на долния етаж — ъглова стая с прозорци от двете страни, от които се откриваше зашеметяващ изглед към Статуята на свободата и Атлантическия океан.

Самолетът се появи като гневен божествен сокол, с насочени към тях дула.

Джак извади пистолета си и стреля пръв, като пръсна прозорците и улучи пилотската кабина. Куршумът му разби стъклото и улучи един от пилотите в гърдите.

Самолетът рязко се наклони.

В спалнята нахлу вятър.

Джак се обърна и видя в коридора зад себе си бързо движещи се сенки.

Приближаваха.

По говорителите отново се разнесе гласът с европейски акцент.

— Капитан Уест. Безсмислено е да бягате. Където и да отидете, ще ви открием. Това ни е работата. Изпълняваме я безупречно от две хилядолетия. Повярвайте ми, най-добре е да се предадете веднага. Методите ни са колкото ефективни, толкова и прословути. Не искате да ги изживеете. Искаме момичето и приятеля и живи; вас не чак толкова. И все пак, макар да имаме задача да предадем на работодателя си дъщеря ви жива, не сме обещавали, че ще бъде невредима.

Лили погледна ужасено Джак и прошепна:

— Кои са тези типове?

Първият преследвач се появи в коридора зад тях с вдигнато оръжие. Джак стреля два пъти и го принуди да се скрие зад ъгъла.

— Капитане — каза гласът. — Няма къде да бягате. Обещаваме, че ако се предадете, ще ви убием бързо.

— Зоуи? — напрегнато каза Джак в микрофона си.

— Давайте! Западният прозорец. Сега! — извика Зоуи.

Джак грабна Лили и Мей за ръцете и попита:

— Скок на вярата с мен?

— Добре… — колебливо рече Мей.

— И още как — моментално отвърна Лили.

Заедно се втурнаха към широко отворения западен прозорец на спалнята точно когато самолетът се върна на позиция oтвън, а преследвачите им започнаха последната си атака срещу стаята и нахълтаха в нея с вдигнати оръжия.

Джак, майка му и дъщеря му скочиха през разбития прозорец на шейсет етажа над света, право пред увисналия V-22 и в утринното небе…

…Джак, Мей и Лили полетяха надолу покрай кулата — точно два метра преди да тупнат в стоманената кошница на кран — крана, който беше монтиран на покрива на Уан Трайбека, сградата в строеж от другата страна на улицата срещу Саксъни Тауър.

Докато преди бе спрян хоризонтално и напречно на покрива на Уан Трайбека, сега кранът беше издигнат под стръмен ъгъл към горните етажи на Саксъни Тауър и кошницата му беше поставена точно под югозападния ъгъл на апартамента на Хадес.

В кабината на крана седеше Зоуи, пратена там по-рано в случай че им се наложи да се омитат бързо.

Зоуи завъртя крана, от което висящата от стрелата му кошница се разлюля силно.

Двата V-22 го видяха и реагираха моментално.

По-близкият самолет се завъртя във въздуха и насочи оръжията си не към кошницата, а към Зоуи в кабината.

Самолетът откри огън и ротационните му оръдия затрещяха като пневматични чукове.

Зоуи приклекна.

От стоманените стени на кабината се посипаха искри от ударите на куршумите. Всичките й прозорци се пръснаха.

Вълната куршуми блъскаше кабината и я караше да се тресе.

Джак, Мей и Лили бяха все още в кошницата, която се люлееше в широка дъга високо над улиците. Прелетя ниско над покрива на строящата се сграда точно когато унищожителната стрелба на самолета откъсна кабината от гнездото й и целият кран се откъсна и — бам! — рухна върху покрива.

Зоуи се метна от кабината и се претърколи по прашния бетонен покрив на Уан Трайбека, а дългата стрела отскочи от повърхността и целият кран политна през ръба и изчезна от поглед.

Недалеч от Зоуи Джак, Мей и Лили скочиха от кошницата и се проснаха на бетона…

…миг преди кошницата да бъде повлечена към ръба.

Подобно на някакво гигантско насекомо с дълги крака, кранът полетя покрай Уан Трайбека и се стовари на оплетена купчина на улицата между строящата се сграда и Саксъни Тауър.

Джак вече беше скочил на крака. Подбра Лили и Мей и четиримата със Зоуи се втурнаха към най-близкото стълбище, докато двата самолета завиваха в небето над тях.

— Господи, Джак — извика Зоуи над цялата шумотевица. — Кои са тези типове?

— Поредната група от света в сенките, която иска смъртта ни — мрачно отвърна Джак. — Някакви рицари. Казаха, че искат Лили жива, а мен мъртъв, и че са им платили да го направят.

Четиримата се втурнаха надолу по прашните стълби.

Докато бягаха, виждаха през откритите бетонни нива на строежа как самолетите кръжат около сградата и ги дебнат.

Джак докосна микрофона на гърлото си.

— Алби! Обади се!

— Чувам те, Джак — незабавно отвърна Алби в ухото му.

— Заеми позиция! Надявах се, че няма да се наложи да те използваме, но май ще се наложи!

— Идвам — каза Алби.

Джак, Зоуи, Мей и Лили все още бяха много високо на Уан Трайбека и забързаха към обърнатата към реката страна на сградата.

Водите на Хъдсън проблясваха непосредствено до основата на сградата. На отсрещния бряг на широката река силуетът на Джърси се открояваше на утринната светлина.

Джак се загледа във водите трийсет етажа под тях и каза:

— Горе-долу деветдесет метра. Може да се оцелее. На косъм.

И тогава преследвачите им взеха решението вместо тях.

Единият от самолетите увисна над реката десетина етажа под тях…

…и изстреля две ракети по строящата се кула!

Ракетите полетяха, оставяйки абсолютно прави димни следи, улучиха Уан Трайбека и се взривиха.

Две колосални експлозии разтърсиха сградата.

Джак и трите жени се мъчеха да останат на крака, докато всичко около тях се тресеше и люлееше.

Греди скърцаха.

Бетон стенеше.

А после кулата се прекърши като отрязано дърво точно в средата и горната и половина започна да пада към река Хъдсън с Джак, Зоуи, Мей и Лили в нея.

Гледката беше невероятна.

Сякаш някакъв титаничен дървар беше отсякъл през средата високата четирийсет етажна сграда, принуждавайки я да се пречупи и да падне.

С оглушителен грохот на пукащ се бетон и раздрана стомана горната половина на кулата се откъсна от долната, полетя към Хъдсън…

…и се стовари във водата с гигантски плясък.

Огромната бетонна структура, тежаща цели 900 000 тона, рухна във водата и вдигна огромна вълна.

Вълната се разпространи във всички посоки като движеща се водна стена. По-голямата част oт нея се слегна в реката, без да нанесе поражения, но друга част се понесе обратно към острова, разби се във вълнолома и се разплиска върху крайречната автострада.

За момент огромната кула с откритите и бетонни етажи остана на повърхността — после нивата и се напълниха с вода и масивната конструкция започна да потъва.

Ако някой беше гледал внимателно сградата, докато падаше във водата — и по-точно северозападния и ъгъл, — щеше да види как четири миниатюрни фигури скачат от нея в последния момент и падат с краката напред във водата.

След като колосалната бетонна структура изчезна под повърхността сред кипнала пяна, двата V-22 „Оспри" се понесоха над водата в търсене на оцелелите — ако имаше такива.

В първия „Оспри" лидерът на Рицарите на Златната осмица Йегер Айнс се взираше в потъващата сграда и търсеше Уест и дъщеря му сред останките и вълните.

Но те така и не се появиха на повърхността.

Той изчака цели десет минути.

Нищо.

После на брега започнаха да пристигат линейки и полицейски коли. От тях нямаше нужда — нито един минувач не беше наранен при зрелищното рухване на сградата, — но по-късно те можеха да се окажат неудобни. Излезлите на сутрешен крос също бяха спрели и бяха извадили слушалките от ушите си, за да зяпат облещени гледката и да я снимат с телефоните си.

Йегер Айнс се вгледа отново в реката.

Възможно ли беше Уест и дъщеря му да са се удавили?

Да.

Но не му се вярваше.

Уест беше твърде отракан за подобно нещо. Несъмнено беше имал някакъв план за бягство.

— Да се махаме — каза той в микрофона на каската си.

Двата самолета полетяха на юг, отдалечавайки се от Ню Йорк.

— Няма значение, господа — добави Йегер Айнс. — Просто ще се наложи да измислим друг начин да ги изкараме на открито.

Докато двата „Оспри" се отдалечаваха на юг; на сто метра на север от мястото, където беше рухнала сградата, в покрива на тунела Холанд се отвори капак под налягане.

При откриването си през 1927 година Холанд бил първият подводен тунел на света. Сега той беше един от двата тунела, които минаваха под коритото на Хъдсън и свързваха Манхатън с Джърси Сити.

По-голямата част от тунела беше изсечена в материковата скала под коритото, но в двата му края, където пътят се издигаше, имаше къси участъци, минаващи през самата река.

В тези участъци имаше люкове с вътрешни камери под налягане, които позволяваха на водолази да проникнат в тунела при извънредни случаи.

Именно те бяха планът за бягство на Джак. Той беше решил, че при нужда екипът му може да скочи в реката от строящата се кула и с помощта на малки бутилки кислород да стигне до люковете в тунела.

Вярно, не беше очаквал да се хвърли в реката от върха на падаща кула, но планът по същество си оставаше същият.

След като скочиха от падащата сграда във водата, той, Мей, Лили и Зоуи захапаха мундщуците и заплуваха към тунела.

Влязоха през един от люковете, изравниха налягането и след това излязоха през аварийната врата в самия тунел… където Алби ги чакаше в малка oткрита „Тойота”.

Сега Джак седеше на задната седалка, целият вир-вода, и мислеше трескаво.

Хадес беше отведен от Яго в царския затвор, където и да се намираше той.

Наемните убийци в двата самолета — бяха се нарекли Рицарите на Златната осмица и бяха безскрупулни, добре въоръжени и изобщо не се бяха поколебали да унищожат цяла сграда — преследваха Лили, Алби и него.

И Орландо ceгa имаше преднина в надпреварата за градовете и предотвратяването на събитието Омега.

Докато се носеха през тунела Холанд, Алби се обърна назад.

— Накъде, Джак?

— Към летище „Рипублик" на Лонг Айланд. Трябва да се прегрупираме със Скай Монстър.

ДОЛНИЯТ СВЯТ

СЕВЕРОЗАПАДНА ИНДИЯ

24 НОЕМВРИ, 17:00

Докато Джак падаше със сградата в река Хъдсън, Мечо Пух и Стреч тъкмо пристигаха в Долния свят на затънтения северозападен бряг на Индия, където пустинята Tap се среща с Арабско море.

Двамата кацнаха със самолет амфибия в спокойните води на морето на запад от Долния свят и продължиха до брега.

Скелетите на танкери и товарни кораби все още се извисяваха на широкия равен плаж. Два от тях лежаха на една страна, килнати след бягството с участието на Джак Уест-младши.

Двамата погледнаха покрай корабното гробище и видяха висока бетонна структура, вградена в отвесния пясъчник — западния товарен док на Долния свят.

Там стояха два минотавъра и им махаха трескаво.

След минути се носеха в джип през дългия тунел, водещ към Долния свят.

След няколко километра излязоха от тунела в просторното пространство на гpадa на минотаврите. Подобно на мост на магистрала, бетонният им път минаваше над стотици паянтови постройки и продължаваше към планинския дворец на Хадес.

Стреч видя извисяващия се в далечината дворец…

…но те нямаше да стигнат до него.

— Какво става, по дяволите? — попита той.

Огромна тълпа минотаври се беше събрала на магистралата пред тях — поне две хиляди, и напълно блокираха пътя.

Само че не се опитваха да го блокират.

Мечо Пух се наведе напред.

— Гледат нещо. Нещо долу.

Джипът спря при тълпата и ги посрещна царят на минотаврите Минотус.

— Господин Пух, господин Стреч, толкова се радвам, че дойдохте — задъхано каза той. — Тук беше истински ужас. Онова нещо вече уби сто и петдесет oт хората ми.

Стреч пребледня.

— Сто и петдесет от… какво нещо?

Минотус ги отведе до парапета на надлеза и посочи надолу.

— Това беше единственият начин да го спрем. Примамихме го в една уличка и след това сринахме страдата зад него. Четирима от най-храбрите ми минотаври платиха за това с живота си.

Мечо Пух погледна през парапета и се облещи.

— Боже мой!

Сред постройките долу имаше задънена уличка. С умело поставени експлозиви минотаврите наистина бяха сринали една сграда, за да блокират изхода.

Резултатът беше дълбока пропаст с отвесни стени, от която нямаше измъкване.

А в уличката една човекоподобна фигура, висока поне метър и осемдесет и направена изцяло от бронз, крачеше напред-назад, гледаше наляво и надясно и нагоре и надолу и блъскаше яките каменни стени на затвора си.

Стреч зяпна шокиран нещото.

— Какво… по дяволите… е това?

— Излезе от един от сребърните ковчези в края на Големия кръг — каза Минотус. — Уби разчистващия екип от трийсет минотаври, преди да стигне дотук и да прокара кървава диря през хората ми. Пита всеки изпречил се на пътя му едно и също: "Кушма алла?". Ако не отговориш, те убива и пита следващия. Ако отговориш, но неправилно, те убива и пита следващия. Тъй като никой не знае правилния отговор, ни оставаше само да бягаме.

Мечо Пух погледна надолу към импровизирания затвор.

Фигурата приличаше на робот, но някак си не беше — движенията й бяха едновременно сковани и плавни, тромави и целенасочени, механични и живи. Приличаше на ходеща статуя, на висок бронзов автомат, който, озовал се в капана на отчаяните минотаври, не можеше да изпълни простата си програма.

Най-смахнатото в него, помисли си Пух — като се изключеше касапницата, която беше устроило на минотаврите, — беше лицето му… или по-скоро липсата на лице.

Нещото нямаше нито очи, нито уста.

Това го правеше да изглежда нечовешко.

Лишено от емоции. Безжалостно.

Единствената му черта беше подобният на извит клюн израстък, който сякаш бе заварен за лицето му.

— Силно е — каза Минотус. — Може да преобърне изпречила му се кола, да минава през стени и да откъсва крайници с голи ръце. Освен това е умно — може да отваря врати, да се качва по стълби, да решава проблеми. А и кожата му. Куршумите ни отскачат от нея. Същото се отнася за мечовете. Гранатите не оставят дори драскотина. Огнехвъргачките не го забавят. Ноктите му са като бръсначи и с тях наръгва всеки, който се осмели да му застане на пътя. Същински ходещ метален демон. И продължава да пита все същото проклето нещо: Кушма алла?

Стреч погледна Пух.

— Не знам какво казва, но имам идея на какъв език говори.

— Мислиш, че говори на Словото на Тот ли?

— Именно.

Стреч извади айфона си, отвори приложението за видеовръзка и набра номера на Лили.

Тя вдигна на първото позвъняване и лицето и се появи на екрана.

Като че ли се намираше в движеща се кола — бързо движеща се кола — и изглеждаше вир-вода.

— Здрасти, Стреч — каза тя. — Какво има?

— Добре ли си? — попита Стреч.

Лицето на Джак се появи до това на Лили.

— Да кажем само, че в Ню Йорк е напечено. Изгубихме Хадес и сградата, в която се намирахме, падна в Хъдсън. Какво имаш?

— Тук положението е сериозно — каза Стреч. — Сто и петдесет мъртви минотавъра благодарение на това… нещо… което излязло от един от ковчезите, за които спомена.

Той обърна камерата на телефона, за да покаже бронзовия човек в задънената уличка.

— Хей! — извика Стреч на фигурата.

Нещото погледна нагоре и го видя с металното си лице без очи. Дълбоко от тялото му се разнесе неземен глас:

— Кушма алла?

Дълбокият глас отекна в пещерата. Събралите се минотаври замлъкнаха и се вцепениха от страх.

— Смятаме, че говори на Словото на Тот — каза Мечо Пух. — Какво мислиш, Лили?

Лили не отговори веднага, но след миг каза:

— Определено е Словото на Тот.

— И какво означава? — попита Пух.

— Означава: "Ти ли си моят господар?".

— Иска си господаря — каза Мечо Пух, загледан надолу към бронзовия човек. — Но кой е той?

— Царят на царете — отвърна Джак от телефона. — Една oт наградите за спечелването на Игрите е армия от бронзови мъже. Господи, какво направих?

— Защо го казваш? — попита Стреч.

Минотус беше онзи, който му отговори.

— Във висящата кула до Големия завой има стотици ковчези, пълни с тези неща. Само един бронзов човек уби сто и петдесет от минотаврите ми. Представяш ли си какво може да направи цяла армия от тях? Ако другите се събудят, с нищо няма да можем да ги спрем.

— Стреч, Пух — каза Джак. — Нещата започват да набират скорост. Царете са се задействали, някакви лоши типове ни преследват и разполагаме само със седем дни да спасим света. Напълно е възможно другите ковчези да се отворят скоро. Направете всичко възможно да помогнете на Минотус да запечата тунелите, водещи от Кръга. Ако се наложи да ги блокирате с петнайсет метра бетон, направете го. Това ще ги забави, когато се събудят. Обадете се като свършите, защото ще ми трябвате на терен.

ЦАРСКА ИСТОРИЯ НА СВЕТА ТРИТЕ ТАЙНИ ГРАДА

ВЪВ ВЪЗДУХА

НАД АТЛАНТИЧЕСКИЯ ОКЕАН

НЮ ЙОРК-ВЕНЕЦИЯ

24–25 НОЕМВРИ

„Небесният воин" се носеше над Атлантика към Европа. След зрелищното падане в Хъдсън Джак, Мей, Алби и Лили се бяха срещнали със Скай Монстър на Лонг Айланд и бяха излетели незабавно.

Джак събра групата в салона. Зад тях редица телевизори предаваха четирите най-големи новинарски телевизии: Си Ен Ен, Ем Ес Ен Би Си, Би Би Си и Ал Джазира. Звукът беше изключен и в момента и четирите показваха от различен ъгъл една и съща сцена — сринат Небостъргач в Ню Йорк, паднал в река Хъдсън.

— Добре, народе — каза Джак. — Притиснати сме до стената. Трябва да намерим трите оръжия и трите града. Противниците ни имат сериозна преднина и току-що изгубихме най-големия си специалист по царския свят, Хадес.

Лили тупна Мей по рамото.

— Имаме си наш експерт.

— Благодаря за вярата в мен — каза Мей. — Хадес обаче е живял и дишал в онзи свят. Аз само съм го изучавала в книги и свитъци.

— Откъде започваме, Джак? — попита Алби.

Джак отиде при електронната дъска.

— Мисля, че Зевс ни казва. Спомнете си какво е написал на онзи папирус: "Пътуването до трите тайни града започва в края". Краят на това пътуване е Олтарът на космоса, където трябва да се отиде, когато се приключи с градовете, а ние имаме снимка на парче от въпросния олтар.

Джак прехвърли снимката от телефона си на дъската. На екрана се появи yголемената триъгълна плоча, която беше заснел в хранилището на Хадес.

— Плочата е отправната ни точка — каза тoй. — Само че е непълна. Част от нея е отчупена. Хадес каза, че съществува отпечатък на цялата плоча, който се пази в Галерия дел Академия във Венеция. Опитът ми показва, че е по-добре да знаеш колкото се може повече за задачата, преди да се захванеш с нея. Спестява ти гадни изненади. Искам да видя цялата плоча, поради което сега отиваме в Галерия дел Академия във Венеция. По пътя всички ще работим. Искам да знам всичко достъпно за Трите безсмъртни оръжия, Трите тайни града и Олтара на космоса. Искам също да знам за царския затвор, където отведоха Хадес, мястото на име Ереб, както и за онези рицари, които ни преследват и които подплашиха брата на Хадес и унищожиха цяла сграда в Ию Йорк. Ясно ли е?

Всички кимнаха.

— Добре. Почвайте да действате.

Екипът се пръсна и всички се заеха да работят на компютри, да разлистват книги и да преглеждат стари бележници.

В един момент Джак дръпна майка си настрани.

— Майко, кои са онези типове, които ни нападнаха в Ню Йорк? Онези Рицари на Златната осмица?

Мей сведе очи.

— Попадала съм на няколко пъти на сведения за тях. Те са много опасен елемент от царския свят. В системи като тази на Четирите царства винаги има йерархия — царе и царици, принцове и принцеси, графове и рицари. Графовете и рицарите се заклеват във вярност на царете си и така си осигуряват тяхното покровителство и подкрепа. Рицарите на Златната осмица обаче са различни. Те не се кълнат във вярност на никого. Те са оригиналните свободни рицари, наемни войници. Платените убийци на царските дворове. През вековете са натрупали значителни богатства във формата на земя и средства, което им осигурява уникална независимост oт Четирите царства. И както видяхме съвсем ясно тази сутрин, те не се боят дори от държащи виcoки постове като управителя на Царския затвор.

Джак преглътна.

— Цената им е безбожно висока — добави Мей, — което означава, че само най-богатите могат да си позволят да ги наемат. Но пък според версията на Рицарите за рицарството те служат единствено на работодателя си в момента и няма да спрат, докато не изпълнят мисията си. Те казват: „Когато цената е платена, знакът е поставен". Знакът на смъртта.

— Каква е цената им? — попита Джак.

— Рицарите не работят за пари — отвърна Мей. — А за земя. За peгиони. Понякога за цели страни. Едно е ясно — онзи, който ги е наел да те убият и да отвлекат Лили и Алби, има възможност да плати цената.

Малко след този разговор, докато всички останали работеха усилено, Джак отиде в спалнята си в задната част на самолета, извади телефона и прати съобщение на един нов приятел.

След няколко минути получи отговор от Шейн Скофийлд:

След няколко часа, след като направи свое проучване, Джак свика всички в салона.

Докато останалите се събираха, той каза на Лили да добави преводите си на Словото на Тот от плочата към снимката на електронната дъска:

— Да започнем с трите града — каза Джак и добави думите ТУЛЕ, РА и АТЛАС на дъската. — Каква е тяхната история, произход, отличителни черти и местоположение?

Мей стана.

— Първо, имената на трите тайни или скрити градове — Тулс, Ра и Атлас — са всъщност широко известни, както и различните легенди за тях. И в същото време си остават неоткрити, въпреки че са търсени от векове. Може би най-малко познатият е Туле, така че да започнем с него. Понякога го наричат Ултима Туле и се споменава от много гръцки и римски автори, сред които Платон, Гемин и Вергилий. За Туле се казва, че е легендарен град, построен в студена и ледена страна далеч на север. Античните писатели твърдят, че през лятото там слънцето никога не залязва, а през зимата никога не изгрява. Казва се, че Туле се намирал на четири дни плаване на северозапад от Британските острови. Всичко това, особено частта за дългите дни през лятото и дългите нощи през зимата, дават основание на съвременните учени да предполагат, че Туле се намира в Исландия, Свалбард или може би Гренландия. Това обаче са само предположения, защото градът така и не е открит.

— А какво е онова нещо за неизмеримите дълбини? — попита Джак.

— Нямам представа — отвърна Мей. — Трябва също да добавя, че Туле е представлявал извънредно интересна тема за нацистите.

— Нацистите ли? — попита Лили.

— Както се знае, нацистите са вярвали в арийската раса, върховната раса от русокоси синеоки свръхчовеци. Според тях арийската раса е възникнала в Туле. Една от основните групи в ранната нацистка партия, която изследвала миналото, за да докаже, че имали „чиста" арийска кръв, е много гадна организация, известна като Туле Гезелшафт или Общество Туле. Символът и е протосвастика.

— Очарователно — каза Джак. — Добре, а как стои въпросът с Ра? Не бих казал, че съм чувал за изгубен град с това име.

— Ако искаш вярвай, но се обзалагам, че си чувал — отвърна Мей. — Град Ра е всъщност много по-известен от Туле, само че ти сигурно го познаваш под името, дадено му от испанските пътешественици по време на завладяването на Южна Америка. — Мей се обърна към Лили. — Лили ми помогна с това. Може би тя ще обясни по-добре.

— На езика на Тот „градът на Ра" е „До-Ра". Ако искаш да кажеш „Великия град на Ра", казваш "До-Ра-До".

— А стига бе… — промълви ошашавеният Джак.

— Така е — каза Лили. — В един древен надпис на Тот, който открихме, се казва, че в чест на Ра улиците на великия град, които били посветени на него, били павирани със злато, защото този метал прилича най-много на слънцето. По-късно при пътешествията си през джунглите на новооткритата Южна Америка испанските конкистадори чули от местните за легендарен древен град със златни улици. За мнозина намирането му се превърнало в обсесия и с плъзването на мълвата градът, посветен на бога на слънцето Ра — Великият град на Ра, До-Ра-До, — станал известен с грубата си испанска версия на името — Дорадо. Или Ел Дорадо.

— Има ли някакъв начин да разберем къде се е намирал? — попита Зоуи.

— Като се има предвид, че вестта за града стигнала до европейците при срещата им с местните жители на Централна и Южна Америка, се смята, че е някъде в джунглите. — Мей вдигна безпомощно ръце. — В продължение на повече от петстотин години мнозина пътешественици като Ернандо Кортес и сър Франсис Дрейк са търсели Ел Дорадо, но така и не са го открили.

— А Атлас? — попита Джак.

— Името говори само за себе си — отвърна Мей. — Това е най-прочутият изгубен град oт всички. Платон го споменава пръв и по-късно върху него са размишлявали безброй умове, от Франсис Бейкън до Жул Верн. Изследователи на морското дъно са го търсили безуспешно, а псевдоисторици твърдят, че всяка развита древна цивилизация, от египтяните до маите, произлиза от него. Това е чудесна поучителна история, позната на всеки ученик. Историята за чуден град, издигнал се твърде високо и наказан заради своето високомерие, като бил потопен във водите на Атлантическия океан и бил изгубен завинаги. Това е градът Атлас, по-известен като Атлантида.

— Атлантида… — със съмнение рече Джак.

Всички го гледаха с очакване.

Накрая той сви рамене.

— Вижте, ако преди седмица ми бяхте казали, че ще ида в Долния свят и ще се върна, щях да ви се изсмея. В този бизнес човек трябва да е непредубеден. И е ясно, че не са наречени тайни градове просто така. Имаме работа тъкмо като за нас. Знаем ли още нещо за тях?

Лили вдигна ръка.

— Едно нещо.

И отвори на компютъра си копие на снимките на Хадес на папируса Зевс.

— Символите за „Трите тайни града" в Словото на Тот са в тази бележка на Зевс. Можете да ги видите на четвъртия ред:

— Ако погледнете триъгълната плоча от олтара, ще видите същите символи по ъглите на триъгълника. Първият обърнат триъгълник е Туле, следващият е Ра, а последният символ, двата триъгълника, образуващи форма като пясъчен часовник, е Атлас.

Лили взе маркер и огради с кръгове трите части от плочата:

— Това свързва всяко оръжие с неговия град — Туле и Меча, Ра и Шлема и Атлас и Боздугана.

Джак кимна.

- Чудесна работа, хлапе. Чудесна работа.

Лили се усмихна. Вече можеше и да е млада жена на двайсет, образована и постигнала доста неща, но все още обичаше да я нарича така.

— По време на Игрите чух нещо за Трите тайни града — каза Джак. — За пазителите им.

— Трисмагите — каза Мей.

— Да. Кардинал Мендоса каза, че макар думата да се превежда като трима магьосници, трябва да мисля за тях не като за магьосници, а като за тримата най-старши посветени на цивилизацията, създала тези градове.

— Даваш си сметка, че трисмаги е името, дадено на „тримата мъдреци“, поклонили се на новородения Христос, след като следвали една особено ярка звезда, нали? — каза Мей.

— Мендоса спомена и това — каза Джак. — Каза, че много рядко тримата пазители напускали градовете си, за да споделят знанията си един с друг. Предполагам, че се появяват и при важни събития, свързани с царските семейства. Раждането на царска издънка като Иисус Христос, сливането на два големи царски рода, очевидно е било такова събитие.

— И кои са те? — попита Алби. — И те ли са от царските семейства? Може би някакви по-нископоставени роднини като онзи Яго?

— Хадес спомена, че един от тях е известен като Сфинкса — каза Джак. — Като изключим това, знам само, че те чакат в градовете си и затова ще трябва да бъдат взети предвид.

И погледна въпросително майка си. Мей сви рамене и поклати глава.

— Именно тук наличието на вътрешен човек като Хадес би ни помогнало. Във всичките ми проучвания върху царствата попаднах само на две сведения за трисмагите — посещението при Христос, разбира се, както и друго, в което те се наричат „тримата стражи", защото пазят градовете. Мога да кажа само, че да си пазител на таен град сигурно е тежка работа — самотна, изолирана и далеч от лукса на царския свят. Също като това да си управител на Царския затвор. Съмнявам се, че да си страж на таен град е търсена позиция в царските кръгове.

— Страж… — замислено каза Алби, след което скочи и гpaбнa лаптопа си. — Странно, че използва тази дума. Платон е използвал подобна: стражева кула.

И зареди на екрана оръфан стар свитък.

— Тъй като Платон е описал два от трите града — Туле и Атлас. — реших да го проуча малко по-подробно. Това е сканирано изображение на свитък, който Джак откри в Александрийската библиотека, и е написан от самия Платон.

Той зачете:

— Мълчаливи войски и техният истински господар — каза Лили. — Онези бронзови неща.

Възцари се тишина.

Джак изказа страховете им на глас.

— Тези градове май са много опасни мecтa.

Джак стана.

— Добро начало. Като се има предвид, че според плочата Туле е първият град, да се съсредоточим върху откриването му…

В този миг картината и на четирите телевизора зад него внезапно изчезна и се смени с шум. Сигналът им беше прекъснал.

— Сигурно е някаква повреда… — почна Алби.

Изведнъж и четирите екрани оживяха отново и на тях се появи едно и също лице.

На мъж, носещ черна керамична маска, скриваща половината му лице, черни очила и черна каска.

— Здравей, свят — каза мъжът с особен акцент.

Джак замръзна.

Познаваше този глас. Беше същият, който бе чул по оповестителната система в апартамента на Хадес по-рано през деня.

Гласът на Йегер Айнс, лидера на Рицарите на Златната осмица.

Алби смени канала на единия телевизор, но и на новия се появи същата зловеща маскирана фигура… както и на следващия… и на следващия.

— Той е по всички канали — ахна Алби. — Невъзможно! Това означава, че е хакнал всеки сигнал по…

— Хора на света — каза маскираният мъж. — Вие не ме познавате, но пък и не е важно кой съм аз. Позволете ми обаче да ви представя човек, който е много, наистина много важен.

На екрана се появи…

…снимка на Джак.

Джак зяпна с ужас четирите телевизионни екрана.

На всеки от тях беше той, заснет тази сутрин от охранителна камера в Ню Йорк. Беше сниман в движение, докато се озърта отчаяно през рамо и тича по покрива на Уан Трайбека.

Зави му се свят.

Точно сега, в този момент, лицето му можеше да се види на всеки телевизор на планетата!

Гласът на Йегер Айнс зазвуча отново.

— Добри хора, вие не познавате този човек, а би трябвало. Това е капитан Джак Уест-младши. Той е герой, един от най-великите мъже, за които никога не сте чували.

Думата „герой“ беше произнесена подигравателно.

— Здрасти, Джак. Нали не си помислял, че ще спрем? Предполагам, че вече знаеш кои сме ние. Цената беше платена и знакът поставен. Няма да спрем, докато заповедта за главата ти не бъде изпълнена. Трябва да се страхуваш, Джак. Защото ние идваме. Никой никога не е успял да избяга на Рицарите. Но не се бой твърде много. След време ти сам ще дойдеш при нас.

И после, също така внезапно, както бяха прекъснали, телевизиите продължиха обичайните си предавания.

На два от екраните водещите на новините бяха видимо смутени и споменаваха нещо за изгубен сигнал.

Ако другите не бяха тук и не бяха видели, Джак щеше да се закълне, че е сънувал.

— Какво стана току-що? — попита той.

— Явно имат главните кодове на всички телевизионни спътници — каза Алби. — И са използвали мрежата за извънредни съобщения на всяка страна, за да излъчат сигнала си. Господи, на това му се вика сила!

— Джак — сериозно каза Мей. — Тези неща не са ни по силите. Градовете, оръжията, стражите, рицарите. Не можем да се справим сами. Трябва ни вътрешен човек с конкретни реални познания за света на царете. Например някой като пазителя на Царския архив на някое от царствата.

Джак разбираше какво намеква майка му.

Погледна към Зoyи. Това изобщо нямаше да й хареса.

Зоуи само кимна.

— Мей е права. Направи го.

Джак извади предплатения телефон и листчето, което Йоланте му беше дала на пистата на фермата.

Написа:

След секунди получи отговор.

Зоуи наклони глава настрана.

— Какво означава това?

— Нарочно не разкрива къде се намира, ако някой случайно прехване съобщенията — каза Джак. — Аз обаче я разбрах. Знам къде е.

И написа:

После пусна телефона на пода и го смачка с крак.

— Добре — каза на групата. — Разделяме се. Алби и Лили, вие идвате с мен във Венеция. Може да ми потрябва бързо превеждане от Тот и ум на астрофизик. Зоуи и майко, вие отивате да се срещнете с Йоланте в Англия и да разберете каквото можете за градовете.

— Но къде е тя? — попита Мей.

Джак извади карта й и показа.

— О — възкликна Мей.

След няколко минути Алби дойде при Джак и каза:

— Джак, като се има предвид колко е ценен, отпечатъкът от триъгълната плоча несъмнено е скрит дълбоко в Галерия дел Академия. И музеят се намира на Канал Гранде, едно от най-туристическите места на света. Как смяташ да влезеш и да излезеш, без да те забележат?

Джак му показа снимка от едно от списанията на Скай Монстър за луксозни самолети и яхти.

— Мисля да откраднем това и да използваме една от специалните му особености, за да влезем в музея.

Алби погледна снимката в списанието и ченето му увисна.

НЯКЪДЕ В АНГЛИЯ

Съобщението на Джак се появи на екрана на телефона:

Йоланте бързо пусна апарата на пода, счупи го с пета и го хвърли в кошчето за боклук.

После забърза към стълбата на колела, опряна на високите дървени рафтове в средновековната библиотека с каменни стени.

Трябваше да вземе колкото се може повече документи, свързани с изпитанията.

Намери пергамент от Севиля, писан от крал Алфонсо X, или Алфонсо Мъдрия — знаеше, че в него се споменава Олтарът на космоса, макар че там той се наричаше Олтар на прераждането на космоса.

Грабна също и препис на Битие. Това беше копието, пренаписано от съставителите на Библията на крал Джеймс заради така наречените богохулства и шокиращи истории в него.

То съдържаше оригиналната глава 22 за връзването на Исаак — версията, в която Авраам убива сина си по искане на много отмъстителния Бог. За версията на крал Джеймс съставителите бяха пречистили историята и бяха пратили ангел, който да спре в последния момент ръката на Авраам.

Йоланте напъха безценното копие в чантата си.

Нямаше много време. Трябваше да се махне оттук преди брат и Орландо да се е върнал…

Тряс!

Чу как една от външните врати се отваря. По дяволите! Разполагаше с десетина секунди.

Бързо скри находките си зад някакви дебели книги по рафтовете и грабна напосоки две, когато…

Тряс!

Тежката окована вpaтa беше избита и в старата библиотека нахълта отряд въоръжени мъже, следвани от… Орландо.

Йоланте замръзна на стълбата, хваната в крачка, с томовете в ръце.

— Здравей, сестро — хладно каза Орландо.

— Орландо, аз…

— Няма нужда от обяснения — прекъсна я Орландо. — Имаше шанса да застанеш до мен в Долния свят и не го направи. А сега видях всичко, което ми трябваше да видя.

Двама oт мъжете я cграбчиха грубо за ръцете.

Орландо застана пред нея и погали гладката й като порцелан буза.

— Толкова си красива, скъпа сестро — бавно каза той. — Толкова много, много красива.

И я зашлеви.

— Но не за дълго.