СКАЛАТА НА ГИБРАЛТАР
БРИТАНСКА ТЕРИТОРИЯ ГИБРАЛТАР
4 ДЕКЕМВРИ, 03:30
След три дни, в мъртвите часове на нощта, когато цял Гибралтар спеше, три тъмни фигури с водолазни костюми и очила за нощно виждане излязоха от морето от източната страна на Скалата.
Погрижиха се набързо за двамата часови, прерязаха оградата от бодлива тел и бързо минаха покрай табелата ЗАБРАНЕНА ТЕРИТОРИЯ — САМО ЗА ОТОРИЗИРАН ВОЕНЕН ПЕРСОНАЛ. После се промъкнаха в Скалата, бързо се качиха по стълбищата и влязоха в церемониалната зала.
Мечо Пух, Стреч и Алби.
Завариха залата в същия вид, в който я бяха оставили Джак и Алойзиъс — с мъртвите тела на пода, с Екскалибур, забит в камъка в плиткия басейн, и късащите сърцето черни кичури, стърчащи от края на плочата.
Бяха дошли за тялото.
Тялото на Лили.
Бяха предприели тайното пътуване заради приятеля си Джак — който в този момент се намираше в Рим със Зоуи до него, мълчалив и откъснат от всичко, отдаден на скръбта си, — с намерението да приберат Лили, така че поне да може да бъде погребана подобаващо в присъствието на семейството и близките си.
Древната зала с високата подобна на комин шахта се извисяваше над тях. Пазен от Стреч и Алби, Мечо Пух отвори златната порта, наведе се над плочата течен камък и почна да го дяла с чук и длето.
Работеше внимателно, деликатно, за да не повреди лицето на Лили, когато стигне до него.
Стреч и Алби пазеха входа, като от време на време поглеждаха към Пух. Стреч беше въоръжен.
Постепенно Пух разкри още кичури черна коса в течния камък. Опитваше се да сдържи сълзите си.
След известно време длетото проби камъка и се видя човешка кожа.
Много внимателно Мечо Пух махна парченцата и издуха по-малките, разкривайки лицето…
…и се дръпна изненадан.
— Мили боже — ахна той. — Това не е…
И после, изключително странно предвид сериозната мисия, на лицето му цъфна широка усмивка.
— Стреч, Алби! Елате да видите! И се обадете на Джак. Обадете му се веднага!