Тронът на фараона

12. Пред буря

— Внимавайте, хора на блестящия Мемфис! — напиваше със звънък глас Нефер, седейки на килимчето си пред вратата на един храм в Мемфис, сред наредените около нея мускали и билки. — Бързайте, бързайте да се възползвате от случая да получите лекарствени билки, които избавят болните от страдания и запазват здравето на здравите за дълги години. Снабдявайте се с истински муски, които избавят от урочасване и предпазват от злите духове!

Звънкият глас на заклинателката се придружаваше от ударите на барабана, а Миринри стоеше отзад като стража, пазейки скъпоценния товар.

— Аз съм изнесла всичко, което съм открила с верните си служители жреците на великия, единствения храм в Таис на божествената Изида, Майката на Света! Аз зная рецепти на тайнствени мехлеми, които лекуват рани, пришки, дават на старците силите на младостта. Внимавайте! — викаше Нефер.

Стара египтянка с набръчкано лице, със сълзящи очи и треперещи ръце първа излезе от тълпата.

— Дай ми някакъв цяр — каза тя — за дъщеря ми. Бедна е жената, има малко дете, утеха на старостта ми, а майчината й гръд е бедна от мляко.

— Нека мъжът на дъщеря ти — отговори Нефер — налови в Нил десет малки костенурки днес и десет утре и тъй всеки ден в течение на две седмици. Ще вариш чорба от месото им и ще храниш с нея дъщеря си и гърдите й ще се напълнят с мляко!

— Аз искам да те попитам, мъдра — обърна се към Нефер друга пациентка, още млада жена, срамливо прикривайки снагата си с кърпа, — ти виждаш, аз очаквам дете. Кажи, дълги ли ще са дните му на земята?

— В часа, когато детето ще се появи на божия свят, вслушай се във вика му отговори Нефер. — Ако детето произнесе думата „ни“ — то ще живее дълги години. Ако чуеш думата „мба“ — готви се: този потомък на твоя род не ще живее дълго на света. Но и тогава не падай духом: ти си млада и потомството ти ще бъде многочислено:

— Не зная ще можеш ли да помогнеш на скръбта ми? — обърна се към Нефер простичък на вид земеделец.

— Сподели я с мене! Ще видим! — с тънка усмивка отговори Нефер, чувствайки се свободно сред тази тълпа.

— Аз съм градинар. Развъждам птици! — излагаше работата си просителят. — На трапезата на фараона попадат понякога кокошките ми. А знаеш ли, че всеки ден ми се губи по една, а понякога и по две. С четири очи гледам, пазя, за да хвана крадеца и да му дам да ме разбере, но не се лови! А само за миг да се обърна и веднага изчезва една кокошка.

— В твоя двор се е завъдил пор или се е поселила жълта змия — разреши недоумението Нефер.

— Да, да, точно така! — зарадва се градинарят. — Там е работата — завъдила се е змия! Аз сам дебнах и видях. Отвлича ми птицата и я изяжда. И до яйцата се промъква и гълта с десетки. А какво да направиш с нея? Самата тя, зная, е мъдра: свещена жълта змия, поставена на богиня Хатор Мемфиска, и проклятие ляга на главата на този, който убие жълта змия — и на дома му, и на потомството му. А гнездото й е под жилището ми, в пукнатината на скалата.

— Направи ето какво! — като помисли, каза Нефер. — Купи на рибарския пазар риба. Налющи много люспи от нея и с тях посипи земята около скривалището на жълтия хищник. Ще видиш, че тя вече не ще се покаже в птичия ти двор. Иди и изпълни казаното! — напътствуваше го Нефер.

След тези първи пациенти последваха цял ред нови, търпеливо дочакващи реда си. Едни искаха да се снабдят с церове, други да им се изгони треската, трети — да се избави от урочасване. И на всеки Нефер даваше съвет.

Старият Оунис, като слушаше как се справя с работата си Нефер, не можеше да скрие удивлението си.

— Щастлив ще е този — каза той, обръщайки се към Нефер, когато тълпата се разреди и заклинателката уморено взе възела си с неразпродадените муски и билки, — щастлив ще е, о, девойко, този, под чийто покрив ще влезеш ти, Нефер, като съпруга и царица на дома!

Очите на Нефер се премрежиха, ръцете затрепераха.

— Ти ще внесеш в дома на твоя мъж мир и благоденствие, покой и радост. Ти ще излекуваш раните му и ще дадеш отдих на душата му. Защото си мъдра и сърцето ти е чисто.

Нефер тежко въздъхна.

— Аз съм мъдра? Нека бъде така! — пробъбра тя. — Да, аз зная всички заклинания, зная всички средства, познати на старците на храмовете. Едно не зная аз…

— Какво? — попита я, понижавайки гласа си, Оунис.

— Това как да накарам плененото сърце на юношата да се обърне към мене. Да разлюби друга… Да го заставя да обикне мен!

— Ти говориш за принцеса Нитокрис и Миринри? — още по-тихо каза Оунис.

Нефер мълчеше, тъжно гледайки вървящия напред Миринри.

— Това е стрелата, която се е впила в сърцето ми! Това е рана, която терзае моята душа, която отнема покоя ми! Дъщерята на най-злия враг, разгалена от придворните ласкатели, презираща народа, жена, способна само да се кичи и маже изнеженото си тяло с благовонни масла, дошла, погледнала — и Миринри станал неин роб! Но какво да се направи? Тя е първата, която той е видял, а в неговите жили тече гореща кръв.

Разговорът внезапно се прекрати: пътят на вървящите беше преграден от бързо движеща се тълпа. Най-напред тичаха момченца, които се бутаха и провираха, след това вървеше, носейки на прът пъстър флаг, великан негър с могъщи гърди и биков врат след негъра глашатай, носещ свитъци от папирус, след него тръбач, надуващ биволски рог, който издаваше пронизителни откъслечни звукове, сетне барабанчик, безпощадно удрящ магарешката кожа на барабана си. Когато замлъкваха звуците на тръбата и ударите на барабана, глашатая разви огромния свитък и папируса, окашля се и започна да чете:

— От името на божествения Пепи, господарят на Горни Египет, този, на чиято глава стои короната на двата Египета, да бъдат безкрайно дълги дните на царуването му! Да бъде известно на жителите на неговия край, поданици на фараона и милостиво допуснатите да живеят чужденци, презрените и нечистите! Да знаят хората от всички касти! Свободни и роби! Да знаят!

Глашатаят се спря, поемайки си дъх.

Великанът-негър махна във въздуха с флага.

— Първо — продължи глашатаят, — злоумишленици са откраднали пръстена на фараона с изображението на Изида от благочестивия и мъдър Хер-Хор, като са му нанесли почти смъртна рана. Обявявам, че никой занапред не е длъжен да изпълнява заповедите на този, който му покаже означения пръстен от името на фараона, защото той е лъжец и крадец!

— Второ! За намиране на пръстена, за главите на тези, които са го откраднали, Божественият дава следните награди: за пръстена един талант. За главата на лъжеца и крадеца, който се нарича Оунис — един талант. За главата на избягал вероятно роб, син на Оуниса, Миринри — два таланта! Да бъде известно на всички.

Отново засвириха тръбите, загърмя барабанът и тълпата отмина по-нататък, като не обърна внимание на Оунис и спътниците му.

— Хер-Хор жив! — промълви, побледнявайки, Нефер. — Слаба е била ръката ми, когато му е нанесла удара!

Оунис вървеше с намръщено чело и бъбреше, стискайки юмруци:

— Скъпо цениш главите ни, Пепи! Но ще видим, ще видим…

По пътя към избраното скривалище, когато бегълците минаваха, смесвайки се с тълпата, на брега на Нил им се представи зрелище, което направи да потрепера даже закаленият воин Ато: на пясъка на самия бряг, дето се издигаха казармите на фараоновата гвардия, на високи колове, забити в дъното на реката, стърчаха около стотина човешки трупа в ужасни пози, придобити от страшната агония. Орляци грабливи птици се въртяха над труповете, като извършваха кървавото погребение, гълтайки парчета човешко месо, разкъсвайки телата. Мъртва глава, поразена от ударите на човки, се метваше назад, като че животът още не беше угаснал в ней.

А долу в тръстиките, на пясъка, вече се трупаха крокодили. От време на време някой труп се откъсваше от кола и падаше. Тогава крокодилите се нахвърляха върху му и го разкъсваха на части, а изплашените и озлобени птици с крясъци ловяха късове разкъсано месо и давейки се, ги поглъщаха.

Събралата се на брега тълпа стоеше в смутено и тревожно мълчание. Чуваше се истерически плач на жени, вик на изплашено дете. Много от хората в тълпата, гледайки труповете, стискаха юмруци, мълвяха проклятия и обет за отмъщение над палачите. Но навсякъде кръстосваха шпиони и записваха думите на невнимателните. А войниците, като стесняваха кръга около множеството, отвеждаха по двама-трима арестувани.

Един от арестуваните, стар воин, вървеше сред войниците с разбита глава, а дясната му ръка, пречупена от тоягата на полицейския, висеше като въже. Преметнали примка през шията му, палачите влачеха нещастника и когато той падаше, на гърба му се сипеха удари.

Тълпата роптаеше и се вълнуваше, но присъствието на въоръжените отряди я сдържаше.

— Милосърдни богове! — казваше стоящият наред с Оунис стар рибар, чиито устни трепереха и от очите му се лееха сълзи. — Велики Ра! Какво става, какво става?! Нашият фараон е заповядал да се изтреби цял отряд ветерани, които са ходили на поклонение на покойния Тети. За какво? Без вина — виждат боговете — без всякаква вина! Само защото това са воини на великия военачалник, на доблестния Тети. А има слух, че Тети е жив! Казват също, че някъде в Мемфис се крие някой си Миринри. Казват, че той иска да свали нашия милостив и мъдър божествен фараон Пепи. И народът се раздели. Едни казват: жив е Тети Миринри. А други казват: Какво ни влиза нас в работа? Ние си имаме божествен Пепи! Но, богове, какво става? Градът кипи от шпиони, търсят пропадналия пръстен на фараона и някои си Оунис, който откраднал този пръстен…

Изведнъж хванатият от войниците стар воин, навярно чувствайки близостта на смъртния си час, се спря, издигна изкълчените си ръце към небето и извика с пълен с дива злоба и молба глас:

— Отмъсти заради мене на палачите, Миринри! Ела и отмъсти!

И от гъстата тълпа в отговор отчетливо прозвуча пълен със заплаха отговор:

— Умри спокойно. Ще отмъстя!

Шпионите се спуснаха да търсят дръзкия. Отрядът на войниците разкъса тълпата, но не го намериха. Изобретателната и предвидлива Нефер беше успяла да увлече Миринри в съседна уличка и след минута и четиримата странници бяха вече в пълна безопасност.