Тронът на фараона

3. Съкровищата на Кобху

— Пепи отдавна мечтаеше за престола — продължаваше старецът повестта си — и събираше привърженици, готови на най-подло престъпление. Побърза да се възползува от благоприятния момент.

Той спря воините, преследващи разбитата враже ска войска, събра приятелите и привържениците си и им обяви:

— Тети го няма! Тети е убит в лютия бой с враговете и трупът му хвърлен във водите на потока. Тялото му се носи към морето заедно с хилядите трупове на паднали бойци!

Какво трябваше да прави войската, когато чу скръбната вест за гибелта на любимия вожд? А варварите отново бързо строяха редовете си и разпращаха из околността войници да събират бегълците и да искат подкрепа. Отново зазвуча рогът на вавилонските стрелци и щитът се удари о щит…

Пепи поведе египетската войска срещу врага, все по-далеч и по-далеч от мястото на първия бой, все по-далеч и по-далеч от онова място, където върху трупове, сразени от ръката на Тети, лежеше тялото на фараона, паднал в кървавия бой при защитата на родния край от варварите.

— Моят баща е бил убит?

— Не! Той беше само ранен. Пастири негри, грабещи мъртвите на бойното поле, го прибраха и надявайки се на откуп, го излекуваха.

— И той се върна в Мемфис?

— Да, той се върна като никому неизвестен странник, върна се, за да узнае, че на престола е седнал предателят Пеши, че целият народ, цялата страна счита Тети за загинал.

И още какво показваха Тети… гробницата му, саркофага му… Пепи беше разсъдил, че безследното изчезване на Тети би могло да породи тълкуване и недоверие у хората. Разбира се, не му е било трудно да намери труп на убит в боя с враговете войник, който веднага е бил признат от услужливите роби и обявен, че това е трупът на убития фараон. И трупът на простия войник, удостоен с царски почести, сега лежи в царска гробница…

— Но Тети… Баща ми още жив ли е?

— Н-не! — като че ли се запъна Оунис.

— Как умря той? Или Пепи довърши започнатото злодеяние и го уби със собствената си ръка? Говори! Аз искам, аз трябва всичко да зная! — извика юношата.

— Тети тайно странствуваше известно време по Египет, мислейки, че ще му се удаде да повдигне народа срещу похитителя на трона му. Той се обърна, към бивши свои приближени, които бяха обогатени от милостите му, той викаше на помощ своите бивши пълководци и слуги.

Но те бяха подкупени от заграбилия в ръцете си цялата хазна фараон Пепи. А на зова на изгубилия престола малцина се отзоваха. Тези малцина бяха бедняци, просяци, стари войници, които нямаха нито грош, за да купят оръжие.

— По-нататък?

— Какво искаш да знаеш още? Пребиваването на криещия се от всички в Мемфис Тети не можеше да остане дълго в тайна за Фараона, който държеше тълпи шпиони, доносници и тайни агенти. Слугите му се разпръснаха из града да търсят предишния фараон със заповед да донесат в палата на новия господар на Египет главата на брата му.

— И тези кръвожадни копои намериха баща ми?

— Не, навреме предупреден, Тети успя да се скрие и избяга, но много от старите му приятели и привърженици заплатиха за това с живота си. Пепи ги считаше опасни за себе си. И тъй, твоят баща се скиташе, гонен и преследван като див звяр. Най-сетне той избяга в Ливийската пустиня и там е намерил гроба си сред многото забравени гробове.

— Ти не ми каза, о, мъдрий, какво се случи със семейството на Тети?

— Ти знаеш: то цялото беше избито. Жените и децата, всички до последния човек!

— Освен мене?

— Да, освен тебе! Един стар слуга на баща ти пожертвува собственото си дете, като го даде на палачите, изпратени от кръвожадния фараон, но тебе скри и те изпрати на намиращи се в изгнание приятели на баща ти. Те успяха да те доведат при мен. Така беше спасен.

— Аз… аз помня, аз имах сестра!

— Но не родна. Да, имаше момиченце което растеше заедно с тебе и баща ти мислеше, че когато дойде време, ти ще вземеш Сагура за жена.

— Но де е тя? Какво стана с нея?

— Навярно е убита, не знам!

Настъпи мълчание. Разгаряше и гаснеше пламъкът на маслената лампа. Сенки се скитаха около разговарящите. Нейде отдалеч се чуваше злорадият вой на търсещи плячка хиени и чакали.

— Ти каза: Миринри ще бъде фараон! Но нима Пепи без борба ще ми отстъпи трона, заграбен с цената на предателство и кръв? — наруши тишината гласът на юношата.

— Ние ще го заставим да напусне трона! — отговори Оунис.

— Без войска? Без оръжие? Без приятели?

— Ти ще имаш на разположение всичко, което ще ти даде възможност да съберем войска: скитайки из пустинята, баща ти малко преди смъртта си откри тайната на пирамидата на Кобху, основателя на първата династия, и проникна в подземните й скривалища. Там той намери съкровището на могъщия Кобху. Тази тайна той съобщи на мене, а аз ще ти покажа скривалищата. Но и аз не дремех: подготвях страната за твоето връщане. Аз пръснах златото на Кобху из страната на твоите прадеди, като снабдявах с оръжие старите войници на баща ти. Няма град, дето да няма стотици твои привърженици, готови да се вдигнат срещу узурпатора. Няма селце, дето да не очакват деня и часа, когато на стените на царствения Мемфис ще се развее твоето знаме.

— Къде е сега намереното от баща ми съкровище на Кобху?

— Много по-близо, отколкото ти предполагаш. Искаш ли да ти го покажа?

— Кога?

— Ей сега. Вземи лампата и ме следвай.

Също като във вълшебен сън Миринри последва жреца.

Пещерата, която им служеше за скривалище, беше всъщност само преддверие: на западната и стена се намираха няколко отделни входа, прикрити с биволски кожи.

През един от тези входове Оунис поведе възпитаника си към недрата на земята.

На едно място коридорът, издълбан в скалата, се разширяваше и образуваше кръгла зала с кубообразен таван. Край стените стояха дванадесет изсечени от розов мрамор сфинкса. Като се приближи до един от тях, старият жрец се просна върху главата на сфинкса. Статуята плавно се отдели встрани, като откри достатъчно широк вход, по чиито стъпала Оунис заслиза, увличайки юношата след себе си.

След продължително странствуване из лабиринтите жрецът и Миринри отново се озоваха в изсечена в скалата кръгла зала, стените на която от пода до тавана, бяха покрити с издълбани в гранита изображения на богове из египетската митология й йероглифи, които разказваха историята на фараона Кобху. Тук бяха изписани имената на всички градове, които признавали неговата власт, и всички васали, които са му плащали данък.

Тук, в тази пещера, се намираха няколко гробници от гранит, порфир и мрамор.

— Тук лежи прахът на Кобху! — каза Оунис, минавайки край една от гробниците, която изпъкваше с размерите си и богатството си. — А тук се намира този, когото Кобху е нарекъл Великия събирач на съкровища, който ги е събрал за тебе! — завърши жрецът, отмахвайки капака, който покриваше друга гробница от чер мрамор. Пред погледа на поразения юноша се явиха буци злато в различни форми, които изпълваха гробницата.

— Всичко това е твое! — каза Оунис. — И не се плаши, че ще изхарчиш това съкровище: тук има още три такива съкровищници.

— Но къде сме ние?

— В сърцето на пирамидата на Великия Кобху! — отговори старецът. — Но стига! Хайде обратно в скривалището ни. Нощта преваля. Животодателят Ра вече свършва нощните си скитания из царството на тъмнината, мечът му вече разсича змията на мрака Апат, като отсича една след друга главите й. Близък е часът, когато огнената колесница на бога на светлината — слънцето, ще изплува над хоризонта. Времето лети. Да вървим!

И те отново заскитаха от една подземна зала в друга, от един безконечен коридор в друг.

Пред тях се цепеше тъмнината, вечно царуваща в изсечените в камъка входове изплуваха из мрака пъстро боядисаните изображения на древните богове, покровители на Египет.