Тронът на фараона

18. Новият господар

Нефер, която се отдели от отряда, водещ Оунис на смърт, побърза към двореца на фараона, в покоите на красавицата Нитокрис. Принцесата даже не подозираше каква жестока участ е постигнала любимия й човек и узна за това едва когато Нефер й разказа всичко, което беше узнала от войниците.

Като разярена лъвица се спусна Нитокрис към покоите на баща си — да иска отмяна на наказанието, да го упреква в предателство. Но Пепи го нямаше: той тъкмо в това време беше отишъл да разпитва и съди доведения Оунис — Тети.

Тогава смелата принцеса реши да действува на свой риск и страх: като узна в коя гробница е затворен Миринри, тя взе отряд роби и се спусна с колесница към Некропол. Редом с нея стоеше, бледна като платно, Нефер.

С голям труд се удаде на работниците по заповед на дъщерята на фараона да свалят плочата от гробната яма, в която се намираше Миринри.

Той беше още жив. И когато по спуснатата стълба юношата се изкачи горе и стоеше, озарен от потоци слънчеви лъчи и дълбоко вдишвайки чистия въздух с уморените си полуотворени дробове, Нитокрис, като забрави, че тук стоят и гледат десетки чужди хора, като забрави своя сан, обви с нежните си ръце шията на Миринри и зацелува лицето на спасения. И той я целуваше и притискаше към гърдите си.

А Нефер, както и преди бледна като платно, стоеше настрана. И струваше й се, че всяка тяхна целувка е удар от остър нож в нейното горещо любещо сърце.

Като напуснаха Некропол, те се върнаха в двореца. Там ставаше нещо: стражата я нямаше, слугите бягаха в паника, като завличаха със себе си покъщнина.

Като отведе Миринри в женската половина, където той беше в безопасност, Нитокрис реши да узнае какво точно се беше случило в нейно отсъствие. На оглед изпратиха Нефер, която според общото предположение не беше изложена на никаква опасност. Но тя се забави много и тогава, обхванати от тревога, Нитокрис и Миринри, хванати за ръка, излязоха от укритието си и тръгнаха след тълпата, която се стремеше към тронната зала. Тук Нитокрис, като се изтръгна от ръцете на Миринри, се спусна напред с вик:

— Татко! Татко! Не го убивайте! Той е мой баща! Пощадете го!…

Този мит реши живота на фараона Пепи. Вмъкналият се в двореца Тети бе намерил брата-враг изоставен от всички, сам. Но Пепи искаше да умре като фараон и гордо седеше на трона, очаквайки смъртта си.

Тети го хвана с желязната си ръка, събори го на земята и издигна над него меча си. Но викът на Нитокрис го спря. Пред тялото на Пепи бе застанал и Миринри, забравил злодеянията на Пепи, обладан само от мисълта, че това е бащата на любимата му.

— Не го убивай, Оунис! — молеше той жреца. — Не го убивай! Не забравяй, че той е фараон!

Оунис-Тети мрачно погледна Миринри.

— Тук мога да се разпореждам, да съдя и решавам само аз — каза той. — Знаеш ли кой съм аз? Аз съм Тети! Аз съм твоят баща! Най-старият в рода. И ако аз наказвам предателя…

— Ти си мой баща? Ти си великият Тети? — поразен, едва произнесе Миринри.

— Не убивай! Моля те, не убивай! — задържаше все още издигнатата над съборения Пепи ръка на Оунис-Тети Нитокрис.

И погледът на Тети се смекчи. Тежкият меч падна от ръцете му.

— Отведете го под стража! — даде той заповед на воините.

В този миг зад завесата се показа човек в костюм на жрец, който носеше в ръцете си тяло на жена. В гърдите й стърчеше забоден кинжал. Това беше върховният жрец Хер-Хор, който носеше трупа на Нефер.

— Привет на тебе, Тети! — каза той. — Ти се връщаш на трона на прадедите си! Аз ти донесох подарък. Виж!

И със злорадстващ смях той сложи на каменния под, в краката на поразения Тети, трупа на Нефер.

— Ти ли уби тази жена? — пламна Тети.

— Да! Но какво значи — убил? — подсмихна се Хер-Хор. — Аз просто и казах каква участ я Лака в двореца на Нитокрис. Че ще бъде робиня там, където бе мечтала да бъде царица… Тя сама ме помоли да й покажа къде да забие ножа, за да проникне право в сърцето. Аз й показах. Нали съм длъжен да се подчинявам? Нали? Та нали тя също е принцеса, такава, каквато е Нитокрис? Бедната, по-рано се наричаше…

— Сагури? — извика със скръб Тети.

— Да, Сагури! Единствената дъщеря на твоя втори брат, умрял на младини. Той ти остави Сагури с условие, че ти ще я направиш жена на Миринри. Ето я! Прави с нея каквото искаш. А аз ще си отида — произнесе Хер-Хор, хвърляйки презрителен поглед към безжизненото тяло на Нефер.

В миг се възцари мълчание. Всички бяха втрещени от зверската жестокост и низко отмъщение на върховния жрец. Никой не се съмняваше, че нещастната Нефер е паднала жертва на неговата ръка.

Гневен огън се разпали в изгасналия поглед на Тети и като се обърна към воините, той заповяда:

— Хванете го!

— Жреците на богиня Птах са неприкосновени!

Жреците на богиня Птах са несъдими от фараона! — гордо извика на приближаващия се към него воин Хер-Хор, като разтвори плаща си и показа златния лунен сърп — тайнствения мистичен символ, чието притежание обезпечаваше неприкосновеност на членовете на кастата жреци на богиня Птах.

Воините се спряха, стъписвайки се пред лунния знак на върховния жрец! Не, това е немислимо… На това не ще се реши никой, даже ако го заплашваше смърт.

Хер-Хор, тържествувайки, повдигна ръка със свещения символ и тръгна към вратата. Беше на прага, когато изведнъж кракът му се подхлъзна. Бе стъпил в локва кръв, изтекла от гърдите на убитата от него Нефер-Сагури. Жрецът падна. И падайки, той изпусна талисмана си.

С бързината на мълния в ума на разгневения Оунис-Тети блесна мисълта да се възползува от този момент. Сякаш самата съдба, възмутена от безнаказаността на злодея, даваше в ръцете на стареца съдбоносния меч. Според законите на Египет жрецът е неприкосновен, докато в ръцете му е свещеният талисман, символ на богинята. Но талисманът падна от ръцете на подхлъзналия се жрец — следователно…

Решението бе изпълнено от Оунис също тъй бързо, както се яви. Преди Хер-Хор да успее да допълзи до изпуснатата „Златна луна“, Тети вече стоеше при него с меч в издигнатата си ръка.

— Де е „Златната луна“? Покажи знака, който пази живота ти! — викаше той, издигайки меча над жреца.

И сетне, като се обърна към изпълнената с воини зала, каза:

— Гледайте, воини! Той няма „Златна луна“. И аз, фараонът Тети, сам го наказвам за извършеното от него злодейство!

Мечът тихо и бавно се приближи към гърлото на гърчещия се Хер-Хор.

— Убий го, велики Тети! Убий го, фараоне. Той е достоен за смърт! — викаха воините, възмутени от убийството на невинната девойка.

И мечът се впи в тялото на Хер-Хор. То потръпна и замря. Всичко беше свършено…

А в широко разтворените врати на залата навлизаше шумна тълпа, ликуваща и огласяща въздуха с викове.

— Тети! Тети се върна! Да живее великият непобедим воин Тети, господарят на Горния и Долния Египет!

Като отритна трупа на Хер-Хор, Тети дойде до Миринри и го хвана за ръката:

— Ето вашия нов господар! — каза той. — На неговата глава аз полагам двойната корона на Горни и Долни Египет. На неговите бедра завързвам меча. В неговите малки ръце отдавам властта на страната!

Въоръжени викове заглушиха гласа му.

От улицата, от двора се лееха звуци от тръба, биеха барабани. Мемфис, ликувайки, приветствуваше новия си господар. Не ликуваше единствено самият виновник на тържеството — младият фараон Миринри, чиято крехка душа беше угнетена от кървавите призраци на убитите и прекрасната, нежна и печална сянка на нещастната Сагури-Нефер…