Убийствен чар

Дванадесета глава

Джили заобиколи каменната пейка, скрита в беседката срещу басейна. Спря за миг да погледа инструктора по тай-чи, облечен в бяло, който показваше на учениците си древните упражнения. Движенията му бяха много грациозни, но учениците му очевидно едва започваха с тези занимания и изглеждаха схванати и непохватни.

Джили продължи към мястото, където Мънк бе паркирал мерцедеса. Навсякъде се виждаха разцъфнали цветя. Имаше огромни цветни храсти дори и край задния паркинг. „Утопия“ бе очарователно място и може би, когато тази работа приключеше, Джили щеше да се върне тук и да се поглези цяла седмица с различните процедури.

Телефонът й иззвъня точно когато се настани зад кормилото на чисто новата кола. Тя очакваше Мънк да се обади от сателитния си телефон и вдигна на първото позвъняване.

— Здравей, скъпи.

Мънк се усмихна. Обожаваше звученето на гърления й глас и начина, по който нашепваше любовните обръщения.

— Тя пристигна ли вече? — попита той.

— Да. Току-що я изпратих на път и сега тръгвам и аз. Ще мина по пряката отсечка, която ти откри, и ще пристигна поне четирийсет минути преди нея.

— Хареса ли ти да си поговориш с дъщеря си?

— О, беше много приятно — отвърна тя ентусиазирано. — Тя се страхува. Благодаря ти, скъпи, че ми достави това удоволствие. Обаче имаше един малък проблем.

— Да?

— Ейвъри не беше сама.

— Какво? — попита той рязко. — Кой беше с нея?

— Един мъж. — Джили намести слушалката до ухото си, запали колата и потегли от паркинга. — Любовникът й, без съмнение — добави замислено. — Наложи се да включа и него, защото той знае, че Кери е изчезнала. Влезе в кабинета на управителя заедно с Ейвъри. Правилно ли постъпих? Кажи.

Мънк знаеше, че трябва да я успокои.

— Да, разбира се, че си постъпила правилно. Случайно да научи името му? Знаеш ли нещо за него?

— Не. Мислех да попитам за него на рецепцията, но реших да изчакам и да говоря първо с теб. Искаш ли да се върна и да разбера кой е той?

— Не, не го прави. Така само ще привлечеш вниманието към себе си. Ти си толкова красива, всички ще те запомнят… пък и си приличате с Ейвъри. Аз ще открия кой е той.

— Да, добре. Ти готов ли си да ги посрещнеш?

— Планът се промени.

— О?

— Магазинът край реката е отворил и има доста клиенти. От рано сутринта постоянно идват хора.

— Но как е възможно? — извика тя. — Нали провери? Собственикът бил нападнат от мечка и щял да остане в болницата поне още седмица. Нали провери? — повтори тя.

Започваше да се разстройва. Той побърза да успокои страховете й.

— Всичко ще бъде наред.

Тя не се отказваше.

— Но как така магазинът е отворен?

— Братовчедът на собственика дошъл от Арканзас да отвори магазина тази сутрин. Явно собственикът го е извикал. Няма значение — натърти той. — Просто преминаваме към план Б. Нали помниш, че винаги когато се заема с нова задача, имам резервен план.

— Помня. Ти си толкова умен, скъпи.

И най-малката похвала го караше да иска да й достави още по-голямо удоволствие.

— Чакай — каза тя разтревожено. — Пакетът с червения шал на Кери. Още ли е вътре на щанда?

— Не, но това няма значение сега — успокои я той. Вече беше обмислил ситуацията. Първоначалният план бе да подмамят Ейвъри да влезе в магазина, като оставеха голям картонен плик, надписан с нейното име, на щанда до прозореца, така че тя да го види, когато надникне вътре. Смятаха, че тя ще бъде отчаяна и ще нахлуе в магазина, въпреки че е затворен. Мънк щеше да я чака и след като я убиеше, щеше да я зарови в гората на стотина метра от магазина. Вече си бе направил труда да изкопае гроба й. Дупката бе достатъчно дълбока да побере и любовника й, предположи той, но сега магазинът бе отворен и постоянно идваха и си отиваха клиенти. Мънк знаеше, че не може да я убие вътре.

— Портфейлът на Кери в теб ли е? — попита той.

— Да, в чантата ми.

— Браво — похвали я той. — В такъв случай ще го използваме.

— Аз ще се включа ли? Ти ми обеща — напомни му тя. Как можеше да й откаже? Щеше да е много по-лесно, ако се бе съгласила да не мърда от хотела и да го остави да си свърши работата. Джили усложняваше живота му, караше го да променя плановете си, за да прави всичко така, както тя искаше, но му бе толкова хубаво с нея, че нямаше нищо против да изпълнява прищевките й. Беше опитал да я убеди да взривят къщата, преди да си тръгнат предната нощ, но тя не искаше и да чуе за това. Искаше сестра й да се събуди и да разбере кой я убива и защо.

Мънк не бе доволен, че оставят жените, но не можеше да бъде на две места едновременно, а неочакваното пристигане на Ейвъри съвсем го бе извадило от релси. Не беше показал пред Джили колко смущаващи и тревожни са тези промени в последната минута, но сега бе успял да обмисли всичко и чувстваше, че отново владее ситуацията. Съжаляваше, че няма повече време, за да доизпипа плана си, но нямаше избор.

— Скъпи, чуваш ли ме? И аз ще се включа, нали?

Той прогони тревожните мисли.

— Да, разбира се. Какво ще кажеш да си поговориш с Ейвъри още веднъж?

Тя се засмя.

— С удоволствие. Сега ще бързам да стигна при теб. Вече завивам по онзи черен път, който ти откри. Няма да се бавя. Когато пристигна, ще ми обясниш точно какво искаш да й кажа. Не искам пак да оплескам нещата, както стана във Вирджиния, когато отмъкнах колата на онази старица.

— Няма нищо. Не се тревожи за това. Минало — заминало. Освен това ти си още новачка — засмя се нежно той. — Не може да не допуснеш една-две грешки.

— Само исках да ти помогна и мислех, че ако я обездвижа, на теб ще ти бъде по-лесно. Можеше да влезеш в апартамента й и да я убиеш там. Мислех, че може да го направим да изглежда като обир.

Бяха обсъждали тази тема поне десет пъти и той всеки път се опитваше да я увери, че е забравил погрешната й преценка. Тя изобщо не трябваше да се опитва да блъсне Ейвъри с онази кола не само защото така се бе изложила и сама на опасност, а защото би могла направо да я убие. Джили бе толкова горда с проучването, което бе направила. Беше извършила наблюдението съвсем сама, беше открила прашасалия кадилак, собственост на някаква старица, която изобщо не го карала, и толкова находчиво се бе вмъкнала в апартамента й, за да открадне ключовете за колата. Освен това се бе позабавлявала, обличайки се като полицайка, събираща помощи за вдовиците на полицаи.

Обаче Джили не бе доизпипала плана. Когато Мънк внимателно изтъкна, че ако тя бе убила Ейвъри, Кери несъмнено би променила плановете си за почивка, Джили се ужаси. Сега винаги се допитваше първо до него, за да не направи нещо прибързано. Харесваше му начина, по който тя търсеше мнението му, как му се доверяваше, че знае как е най-добре да се постъпи.

— Ще се срещнем на уговореното място. Ето какво искам да направиш — започна той.

Тя слушаше, като се въодушевяваше все повече, докато той й обясняваше подробностите. Когато свърши, Джили се изкикоти.

— Това е съвършен план, скъпи. Абсолютно съвършен.