Убийствен чар

Двадесет и първа глава

Ан бе една от най-твърдоглавите и превзети жени, които Кери познаваше. Беше сигурна, че няма да им е особено от полза, но се оказа, че греши. Тя се справи изненадващо добре. След като приключи с връзването на чаршафите, им помогна за стената. Работеше упорито, с изненадваща издръжливост. Нямаше никакво чувство за хумор, но пък и нямаше на какво да се смеят, нали? Стига да не се обсъждаше свещеният брак на Ан, бе почти приятна компания.

Освен това тя ръководеше операцията и им даваше нареждания, докато работеше редом с тях. Пробиването на голяма дупка в гипсокартона с ръжена от камината не им отне много време. Изолацията бе по-пипкава, но и нея отстраниха лесно. Напълниха един чувал за смет с ватата, която откриха. За щастие, нямаше никакви кабели или тръби на мястото, което пробиваха. След това започнаха да режат водоизолацията с кухненските ножове.

Накрая се заеха с гредите. Това вече беше трудно. Кери спря да си почине, когато палецът й започна да кърви. Ан извади тресчицата с пинцетата си за мигли и превърза раната, а в това време Сара зае мястото на Кери.

В три през нощта всички бяха изтощени.

Сара и Кери имаха лепенки на всички пръсти. Ан още изглеждаше като от модно списание. Дори ноктите й не бяха нащърбени.

— Какво става с въжето от чаршафи? — попита Сара. Тя нави ръкавите на раираната си блуза до лактите и се отпусна на един стол.

— Готово е — отвърна Ан. Тя постави купа с доматена супа пред Сара и се върна при печката, за да донесе порцията на Кери.

— Твърде съм уморена, за да ям — каза Кери.

— Ще ти трябват всички сили, които имаш — настоя Ан и постави супата пред нея.

Сара забеляза, че Ан извади две хапчета от джоба си. Обърна се с гръб към тях, лапна ги и ги изпи с вода.

— Какво взе? — попита Сара.

— О, нищо — отвърна небрежно Ан и седна срещу Кери.

— Аспирин ли? — предположи Кери.

— Да — кимна Ан, а Сара поклати глава:

— Не беше аспирин. Бяха розови хапчета.

— Много си наблюдателна — отбеляза Ан. — Лекарство, което ми е изписано против гадене. Казах ви, че още се възстановявам от дълга болест.

Кери почти не ги слушаше. Подпря единия си лакът на масата и положи глава върху дланта си. Беше прекалено изтощена, за да спазва добрите маниери на масата.

— Каква болест? — попита Сара. Въртеше лъжицата из супата си.

— Нищо особено — отвърна Ан. — Открих една малка бучка в гърдата си преди осемнайсет месеца и казах на Ерик за нея. Той ме придружи при лекаря — добави тя. — Оказа се, че не е нищо особено.

— Слава богу.

Сара не отделяше поглед от Ан.

— Къде точно беше бучката?

— В дясната ми гърда. Направиха ми биопсия и после продължих с живота си постарому. Както ви казах, не беше нищо особено.

— Значи не е била злокачествена? — обади се отново Сара.

Кери се зачуди защо продължава с тази тема. Нали Ан им беше казала, че всичко било наред? Стори й се, че Сара любопитства прекалено.

— Тя нали каза, че…

Сара не погледна Кери, но я срита под масата.

— Но не е била злокачествена? — упорстваше тя.

Ан гледаше супата си, когато отговори.

— Само малко.

Кери вдигна глава.

— Така ли казаха лекарите?

— О, нали ги знаете лекарите — махна с ръка Ан. — Винаги правят от мухата слон. Ерик каза, че те печелят добре само ако назначават много процедури… и операции… които изобщо не са необходими.

Кери погледна за миг Сара, преди да попита:

— Значи ти препоръчаха операция?

— Разбира се, но Ерик предположи, че ще искат да ме оперират, и се оказа прав, разбира се. Искаха да ме убедят да изрежат цялата ми гърда. Можете ли да си представите какво щеше да стане със здравната ни застраховка?

— Не, какво? — попита Сара.

— Вноските щяха да скочат до небесата. Освен това застрахователната компания все едно нямаше да плати за тази малка процедура.

Отстраняването на гърдата малка процедура? Кери бе твърде потресена, за да каже нещо. Взе лъжицата си и се престори, че яде.

— Ерик бе направил някои чудесни вложения в акции с излишните ни пари. Той е толкова умен — похвали се Ан. — Добри, стабилни инвестиции, които аз, разбира се, одобрих, когато той ми каза за тях.

— След като ги беше направил ли? — попита Сара. — Тогава ли ти разказа за тях?

— Да, разбира се. Дала съм му картбланш. Та нали е равностоен партньор в компанията.

Кери и Сара виждаха как Ан става все по-напрегната. Започваше да се оправдава. Сара опита супата и каза:

— Чудесна вечеря си приготвила, Ан. Обожавам доматена супа.

Ан се усмихна.

— Аз също.

— И защо застрахователната ви компания не би платила?

— Предварително съществуващо състояние — обясни Ан. — Старата застрахователна полица бе изтекла, а новата, която Ерик сключи на много по-добра цена, влизаше в сила трийсет дни по-късно. Направиха ми биопсията точно през този междинен период и застрахователите можеха да заявят, че това е предварително съществуващо състояние. Ерик ми казваше да почакаме, но аз постъпих глупаво и избързах, защото се тревожех. Имахме пари да платим за операцията, разбира се — добави тя бързо, — ако смятахме, че е наложителна. Ерик много се рови из интернет и решихме да опитаме алтернативни методи на лечение. Супата ти изстива, Кери.

— Ами… — започна Кери, но Сара я срита под масата.

— Да? — попита Ан. Очите й отново бяха нащрек.

— Има ли някакви солени бисквити?

— Не, за съжаление.

— Ти си голяма късметлийка, че имаш мъж като Ерик — каза Сара.

Кери се задави със супата си.

— Да — излъга и тя. — Жалко, че не е могъл да дойде с теб на тази почивка.

— Опитах се да го убедя — каза Ан. — Той ми подари тази едноседмична почивка за рождения ден. Искаше да си почина, да се отпусна и когато се върна вкъщи, да отидем пак при лекаря и да видим какво трябва да се направи. Притеснявах се, че тази почивка е твърде скъпа, но Ерик не искаше и да чуе. Каза, че ако трябва, ще похарчим и последния си цент, за да се оправя.

Кучият син, помисли си Кери. Той искаше да се отърве от нея, но Ан, навярно още под влияние на шока, отказваше да приеме истината, затова представяше този любещ образ на съпруга си. Дали й беше оставил писмо, или искаше тя да умре, без да разбере, че той е отговорен за смъртта й?

— Трябва да потеглим, преди да се съмне — каза Сара и прекъсна мислите на Кери.

— Ръцете ми са изранени, твоите също. Спускането по въжето…

— Ще се справим.

— Ан, имаш ли някакви спортни дрехи? — попита Кери. — Не можещ да бродиш из планината на високи токове или с чехлите, с които си сега.

— Не, не си нося.

— Ние със Сара ще ти намерим някакви подходящи дрехи — заяви Кери.

Цялото й отношение към Ан бе претърпяло радикална промяна. Сега изпитваше желание да я защити и се надяваше тя да продължи със заблудата си, докато се върнеха в цивилизацията.

— Защо не приготвиш някаква храна, която да вземем със себе си — помоли тя Ан. — И набор за първа помощ.

— Може да вземете нужното от моя несесер — обади се Сара. На нощното ми шкафче е, но нямам сили да се кача до горе.

— Аз ще отида, приятно ми е, че съм полезна. Не пипайте тези чинии — нареди Ан и бързо се отправи към горния етаж. — Ще ги измия по-късно.

Веднага щом Ан се отдалечи достатъчно, Сара прошепна:

— Какъв негодник!

Кери кимна.

— Сега имам още една причина да искам да се измъкнем от тук живи. Ще убия този кучи син.

Сара кимна.

— Ти дръж пистолета, а аз ще натисна спусъка.