Убийствен чар

Епилог

Залезът бе любимото време от деня на Ейвъри. Обичаше да излиза навън и да сяда на люлката на верандата, която Джон-Пол бе направил за нея. Чуваше как водата се плиска в кея зад къщата и ако затвореше очи, почти усещаше мириса на люляците, които той бе засадил.

Вратата на къщата се отвори и затвори и съпругът й дойде да седне до нея. Прегърна я, облегна се назад и леко залюля люлката.

— Готова ли си за утрешния ден в училище, скъпа?

— Да.

— За какво си мислеше? — попита той. — На твоето щастливо местенце ли се бе пренесла?

Тя отпусна глава на рамото му и се усмихна.

— Моето щастливо местенце е точно тук.