Убийство в Кантон

Глава IXРано сутринта Цяо Тай изживява нещо неописуемо; една жена сключва сделка с него

Тай се събуди преди разсъмване. Изми се набързо в мъждивото осветление на единствената предоставена от странноприемницата свещ и се облече. Понечи да надене късата си ризница и се разколеба. Хвърли тежката дреха на стола и сложи куртка, подплатена с железни пластинки. „Лекарството срещу внезапни болки в гърба“ — промърмори той. Намота дългия черен пояс около кръста си, нахлупи на главата си черната шапчица, спусна се по стълбите и каза на прозяващия се ханджия, когато пристигне носилка за него, носачите да го изчакат.

В полутъмната уличка си купи четири още парещи маслени питки от преносимите мангали на уличните продавачи, които ожесточено раздухваха жаравата. Дъвчейки с наслада, скоро стигна до вратата Куейдъ. Когато излезе на кея, алените лъчи на зората оцветяваха в розово мачтите на закотвените до брега съдове. Корабът на Мансур бе отплавал.

Край него преминаха група продавачи на зарзават, всеки понесъл на кобилица по две кошници със зеле. Цяо Тай придърпа последния от тях и след кратко и разпалено ръкомахане купи за седемдесет гроша цялата стока на селянина заедно с бамбуковата кобилица. Човечецът заприпка надолу, подсвирквайки си весела кантонска песничка, доволен, че е измамил северняка и че си е спестил ходенето и разправиите по лодките.

Цяо Тай метна кобилицата на рамо и скочи върху кърмата на първата лодка до кея. Оттам се прехвърли на втората, после на третата. Трябваше да стъпва внимателно, тъй като мъглата бе овлажнила тесните дъски, свързващи лодките, а и морските хора, изглежда, смятаха, че точно там е най-удобното място за чистене на риба. Цяо Тай ругаеше под мустак, тъй като в този миг на много места размъкнати жени изливаха нощните гърнета в мътната речна вода и вонята беше непоносима. Тук-там му подвикваше някой готвач, но той не обръщаше внимание. На първо място искаше да открие танцьорката, освен това и да научи нещо повече за този странен воден народ. При мисълта за Зумруд гърлото му странно се сви.

Все още беше доста хладно и товарът му не беше особено тежък, но той не беше свикнал с такъв род натоварване и скоро започна обилно да се поти. Спря за миг на палубата на малко корабче и внимателно се огледа наоколо. Градската стена вече не се виждаше, отвред го заобикаляше гора от мачти и колове за мрежите и прането. Хората, които се виждаха по палубите, изглеждаха от някаква особена порода. Мъжете бяха късокраки, но с дълги мускулести ръце и се движеха с отривиста подскачаща походка. Широките им изпъкнали скули върху смуглите лица и сплесканите носове с големи ноздри им придаваха застрашителен вид. Някои от младите жени можеха да се нарекат хубави, но все пак си оставаха грубовати. Очите на кръглите им широки лица се стрелкаха бързо насам-натам. Клекнали по палубите, те налагаха с тояги прането и бъбреха помежду си на гърлено наречие, от което нищо не се разбираше.

Въпреки че наглед никой не обръщаше внимание на Цяо Тай, той имаше неприятното усещане, че през цялото време е зорко наблюдаван. „Може би защото малко китайци идват тук — промърмори си той. — Тия грозни джуджета ме зяпват веднага щом си обърна гърба.“ Беше доволен, когато видя пред себе си тясна ивица свободна вода. Бамбуково мостче водеше до дълга редица големи, крещящо боядисани китайски джонки, закотвени една до друга. След първата редица се виждаше втора, после трета, всичките свързани помежду си с широки мостчета с перила. Четвъртата редица беше последната, близо до талвега. Цяо Тай се качи на палубата на най-близката джонка и се загледа в огромната Бисерна река. Смътно виждаше мачтите на корабите, спрели до отсрещния бряг. Преброи и реши, че се намира на третия кораб от четвъртата редица. Галерията на кораба беше широка като на военна джонка. Копринени знамена украсяваха високите й мачти и навред над кабините висяха гирлянди от разноцветни фенери, леко поклащани от утринния бриз. Той се качи на борда и прекоси тясната странична палуба, като внимателно балансираше кошниците.

Трима прислужници със сънливи очи се размотаваха по палубата. Те едва го погледнаха и продължиха разговора си, докато той мина край тях и влезе в тъмен коридор. От двете му страни се редуваха врата след врата, всичките разнебитени и мръсни; миришеше на престояла лой. Нямаше никой. Той остави кошниците и се запъти към задната палуба. Неугледна повлекана седеше с кръстосани нозе на дървена пейка и режеше ноктите на краката си. Погледна го безизразно и дори не си направи труда да дръпне полата си надолу. Всичко имаше много зловещ вид, но духът на Цяо Тай се поободри, когато излезе откъм талвега. Тук палубата беше излъскана до блясък и той видя висока двойна врата, лакирана в яркочервено. Тлъст мъж в нощна роба от скъп брокат стоеше до релинга и шумно си правеше гаргара. Повехнала млада жена в развлечена бяла роба тъкмо му поднасяше купичка чай. Мъжът изневиделица се наведе и повърна отчасти върху релинга, отчасти върху дрехата на момичето.

— Наздраве, миличка! — поздрави я Цяо Тай, отминавайки. — И си мисли за тлъстата комисиона, която ще получиш довечера от сметката за изпитото вино!

И без да обръща внимание на гневната тирада, която последва, той се промъкна нататък. Коридорът беше слабо осветен от бели копринени фенери, закачени на извитата греда на покрива. Цяо Тай се зачете в имената, изписани по лакираните врати. Пролетно Мечтание, Върбова Клонка, Нефритов Цвят — все имена на куртизанки, но никое от тях не означаваше на китайски „изумруд“. Последната врата в края на коридора нямаше надпис, но беше изящно украсена с миниатюрна рисунка на птички и цветя. Той опита бравата и откри, че не е заключена. Отвори и пристъпи прага.

В сумрака помещението изглеждаше доста по-просторно от обикновена каюта и беше луксозно обзаведено. Носеше се ухание на мускус.

— Тъй и тъй сте вече тук, защо не дойдете по-наблизо? — разнесе се от здрача гласът на танцьорката.

Когато очите му се нагодиха към мъждивото осветление, той различи в задната част на стаята високо легло с леко повдигнати червени завеси. Върху брокатени възглавници, напълно гола, лежеше Зумруд. Нямаше грим и единственото й украшение бе колие от сини мъниста със златен филигран. Цяо Тай направи няколко крачки към нея и спря, парализиран от спиращата дъха му красота. Накрая проломоти:

— А къде е изумрудът?

— Нося го само когато танцувам, глупчо. Току-що се изкъпах. Най-добре е и ти да сториш същото. Целият си в пот. Там, зад синята завеса…

Той си проправи път между столовете и масичките, разхвърляни по дебелия мъхест килим. Оказа се, че зад синята завеса има малка елегантна баня, облицована с красива дървена ламперия. Цяо Тай се съблече набързо, коленичи във ваната с топла вода и се обля с малкото дървено ведро. Избърса се до зачервяване с ленената кърпа и зърна до тоалетката кутия с уханни дражета. Взе едно, подъвка го и внимателно си изтърка зъбите. После закачи робата и куртката си на бамбуковата закачалка и влезе в стаята, облечен само в торбестите панталони и страховитите си мускули. Придърпа един стол до леглото, усмихна се любезно и заяви:

— Както виждате, приех снощната ви покана.

— Явно сте бързали, гледали сте да не губите време — сухо отбеляза тя. — А и сте проявили съобразителността да дойдете сутринта, в единственото време, когато приемем посетители.

— Защо?

— Защото не съм обикновена куртизанка, драги мой. Каквито и глупости да говори оня плъх Мансур, аз не се продавам, имам си постоянен покровител. Богат мъж, както можете да се уверите от всичко тук — тя махна флегматично със закръглената си ръка и добави: — Не е много мил със съперниците си.

— Дошъл съм по служба — със строго изражение изрече Цяо Тай. — Кой казва, че съм му съперник?

— Аз го казвам! — тя изпъна ръце зад главата си и се протегна цялата. Прозина се, после го стрелна с пламтящите си очи иззад дългите ресници и попита направо: — Е, добре, какво чакаш още? Да не би да си от онези скучни мъже, дето първо надничат в календара и хороскопа си, за да се уверят, че денят и нощта са благоприятни?

Той стана и обгърна дребното й тяло. По време на безбройните си похождения бе изживявал какви ли не любовни волности. Сега за пръв път опита любов, която бе не само нещо по-различно, но и го изпълни с невероятно блаженство. Зумруд преливаше някъде вътре в него неописуема наслада, изтръгваше неща, за които не бе и подозирал, а сега изведнъж ги осъзнаваше като корен, като основа на истинската си същност. Той си даде сметка, че оттук насетне не би могъл да живее без тази жена, и дори не се учуди на откритието си.

След това двамата се изкъпаха, тя облече роба от прозрачна синя коприна, помогна и на Цяо Тай да се облече. Погледна озадачено подплатената със стомана куртка, но не направи никакъв коментар. Когато се върнаха в стаята, го накара да седне до малката масичка за чай от резбовано червено дърво и заяви непринудено:

— И така, сега можеш да ми разкажеш нещо повече за себе си. Нямаме много време, тъй като моята прислужничка скоро ще се появи, а тя е една от шпионките на покровителя ми.

— По-скоро на мен ми се иска да науча нещо за теб. Почти нищо не зная за вас арабите. Ти…

— Арабите не са моят народ — сухо го прекъсна тя. — Баща ми беше арабин, майка ми — евтина проститутка от бардаците на танка. Това смущава ли те?

— Мен!? Работата в бардак си е работа като всяка друга, а и какво значение имат раси и цветове? Нали всички хора рано или късно са предопределени да станат китайци… независимо дали са кафяви, сини или черни. Добър ли е мъжът в боя, прави ли жената добре любов, всичко е наред… Поне аз така мисля.

— Е, това все пак е нещо. Баща ми бил арабски моряк. Заминал си за страната и оставил майка ми бременна с мен — тя му наля чай и продължи. — Влязох в професията на петнайсет години. Имах заложби и майка ми успя да ме продаде на голям кораб. Приемах клиенти, а в свободното си време трябваше да слугувам на китайските куртизанки. Страшно удоволствие им доставяше на тия мръсни кучки да ме мъчат!

— Е, не са се отнасяли все пак чак толкова зле с теб — скептично вметна Цяо Тай. — Никакъв белег не се вижда по това твое прекрасно тяло.

— Има и по-жестоки неща от боя с пръчки — горчиво каза тя. — Господарят им беше забранил да ми оставят белези, защото възнамеряваше да изкара доста пари от мен занапред. И ония кучки ми връзваха косата за гредата на тавана и забиваха нагорещени игли в тялото ми, просто за да им минава времето. А когато много скучаеха, ми пъхаха в панталоните от ония огромните стоножки. И от това не остават белези, но можеш да си представиш как и къде ме е хапала гадината. Какво ли не съм преживяла, през какво ли не съм минала… — тя потрепери. — Но сега е друго. Имам си покровител и той ме откупи, а този чудесен апартамент е само мой. Единствената ми работа е да танцувам от време на време по увеселения, а всичко, каквото изкарам, е за мен. Мансур иска да ме отведе в страната си и да ме направи своя жена. Но аз не го харесвам, а и не обичам любимата си татковина, за която толкова съм слушала. Как ме виждаш да седя в палатка под палещото слънце на пустинята с камили и магарета за компания? Сърдечно благодаря!

— Много ли държиш на покровителя си?

— На него? О, небеса, не! Но той е богат, а и доста щедър — тя замълча, замислено почесвайки ухото си: — Държах на един-единствен човек, преди години. Беше луд по мен. Обаче тогава аз постъпих като глупачка и развалих всичко — огромните й очи се взряха някъде над него с мрачно изражение.

Цяо Тай обгърна кръста й.

— Беше много мила преди малко с мен! — каза той с надежда.

Тя го отблъсна и извика:

— Остави ме на мира! Ти получи всичко, което желаеше. Нали стенах и виках точно навреме, нали се гърчих като змиорка? Каквото ти се полагаше, имаше го, с всичките му глезотии, и сега не очаквай от мен да ти загукам. Освен това не си моят тип. Аз харесвам изискани мъже, не грубияни като теб.

— Добре де… — каза неуверено Цяо Тай. — Може и да изглеждам грубиян, но аз…

— О, не си хаби думите! Свикнала съм да приемам мъжете такива, каквито са. За какво се мислиш ти самият, си е твоя работа. Ако искаш дълъг и нежен разговор, за да изплачеш душата си, по-добре си вземи кърмачка. Така че да говорим делово. Бях с теб, защото си полковник от имперската гвардия и според Мансур си дясната ръка на председателя на Столичния съд. Което означава, че можеш да ми уредиш китайско поданство. Ти разбираш ли, че аз съм всъщност парини, нисшата класа? Жена танка не може да се омъжи за китаец, нито дори да живее на китайска земя.

— Затова ли покровителят ти те е настанил на този кораб?

— Бързо схващаш, няма що! — подигра му се тя. — Естествено, че не може да ми наеме къща на брега. Той се къпе в пари, но не заема никакъв официален пост. Обаче ти си от столицата, а господарят ти е най-висшият съдия в страната. Вземи ме със себе си, направи каквото трябва, за да получа китайско поданство, и ме запознай с някои важни клечки. Останалото е моя работа — тя притвори очи и продължи с унесена усмивка: — Да стана истинска китайска дама, да нося брокат, да имам китайски прислужнички, собствена градина… — изведнъж гласът й погасна. — Междувременно ще си получаваш каквото желаеш. Предполагам, ще се съгласиш след игричките зад завесата преди малко, че си зная работата. Става ли сделката?

Нейните студени, откровени думи поразиха Цяо Тай. Той все пак успя да отвърне със задавен глас:

— Сделката става.

В себе си се зарече да накара тази жена да го заобича. Беше длъжен да го направи.

— Добре. Скоро ще се видим пак, за да уточним подробностите. Покровителят ми има малка къща, където прекарва следобедите си с мен, защото няма време да идва до кораба. Намира се южно от храма Гуансяо, в западната част на града. Ще ти пратя съобщение веднага щом е възможно. Не бива да се приближаваш до покровителя ми. Няма да ме пусне да си тръгна, а властта му е голяма и може да ме погуби, ако реши. Щом ме отведеш в столицата, веднага ще ти кажа кой е той, така че да му върнеш парите, които е платил за мен… при положение че те загризе съвестта.

— Ти не си извършила престъпление, нали? — тревожно попита Цяо.

— Направих ужасна грешка… веднъж — тя загърна с тънката си роба своето апетитно тяло и каза: — Сега наистина трябва да си тръгнеш, иначе може да имаме неприятности. Къде да те намеря?

Той й съобщи името на странноприемницата си, целуна я и напусна каютата.

Видя, че близкият голям кораб от следващата редица е на един разкрач, и скочи на борда му. След това дълго преминава от лодка на лодка, преди да стигне до кея. Влезе през вратата Куейдъ и се насочи към странноприемница „Петимата безсмъртни“. Пред вратата чакаше малка носилка. Той попита дали не е изпратена от капитан Ни. Носачите вкупом скочиха на крака и в един глас потвърдиха. Цяо Тай влезе вътре и мъжете го понесоха с бърза лека крачка.