Убийство в Кантон

Глава XVIДвама мъже са неутешими; наяве излиза тайна връзка, в която няма нищо срамно

Пред двуетажната къща пазеха четирима войници. Двама от тях държаха пръти с окачени книжни фенери, на които с червени букви пишеше „Съдилище на Кантон“. Те застанаха в очакване, когато носачите оставиха на земята големия паланкин. Отвътре излезе съдията Ди, следван от префекта Бао и двамата си помощници. Той изчака, докато стражниците и господин Яо слязоха от другата носилка, после попита войниците:

— Къде точно е извършено убийството?

— В чайната, отляво на салона, ваше превъзходителство — отговори въоръженият мъж. — Ще ви покажа пътя.

Той ги преведе през сравнително голям салон, осветен от бели копринени лампиони върху две красиво изваяни стойки. Пред вратата вляво пазеше войник, отдясно имаше масичка и голямо кресло. В дъното на помещението се виждаше кръгла врата с ажурна завеса от сини мъниста, които изтракаха, и отвътре се подаде една бяла длан.

— Вие ме изчакайте тук — каза съдията Ди на Яо, сочейки креслото вдясно. После се обърна към войника: — Не сте пипали нищо на местопрестъплението, нали?

— Не, ваше превъзходителство. Влязох вътре само веднъж, поставих две запалени свещи на масата и се уверих, че жената наистина е починала. Управителката я познава с името госпожица Уан, но аз намерих в ръкава й брокатена калъфка с визитни картички, от които недвусмислено личи, че е съпругата на нашия префект. Оставих всичко точно както си беше, ваше превъзходителство.

Войникът отвори вратата. Беше малка чайна с маса от розово дърво и три стола по средата, а отляво — подставка с ваза, пълна с увехнали цветя. Стените бяха чисто бели, украсени с няколко рисунки на птици и цветя. Пред единствения прозорец ничком лежеше жена, облечена в семпла кафява дреха. До нея бе преобърнат четвъртият стол, който очевидно се е намирал до масата откъм прозореца.

Съдията Ди взе една от свещите и даде знак на Тао Ган. Той коленичи и обърна мъртвата жена по гръб. Префектът извърна глава. Цяо Тай застана между него и мъртвото тяло. Лицето беше ужасно разкривено, между посинелите устни се подаваше подутият език. С известно усилие Тао Ган разхлаби копринения шал, стегнал шията. Той мълчаливо посочи на съдията сребърната монета, която се търкулна в ъгъла. Съдията Ди направи знак на Цяо Тай да покрие мъртвото лице, после се обърна и попита стражниците, останали отвън пред вратата:

— Как беше открито убийството?

— Около половин час след като тя дошла, най-младата прислужничка влязла, за да поднесе чая, смятайки, че мъжът, с когото обикновено тя се срещала тук, също е пристигнал. Когато видяла трупа, се разкрещяла. Чули я минувачи отвън. Прозорецът не е пипан и е бил отворен точно както е сега. Той гледа към тясна алея между тази и съседната къща. И така, двама мъже, които минавали по алеята, чули крясъците на прислужничката и веднага дотичаха, за да ми съобщят. И аз побързах да пристигна, за да видя какво се е случило.

— Да… — каза съдията. Той заповяда на Цяо Тай и Тао Ган да претърсят стаята за евентуални следи, а после да организират пренасянето на трупа в съдилището. На префекта Бао каза: — Сега ще разпитам управителката във ваше присъствие, господин Бао. Стража, къде са обитателите?

— Управителката на дома е в приемната зад салона, ваше превъзходителство. На четирите момичета, които живеят тук, заповядах да не излизат от стаите си на втория етаж. Прислужничките чакат в кухнята.

— Добре свършена работа! Да вървим, господин Бао.

Докато пресичаха салона, господин Яо скочи от креслото си, но съдията не погледна към него. Префектът го стрелна с очи и Яо със съкрушен вид се отпусна отново в креслото.

В малката приемна имаше само масичка за чай от черно дърво с инкрустации, два стола в същия стил и висок шкаф. Скромно облечената жена на средна възраст, която стоеше до шкафа, побърза да направи дълбок поклон. Съдията Ди седна до масичката за чай и посочи на префекта другия стол. Стражниците бутнаха жената да застане на колене и се изправиха зад нея със скръстени на гърдите ръце.

Съдията Ди я попита най-напред за името и годините й. Северното наречие очевидно я затрудняваше, но с насочващи въпроси съдията успя да научи, че господин Яо купил къщата преди пет години и назначил нея да бди над четирите момичета. Двете били куртизанки, откупени от господин Яо, останалите две — бивши актриси. Всички получавали щедро възнаграждение. Господин Яо обикновено се явявал два пъти седмично, сам или с двама-трима приятели.

— Как се запозна с госпожа Бао? — попита съдията.

— Кълна се, никога не съм знаела, че е жена на негово превъзходителство префекта! — разплака се жената. — Освен това не бях съгласна капитан Ни да я води тук. Той…

— Нали ви казах? — прошепна префектът. — Този развратник…

— Оставете това на мен, господин Бао — прекъсна го съдията. Той погледна управителката. — Продължавай!

— Капитанът я доведе тук преди няколко години, както вече казах, и я представи с името госпожица Уан. Попита дали може да използва стая следобед, за да разговаря с нея. И тъй като капитанът е известен мъж и предложи добра сума за чая и сладкишите, аз…

— Знаеше ли господин Яо за споразумението? — попита съдията.

Жената поаленя и запелтечи:

— Тъй като капитанът идваше винаги следобед, ваше превъзходителство… и само за чаша чай, аз… не мислех, че е наложително да уведомявам господин Яо, и…

— И прибираше парите на капитана! — студено заключи съдията. — На теб, разбира се, ти е напълно известно, че капитанът е имал сексуална връзка с жената. Това означава, че ще бъдеш бита с пръчка, защото си поддържала вертеп, без да имаш разрешително.

Жената се просна ничком на пода и извика:

— Кълна се, че капитанът докосваше само ръката й, ваше превъзходителство! В онази стая няма дори и диван. Попитайте прислужничките, умолявам ви! Те влизаха и излизаха от стаята по всяко време, поднасяйки чай и сладкиши. Те ще потвърдят пред вас, че капитанът и жената само са седели и са разговаряли. Понякога играеха шах и това беше всичко — тя избухна в сълзи.

— Престани да хленчиш и се изправи! Стража, сверете показанията й с тези на прислужничките — и след това отново попита жената: — Капитан Ни винаги ли те уведомяваше предварително, когато идваше тук с госпожа Бао?

— Не, ваше превъзходителство — тя изтри лице с крайчеца на ръкава си. — Не се е налагало да го прави. Той знаеше, че господин Яо никога не идва следобед. Двамата винаги пристигаха поотделно, понякога капитанът пръв, друг път тя. Днес тя пристигна първа. Прислужничката я въведе в стаята, която използваха винаги, мислейки, че не след дълго ще пристигне и капитанът. Но този път той не дойде.

— Разбира се, че е дошъл! — изкрещя ядосано префектът. — Само дето ти не си го видяла, глупачка такава! Минал е през прозореца и…

Съдията Ди вдигна ръка и се обърна към жената:

— И така, ти не си видяла капитана. А кога дойдоха другите посетители, преди или след пристигането на госпожа Бао?

— Не, ваше превъзходителство. Тоест, така да се каже… тук беше, разбира се, онова нещастно момиче. Дойде непосредствено преди да се появи госпожа Бао. Понеже е сляпа, аз…

— Сляпо момиче! — почти извика съдията.

— Да, ваше превъзходителство. Беше с широка кафява роба, много износена, но говореше образовано. Каза, че идвала да се извини, понеже не била изпълнила уговорката си с господин Яо от предишната вечер. Аз я попитах тя ли е момичето, което обикновено продава щурци на господин Яо, и тя го потвърди.

Управителката млъкна, поглеждайки страхливо през рамо към вратата.

— Хайде, кажи ми всичко, което знаеш за това момиче! — заповяда съдията.

— Сега си спомням, че господин Яо действително я очакваше, ваше превъзходителство. Беше ми казвал, че тя ходи в дома му, когато има добри екземпляри за продан, но че отсега нататък ще идва тук. Господин Яо ми нареди, освен това да приготвя една от стаите горе. Въпреки че е сляпа, тя е твърде привлекателна, ваше превъзходителство, а е и високо образована. И тъй като господин Яо обича разнообразието… — тя тръсна рамене. — И така, тя не дойде снощи и господин Яо прекара нощта с едно от другите момичета, които са тук.

— Ясно. Веднага щом си казала на сляпото момиче, че господин Яо, не е тук, тя си е тръгнала?

— Не, ваше превъзходителство. Поговорихме си малко пред вратата. Тя ми каза, че освен да се срещне с господин Яо, искала да потърси някъде наоколо своя приятелка, която отскоро била настанена в частно заведение. Според нея било някъде близо до Цъфтящата пагода. Казах й, че вероятно греши, защото наоколо няма подобно заведение. „Попитай във вертепите зад къщата ни, скъпа“, рекох й аз, понеже, когато влизат в тази професия, момичетата често обясняват на познатите си, че са в частно заведение, за да звучи по-благопристойно. И така, направо я заведох до задната врата и й обясних как да стигне до вертепа.

Изведнъж завесата от мъниста се разтвори и в стаята влезе войникът на пост, следван от капитан Ни между двама стражници. Префектът Бао понечи да се надигне, но съдията постави длан върху ръката му.

— Къде арестувахте капитана? — попита той.

— Сам пристигна с носилка, ваше превъзходителство, заедно с двама приятели. Влезе вътре, ни лук ял, ни лук мирисал. И тогава стражата го арестува.

— Защо дойдохте тук, капитан Ни? — със спокоен тон попита съдията Ди.

— Имах среща с един познат, ваше превъзходителство. Трябваше да пристигна по-рано, но пътьом срещнах един приятел и един морски капитан, отдавнашен познат. Изпихме по няколко чашки, поговорихме си за старото време и без да се усетя, станало късно. Затова взех носилка и приятелите ми ме придружиха дотук с надеждата, че по пътя главите ни ще се поразведрят. После видях поста отпред на вратата. Някакво произшествие ли е станало, ваше превъзходителство?

Преди да отговори, съдията Ди нареди на един от стражниците да провери дали другите двама господа ще потвърдят думите на капитана. После запита Ни:

— Кой беше познатият, с когото трябваше да се срещнете тук?

— Не бих могъл да ви кажа, ваше превъзходителство. Всъщност едно от момичетата на Яо. Познавам го отдавна, още преди Яо…

— Тези лъжи са абсолютно ненужни, капитане — остро го прекъсна съдията. — Тя е била убита в чайната, където обикновено сте се срещали.

Ни пребледня. Понечи да попита нещо, после погледна към префекта и замълча. Последва дълго, тягостно мълчание. Префектът гледаше Ни с пламтящ от омраза поглед. Накрая не издържа и отвори уста да каже нещо, но в същия миг влезе стражникът и доложи на съдията Ди:

— Думите на двамата господа съвпадат с казаното от капитана, ваше превъзходителство. А прислужничките потвърдиха, че срещите с жената са били напълно благопристойни.

— Добре. Заведи капитана при полковник Цяо. Нека на него да обясни всичко.

След като двамата излязоха, префектът удари с юмрук по масата и избухна в несвързана обвинителна тирада. Съдията Ди го прекъсна:

— Жена ви е била убита по погрешка, господин Бао.

— По погрешка! — изумено възкликна Бао.

— Да. Точно преди да пристигне, тук се е появило сляпото момиче. По петите са го следвали един или повече главорези с намерението да го убият. Видели са го да влиза в къщата и са обиколили, за да потърсят начин да се вмъкнат. В това време сляпото момиче е било изведено от задната врата, а прислужничката е въвела съпругата ви вътре. Била е облечена почти като сляпата. Убийците са надникнали през прозореца на стаята за чай и са видели жена ви, седнала с гръб към тях. Взели са я за сляпото момиче, прехвърлили са се вътре и са я удушили изотзад.

Префектът изслуша тези обяснения с все по-объркано изражение. Най-накрая бавно кимна.

— Жена ми познаваше тази продавачка на щурци! — промълви той. — Сляпата вероятно е била свързана с убийците. Дошла е, за да отвлече вниманието на управителката и да даде възможност на убийците да действат свободно.

— Тази версия звучи правдоподобно и аз няма да я пренебрегна — каза съдията. — Сега е по-добре да се приберете у дома, господин Бао. Вече разбрахте, че съпругата ви не ви е лъгала. Общуването й с капитан Ни, приятел от младите години, не е било съвсем обичайно, но не е опетнило дома ви. Довиждане!

— Тя вече не е жива. Отиде си — с погаснал глас изрече префектът. — А беше още толкова млада… — той замълча, после бързо се изправи и излезе.

Докато изпращаше с поглед приведената фигура, съдията Ди си каза, че ще направи всичко възможно Бао никога да не узнае за кратката авантюра на жена си с арабина. Умът му не го побираше как е било възможно дама от доброто общество да се влюби в арабин, но той бързо пропъди тези мисли и се обърна към жената, която стоеше пред него. Запита я остро:

— Говори! Какви други жени, освен постоянните идваха тук? Включително и арабки?

— Никакви, ваше превъзходителство, заклевам се! От време на време господин Яо правеше промени в персонала, но…

— Добре, ще уточня това с него. А сред мъжете, които идваха тук, виждала ли си един висок красив мъж от Севера? — и той описа външността на цензора, но жената поклати глава и отвърна, че приятелите на господин Яо всичките са от Кантон.

Съдията се надигна. Щом се появи на прага на салона, господин Яо скочи от креслото и се завтече към него.

— Чакайте ме вън, в носилката! — сряза го съдията и влезе в чайната.

Капитан Ни разговаряше с Цяо Тай и Тао Ган. Мъртвото тяло бе отнесено. Тао Ган каза възбудено:

— Убиецът се е спуснал от покрива, господарю. До прозореца има високо дърво и клоните му стигат до стряхата на втория етаж. Няколко вейки са откършени съвсем наскоро.

— Така нещата се връзват — възкликна съдията Ди и се обърна към капитан Ни: — Госпожа Бао е била убита от крадци. Вашата връзка с нея е докарала трагичния край, на какъвто е била обречена рано или късно. Безсмислено е човек да се опитва да запази приятелството си с омъжена жена, капитане.

— Случаят беше различен, ваше превъзходителство — спокойно отвърна капитанът. — Мъжът й я пренебрегваше, нямаха деца. Всъщност тя си нямаше никой, с когото да разговаря.

— Освен сляпата й приятелка — сухо отбеляза съдията.

Капитан Ни го изгледа безизразно, после поклати глава.

— Никога не е споменавала за сляпо момиче, ваше превъзходителство. Но вие сте прав, аз съм отговорен за всичко, защото преди години избягах от нея след едно глупаво скарване. Отплавах с надеждата да се върна след няколко месеца, но корабът ни налетя на ураган. Претърпяхме крушение до един остров в Южните морета и мина цяла година, докато успея да се добера обратно тук. Междувременно тя се беше омъжила за Бао. Смъртта на сестра й, а и нещастният брак с Бао я направиха лесна плячка за Мансур. Търсеше съвети от мен и аз реших, че къщата на Яо е най-безопасното място за срещи. Мансур я изнудваше и…

— Защо му е било на Мансур, толкова богат човек, да се занимава с изнудване? — прекъсна го с въпрос съдията.

— По едно време натрупа доста дългове, ваше превъзходителство. Халифът беше конфискувал цялото му имущество. Когато Мансур разбра, че аз съм този, който плаща, започна да иска все повече, защото знаеше, че имам персийска кръв, а той мрази всички перси.

— Като споменахте за перси, бихте ли ми казали кой е бащата на двете ваши момичета робини?

Ни стрелна изпитателно с очи съдията. После сви рамене:

— Това не зная, ваше превъзходителство. Бих могъл да проуча и да го открия, но това няма да върне майка им сред живите, нито ще ги дари с истински баща — той се загледа в празното пространство на пода срещу прозореца и промълви замислено: — Тя бе особена жена. Изключително нервна, много чувствителна. Имах усещането, че нашите разговори значат много за нея… — той замълча, мъчейки се отчаяно да овладее треперенето на устните си.

Съдията Ди се обърна към двамата си помощници.

— Сега се връщам в двореца — каза той. — Трябва да говоря с господин Яо, после ще вечерям. След като и вие привършите с вечерния ориз, елате направо в двореца. Имаме да обсъдим много неща.

Цяо Тай и Тао Ган изпроводиха съдията до носилката му и отново влязоха вътре.

— Сутринта хапнах две маслени питки — мрачно съобщи Цяо Тай на капитана. — После вместо ориз за обяд получих цицина на главата. Неудържимо се нуждая от добро хапване и голяма кана от най-доброто вино. Каня ви да се присъедините към нас, капитане, с условието да ни отведете до най-близката гостилница по най-краткия път!

Капитанът кимна с благодарност.