Убийство в Кантон

Глава XXIIСъдията Ди анализира партия шах в едно светилище; неговата школа се оказва по-добра от кантонската

Челният носач на паланкина дълго чука, преди високата порта с две крила да се открехне. На прага се показа сгърбената фигура на стар прислужник. Той дълго се взира със замъглени очи в двамата посетители.

— Моля, съобщете на господаря си за нашата визита — любезно се обърна към него съдията Ди. — Кажете му, че сме дошли неофициално. Искам да го видя за няколко минути.

Прислужникът въведе съдията и Тао Ган във второто преддверие и ги помоли да седнат за малко на една от огромните абаносови пейки с резба, а самият той се потътри нататък. Съдията започна безмълвно да оглежда грамадните пъстри стени, бавничко поглаждайки дългите си бакенбарди. Тао Ган тревожно местеше очи от съдията към вратата и обратно. Съдията отдавна бе привършил огледа си, когато прислужникът се появи отново.

— Моля, насам — с хриплив глас ги покани той. Поведе ги по някакъв коридор към западното крило през една безлюдна наглед част на дома. Не срещнаха никого в двете празни дворчета с блеснали на слънцето бели плочници, които прекосиха едно след друго. В дъното на третото старецът тръгна по хладен здрачен коридор. Излязоха в подножието на широка дървена стълба, почерняла от годините. Изкачиха се по нея и прислужникът спря да си поеме дъх, преди да продължи мъчителното си изкачване по две други стълби, разположени една над друга, все по-стесняващи се. Най-сетне излязоха на обширна площадка. Лек ветрец нахлуваше през решетките на високите прозорци. Очевидно бяха стигнали най-горния кат на нещо като кула. На дъсчения под нямаше килим, виждаха се само две кресла с високи облегалки и масичка за чай между тях. Над двукрилата врата в дъното върху черната стена изпъкваше огромна дъска с четири йероглифа, изваяни във внушителния калиграфски стил от времето на бившия император: „Зала на предците на рода Лян.“

— Господарят очаква негово превъзходителство вътре — съобщи прислужникът, отваряйки вратата.

Преди да влезе, съдията Ди направи знак на Тао Ган, който се насочи към едно от креслата до масичката.

Посрещна го тежкият аромат на индийски благовония. Той идваше от голяма бронзова кадилница, поставена на високия олтар в дъното на мъждиво осветената от два свещника зала. Под олтара бе сложена разкошна старинна жертвена маса, приготвена за възпоменателна служба. Отпред до ниска масичка седеше Лян Фу, облечен в официална роба от тъмнозелен брокат, с висока шапка, която показваше, че е издържал успешно литературните изпити. Той се изправи бързо и тръгна срещу съдията.

— Надявам се, че всички тези стъпала не са ви затруднили много, ваше превъзходителство — с любезна усмивка каза той.

— Ни най-малко — побърза да го увери съдията. Хвърли един бърз поглед към портрета на адмирал Лян в естествен ръст с пълно бойно снаряжение, който висеше на отсрещната стена, и добави: — Дълбоко съжалявам, че прекъсвам помена за вашия покоен баща.

— Негово превъзходителство е добре дошъл по всяко време — спокойно го увери Лян. — А и покойният ми баща едва ли би се сърдил заради прекъсването, защото винаги поставяше официалните си задължения над семейните дела, за което може да ви увери синът му. Моля, заповядайте.

Той настани госта си от дясната страна на масичката. На нея имаше голяма шахматна дъска с няколко черни и бели фигури, разположени като за финал на някаква партия. Отстрани бяха поставени две медни тасчета, едното с неиграещите бели фигури, другото — с черните. Лян очевидно изучаваше шахматна задача. След като седна и оправи робата си, съдията Ди каза:

— Дойдох да обсъдя с вас някои нововъзникнали обстоятелства, господин Лян — и след като изчака домакинът му да се разположи от другата страна, продължи: — И по-специално това с отмъкнатото тяло на покойната жена.

Лян повдигна извитите си вежди.

— Интересен обект за кражба! Трябва да ми разкажете по-подробно. Но нека да пийнем преди това по чаша чай.

Той стана и се насочи към чайната масичка в ъгъла. Съдията се огледа набързо. Мъждукащите свещници осветяваха даровете върху жертвената маса, застлана с покривчица от везан брокат. Съдове от злато, отрупани с оризови курабийки и плодове, бяха грижливо подредени между две красиви старинни вази със свежи цветя. Широката ниша зад жертвената маса, в която постоянно стоят изложени табличките с имената на предците, бе закрита с алена завеса. Тежкият дъх на благовонията не успяваше напълно да задуши някакво странно ухание на чуждоземски подправки, долитащо иззад завесата. Съдията вдигна за миг глава и едва успя да различи високо горе през кълбетата синкав дим чернеещите греди на тавана. Голият под беше от широки тъмни дъски, излъскани до блясък. Той скочи рязко. Примъкна стола си от лявата страна на масичката и обясни небрежно на Лян, който идваше насреща му:

— Ако разрешите, по-добре да седна тук. Заслепяват ме свещите.

— Разбира се — Лян също придърпа стола си, така че да е срещу съдията. — Тъкмо и двамата ще виждаме по-добре портрета на баща ми — каза той, когато седна.

Съдията наблюдаваше как той налива чай в две чашки от син порцелан. Постави едната пред госта, другата задържа в ръката си. Съдията съзря през дългите тънки пръсти една пукнатина в изящната глазура. Лян гледаше замислен към портрета.

— Приликата е поразителна — каза той, — портретът е правен от голям майстор. Забелязвате ли как са изрисувани и най-дребните подробности?

Той остави чашката си, изправи се и пристъпи към портрета. Застанал с гръб към съдията, посочи с пръст детайлите по широкия меч, висящ до коленете на адмирала. Съдията Ди бързо размени двете чаши. След това изля взетата от Лян чаша в тасчето с шахматни фигури до себе си, преди да стане и да се приближи до своя домакин с празната чашка в ръка.

— Надявам се, че сте запазили този меч? — попита той и когато Лян кимна утвърдително, добави: — Аз също притежавам един прочут меч, наследен от моите прадеди. Името му е Дъждовен дракон.

— Дъждовен дракон? Странно име.

— Ще ви разкажа историята му… друг път. Мога ли да получа още една чаша чай, господин Лян?

— Разбира се!

Двамата отново седнаха, Лян напълни чашата на съдията Ди и изпи своята. След това скри тънките си длани в ръкавите и каза с усмивка:

— Да се върнем сега към историята с изчезналото тяло…

— Преди да стигнем до нея — рязко каза съдията Ди, — ми се иска накратко да ви очертая рамката й.

Лян кимна нетърпеливо, съдията Ди извади ветрило от ръкава си и се отпусна на облегалката. Помахвайки бавно пред лицето си, той започна:

— Когато пристигнах онзи ден в Кантон по дирите на изчезналия цензор, знаех само, че задачата му тук по един или друг начин е била свързана с арабите. Не след дълго си дадох сметка, че моят противник е съвсем наясно с истинската цел на посещението ми и че следи всяка моя стъпка. Когато открих, че цензорът е убит с традиционна отрова на танка, осъзнах, че някой от враговете му в двореца е потърсил помощта на тукашен съучастник, за да подмами цензора в Кантон и да организира убийството му от арабски заговорници. Но освен това осъзнах, че други сили се опитват да осуетят този пъклен план. Когато стигнах дотам в разследването си, нещата се усложниха. Арабски бандити и удушвачи танка се въртяха наоколо и се намесваха, едно загадъчно сляпо момиче ту се появяваше в картината, ту изчезваше. И едва тази сутрин се добрах до ключа за загадката, когато арабската танцьорка Зумруд казала на полковник Цяо, че тя е отровила цензора и че нейният покровител бил наясно с това. Тя е спазила правилото, прието в света на цветята и върбите: момичетата никога да не разкриват имената на клиентите си. Подозренията ми се насочиха към губернатора, към префекта, а и към вас. Това именно ме накара да дойда тук.

Той затвори ветрилото си и го прибра обратно в ръкава. През цялото време Лян бе слушал с леко насмешливо изражение на учтив интерес. Съдията изправи гръб и продължи:

— Междувременно се опитах да направя още нещо: да съставя за себе си портрет на моя противник. Осъзнах например, че той е с типичната нагласа на шахматист. Човек, който винаги остава в сянка и кара другите да действат вместо него, все едно са пионки на дъската. И към мен с помощниците ми отношението му е същото — и ние сме изцяло включени в шахматната му партия. Това откритие бе за мен голяма крачка напред. Престъплението е наполовина разкрито, когато се изясни що за човек е престъпникът.

— Съвършено правилно!

— Вгледах се по-внимателно във вас, майстора шахматист — продължи съдията. — Вие несъмнено притежавате много проницателен ум, способен да изгражда сложни схеми и да следи за изпълнението им. Досещам се и за основния ви мотив: неудовлетворението, че не продължавате пътя на прочутия си баща. От друга страна, определено не сте от типа мъже, които биха се влюбили в една арабска танцьорка с кръв на парини във вените си. Реших, че ако вие сте моят противник, любовникът на танцьорката е някой от помощниците ви. Най-подходящ за тази роля изглеждаше господин Яо Тайкай и аз реших да го арестувам. Дотам бях стигнал, когато ми съобщиха за изчезването на тялото й. Това ме накара да дойда право при вас.

— Защо при мен? — спокойно попита Лян.

— Защото, докато си мислех за убитата танцьорка и за танка с техните необуздани страсти, изведнъж си припомних думите на една бедна китайска проститутка, която е била робиня при танка. По време на пиянските си оргии те обичали да се хвалят, че преди осемдесетина години някакъв високопоставен китаец се оженил тайно за едно от техните момичета и после синът на двамата станал прочут воин. Тогава се сетих за чертите на Повелителя на Южните морета. Те ясно личат и на този портрет отсреща. Широки изпъкнали скули, сплеснат нос и ниско чело… „Стар маймун“, както с любов го наричали моряците му.

Лян бавно поклати глава.

— Значи сте разбулили нашата ревниво пазена семейна тайна. Да, баба ми наистина е била танка. Дядо ми е извършил престъпление, като се е оженил за нея — той се засмя и продължи с лукаво пламъче в очите: — Представете си какво би било, ако хората научат, че в жилите на великия адмирал е течала кръв на парини! Ами значи той не е бил безупречният благородник, за какъвто винаги е минавал…

Без да обръща внимание на забележката, съдията Ди продължи:

— Тогава си дадох сметка, че мисля за погрешна партия шах. В моето съзнание беше нашият, китайски шах за начетени литератори с равностойни фигури или пък военният му вариант, който представлява битка между двама генерали. Изведнъж осъзнах, че моят противник играе разновидността, която, както съм чувал, била разпространена в Индия. При нея царят и царицата са най-важните фигури. И в конкретната партия, която разигравате, големият залог е не завоюването на високо положение в столицата, а притежаването на царицата.

— Невероятна проницателност, наистина! — с тънка усмивка вметна Лян. — И мога ли да ви попитам в каква фаза е партията според вас?

— В последната. Царят е загубен, защото царицата умря.

— Да, тя умря — потвърди Лян. — Но поне ще бъде почетена, както подобава на царица. Царица в играта на живота. Нейният дух сега блаженства сред всичките тези тържествени обреди, радва се на богатите дарове, на свежите цветя. Погледнете усмивката й, нейната очарователна усмивка… — той стана и с бързо движение дръпна завесата пред олтарната ниша.

Съдията ахна от изумление пред нечуваното светотатство. Тук, в свещената зала на предците на рода Лян, срещу портрета на покойния адмирал в нишата за табличките с имената на мъртъвците, изпънато върху златния лак, лежеше голото тяло на Зумруд. Танцьорката бе положена възнак, с подпъхнати под главата ръце, пълните й устни се извиваха нагоре в подигравателна усмивка.

— Това е само началото на грижите за нея — с любезен глас обясни Лян, докато нагласяше обратно завесата. — Тази нощ работата ще продължи. Времето е топло, трябва да се бърза.

Той седна отново. Съдията бе успял да се овладее и попита хладно:

— Имате ли нещо против заедно да възстановим партията, ход по ход?

— О, точно това е и моето желание — със сериозно изражение отвърна Лян. — Анализът на партиите винаги ми доставя най-голямо удоволствие.

— И така, залогът е била Зумруд. Вие сте я откупили, тялото й е било ваша собственост. И толкоз! Мислели сте си, че можете да спечелите любовта й, ако успеете да задоволите единственото желание, което я е владеело изцяло: да се издигне от положението си на парини до високопоставена китайска дама. Могли сте да го постигнете само ако се доберете до някой от най-близките до двора сановници в столицата. Парило ви е под петите, защото сте живеели с постоянния страх, че току-виж сте я изгубили, било защото тя може да се влюби в някого, било защото някой друг би й помогнал да осъществи амбицията си. В нея се е влюбил Мансур. На пръв поглед тя не му е обръщала никакво внимание, но вашето опасение е било, че рано или късно арабската й кръв ще заговори, и затова сте решили да премахнете Мансур. Точно тогава някой от вашите приятели в столицата ви е пошушнал, че една влиятелна личност в двора, приближена до императрицата и нейната клика, търси начин да компрометира императорския цензор Лю и е готова щедро да възнагради онзи, който би й помогнал да осъществи намерението си. Късметът сам се е пъхал в ръцете ви! Вие веднага сте се заели да изработите плана, който в крайна сметка да доведе до завладяването на царицата. Направили сте примамливо предложение на въпросната особа в двореца. Вие…

— Нека да назовем нещата с истинските им имена — присвивайки очи, го прекъсна Лян. — Въпросната особа е Уан, главният евнух на императорския харем. Свърза ни един общ приятел, заможен търговец на вино и дворцов доставчик.

Лицето на съдията Ди изведнъж посивя. Смъртоносната болест на императора, императрицата с нейните извратени страсти, противоестествената саката фигура на главния евнух… цялата отвратителна постройка изведнъж се оформи пред погледа му.

— И знаете ли какъв пост ми е обещал Уан? Вашия! При това с подкрепата на императрицата мога да се издигна още по-нависоко. Баща ми е бил Повелителя на Южните морета, аз ще бъда Повелителя на империята…

— Добре — уморено каза съдията Ди. — И така, вие сте предложили цензорът да бъде примамен в Кантон, като му се подметне, че тукашните араби готвят въстание в съучастничество с някакво неизвестно лице от дворцовите среди. Междувременно сте подклаждали безумните амбиции на Мансур, за да може, когато цензорът пристигне, да остане с впечатление, че тук наистина нещо се мъти. След това е трябвало да убиете цензора и да хвърлите вината за убийството върху Мансур. При жестоките мъчения Мансур неизбежно е трябвало да признае, че цензорът е надушил заговора му. Чиста работа! Мансур е отстранен, цензорът е мъртъв и опозорен, вие заминавате за столицата със Зумруд… Партията е започнала точно според вашия план. Цензорът пристига инкогнито, за да провери слуховете за някакви брожения сред арабите. Не е уведомил тукашните власти за пребиваването си, защото му е било подметнато, че в основата на заговора стои високопоставен човек от двора, и той е искал да установи самоличността му. Но има и още една причина за идването му, за която не сте подозирали. При първото си посещение в Кантон цензорът се е срещнал със Зумруд и между двамата е пламнала любов.

— Как можех да предвидя, че тя ще налети на него в оня проклет храм! — ядно измърмори Лян. — Тя…

— Животът е нещо различно от шаха, господин Лян — рязко го прекъсна съдията Ди. — В истинския живот постоянно изникват непредвидени обстоятелства. След като цензорът заедно с доктор Су се запознава с положението тук, започва да се съмнява, че му е заложен капан. По всяка вероятност е помогнал на Мансур и двама от неговите съучастници да внесат контрабандно оръжие в града. Когато Мансур ви съобщава това, вие разбирате, че планът ви излиза дори още по-успешен от първоначалния замисъл: ако Мансур бъде изправен пред съда, той може да признае само истината! Но пък след това осъзнавате, че цензорът всъщност мами Мансур, и решавате да ускорите убийството. И тогава Зумруд отравя цензора. Тя по задължение е трябвало да ви казва всичко и…

— По задължение?! — изведнъж извика Лян. — Преди всичко тя настояваше да ми разказва всичко! Непрекъснато, всеки път, след като бе спала с някой от случайните си гнусни клиенти! Изтезаваше ме с какви ли не отвратителни подробности, които не са за разправяне, и ми се присмиваше — той зарови лице в дланите си и се разхлипа. — Това беше реваншът й и аз… аз не можех нищо да направя! Беше по-силна от мен. В нейните вени течеше онази дива кръв, която при мен е разводнена от две поколения — той вдигна сгърченото си лице. Успя да се овладее и каза остро: — Добре, отначало не ми разказа за цензора, защото той й бе обещал да я отведе със себе си. Продължавайте! Времето лети!

— Точно тогава — спокойно продължи съдията Ди — пристигам аз с помощниците си. Привидно, за да правя проучвания за търговията с чужденците. Вие веднага заподозирате, че истинската ми цел е да разбуля загадката около изчезването на цензора. Нареждате двамата ми помощници да бъдат следени неотклонно и намирате потвърждение за подозренията си в интереса им към тукашните араби. Решавате, че всъщност чудесно се вместваме в играта ви. Кой би бил по-подходящ, за да разкрие заговора на Мансур, от председателя на Столичния съд? Единствен доктор Су ви е притеснявал. Зумруд ви е казала, че не е бил в течение на връзката й с цензора, но вие сте искали да бъдете сигурен. Доктор Су наистина се разтревожва, когато цензорът не се прибира в странноприемницата, и завчера сутринта тръгва по кейовете да го дири. Вие пущате по дирите му един от арабските главорези на Мансур и един от вашите удушвачи танка. Привечер те ви докладват, че доктор Су, изглежда, познава полковник Цяо и е тръгнал след него, когато двамата с Тао Ган излизат от кръчмата. Вие заповядвате на танка да помогне на арабина за убийството на доктор Су и после веднага да го удуши, преди да е пробол и Цяо Тай. Желанието ви е било полковник Цяо да разбере кой е убил доктор Су, и по този начин обръчът около Мансур да се затегне. Но пък тогава късметът ви изневерява. Другият ми помощник Тао Ган се запознава със сляпото момиче. Мисля, че тя е ваша сестра, онази, която представихте за загинала. Първо Тао Ган сбърка госпожа Бао с нея, после същото направи и изпратеният от вас убиец танка в къщата на господин Яо. Тя като че ли през цялото време се опитва да ви предпази от вас самия и…

— Тази невъобразима глупачка! — гневно го прекъсна Лян. — Тя ми докара всички неприятности на главата, когато се отказа от блестящо бъдеще близо до мен. Ние двамата сме наследили бащините способности, по-малката ми сестра беше само една празноглава женичка, която се мяташе насам-натам в смехотворните си влюбвания. Но Ланли!… Когато старият ни домашен учител разучаваше с нас класическите книги, тя отведнъж схващаше и най-трудните пасажи. А и беше невероятно красива, като момче тя бе идеалът ми за съвършената жена. Често надничах, докато се къпеше… — той замълча, преглътна няколко пъти и едва тогава продължи: — Когато пораснахме и родителите ни починаха, аз й припомних нашите стари предания за това, как светите основатели на империята са вземали за съпруги собствените си сестри. Но тя не искаше и да чуе, наговори ми ужасни, убийствени неща, накрая заяви, че напуска дома и че никога няма да се върне при мен. Изчаках я да заспи и й полях очите с врящо масло. Нима можех да допусна една жена, след като се е отнесла презрително към мен, да насочи вниманието си към други мъже? И после, наместо да ме прокълне, тя започна да говори, че ме съжалява, тази нещастна лицемерка! Побеснял от ярост, подпалих стаята й и исках… исках… — той изглеждаше извън себе си, лицето му бе обезобразено от безсилен гняв. Измина известно време преди да се овладее и да продължи: — Уж нямаше никога да се върне, а напоследък започна да се навърта тук и да души из къщата, проклетата му кучка! Научих, че видяла двамата мои хора, които донесоха тук тялото на цензора, преди да го замъкнат в храма, и освен това откраднала онова гнусно насекомо. Макар нищо да не знаеше за моя план, достатъчно е хитра, та да съпостави едно — друго. Добре, че моите хора я проследили до нейния коптор, когато вашият помощник я изпратил, и дори чули част от разговора им. Коварната кучка ви е насочила по дирите ми, подхвърляйки, че уловила щуреца до храма, където бе намерен трупът на цензора. Затова я прибрах тук и я заключих. Но тя избяга още на другата сутрин, веднага след закуска. Как успя да го направи, и досега…

— Наистина, щурецът ме отведе до храма — каза съдията Ди. — Това, че открих тялото на цензора, беше удар за вас, тъй като желанието ви е било то да изчезне, за да не се разбере, че е бил отровен с отрова на танка. Възнамерявали сте, предполагам, да накарате Мансур да признае, че го е хвърлил в морето. Все пак вие успяхте да обърнете нещата в своя полза. При моето посещение тук недвусмислено подметнахте, че арабите поддържат близки отношения с танка и следователно за Мансур не би представлявало трудност да се сдобие с тяхната отрова. Нещата се подреждаха чудесно за вас. И тогава за втори път човешкият елемент обърка стройния замисъл на вашата партия. Полковник Цяо вижда Зумруд и пламва от любов към нея. Вашите съгледвачи ви донасят, че той я е посетил вчера сутринта на кораба и че по всяка вероятност е правил любов с нея. Ами ако тя го е убедила да я вземе със себе си в столицата? Ами ако, без да иска, е разкрила пред него самоличността ви? Цяо Тай е трябвало да изчезне. Убийството е трябвало да стане в дома на капитан Ни — съдията замислено погледна домакина си и попита: — Как разбрахте, че Цяо Тай ще се върне за втори път там?

Лян Фу повдигна тесните си рамене:

— След първото посещение на Цяо двама от моите хора стояха постоянно на пост в къщата зад дома на Ни. С тях се бе скрил и Мансур. Щом зърнал вашия помощник, веднага пратил онези двамата през покрива, за да го намушкат с една от сабите на капитана. Намирам за чудесно хрумването на Мансур Ни да загине на ешафода като убиец. Този мръсник развращаваше сестра ми.

— Не е вярно! Но да не се отклоняваме. Да се върнем към шахматната партия, към нейния финал. Вашите фигурки са изцяло извън играта. Замисълът ми да изложа фалшивата глава на цензора се оказа успешен. Тази сутрин Зумруд отива при полковник Цяо в странноприемницата и го моли да я доведе при мен, за да си получи наградата. Там я убиват. Вие сте вече без царица и губите играта.

— Принуден бях да я убия — тихо промълви Лян. — Тя бе тръгнала да ме напуска, да ме предаде. Наех най-добрия стрелец. Не се е мъчила — той вторачи празни очи в пространството, подръпвайки мустаците си. После изведнъж изгледа съдията. — Никога не мерете богатството на един човек с онова, което притежава, Ди. Мерете го с онова, което не е успял да придобие. Тя ме презираше, защото ме познаваше такъв, какъвто съм: страхливец, вечно уплашен от хората и от себе си. И искаше да ме напусне. Но сега нейната балсамирана красота завинаги ще остане с мен. Всяка нощ ще й говоря, всяка нощ ще й разказвам за любовта си. И повече никой няма да застане между нас — той изпъна гръб и продължи с омраза: — Най-малкото пък вие, Ди, който вече сте в гроба!

— Като че ли ще си помогнете с нещо, убивайки ме! — презрително изсумтя съдията. — Да не би да си мислите, че съм се явил тук при вас, с всичките ви престъпления, без да съм запознал преди това губернатора и двамата си помощници с всички обвинения и улики срещу вас?

— Не съм сигурен, че сте го направили! — самодоволно заяви Лян. — Веднага щом научих, че вие ще сте моят противник, направих много внимателен анализ на вашата личност. Вие сте забележителен човек, Ди. Множеството заплетени криминални случаи, които сте разрешили през последните двайсет години, вече са публично достояние и се разказват и преразказват по чайните и кръчмите из цялата империя. Напълно съм наясно с вашите методи. Вие притежавате логична мисъл, рядка интуиция и непринудено умение да съчетавате наглед несъвместими обстоятелства. Насочването на подозренията ви към някого се основава на вашето дълбоко вникване в човешката природа и в много голяма степен на усета ви. След това стоварвате върху заподозрения цялата тежест на вашата необикновена личност и това, признавам, е огромно изпитание за другия. Изтръгвате признания по един поразителен, много впечатляващ начин и след това обяснявате случая. Така действате обикновено. Не издигате цялостна постройка от предположения, та после търпеливо да ровите, докато се доберете до решаващото доказателство, споделяйки през цялото време откритията си със своите помощници, както правят други криминалисти. Разчитате много на характера си. Затова съм до голяма степен уверен, че нищо не сте казали на губернатора. И съвсем малко — на помощниците си. И така, скъпи ми съветнико, вие сте на път да умрете тук — той стрелна съдията със снизходителен поглед и продължи делово: — И любимата ми сестра ще умре тук. Моите удушвачи танка я пропуснаха на два пъти, първия — в къщичката на Яо, втория — в изпитната зала, но сега съм сигурен, че е тук, в къщата, така че най-сетне ще мога да я обезвредя. В нейно лице си отива последният, който може да свидетелства срещу мен. Безмозъчните танка, които използвах, не знаят нищо и освен това живеят в свой отделен свят, където няма начин да бъдат проследени. Хитрият негодник Мансур се досеща за някои неща, но пък вече е в открито море, на път за арабската си татковина. Случаят с изчезването на цензора е от ясен по-ясен: убийство от любов, извършено от подведена жена парини, на свой ред убита от ревнивия й любовник арабин, който открадва тялото й. Чиста работа! — той въздъхна и продължи: — За всеобщо прискърбие вие, в усилията си да разрешите случая, се натоварихте прекомерно и починахте в дома ми, където бяхте дошли да се посъветвате с мен. Всеизвестно е, че дълги години работехте неуморно, а човешките сили все пак си имат предел. Отровата, която използвах, предизвиква съвършено същите симптоми както при сърдечен удар и е невъзможно да бъде открита. Рецептата имам от Зумруд. Смятам за особено голяма чест, че един толкова знаменит човек като вас вдишва последните си глътки въздух в моя скромен дом! След малко ще повикам тук вашия помощник Тао Ган и той ще ми помогне да пренесем тялото ви в двореца. Надявам се, че нататък губернаторът ще предприеме всичко, каквото трябва. Вашите двама помощници, сведущи и интелигентни мъже (никога не подценявам противниците си), естествено, ще имат някои съмнения. Но докато убедят губернатора по-сериозно да проучи моите дела, ще мине време и всички следи от реално случилото се ще бъдат заличени. Освен това не забравяйте, че много скоро ще наследя вашия пост. А на хората, които сте оставили в предния ми двор, и на стражниците, заобиколили къщата, ще обясня, че сте се опасявали от нападение на арабски негодници срещу мен. Ще дам възможност на вашите хора наистина да открият тук един арабски разбойник и на място да го екзекутират. Е, това е всичко.

— Ясно — каза съдията Ди. — Значи, чаят. Признавам си, че очаквах по-изобретателен начин. Някоя тайна врата или нещо, което пада от тавана… Нали забелязахте, че се опасявах от това и преместих стола си.

— Но не забравихте и добрия стар номер с отровата в чая — снизходително се усмихна Лян. — Разменихте чашите, както се и надявах, докато стоях с гръб към вас. Разбира се, това е рутинна мярка за опитен следовател като вас. Само че отровата беше в моята чаша. Вашата беше пълна с най-безобиден чай. И така, вие погълнахте отровата и понеже дозата е много точно отмерена, тя започва да действа сега. Не, не, не се движете! Ако се изправите, ще ускорите действието й. Не усещате ли тъпа болка в сърдечната област?

— Не — сухо отвърна съдията Ди. — И няма да усетя. Нима не ви казах, че имате нагласата на шахматист? Шахматистът разсъждава в обвързана последователност. Ясно ми беше, че ако изберете отрова като оръжие, никога няма просто да я сипете в моята чаша. Уверих се в това, когато забелязах, че вашата чаша има пукнатина, за да бъдете сигурен, че съм извършил размяната. Затова направих втора размяна. След чашите, и съдържанието им. Излях отровата в това тасче с шахматни фигури, а безобидния чай — в напуканата чаша. След това пресипах отровата от тасчето в моята чаша, която стана ваша. Можете и сам да се уверите — той вдигна тасчето и Лян погледна към мокрите фигури.

Лян се изправи рязко и тръгна към жертвената маса. На половината път се олюля, краката му се подгънаха, дланите му се вкопчиха в гърдите.

— Царицата! Искам да я видя… Аз… — гласът му се задави в хъхрене.

С препъване успя да се хване за ръба на жертвената маса. Пое си дълбоко въздух и в същото време тялото му се сгърчи конвулсивно. Той падна, повличайки надолу покривката. Жертвените съдове се посипаха на пода с глух трясък.