Убийство в Кантон

Глава XIXОт столицата пристигат лоши новини; съдията Ди залага клопка

Двамата намериха съдията Ди седнал зад бюрото си да нахвърля бележки на светлината на два огромни сребърни свещника. Магистратът остави четчицата и попита учудено, загледан в раздърпаните им дрехи:

— Откъде идвате?

Цяо Тай и Тао Ган седнаха и разказаха какво се бе случило в двора на изпитната зала. Когато свършиха, съдията удари с юмрук по масата:

— Удушвачи танка, главорези араби, явно всякакви убийци се разхождат на спокойствие в този град! Пресвети небеса, какво правят хората на губернатора! — и когато се овладя, добави с по-спокоен глас: — Покажи ми тези карти, Тао Ган.

Тао Ган внимателно постави клетката с щуреца в края на масата. След това извади картите и ги разстла пред съдията. Щурецът нададе пронизително цвърчене. Съдията погледна раздразнено към клетката, после се сведе над картите, подръпвайки бавно бакенбардите си. След като ги разгледа, каза:

— Стари са! Тази на арабската част е отпреди трийсет години, когато арабските кораби са започнали по-редовно да се появяват тук. Доколкото мога да съдя обаче, са сравнително точни. Червената точка, която показва къде се е настанил Цяо Тай, е нанесена съвсем наскоро. Момичето е не по-сляпо от вас или мен, приятели! Можеш ли да накараш това насекомо да млъкне, Тао Ган?

Тао Ган пъхна малката клетка в ръкава си и попита:

— Върнаха ли се вече агентите, които следят Яо Тайкай, господарю?

— Не — рязко отговори съдията. — Все още не е пристигнало и писмото от столицата, а вече наближава полунощ.

Той потъна в мрачно мълчание. Тао Ган стана и наля пресен чай. Когато изпразниха чашите си, влезе домоуправителят, следван от слаб мъж в синьо наметало, с малка шапчица на главата. Мустаците му сивееха, бакенбардите му бяха подстригани по военному. След излизането на домоуправителя той рапортува отривисто:

— Господин Яо си отиде право у дома и вечеря сам в градинския павилион. След това се оттегли във вътрешните си покои. От разпита на прислужниците разбрахме, че е привикал четирите си съпруги и ги е нахокал, че били мързелани. Главната вина хвърлил на първата си съпруга, наредил на прислужниците да й смъкнат панталоните и да я държат, докато той собственоръчно я нашарил с пръчка. След това извикал шестте си наложници и им съобщил, че издръжката им се намалява наполовина. Накрая отишъл в библиотеката и си пийнал здравата. Когато научих от прислужника, че господин Яо е заспал, дойдох тук, за да докладвам на негово превъзходителство.

— Нещо ново за Мансур? — попита съдията.

— Не, ваше превъзходителство. Навярно се крие някъде извън градските стени, защото внимателно претърсихме целия арабски квартал, а стражниците провериха всички свърталища на простолюдието.

— Добре, вървете.

Когато агентът излезе, Цяо Тай избухна:

— Какъв жесток човек е този Яо!

— Не е много приятна личност — съгласи се съдията Ди. — При това е достатъчно проницателен, за да предвиди, че ще го проследя — той подръпна мустака си, после внезапно попита Цяо Тай: — Всичко наред ли е с двете момичета на Ни?

— О, бъдете спокоен — и добави с гримаса: — Ако не се лъжа, съвсем отскоро вече не са робини, нито пък момичета. Имам инстинктивното усещане, господарю, че капитанът, след като е дошъл на себе си от шока след убийството на старата си любов, веднага си е дал сметка въпреки целия си мистицизъм, че непорочните му отношения с девойките са придобили известна двусмисленост с годините. И сега, когато, така да се каже, отново е възвърнал свободата си като мъж, явно е преосмислил бащинското си покровителство. Разбира се, ако тези две нахалнички не са намислили нещо друго!

Тао Ган бе погледнал с изненада съдията, когато го чу да пита за близначките. Сега се обади:

— Имат ли някакво отношение тези близначки към случая с цензора, господарю?

— Не пряко — отговори съдията Ди.

— Но какво биха могли тези двете, дори косвено… — зачудено започна Цяо Тай, но съдията Ди вдигна ръка и посочи към вратата.

В същия миг домоуправителят въведе двама офицери в пълно бойно снаряжение. Бяха с шлемове и нашивки на капитани от военната полиция. След като поздрави сдържано съдията, по-възрастният извади от ботуша си писмо с голям печат. Положи го на масата и каза почтително:

— Донесохме това писмо по заповед на Великия съвет със специален конен конвой.

Съдията Ди подписа и подпечата разписката, благодари на капитана и заповяда на домоуправителя да се погрижи хората от конвоя да получат храна и удобни легла. После разпечата плика и бавно зачете дългото писмо. Двамата му помощници гледаха с тревога притесненото му лице. Най-после той вдигна поглед и каза бавно:

— Лоши новини. Много лоши! Здравословното състояние на негово величество се влошава. Лекарите се опасяват, че величайшата смърт не е далеч. Императрицата е събрала около себе си силна политическа групировка, която действа в полза на регентството, за да получи цялата власт в законното си положение на вдовстваща императрица. Съветът настоява изчезването на цензора да бъде официално обявено и някой незабавно да бъде упълномощен да заеме мястото му, защото иначе няма да има на кого да се опре. Тъй като по-нататъшните събития могат да имат много сериозни последици, Съветът е издал заповед аз да изоставя разследването около цензора и да се върна в столицата, за да поема задълженията си там.

Съдията хвърли писмото върху масата, скочи и закрачи напред-назад из стаята, подръпвайки нервно дългите си ръкави. Цяо Тай и Тао Ган застинаха с изумени лица, без да знаят какво да кажат. Изведнъж съдията Ди се изправи пред тях:

— Остава ни само едно, което можем да направим — каза той стегнато. — Отчаяна мярка, но оправдана поради печалната липса на време — той зае мястото си и гледайки напред, започна: — Ти, Тао Ган, отиди в ателието на будисткия скулптор и купи дървен модел на отрязана човешка глава. Тази нощ да бъде побита над вратата на съдилището, но високо, за да не се разбере, че не е истинска. Под нея на табло да бъде окачено официалното известие, което сега ще напиша.

Без да обръща внимание на учудените въпроси на двамата си помощници, той натопи четчицата и нахвърли кратък текст. После седна в стола си и го прочете на висок глас:

Съдията хвърли листа на масата и заключи:

— Истинските престъпници няма да се хванат в този капан. Мисля си обаче, че можем да подмамим някой от китайските им съучастници: например ония двамата, преоблечени като стражници, които са донесли трупа на цензора в храма на Цъфтящата пагода. Ако главата бъде изложена и известието бъде пръснато из града тази нощ, има вероятност някой да дотича тук рано сутринта, преди неговият господар да успее да го предупреди, че това е клопка.

Цяо Тай не изглеждаше много уверен, но Тао Ган кимна нетърпеливо и каза:

— Това е единственият начин да стигнем до бърз резултат. Главните престъпници вероятно имат най-малко десетина съучастници, а петстотин златни слитъка са сума, която такива хора не могат да спечелят и за петстотин години. Ще хукнат презглава насам и всеки ще гледа да изпревари другия.

— Да се надяваме, че ще стане точно така — уморено каза съдията Ди. — Така или иначе, това е най-доброто, което мога да измисля. Хайде на работа!