Убийство в Кантон

Глава XVIIIЦяо Тай и Тао Ган преследват призраци; двамата дават добър съвет на капитан Ни

Двамата застанаха пред украсената с орнаменти врата, която представляваше западен вход на пазара. Тълпата вътре ни най-малко не беше намаляла, всички пасажи бяха ярко осветени от газени светилници и цветни лампиони. Като се поогледа над главите на множеството, Цяо Тай зърна един прът с окачени на него множество клетки. Той забърза натам:

— Отпред има някакъв продавач на щурци. Да го поразпитаме къде могат да се уловят добри екземпляри.

— И ти какво, очакваш да ти открие тайната на професията си, така ли? Ще ти каже, че ги лови в планината, някъде на трийсет мили нагоре по реката, и то само на третия ден след пълнолуние. По-добре да пресечем пазара, да излезем от южната му врата и да огледаме пустото място със старите къщи за събаряне. Там я срещнах.

На минаване покрай една сергия с щурци дочуха яростни ругатни, последвани от страховити писъци. Разбутаха зяпачите и видяха, че продавачът ожесточено тегли ухото на един петнайсетинагодишен хлапак. Накрая му заши един шамар и се развика:

— Веднага да тичаш и да донесеш клетките, дето си ги забравил, безделнико! — и отпрати момчето с добре премерен ритник.

— След него — прошепна Тао Ган.

В следващата уличка Тао Ган настигна момчето, което едва пристъпяше, като притискаше с ръка ухото си. Той постави ръка на рамото му и каза:

— Твоят господар е долен мошеник. Миналата седмица ме измами с цял сребърник — момчето избърса сълзите си и Тао Ган продължи: — Двамата с приятеля ми сме решили тази нощ да хванем няколко добри бойни щуреца. Какво ще ни посъветваш ти като истински познавач?

— Тази работа не е за всеки — важно каза момчето. — Те постоянно се местят ту насам, ту натам. Преди няколко дни имаше добър улов около храма на бога на войната. Доста народ продължава да се върти там, но само си губи времето. Който си разбира от работата, ги знае тези неща. Сега най-добре е да се отиде при изпитната зала.

— Хиляди благодарности. И вземи да теглиш един хубав ритник в задника на господаря си утре сутринта. Това ще го изненада много приятно.

Докато водеше Цяо Тай към източната врата на пазара, Тао Ган каза сърдито:

— Трябваше да се сетя за това. Изпитната зала е две преки по-нататък на изток и заема цял площад. Там има стотици килии, тъй като всяка есен в Кантон се събират кандидати от цялата провинция. Сега сградата е празна и е идеално място за скривалище, като в същото време там можеш да хванеш и добри щурци!

— Не се ли охранява?

— Има сигурно пазач, но той едва ли върши нещо. Няма бандит или просяк, който ще посмее да дири подслон там. Нали знаеш, че всички изпитни зали се обитават от призраци?

— Велики небеса, вярно ли е!? — възкликна Цяо Тай.

Той си припомни, че всяка година по време на публичните литературни изпити, провеждани из цялата империя, множество бедни студенти се самоубиват след продължителния къртовски труд над класическите произведения и след залагане на цялото семейно имущество при непосилна лихва, за да могат да продължат обучението си. Който издържи успешно изпитите, веднага заема държавен пост и проблемите му се разрешават, но провалилите се могат в най-добрия случай да се надяват на още една година робски труд, обикновено придружен с финансово разорение и като капак — с позора, че са се провалили. Затова нерядко, осъзнавайки в заключената килия, че не ще успее да се справи с въпросите, студентът посяга на живота си. Цяо Тай неволно ускори крачка. Спря до една сергия и купи малък фенер.

— Сигурно вътре ще е пълна тъмница — обясни той на Тао Ган.

Двамата напуснаха пазара през източната му врата. Не след дълго стигнаха до изпитната зала.

Сляпата стена на двора се простираше по цялата дължина на мрачната безлюдна улица. Близо до ъгъла имаше голяма червена порта, единствен вход към комплекса. Двете големи крила бяха затворени, но малката странична вратичка зееше леко открехната. Цяо Тай и Тао Ган се вмъкнаха вътре и първото, което забелязаха, беше блещукаща светлинка откъм къщата на пазача. Двамата минаха безшумно под прозореца и поеха бързешком по калдъръмената алея, която пресичаше двора от север на юг.

Под процедената лунна светлина алеята се простираше напред сякаш до безкрай. От двете страни се точеха нескончаеми редици еднакви врати и тук-там — тесни алеи. Във всяка килия имаше чин и стол. Сутринта на изпита вътре вкарваха един студент с кутия храна за през деня. Преди това внимателно го претърсваха за миниатюрни речници или нещо друго, от което да преписва, връчваха му листовете с изпитните въпроси и запечатваха след него вратата. Отваряха я надвечер, за да съберат изписаните страници. През есента, по време на сесията, наоколо гъмжеше от народ. Сега мястото беше пусто като гробница.

— Колко от тези проклети килии ще трябва да претърсим? — наежен попита Цяо Тай, на когото никак не харесваше мястото със злокобната си атмосфера.

— Двеста, триста… — весело отвърна Тао Ган. — Но първо да се поогледаме.

Проследявайки номерата, изписани на вратите, двамата установиха, че килиите са подредени в квадрати около павирания двор. В средата му се издигаше импозантна двуетажна сграда — изпитната зала, където се събираха екзаминаторите, за да проверяват и да оценяват писмените работи. Тао Ган спря, махна към сградата и каза:

— Далеч по-добре е там да се скрие човек, отколкото в тия душегубки. Вътре има кушетки, маси, столове и какво ли още не.

Цяо Тай не отговори, вторачен към източния ъгъл в един балкон на втория етаж. После прошепна:

— Шшт! Там нещо шавна…

Двамата се взряха напрегнато в балкона. Закриваше го дървена решетка, зад която едва прозираше очертанието на малък прозорец. Завитият край на покрива се очертаваше като изрязан върху звездното небе, но вече нищо не помръдваше. Двамата претичаха безшумно през двора, изкачиха се по мраморното стълбище и се прилепиха до вратата, така че стряхата им пазеше сянка и ги правеше невидими. Тао Ган установи, че вратата не е заключена, бутна я леко и двамата хлътнаха в непрогледна тъмница.

— Ще запаля фенера — прошепна Цяо Тай. — Все едно е дали свети, важното е да не вдигаме шум.

Светлината на фенера разкри просторна зала с осмоъгълна форма. Насреща в дъното се издигаше разкошен като трон подиум, от който главният екзаминатор обявяваше резултатите. Над него висеше огромна, лакирана в червено дъска със следния надпис: „Нагоре, срещу течението, се стига до Нефритовата врата.“ Това означаваше, че студентът ще издържи изпита, ако подражава на неотклонното упорство на шарана, потеглящ всяка година срещу течението. В двата края на залата се виждаха стълби. Те се изкачиха по дясната на втория етаж.

Овалната зала горе някак не се връзваше със симетричния план на приземния етаж. Пред тях тъмнееха поне осем тесни отвора на странични коридори. Тао Ган се вмъкна във втория отдясно, влачейки Цяо Тай след себе си, но в дъното му откриха само два празни прашни кабинета. Върнаха се и влязоха крадешком в следващия. Тао Ган побутна лекичко вратата в дъното и се озова на малък балкон, отворен от всички страни. От дясната страна се виждаше балконът с дървената решетка. През петнайсетината стъпки, които го отделяха от него, той различи смътно силуета на момиче, седнало до една маса. Сякаш бе потънала в някакво четиво.

— Ето я! — прошепна Тао Ган. — Това е нейният профил.

Цяо Тай изсумтя и посочи надолу към дългата редица от килии, насечена от тесни калдъръмени алеи.

— Там вляво току-що нещо дребно и черно пропълзя край килиите — прегракнало прошепна той. — След него още едно. Бяха без крака, само с дълги ръце като на паяци — той стисна здраво ръката на Тао Ган и добави: — Просто се стопиха в сенките. Не, това не бяха човешки същества, честна дума!

— Облак е минал пред луната… — шепнешком му отвърна Тао Ган. — Дай сега да хванем момичето, то поне със сигурност е човешко същество!

Той се дръпна назад и в същия миг се чу глухо изпукване. Един розов храст, засаден в огромна саксия, бе закачил края на дрехата му. Двамата хукнаха навътре и за момент се огледаха в овалната зала. Цареше мъртвешко безмълвие и те се втурнаха в следващия коридор, за да намерят в дъното му малка читалня. Със звучни ругатни се върнаха обратно и влязоха в третия коридор. По него най-сетне стигнаха до балкона с решетката, но там не завариха никой.

Цяо Тай се завърна тичешком в залата и надолу по стълбите с надеждата да настигне момичето. Тао Ган разгледа внимателно стаичката. Вътре имаше тясна бамбукова кушетка с грижливо сгънати завивки на нея. На масата се мъдреше мъничка клетка от сребърен филигран. Тао Ган я вдигна и в същия миг щурецът запя. Той я постави обратно и взе два листа навита хартия. Отнесе ги до прозореца и видя, че са карти. На едната бе очертано устието на Бисерната река, на другата — арабският квартал около джамията. Червена точка бе нарисувана върху странноприемница „Петимата безсмъртни“, в която бе отседнал Цяо Тай.

Тао Ган пъхна картите и клетката в ръкава си и отиде в залата. Отдолу по стълбището запъхтян се качваше Цяо Тай:

— Тя е лъжкиня, братко, разбираш ли! — възмутено извика той. — Задната врата е отворена. Как е възможно сляп човек да се изниже с такава бързина?

Тао Ган му показа картите.

— Как е възможно сляп човек да изучава карти? — ядно попита той. — Хайде все пак да огледаме двора.

— Хайде! Няма да хванем момичето, но ми се иска да зърна онова дяволско черно нещо, което пълзеше там. Колкото да се уверя, че аз самият не съм почнал да ослепявам.

Слязоха по стълбите и пресякоха калдъръмения двор. Тръгнаха покрай редицата килии в източната част на комплекса, отваряйки наслуки вратите, но в малките тъмни стаички нямаше нищо, освен чинове и столове. Внезапно чуха приглушен вик.

— Следващата редица! — изръмжа Цяо Тай.

Двамата хукнаха презглава по алеята. Цяо Тай стигна до ъгъла преди Тао Ган и го заобиколи като светкавица. Една врата отпред беше открехната. Иззад нея долитаха пронизителни женски писъци, трясък на чупещи се столове, запъхтяно боричкане. Когато Цяо Тай наближи, вътре всичко притихна, а когато сложи ръка на вратата, почувства как около гърлото му се затяга нещо гладко и меко. Бойният му инстинкт го накара да наведе глава и да стегне силно вратните си мускули. Едновременно се хвърли напред и веднага щом протегнатите му ръце докоснаха земята, отскочи и се извъртя на гръб ведно с вкопчения в шията му нападател. Това е смъртоносна хватка при нападение отзад. Когато тежестта на тялото му се стовари върху нападателя, той почувства задушаваща болка в гърлото. В същия миг обаче до ушите му достигна пукането на чупещи се кости и копринената примка около врата му се разхлаби.

Само след миг бе отново на крака и ядно разкъсваше шала, омотан около шията му. От килията изскочи друг мъж, нисък и набит. Цяо Тай се хвърли след него, но дясната му ръка се изви рязко и болезнено назад, опъната от нещо невидимо. Стягаше я здрава примка от намазана с восък връв. Докато се мъчеше ожесточено да освободи китката си от нея, дребната тъмна сянка се изгуби напред по алеята.

— Много извинявай! — запъхтяно се обади Тао Ган зад него. — Целех се в главата на оня.

— Позанемарил си практиката напоследък, братко Тао! — озъби се Цяо Тай. — Избяга, кучето!

Той огледа мрачно шалчето и попипа монетата, после ги пъхна в ръкава си.

От вратата на килията излезе крехка фигура. Две нежни голи ръце се обвиха около врата на Цяо Тай, една малка къдрава главица се притисна до гърдите му. От съседната килия излезе второ момиче, оправяйки пътьом скъсаните си панталони.

— Пресвети небеса! — възкликна Цяо Тай. — Ужасните близначки!

Дюниазад пристъпи към него. Цяо Тай вдигна фенера и освети бледите лица на двете момичета. Бяха голи до кръста, с множество синини и кървящи драскотини по телата си.

— Тия мръсници се опитаха да ни изнасилят — проплака Дюниазад.

— И то явно не на шега — с гневно лице отвърна Цяо Тай. — Удоволствието, както се вижда, не е било взаимно. Хайде, говорете, как попаднахте тук?

Дананир избърса лицето си, мокро от сълзи, и извика:

— Тя е виновна, тя ме предизвикваше! — погледна с отровен поглед сестра си и бързо продължи. — Капитанът не се върна за вечеря и ние решихме да хапнем малко юфка на пазара. После тя каза, че в изпитната зала имало призраци, а пък аз казах, че няма, а тя каза, че има и че аз никога нямало да посмея да припаря там. И така, дойдохме тук, промъкнахме се край колибата на пазача и хвърлихме едно око в първата алея. Тъкмо щяхме да се махаме от това страшно място, когато изникнаха ей така, от нищото, тези двама ниски и ужасни мъже. Ние хукнахме като зайци и се пъхнахме в тази килия, но те изкъртиха вратата. Единият завлече сестра ми в съседната килия, другият ме хвърли по гръб на масата и започна да ми къса панталоните — придърпвайки остатъците от дрехата си, тя добави злорадо: — Докато налиташе да ме целуне, му забих палеца си в лявото око.

— През цялото време ругаеха и мучаха на някакъв много особен език — с плачлив глас се обади Дюниазад. — Това не бяха хора…

— Този поне си е човек, след като има гръбнак и той е счупен — каза Цяо Тай. Беше разгледал проснатото на неравния калдъръм тяло и разкривеното лице с изпъкнали скули, сплескан нос, ниско квадратно чело. — От водните хора са — обясни той на Тао Ган. — Пак са по следите на сляпата. Искали са да я довършат там на балкона, обаче меракът ги е провалил. Хайде сега да отведем тези шантави моми у дома им.

Девойките се вмъкнаха в една килия и след малко се показаха, криво-ляво загърнати с остатъците от жакетите и панталоните си на цветя. Двете тръгнаха покорно след Цяо Тай и Тао Ган към къщичката на пазача. След дълго тропане през вратата се подаде едно подпухнало от съня лице. Цяо Тай му се представи и нареди да заключи вратата и да чака стражниците да отнесат мъртвото тяло.

— Не за твоето става дума — злобно уточни той. Групичката пое по улицата на юг. Скоро стигнаха до къщата на капитан Ни. Той самият отвори вратата и като видя близначките, въздъхна с облекчение:

— Слава на небесата! Какво пак сте забъркали?

Близначките се хвърлиха на врата му и една през друга започнаха да бъбрят нещо непонятно. Цяо Тай реши, че говорят на персийски.

— Слагайте ги в леглото, капитане — прекъсна излиянията им той. — За малко да загубят онова, дето му викат цвета на девството. По-добре вие се запретнете още тази нощ веднъж завинаги да отстраните тази опасност.

— Това като че ли не е лоша идея — каза Ни и се усмихна нежно на двете момичета.

— Пожелавам ви успех! Но в името на небесата, не им позволявайте след това да ви се качат на главата, капитане! Моят най-стар приятел, всъщност кръвен брат, се ожени за близначки. Преди това го биваше за двама в боя, а каните с вино и жените обръщаше, както си искаше. И какво се случи после с него? Кажи, Тао Ган.

Тао Ган сви устни и поклати тъжно глава.

— Какво се е случило с него? — любопитно попита капитанът.

— Скапа се — мрачно отговори Цяо Тай. — Довиждане.