Убийство в Кантон

Глава XVВисшата управа на Кантон заседава заедно с видния гост; копринената примка отново влиза в действие

В това време съдията Ди довършваше обедния ориз в личната си трапезария заедно с Тао Ган. Двамата изпиха, без да бързат, чая си, чакайки Цяо Тай. Когато наближи два часа и Цяо Тай още не се бе появил, съдията стана и каза на домоуправителя да ги отведе в заседателната зала.

Губернаторът и префектът Бао чакаха прави до вратата, а до тях стоеше брадат мъж в бляскава броня. Губернаторът го представи като командир на гарнизона, а малко по-младия офицер, застанал зад тях — като началник на пристанището. След като Лян Фу и Яо Тайкай също поздравиха съдията, губернаторът поведе всички към голямата заседателна маса в средата на помещението.

Мина известно време, докато достолепните особи се разположиха в дъга съобразно със сана на всеки. Най-сетне, след като писарите заеха местата си на две по-ниски маси отстрани и намокриха четчиците си за писане, съдията Ди откри заседанието. Очерта накратко проблема, стоящ пред тях, и покани командира на гарнизона да обясни стратегически положението.

Командирът заговори в стегнат военен стил. За половин час той представи плана на града и разположението на гарнизона. Прекъсна само веднъж, когато влезе един чиновник, за да поднесе писмо за префекта Бао. Префектът хвърли един поглед на писмото и помоли съдията да го извини за момент.

Съдията Ди точно се канеше да попита командира какви предпазни мерки препоръчва, когато губернаторът се изправи и започна реч, с цел да представи, както бе така добър да поясни, ситуацията в града от по-обща, административна гледна точка. Докато говореше, префектът Бао се върна и отново зае мястото си. Губернаторът говори повече от половин час, впускайки се в несъществени подробности. Съдията Ди вече беше започнал да се върти нетърпеливо на мястото си, когато в стаята влезе един адютант. Той доложи шепнешком на съдията Ди, че полковник Цяо иска спешно да говори с него. Съдията, доволен от възможността да се разтъпче, реши да пренебрегне официалния протокол. Изправи се и помоли присъстващите да го извинят за момент. В преддверието Цяо Тай набързо му разказа какво се бе случило в дома на капитан Ни.

— Иди в арабския квартал и веднага арестувай Мансур! — ядосано нареди съдията. — Това е първата пряка улика, която имаме срещу този негодник! А Ахмед и Азис са двамата, които цензорът споменава в записките си. Вземи четирима от агентите, придадени към нас.

Цяо Тай вече се обръщаше да тръгне с доволно изражение на лицето, когато съдията добави:

— Опитай също да прибереш капитан Ни. Ако още не се е върнал, искай от съда заповед за арестуването му, която да бъде разпратена до всички постове. Ще ми се да поговоря с този морски капитан.

След това съдията Ди зае отново мястото си начело на заседателната маса и каза тежко:

— Една от точките в нашия дневен ред е какви мерки да вземем спрямо Мансур, водача на арабската общност тук. Току-що получих сигурна информация, която ме кара да издам заповед за незабавното му арестуване.

Докато изричаше това, той обходи с поглед лицата на присъстващите. Всички кимнаха в знак на съгласие, с изключение на господин Яо, върху чието лице се изписа скептично изражение.

— Аз също дочух слухове за вероятни безредици сред арабите — каза той. — Но веднага ги отхвърлих като безотговорни клюки. От друга страна, мога да заявя, че добре познавам Мансур. Той е избухлив и горделив мъж, но съм сигурен, че никога не би помислил да се забърка в толкова вероломно начинание.

Съдията му хвърли студен поглед.

— Приемам — каза той с равен глас, — че все още нямам конкретни доказателства срещу Мансур. Но като глава на арабската общност тук той е отговорен лично пред нас за всичко, което се случва сред сънародниците му. Ще му бъде дадена възможност да докаже невинността си. Разбира се, ако недвусмислено установим, че не Мансур е водачът на заговора, арестуването му няма да изчерпа предпазните мерки. Моля командирът на гарнизона сега да формулира предложенията си.

Командирът ги поднесе в обичайния си сбит стил, а после началникът на пристанището добави няколко препоръки, отнасящи се до движението на арабските кораби. След като постигнаха съгласие, съдията Ди нареди на префекта Бао да запише необходимите заповеди и предписания. Уточняването на текстовете отне немалко време, но в края на краищата съдията Ди ги подписа и подпечата. Тъкмо се канеше да закрие заседанието, когато губернаторът извади обемист пакет книжа и го положи на масата, прочисти гърлото си и произнесе надуто:

— Дълбоко съжалявам, че въпросът с арабите отне толкова ценно време на негово превъзходителство. Не съм забравил, че причината за вашата визита тук е проучване на външната ни търговия, и затова наредих на пристанищните власти да представят доклад, който в подробности отразява вноса и износа на всички най-важни стоки. Ако негово превъзходителство следи мисълта ми, ще се опитам накратко да представя основните положения в тези документи.

Съдията Ди за малко не отговори, че има по-важни дела, но се спря навреме. Преди всичко трябваше да запази приличие и да даде възможност на губернатора да блесне със старанието си. Той кимна и се отпусна назад в стола.

Когато гласът на губернатора се понесе монотонно, той се замисли върху онова, което Цяо Тай му бе казал за капитан Ни. Фактът, че Мансур е възнамерявал да набеди Ни за убийството на Цяо Тай, изглежда, доказваше, че капитанът не е въвлечен в престъпната група. А може би той действа в съюз със сляпото момиче? Когато Цяо Тай го е посетил, капитанът е получил някакво писмено известие и на тръгване пакетът на сляпото момиче се е озовал в ръкава на помощника. Съдията понечи да прошепне нещо в ухото на Тао Ган, но забеляза, че помощникът му се е заслушал с дълбоко внимание в речта на губернатора. Той въздъхна. Знаеше, че Тао Ган винаги проявява силен интерес към финансовите дела.

Речта на губернатора продължи над един час. Когато беше вече към края, прислужникът влезе, за да завали сребърните свещници. Сега пък стана Лян Фу и започна да дава сведения за лицата, споменати от губернатора. Съдията Ди с голямо облекчение посрещна новата поява на адютанта. Със загрижена физиономия служителят се поклони пред съдията:

— Яви се един стражник от северозападните квартали, ваше превъзходителство. Твърди, че носи извънредно съобщение за префекта.

Бао изгледа въпросително съдията. Когато той потвърди съгласието си, префектът бързо стана и последва навън адютанта. Съдията Ди тъкмо започна да поздравява губернатора и Лян Фу за техните майсторски речи, когато префектът Бао внезапно влезе със смъртнобледо лице:

— Жена ми е убита! — едва изрече той със задавен глас. — Трябва…

Той замлъкна, защото в този момент влезе Цяо Тай, пристъпи към съдията и каза умърлушен:

— Мансур просто се е изпарил, господарю, а и капитан Ни също. Не мога да разбера какво…

Съдията Ди го прекъсна с вдигната ръка и припряно нареди на губернатора:

— Изпратете хора да арестуват Мансур, също и морския капитан Ни. Веднага! — после обясни на Цяо Тай, че госпожа Бао е била убита, след което отново се обърна към префекта: — Приемете моите искрени съболезнования, господин Бао. Аз ще ви придружа до дома ви заедно с моите двама помощници. Това ново престъпление…

— Не е станало в моя дом, ваше превъзходителство! — извика префектът. — Убили са я в една къща на юг от храма Гуансяо, място, за което дори не съм чувал преди. На южния ъгъл на втората улица.

Господин Яо нададе приглушен вик. Той застина пред префекта с отворена уста и уплашено ококорени очи.

— Известно ли ви е това място, господин Яо? — рязко попита съдията.

— Да, наистина, аз… къщата е моя, така да се каже. Използвам я за приемане на търговските си партньори.

— Заповядвам ви да обясните как… — започна префектът, но съдията Ди рязко го прекъсна.

— Господин Яо ще ни придружи до местопрестъплението и там ще даде разяснения — каза той.

Изправи се живо, нареди на губернатора веднага да приведе в изпълнение обсъдените мерки и напусна заседателната зала, следван от двамата си помощници, префекта Бао и Яо Тайкай. В предния двор стражниците вече бяха запалили фенерите. Докато съдията чакаше за паланкина си, попита Бао:

— Как точно е станало?

— Метнали са отзад на шията й копринен шал и са я удушили — с глух глас отговори Бао.

Съдията хвърли многозначителен поглед на помощниците си, но се въздържа от коментар. Щом подвижната стълбичка на паланкина бе прибрана, той каза на префекта:

— Вие ще пътувате с мен, господин Бао, вътре има достатъчно място. Стража, вземете господин Яо във вашата носилка.

Той настани префекта до себе си, Цяо Тай и Тао Ган седнаха срещу тях. Щом носачите вдигнаха дългите пръти на яките си рамене, Цяо Тай каза нетърпеливо:

— Яо спомена пред мен този адрес миналата вечер, господарю. Изглежда, поддържа там няколко хубавици. Той…

— Сега разбирам защо моята презряна жена се е намирала там! — избухна префектът. — Това е било мястото й за срещи с онзи развратник — капитан Ни! Те са били любовници, преди аз, старият глупак, да се оженя за нея. Подозирах, че продължават безсрамната си връзка зад гърба ми. Гнусна изневяра! И Яо им е бил съучастник. Държа Яо и Ни да бъдат арестувани, ваше превъзходителство, и аз…

Съдията Ди вдигна ръка.

— Успокойте се, господин Бао. Дори жена ви да е ходила там, за да се среща с капитана, това не доказва, че той е убиецът.

— Ще ви кажа какво точно се е случило, ваше превъзходителство. Жена ми знаеше, че днес ще бъда целия следобед в двореца на заседанието, и затова си е уговорила среща с любовника. Но колкото и вятърничава да беше, а често и доста глупава, тя бе благочестива жена… Аз съм виновен, ваше превъзходителство, аз я пренебрегвах. Губернаторът постоянно ме затрупва с работа, нямах време… — гласът му се задави и той закри лицето си с ръце. След известно време се овладя и каза едва доловимо, сякаш на себе си: — Вероятно този път жена ми е казала на капитан Ни, че иска да скъсат веднъж завинаги. Ни е изпаднал в ярост и я е убил. Сигурно така е станало.

— Фактът, че капитан Ни, изглежда, се е укрил, може би наистина го уличава — отбеляза съдията Ди. — И все пак нека да не правим предварителни заключения, господин Бао.