Убийството във Феъруел

11

И досега не мога да реша дали щях да застана на свидетелската скамейка да се закълна, че Шери е бил жив, когато е кимнал и е кимнал сам, ако това бе необходимо, за да осъдят Ринго.

Не обичам лъжесвидетелстването, но знаех, че Ринго е убиецът, и го измамих.

Слава Богу, не се наложи да решавам.

Ринго повярва, че Шери е кимнал и когато Маркъс разкри играта, за зетя на Кавалов не остана нищо друго, освен да си опита късмета в съда.

Маркъс ни разказа историята, без да го подканяме. Ринго беше убил любимия му capitaine. Лесно го убедихме, че правосъдието ще отмъсти вместо него.

След като Маркъс проговори, Ринго направо гореше от желание да приказва.

Той остана в болница до деня преди началото на съдебния процес срещу него. Ножът на Маркъс бе парализирал единия му крак, иначе бързо се възстанови от раната.

Маркъс имаше от Ринго три куршума в тялото си. Лекарите измъкнаха двата от тях, но не посмяха да пипнат третия. Пък и той изглежда не му пречеше. Когато го откараха на север в „Сан Куентин“, за да излежи своята присъда за участието си в убийството на Кавалов, беше напълно здрав.

Ринго така и не повярва напълно, че съм го подозирал, преди да нахлуя онази нощ в бунгалото.

— Разбира се, че ви подозирах през цялото време — защитих авторитета си на ченге.

Тогава още лежеше в болницата.

— Не смятах, че Шери е превъртял. Беше съвсем здрав на вид, изпечен мошеник. Не беше човек, който ще се разтревожи особено от позор като неговия. Много исках да вярвам, че е решил да скалпира Кавалов, но защо щеше да го прави, ако няма изгода? Затова онази нощ заспах и допуснах старецът да бъде заклан. Предполагах, че Шери само го загрява, за да го изръси после с много мангизи. Е, когато разбрах, че бъркам, започнах да внимавам.

Доколкото знаех, жена ви бе единствената наследничка на Кавалов. По всичко личеше, че ви обича достатъчно, за да я въртите на пръста си. В такъв случай, като неин мъж, вие единствен имахте пряка изгода от убийството на Кавалов. Вие единствен щяхте да управлявате неговото богатство след смъртта му. Шери можеше да спечели, само ако действа заедно с вас.

— Не ви ли заблуди това, че ми е счупил ръката?

— Разбира се. Ако ви беше наранил по-леко — както и да е, но така работата изглеждаше доста сериозна. Помогна ми една ваша грешка. Прекалено внимателно сте се опитали да наподобите разрез от левак върху гърлото на Кавалов. Стояли сте до главата му с лице към тялото, вместо до тялото с лице към главата. Извивката на разреза ви издаде. Не беше много умно и да изхвърляте ножа през прозореца. Всъщност той как ви счупи ръката? Случайно?

— Може и така да се каже. Разиграхме онова скарване като част от пиесата и изведнъж ми хрумна, че ще е забавно, ако го халосам истински. Така и направих. Ала той се оказа по-як, отколкото предполагах, и ми счупи ръката. Мисля, че затова уби и Мики. То не влизаше в плана. Всъщност подозирахте ли, че сме съучастници?

Кимнах.

— Шери ви е подготвил сцената, направил е всичко възможно подозрението да падне върху него и ден преди убийството се е измъкнал, за да си създаде алиби. Нямаше друго обяснение за това, освен че е бил в комбина с вас. Знаех го, но не можех да го докажа. Не можех, докато жена ви от любов към вас не дойде да ме наеме да ви пазя. На това не му ли викаха ирония на съдбата?

Той се усмихна горчиво и се съгласи.

— Нещо такова. Знаете какво искаше Шери от мен, нали?

— Досещам се. Затова държеше да бъде съден.

— Точно така. Целта бе той да печели време, имаше желязно алиби, ако го хванат, но трябваше да се крие колкото може по-дълго. Докато се мотаеха да го търсят, нямаше да се сетят да разследват в друга посока и накрая щяха да получат леден душ, че той не е техният човек. Точно тук ме прецака. Остави се да го арестуват, а адвокатът му нае онзи глупак Уикс, за да заблуди областния прокурор и обвинението да остане. Дери искаше да бъде съден и оправдан. Така ме хвана за гушата. Той беше оневинен завинаги. Аз — не. Измами ме. Първоначално се разбрахме да му дам сто хиляда долара. Мириам наследи три милиона и нещо. Шери поиска половината. Заплаши ме, че иначе ще иде при прокурора и ще направи пълни признания. На него не можеха да му сторят нищо. Той вече бе чист. Мен щяха да ме обесят. Голям хитрец излезе.

— Щеше да е по-разумно да му дадете парите.

— Може би. Предполагам, че щях да го направя, ако Мириам не бе объркала работата. Вече нямаше накъде да мърдам. Но след като ви нае, тя отиде при Шери с надеждата да го убеди да се махне. Той обаче се изпуснал и казал нещо, което я накарало да заподозре, че имам пръст в убийството на баща й, макар и досега да не вярва, че аз съм му прерязал гърлото. Тя ми каза, че ще пристигнете на другия ден. Нямах друг изход, освен вечерта да сляза при Шери и да уредим нещата докрай, преди да дойдете и да ги разровите. Отидох, без да казвам на Мириам. Пазарлъкът нещо не потръгна, бяхме много напрегнати и когато Шери ви чу отвън, помисли, че съм довел свои хора. И така нататък.

— Защо изобщо се хванахте на тази игра? — попитах. — Доста добре сте си живели и като зет на Кавалов.

— Да, но ми беше писнало затворен в оная дупка с него. Той не беше стар, щеше да живее дълго. Пък и ни се водеше, ни се караше. Не бях сигурен, че някой ден няма да кипне и да ме изрита, да промени завещанието си или нещо подобно.

Срещнах Шери случайно в Сан Франциско, обсъдихме въпроса и измислихме плана. Шери беше мозък. Тогава в Кайро с него направихме куп мангизи, без Кавалов да загрее. Е, излязох глупак. Но не мислете, че съжалявам, задето убих Кавалов. Съжалявам, че ме хванаха. Вършех му мръсната работа, откакто ме прибра като двайсетгодишен хлапак, и оттогава се задоволявах само с трохите и с надеждата, че щом съм женен за дъщеря му, може би като умре, ще получа парите му, ако не направи нещо друго с тях.

Обесиха го.