Убийството във Феъруел

7

Докато оглеждах стаята на Кавалов, шерифът пристигна. Беше белокос мъж, с меки сини очи и мек глас, който излизаше някъде дълбоко изпод белите му мустаци. Беше довел трима заместници, лекар и следовател.

— Ринго и слугата могат да ви разкажат повече от мен — рекох, след като се ръкувах с всички. — Ще се върна веднага щом мога. Отивам при Шери. Ринго ще ви обясни кой е той.

В гаража избрах един кален шевролет и с него отидох до бунгалото. Вратата и прозорците бяха плътно затворени, на почукването ми не отговори никой.

Върнах се по чакълената алея до колата и подкарах към Феъруел. Там лесно научих, че Шери и Маркъс са взели влака за Лос Анджелес в два и десет следобед предишния ден, с три сандъка и пет-шест чанти, за които платили на селския железничар.

Изпратих телеграма до бюрото на агенцията в Лос Анджелес, после тръгнах да търся човека, от когото Шери бе наел бунгалото.

Той не можа да ми каже нищо за наемателите си, освен, че съжалява, дето не са стояли дори две цели седмици. Шери му оставил ключовете с кратка бележка, че неочаквано са го извикали.

Прибрах бележката в джоба си. Винаги е полезно да имаш подръка образци от почерци. После взех назаем ключовете от бунгалото и се върнах там.

Вътре не открих нищо интересно, ако не се смятат многобройните отпечатъци от пръсти, които по-късно можеше да потрябват. Нямаше нищо, което да ми подскаже накъде са запрашили Шери и Маркъс.

Върнах се в дома на Кавалов.

Шерифът бе приключил с обработването на слугите.

— Нищо не мога да изкопча от тях — оплака ми се той. — Никой нищо не е видял, никой нищо не е чул цялата нощ до тази сутрин в осем, когато камериерът отворил вратата да го събуди и го намерил мъртъв. Ти да знаеш нещо повече?

— Не. Казаха ли ти за Шери?

— О, да. Май се налага да се хванем за него, а?

— Да. Говори се, че тръгнал вчера следобед със слугата си за Лос Анджелес. Трябва да видим тази работа. Какво казва лекарят?

— Бил е убит между три и четири тази сутрин с голям нож, с един-единствен замах отляво надясно, вероятно го е направил левак.

— Може да е един разрез, но не изглежда направен със замах. Пипано е по-бавно. При замах средата на разреза би трябвало да отива нагоре, а в краищата - надолу към убиеца, точно обратно на този тук.

— Ох, добре. Този Шери левак ли е?

— Не знам. — Питах се дали пък Маркъс не е левак. — Открихте ли ножа?

— Няма и следа от него. Не намерихме и нищо друго, нито отвън, нито вътре. Странно, Кавалов е бил много наплашен, а не се е затворил по-здраво. Прозорците бяха отворени. Всеки е могъл да влезе през тях със стълба. Вратата също не е била заключена.

— Причините може да са много. Той…

На вратата застана един от помощниците му, рус здравеняк, и докладва:

— Намерихме ножа.

Двамата с шерифа излязохме и тръгнахме след помощника покрай къщата, откъм стаята на Кавалов. Острието на ножа бе забито в пръстта между няколко храста до пътеката, която водеше надолу към постройките за работниците.

Дървената му дръжка, боядисана в червено, беше леко наклонена към къщата. Острието бе леко изцапано с кръв, пръстта почти го бе изтрила. По дръжката нямаше кръв, нито отпечатъци от пръсти.

В меката земя около ножа липсваха следи от стъпки. Явно оръжието е било хвърлено в храстите.

— Мисля, че нямаме повече работа тук — заяви шерифът. — Никой от хората не изглежда замесен в тази работа. Да вървим да търсим този капитан Шери.

Отидохме до селото. В пощата научихме, че Шери е оставил адрес за кореспонденция: До поискване, Централна поща, Сейнт Луис, Монтана. Докато бил във Феъруел, за него не пристигнало нито едно писмо.

В телеграфната служба ни казаха, че Шери нито е изпращал, нито е получавал телеграми. Аз изпратих една до бюрото ни в Сейнт Луис.

От цялото ровене из селото разбрахме само, че повечето лентяи са видели Шери и Маркъс да се качват на влака в два и десет.

Преди да тръгнем обратно за къщата на Кавалов, от Лос Анджелес пристигна телеграма за мен:

Сандъците и чантите на Шери в багажното тук още непотърсени държим ги под наблюдение.

Когато се върнахме, видях Ринго във фоайето и го попитах:

— Шери левак ли е?

Той се замисли, после поклати глава.

— Не си спомням. Възможно е. Ще питам Мириам. Тя може би знае… жените помнят такива неща.

След малко се зададе по стълбите и пак клатеше глава:

— Почти еднакво използвал и двете си ръце, но по-често лявата. Защо?

— Докторът смята, че е извършено с лява ръка. Как е госпожа Ринго?

— Мисля, че започна да преодолява ужаса, благодаря.

В събота през целия ден никой не потърси багажа на Шери в Лос Анджелес. Късно следобед шерифът обяви официално, че Шери и негърът се издирват за убийство и същата вечер двамата взехме влака на юг.

В неделя сутринта отворихме багажа на Шери в присъствието на няколко полицаи от управлението в Лос Анджелес. В него имаше само дрехи и лични вещи, които не ни говореха нищо.

Пътуването се оказа безполезно.

Върнах се в Сан Франциско и размножих и разпространих купища обяви.

Минаха две седмици, през които обявите не допринесоха с нищо, ако не се смята обичайната порция фалшиви тревоги.

Накрая полицията в Споукейн спипа Шери и Маркъс в едно общежитие на Стивънс Стрийт.

Неизвестно лице се обадило и съобщило, че някой си Фред Уилямс живеел там, почти всеки ден го посещавал тайнствен негър и двамата се държали много подозрително. Полицаите от Споукейн бяха получили обявата за издирване и когато видели върху копчетата за ръкавели и носните кърпички на Фред Уилямс инициалите X. Ш., всичко им станало ясно.

След два часа въртене на шиш Шери признал кой е, но отрекъл да е убивал Кавалов.

Двама от хората на шерифа отидоха на север и докараха затворниците в окръжния пандиз.

Шери бе обръснал мустаците си. Нищо в изражението и гласа му не показваше дори най-малка тревога.

— Знаех, че няма какво повече да чакам след онзи сън — повтаряше той, — затова си тръгнах. После, като научих, че сънят се е сбъднал, сетих се, че ще ме подгоните… сякаш някой може да избяга от сънищата си… и… хм… потърсих укритие.

Той тържествено повтори на шерифа и областния прокурор историята с гласа от портокаловото дърво. Журналистите много я харесаха.

Шери отказа да съобщи къде е ходил и какво е правил през това време.

— Не, не — заяви той. — Съжалявам, но не мога да кажа. Току-виж ми се наложило някога пак да го направя, не бива да си издавам номерата.

Не искаше да ни каже къде е бил в нощта на убийството. Бяхме почти сигурни, че е слязъл от влака преди Лос Анджелес, въпреки че кондукторите и охраната не можаха да ни съобщят нищо.

— Извинявайте, момчета — упорстваше той, — но като не знаете къде съм бил, откъде сте сигурни, че съм бил на местопрестъплението?

Още по-трудно ни беше с Маркъс. Неговата формула беше:

— Не разбира английски много добър. Пита capitaine. Аз не знае.

Областният прокурор изгуби куп време да обикаля кабинета си, да гризе нокти и да ни предупреждава яростно, че обвинението ще се срине напълно, ако не успеем да докажем, че Шери или Маркъс са били близо до къщата на Кавалов преди, в или след часа на убийството.

Само шерифът въобще не допускаше, че ръкавите на Шери са пълни с аса. Виждаше го вече обесен.

Шери си взе адвокат — ловък на вид блед мъж с очила с рогови рамки и тънка нервна уста. Казваше се Шефер. Той ни оглеждаше, усмихнат и на себе си, и на нас.

Когато на областния прокурор му останаха само ноктите на палците и започна работа и по тях, взех назаем една кола от Ринго и тръгнах по маршрута на железопътната линия на юг, за да се опитам да разбера къде е слязъл Шери. Разбира се, бяхме щракнали двете мутри, та носех и снимките им със себе си.

Показвах проклетите снимки по всички гари от Феъруел до Лос Анджелес, обиколих всички села на трийсетина километра от двете страни на линията, ходих от къща на къща. И нищо.

Нямаше улики, че Шери и Маркъс не са минали през Лос Анджелес.

Влакът им е пристигнал в Лос Анджелес в десет и половина вечерта. Тогава не е имало обратен влак, с който да се върнат във Феъруел, за да убият Кавалов в установеното от следствието време. Оставаха две възможности — да са се върнали със самолет, и то доста по-бързо, или да са отишли с кола, макар да не изглеждаше вероятно.

Първо проверих версията за самолета, но не можах да открия нито един пилот, който да е возил пътник онази нощ. Заедно с полицаите от управлението в Лос Анджелес и няколко детективи от бюрото ни в града разпитахме всички собственици на самолети — държавни и частни. Отвсякъде отговорът беше „не“.

Остана по-малко вероятният вариант с автомобила. Големите таксиметрови фирми и тези за коли под наем не можаха да ни зарадват. Онази нощ между десет и дванайсет били откраднати четири лични автомобила. Два от тях били намерени в града сутринта — те не са могли да отидат до Феъруел и да се върнат. Един бил пипнат на следващия ден в Сан Диего. И той отпадаше. Четвъртият — закрит пакард, все още не бе открит. Раздадохме още веднъж картички с описанието му.

Беше доста трудно да стигнем до всички малки таксиметрови фирми и гаражи, а имаше и хора, които даваха личните си автомобили под наем само за една нощ. За да обхванем и тях, пуснахме обяви във вестниците.

Не получихме никаква информация, но ровенето в тази посока — дали нашите хора са били в града няколко часа преди убийството — даде друг резултат.

В Сан Педро (морско пристанище на Лос Анджелес, на трийсет и пет километра от града) в един часа в нощта на убийството арестували някакъв негър. Негърът говорел лошо английски, но имал документи, че е Пиер Тизано, френски моряк. Прибрали го за пиянство и нарушаване на реда.

Полицаите в Сан Педро казаха, че снимката и описанието на човека, когото знаехме като Маркъс, напълно отговарят на пияния моряк.

Полицаите в Сан Педро ни казаха и още.

Тизано го хванали в един часа. Малко след два се появил бял мъж, който се представил като Хенри Съмъртън и опитал да измъкне негъра под гаранция. Дежурният сержант му казал, че до сутринта не може да се направи нищо, пък и по-добре било пияният Тизано да се наспи, вместо да става. Съмъртън се съгласил, останал на приказки със сержанта повече от половин час и към три си отишъл. Сутринта в десет се върнал да плати глобата на негъра. Двамата тръгнали заедно.

Полицаите от Сан Педро твърдяха, че Хенри Съмъртън е Шери от снимката и описанието, но без мустаци.

Подписът на Хенри Съмъртън в регистрационната книга на хотела, където отишъл между двете посещения в участъка, напълно съвпадаше с почерка от бележката до собственика на бунгалото.

Беше доста сигурно, че Шери и Маркъс са били в Сан Педро — на девет часа път с влак от Феъруел — по времето, когато Кавалов е бил заклан.

Когато става въпрос за убийство, доста сигурно не е достатъчно сигурно. Взех сержанта от Сан Педро с мен на север и му показах двамата мъже.

— Те са, същите — заяви той.