Убийството във Феъруел

9

Четири дни след като Шери бе оправдан, в кабинета ми дойде госпожа Ринго.

Беше в черно. Красивото й, неинтелигентно азиатско лице не бе спокойно.

— Моля ви, нали няма да кажете на Долф, че съм идвала тук? — бяха първите й думи.

— Естествено не, щом настоявате. — обещах.

Тя приседна и се вторачи в мен.

— Той е толкова безразсъден — оплака се.

Кимнах в знак на съчувствие и се чудех какво ли е намислила.

— А мен ме е страх — добави тя, мачкайки ръкавиците си. Брадичката й трепереше. Устните й едва изговаряха думите. — Те се върнаха в бунгалото.

— Така ли?

Новината ме изпъна на стола. Знаех кои са те.

— Не може да са дошли за друго — разхлипа се тя, — освен, за да убият Долф, както убиха татко. А той не се вслушва в думите ми. Толкова е самоуверен. Смее се, нарича ме глупачка и се бие в гърдите, че можел сам да се опази. Ама не може. Не и с тази счупена ръка. Те ще го убият като татко. Знам аз. Ще го направят като нищо.

— Шери мрази мъжа ви, както мразеше и баща ви, така ли?

— Да. Точно така. Долф работеше заедно с татко, но участието му в… бизнеса, който докара неприятности на Хю, беше много по-голямо, отколкото на баща ми. Моля ви, направете нещо, за да спасите Долф. Ще ми помогнете ли?

— Разбира се.

— Но не трябва да казвате на Долф — настоя тя. — Дори да забележи, че ги следите, не му споменавайте, че аз съм поискала. Ще ми се разсърди. Помолих го да ви извика, но той… — Тя млъкна притеснено. Предположих, че мъжът й сигурно я е нахокал, защото не можах да опазя Кавалов. — Той не пожела.

— Откога са там?

— От онзи ден.

— Ще дойда утре — обещах. — Бих ви посъветвал да кажете на съпруга си, че сте ме наели, но ако не искате, ще си мълча.

— И няма да позволите да се случи нещо на Долф?

Обещах да направя всичко, което е по силите ми, взех от нея малък аванс, дадох й разписка и я отпратих.

Малко след свечеряване още същия ден пристигнах във Феъруел.