Убийството във Феъруел

8

Прокурорът изгриза до дъно и ноктите на палците си.

Шерифът имаше объркания вид на дете, което е държало балон в ръката, чуло е пукот и сега се чуди къде е изчезнал.

Аз се правех, че всичко ми е ясно.

— Сега сме там, откъдето започнахме — оплака се недоволно областният прокурор, сякаш бяхме виновни всички, с изключение на него. — Само дето пропиляхме толкова време.

Шерифът нито го погледна, нито каза нещо. Аз се престраших:

— О, не бих казал. Постигнахме известен напредък.

— Какъв?

— Знаем, че Шери и слугата му имат алиби.

Прокурорът изглежда помисли, че го подигравам.

Не обърнах никакво внимание на обидените му гримаси и попитах:

— Какво ще ги правите сега?

— Какво мога да ги правя, освен да ги пусна? С тях се провалихме.

— Окръгът не се охарчва много да ги храни — подхвърлих му. — Защо не ги задържите колкото може повече, докато обмислим нещата? Може да изскочи нещо ново, ако пък не изскочи, винаги можете да прекратите разследването. Не смятате, че са невинни, нали?

Той се начумери от съжаление, че съм толкова глупав.

— Виновни са сто на сто, но какво ме грее това, щом не мога да ги осъдя? И какво означава да ги задържа още? По дяволите, знаеш не по-зле от мен, че само ако поискат да излязат, всеки съдия ще ги освободи.

— Вярно — съгласих се. — Но се хващам на бас на най-хубавата шапка в Сан Франциско, че няма да напират да излизат.

— Защо?

— Те искат да има съд — отвърнах. — Иначе щяха да размахат това алиби, преди го изровим ние. Подозирам, че нарочно са се нахакали на полицията в Споу-кейн. Затова се басирам на оная шапка, че Шефер няма да иска habeas corpus.

Прокурорът се взря подозрително в очите ми.

— Да не знаеш нещо, което премълчаваш? — настоя той.

— Не, но ще видите, че съм прав.

Прав бях. Шефер се навърташе наоколо, без въобще да прави опити да измъкне клиентите си от окръжния затвор.

Три дни по-късно нещата се обърнаха с главата надолу.

При прокурора се яви мъж на име Арчибалд Уикс, който имал малка ферма за пилета на петнайсетина километра южно от имението на Кавалов. Той заяви, че видял Шери да се мотае около фермата му сутринта след убийството.

Уикс трябвало да тръгне за Айова да навести родителите си. Станал рано, за да се увери, че всичко е наред, преди да хване първия влак.

Между пет и половина и шест сутринта отишъл при навеса, където държал колата си, за да провери дали има достатъчно бензин да стигне до гарата.

Изпод навеса изскочил мъж, прехвърлил се през оградата и хукнал към пътя. Уикс се втурнал да го гони, ала онзи се оказал по-бърз от него. Бил доста добре облечен и не приличал на скитник. Уикс предполагаше, че се е опитвал да задигне колата.

Тъй като пътуването на изток било наложително, а жена му щяла да остане само с двамата им синове — момчета на седемнайсет и на петнайсет години, — Уикс не й казал за мъжа, за да не я изплаши.

Върнал се от Айова в деня, преди да се появи в кабинета на областния прокурор. Разбрал подробностите за убийството на Кавалов, видял снимката на Шери във вестниците и познал в него мъжа, когото бил преследвал.

Показахме му Шери в оригинал. Уикс заяви, че това е мъжът. Шери не каза нищо.

След като показанията на Уикс отрекоха тези на полицаите от Сан Педро, прокурорът предаде Шери на съда. Маркъс остана под арест като главен свидетел, но нищо не можеше да пробие алибито му от Сан Педро и срещу него не бе предявено обвинение.

Уикс повтори разказа си просто и открито от свидетелското място, но при кръстосания разпит всичко пропадна с трясък. Той съвсем се оплете.

В отговор на въпросите на Шефер единственият ни свидетел призна, че не е много сигурен дали този Шери е същият онзи Шери. От малкото, което видял, онзи наистина приличал на Шери, но Уикс май прибързано бил заявил, че е той. След като бил имал време да размисли, вече не бил толкова сигурен, че в утринния здрач е разгледал добре лицето му. В крайна сметка единственото, което Уикс можеше да потвърди под клетва, бе, че е видял във фермата си мъж, който като че ли малко приличал на Шери.

Да умреш от срам!

На прокурора вече не му останаха нокти и захапа кокалчетата на пръстите си.

Съдебните заседатели обявиха: „Невинен.“

Шери бе освободен завинаги, чист като планинска вода по делото за убийството на Кавалов, все едно какво би могло да излезе на бял свят по-късно.

Маркъс излезе от ареста.

Прокурорът не пожела да ми каже довиждане, когато тръгнах за Сан Франциско.