В царството на Мрачния

5Подготовка

Миранда крещеше.

— Да не си полудял?

Викаше по-силно от необходимото в малкото помещение.

Магнус наблюдаваше с прикрита усмивка как майка му гневно се отдалечава от писалището на баща му, прави няколко крачки в тесния кабинет и се обръща намръщено. Тя често правеше шумни скандали за неща, които в крайна сметка се развиваха според желанието на баща му. Но Пъг бе опознал през годините жена си и знаеше, че има нужда от физическо изразяване на гнева, за да се отпусне.

— Полудял ли си? — извика пак Миранда.

— Не повече от теб, когато изкара половин година да следиш армията на Изумрудената кралица на Новиндус — отвърна Пъг спокойно и се изправи.

— Това беше различно! — извика Миранда, все още не се бе успокоила. — Пантатийските жреци не можеха да ме открият, нито да ми се противопоставят, дори да бяха успели. Освен това аз мога да се транспортирам без цуранските сфери, забрави ли?

Магнус видя, че баща му се кани да направи някакъв коментар — вероятно за това, че с Накор вече постигат сериозен напредък в транспортирането, но явно размисли и се отказа.

— Говориш за ходене в друг свят! При това в друго ниво на реалност! Кой знае с каква част от уменията си ще разполагаш там? — тя вдигна обвинително показалец. — Дори нямаш представа как да отидеш там. И не ми обяснявай, че ще използваш талноя на Келеуан, за да отвориш разлом. Запозната съм с разломите и знам, че може да се озовеш в някое отровно езеро, посред битка или кой знае какъв друг ужас! Ще скочиш абсолютно на сляпо!

— Няма — Пъг вдигна примирително ръце. — Моля те, трябва да научим повече за дасатите.

— Защо? — настоя Миранда.

— Защото ходих при оракула — нямаше нужда да им обяснява при кой оракул е ходил.

Любопитството на Миранда взе за момент връх над гнева.

— И какво ти каза тя?

— Те идват. За момента имаше твърде много неясноти за по-подробно предсказание. Ще я посетя отново. Но засега трябва да научим повече за тези същества.

— Но талноите на Новиндус са защитени и си седят в покой безброй години — контрира Миранда. — В такъв случай как дасатите ще ни открият?

Пъг само поклати глава.

— Не знам. Оракулът рядко греши.

Магнус усети, че спорът ще се задълбочи, и ловко смени темата.

— Пак ще попитам: как изобщо са попаднали в пещерата?

Пъг знаеше, че въпросът е реторичен, защото имаха множество хипотези, но беше благодарен на сина си за отклоняването на вниманието. Първата им идея беше, че някой от валхеру е пренесъл талноите като трофеи след завоевание в чуждия свят, но нямаше доказателства за това. Приятелят на Пъг, Томас, разполагаше със спомените на валхеру и според него опитът за нашествие бе завършил с унизително поражение за Драконовите господари, без да е пленен нито един талной. Дори неколцина драконови ездачи загинали при сблъсъка в света на дасатите. Така че оставаше едно-единствено заключение.

— Макрос.

Миранда кимна. Баща й, Макрос Черния, беше агент на Бога на магията.

— Всеки път като се обърнем и попадаме на някоя от схемите на баща ми — тя скръсти ръце и се замисли. — Помня… веднъж… — лицето й посърна, сякаш се връщаше към болезнен спомен. — Толкова години бях ядосана, че ме изостави…

Пъг кимна съчувствено. Беше присъствал на последната среща на жена си с Макрос и помнеше зле прикрития й гняв заради годините отчуждение. Освен това помнеше мъката й, когато чародеят саможертвено бе запечатал отвътре разлома, удържащ демонския лорд Маарг, в отчаян опит да спаси света.

— Ето че пак сме затънали в една от кашите му — в тона на Миранда имаше и горчилка, и следи от хумор.

Магнус се намеси, преди майка му отново да изпадне в мрачно настроение.

— Знаем, че дядо е поставил защити около първия талной и останалите в пещерата и че те още действат.

Двамата се обърнаха към него.

— Знаем го, Магнус. Каква е мисълта ти?

— Дядо никога не е правил нищо без причина. От това, което сте ми разказвали, стигам до заключението, че той е знаел, че един ден ще откриете талноя. А от това следва, че е знаел, че ще има конфронтация с дасатите.

Пъг въздъхна и се обърна към съпругата си.

— Баща ти знаеше повече от всички за пътуванията във времето. Дори да комбинираме знанията си, сигурно ще са една стотна от неговите. Това, което направи с Томас и древния валхеру Ашен-Шугар, способността да разгадае времевия капан на пантатийците и още много други неща. Опитвах да изуча колкото се може повече от работата му, но голяма част си остава мистерия. Но поне по този въпрос съм съгласен с Магнус. Той е оставил талноите на Новиндус по някаква причина и смятам, че тя засяга Конклава.

Миранда не изглеждаше убедена, но не възрази.

— Майко, ако дядо не е искал да намерим талноите, е щял да ги погребе под някоя планина и да останат там хилядолетия. Задава се нещо могъщо и опасно — Магнус направи помитащ жест с ръка. — И то ще дойде, без да се съобразява с нас.

— Това, което можем да направим, е да проучим врага си, за да го разберем по-добре — добави Пъг.

— Не съм готова да се съглася, че идеята е добра — отвърна Миранда. — Но очевидно вие двамата сте си го наумили. Обаче как предлагате да се стигне до света на дасатите, да се оцелее там и човек да се върне с информация? Или смятате, че тези подробности не са съществени?

Пъг се засмя насила.

— Съществени са, любима. Мисля да открия някой, който е бил в онова селение и би могъл да ни заведе там.

— И къде ще намериш такъв човек? Нима на нашия свят има някой, който е слизал до второ ниво на реалността?

— Едва ли — отвърна Пъг. — Но не смятам да търся на нашия свят. Планирам да посетя „Честния Джон“.

При споменаването на заведението в центъра на Пътя на световете Миранда се намръщи, след това кимна рязко.

— Да, и аз бих започнала оттам.

— Татко, кого ще вземеш?

Пъг погледна предупредително сина си, защото този въпрос щеше да предизвика нов спор с Миранда, която вече бе наострила любопитно уши.

— Теб, Накор и Бек.

— Защо? — попита простичко Миранда вместо очакваното избухване.

— Магнус, защото вече е готов, а и ще ми трябва някой мощен колкото мен. Ти трябва да останеш тук и да ръководиш Конклава. Освен това трябва да посетиш Келеуан и да видиш напредъка на Събранието — Пъг направи пауза, но не последва оплакване. — Бек, защото нещо ми казва, че той е важен, а Накор е единственият, който може да го контролира. Освен това, ако някой може да ни измъкне от невъзможна ситуация, това е Накор.

— Виждам, че си планирал всичко и че няма смисъл да споря. Дори не съм сигурна, че ще намерите начин да се прехвърлите на второ ниво.

— Все пак трябва да опитаме.

— Кога тръгваш? — попита Миранда.

— За Пътя ли? Утре. Все още трябва да довърша няколко неща тук. Магнус, защо не видиш как се справят момчетата в Ролдем? После се върни тук и разкажи на майка им.

Магнус кимна и попита:

— Ами талноите на Новиндус?

Пъг спря на вратата на кабинета.

— Росенвар и Джейкъб ще ги наглеждат. Ако се случи нещо необичайно, аз или Накор можем да се върнем веднага. Няма да тръгнем незабавно за света на дасатите. Мисля преди това да се отбия до Келеуан и да проверя дали няма следи от Варен.

— Дали ще е толкова глупав, че да се разкрие? — попита Магнус.

— Той е умен — отвърна Пъг. — Дори гениален по някакъв извратен начин, но освен това е луд. Лудостта му го прави по-импулсивен с всяка изминала година. Времето между атаките му намалява всеки път. Или ще направи някоя глупост там, или ще се върне на Мидкемия. Рано или късно ще го намерим и този път няма да успее да се прехвърли в друго тяло толкова лесно.

— А ако го направи трудно? — попита Миранда.

— Какво?

— Казваш, че няма да има лесен начин за прехвърляне, защото унищожи хранилището на душата му, но той все още знае как да се всели в друго тяло, въпреки че ще му е по-трудно.

— Хм — каза само Пъг. — Не се бях сетил.

Миранда едва прикри самодоволното си изражение.

— Значи трябва да сме по-внимателни — реши да не й обръща внимание Пъг. — Аз ще проуча из по-низшите кръгове на Келеуан, а ти виж какво ще откриеш в Събранието. Вярвай само на Аленка.

— Как бих могла да вярвам на някого? След като успя да обсеби императора на Кеш, Варен би могъл да е всеки на Келеуан, включително техният император.

— Не мисля. Той беше сложил съда с душата си в подземията близо до двореца. Предполагам, че от това зависи обхватът му. Вероятно без съда е трябвало да скочи на сляпо и да обсеби най-близкото тяло. Понеже неговият смъртен разлом е подобен на нормалните, предполагам, че го е отпратил близо до Събранието, ако не и вътре. Понеже е бил безтелесен дух, защитите им не са се задействали. Впрочем, той вероятно не би могъл да обсеби жрец, защото в храмовете изобилства от защити срещу духове.

— Добре — съгласи се Миранда. — Ще говоря с Аленка. Остава още един въпрос.

— Да? — попита Пъг. Очевидно нямаше търпение да излезе.

— Ако искаш да посетиш Келеуан, без Събранието да разбере, как ще се промъкнеш незабелязан през разлома?

Пъг се усмихна и сякаш изглеждаше подмладен.

— Чрез номер, както би се изразил Накор.

И излезе от стаята, а Магнус започна да се смее на изражението на майка си.

Тя му се намръщи и заяви:

— Досадният дребосък оказва лошо влияние навсякъде!

Магнус се засмя още по-силно.

Пъг зави по една уличка и придърпа качулката над лицето си. В Цуранската империя носенето на бради не беше популярно и се срещаше предимно при тези с кръв от Мидкемия и по-буйните младежи. Ако стражата го засечеше толкова късно през нощта, най-вероятно щеше да го спре за разпит. Рангът му на член на Събранието на магьосниците щеше да го отърве от подобни проблеми, но Пъг не желаеше да разкрива присъствието си.

Намираше се в един от по-бедните квартали на град Джамар. Въпреки това сградите бяха варосани и по улиците нямаше боклук. На един ъгъл даже имаше улична лампа.

Пъг стигна до желаната къща и почука на дървената врата.

— Влез, Миламбер.

Той се вмъкна в къщата — тя всъщност беше само малко по-голяма от едностайна барака.

— Здравей, Синбоя.

Старецът седеше на тръстикова рогозка до ниска масичка, на която бе поставена лампа. В ъгъла имаше малко огнище за готвене — температурите в Империята рядко падаха дотолкова, че да има нужда от отопление. Спалнята беше отделена със завеса, а в задния край имаше врата, която водеше към малка градинка.

Старецът беше много хилав и си личеше, че е над осемдесетгодишен. Косата му беше изцяло побеляла и имаше пердета на очите, но Пъг знаеше, че умът му е все така остър, както преди петдесет години, когато се бяха запознали.

— Знаеше ли, че идвам? — попита Пъг.

— Може и да ми липсват могъщите ти умения, Миламбер — Синбоя използваше цуранското му име, — но съм майстор в занаята си и защитните ми заклинания са несравними. Усещам приближаването на приятели, както и на врагове — на масата имаше две порцеланови купи и старецът ги напълни с гореща вода от метално котле. — Чоча?

— Благодаря.

— Сядай тогава.

Пъг се намести на пода, като нагласи полите на дрехите си — обикновена синя роба и наметало с качулка.

Старият мъж не виждаше много добре, но все пак забеляза необичайното за него облекло.

— Пътуваш инкогнито?

— Не искам Събранието да разбере, че съм тук.

Мъдрият магьосник се подсмихна.

— Имаш интересни взаимоотношения със Събранието. Ако не се лъжа, по едно време си бил изключен и дори обявен за предател.

— Не беше чак толкова зле. Но в момента имам притеснения, или по-точно, не мога да се доверя на никого в Събранието.

— Как да ти помогна аз?

— В Империята се подвизава беглец от моя свят. Изключително коварен и изкусен магьосник. Ще е много трудно да бъде открит.

— Думите ти рисуват мрачна картина — отвърна Синбоя. — Щом и ти не можеш да го откриеш, значи наистина ще е много трудно.

Пъг кимна и отпи от горещото питие. През четирите години обучение в Конгрегацията, както тогава наричаха Събранието, беше развил привързаност към тази напитка, която можеше да се сравни само с горчивия силен чай в Новиндус.

— Той разполага с умението да обсебва друго тяло и е страшно труден за откриване, дори от близките на приемника.

— Обладаващ. Чувал съм истории за такива, но досега нямаше доказателства — Синбоя беше маг от Низшия път, почти като стария му учител Кълган. Магия, която Пъг бе започнал да разбира чак в късните стадии на обучението си. Въпреки че бе натрупал знания във всички насоки, определено не беше специалист като Синбоя. — Предполагам, че това посещение не е заради удоволствието от компанията ми, а заради устройствата, които бих могъл да направя?

— Извинявам се, че не съм се обаждал от години.

— Няма нужда. Ако половината слухове за теб са верни, то имаш нужда от два пъти по-дълго денонощие.

— Трябва ми нещо, което да засича некромантството — каза Пъг.

Старият магьосник замълча за момент.

— Знаеш, че е забранено.

— Знам, но някои хора не се притесняват от това.

— Вярно е, че тъмните изкуства могат да донесат могъщество. Възкресяване на мъртвите, източване на чужди жизнени енергии, създаването на фалшив живот, всичко това е забранено от храмовете и магьосниците в Събранието не гледат с добро око на подобни занимания — старецът се засмя. — Няма да ги чуеш да го признават, но магьосниците от Низшия път могат да постигнат невероятно могъщество. И двата пътя изискват време за усвояване, но Висшият е по-бърз вариант да придобиеш сила. Малцина знаят, че Низшият е по-бавен път към по-голяма сила. Ако имам достатъчно време и материали, бих могъл да създам устройство, което ще върши неща, непостижими за маг, следващ Висшия път, освен може би за теб. За достатъчно време мога да изработя кутия, която ще освобождава разрушителна буря, или флейта, която би могла да командва хиляди животни. Ние от Низшия път можем да постигнем много неща, които обикновено се подминават от Събранието. Какво точно устройство ти трябва?

— Нещо, което да засича всяка по-сериозна проява на некромантство, като пленяване на душа или възкресяване на мъртвец.

Старецът замълча за няколко минути.

— Трудно. Това са трудни за откриване прояви, особено ако става дума за единични случаи.

— Но може ли да се направи?

Синбоя се умисли.

— Разбира се. Но ще ми трябва време и помощ.

Пъг се изправи.

— До няколко дни с теб ще се свърже някой и ще ти осигури всичко нужно. Освен това ще бъдеш възнаграден. Мъжът, когото търся, може да донесе най-голямата беда в историята на Империята.

Старецът се подсмихна.

— Не се обиждай, приятелю, но Империята е виждала много беди в дългата си история.

Пъг се наведе по-близо.

— Знам, защото ние от Висшия път изучаваме история. Синбоя, в този случай не преувеличавам. Това може да е освобождаването на Унищожителя на души.

Старецът не каза нищо. Унищожителят на души беше от основните същества в цуранската митология. Според легендите в последните дни на Келеуан Унищожителят на души щеше да се появи и да погълне душите на покварените.

Докато вратата зад Пъг се затваряше, Синбоя изпита неочаквано желание да посети храма на Чочокан, Бога на Доброто, за молитва и дарение, нещо, което не бе правил от петдесет години.

Когато напусна дома на Синбоя, Пъг усети някакво странно познато чувство. Огледа се, не видя нищо и продължи напред.

Беше отворил разлом от Острова на чародея, близо до мястото, където се бе намирал оригиналният преди стотина години. Оттам бе използвал един стар номер — телепортираше се докъдето стигаше погледът му.

За връщането нямаше нужда от чак такава сложност. Просто му трябваше уединено кътче, откъдето да се прехвърли.

Щом Пъг изчезна, от сенките на близкия ъгъл се показа набит мъж в черна роба. Почака минута и въздъхна.

— Какво правеше в тази къщурка, Пъг? Я да проверя — и тръгна напред. Подпираше се на тежък жезъл, защото накуцваше с десния крак. Беше наранил коляното си и използваше жезъла за удобство.

Отвори вратата, без да чука, и влезе.