В телата си разпръснати върнете се

25

Щом Бъртън помръдна глава, мъжът остави до себе си устройството. Заговори на английски.

— Твърде много време ми беше нужно, за да те открия, Ричард Бъртън.

Бъртън заопипва по пода с лявата си ръка, скрита от погледа на мъжа, търсеше оръжие. Пръстите му не намираха нищо освен отъпкана пръст. Той каза:

— И сега, като ме намери, проклет Етичен, какво ще ме правиш?

Мъжът се понамести и се засмя.

— Ами нищо. — Той се запъна и добави: — Аз не съм един от Тях. — Пак се засмя на изумлението на Бъртън. — Е, не е точно така. Аз съм с Тях, но не и един от Тях.

Той вдигна малкия уред, с който преди малко сочеше Бъртън.

— Това тук ми казва, че черепът ти е счупен и имаш тежко сътресение на мозъка. Сигурно си много як, иначе досега да си мъртъв от толкова тежки увреждания. Би могъл и да се оправиш, ако внимаваш. За съжаление, не разполагаш с време за възстановяване. Другите знаят, че си в този район, плюс-минус трийсетина мили. След ден-два ще те открият.

Бъртън се опита да седне и установи, че костите му са омекнали, както лактово карамелче на слънце, а някакъв щик непрестанно ровеше да отвори черепа му отзад. Изохка и се отпусна на леглото.

— Кой си ти и какво искаш?

— Не мога да ти кажа името си. Ако — или по-скоро, когато — те заловят, ще навият паметта ти като нишка и ще я размотаят обратно до момента, когато се събуди в предвъзкресителната кухина. Те няма да разберат какво те е накарало да се събудиш преждевременно. Но ще знаят всичко за този разговор. Даже ще могат да ме видят, но само както ти ме виждаш — блед контур без никакви отличителни особености. Да, ще чуят и гласа ми, но няма да го разпознаят. Говоря през преобразовател на звука.

Обаче те ще се ужасят. Техните бавно и неохотно натрупващи се подозрения внезапно ще се превърнат в истина. Има изменник в техните редове.

— Щеше ми се да знам за какво ми говориш — промълви Бъртън.

— Ето какво ще ти кажа. Ти чу една чудовищна лъжа за целите на Възкресението. Казаното от Спрус и учението на това творение на Етичните — Църквата на Втората Възможност — са пълни лъжи! Лъжи до последната дума! Истината е, че вие — човешките същества, получихте отново живота си само за да участвате в научен експеримент. Етичните (ако това пък не е най-сбърканото название, което съм чувал) преустроиха лика на тази планета в една Речна долина, направиха грааловите камъни и върнаха всички ви към живот с единствена цел. Да направят записи за вашата история и обичаи. И като нещо второстепенно — да наблюдават реакцията ви на Възкресението и на смесването на различни народи от различни епохи. Това е всичко — научен проект. А когато изпълните предназначението си — хайде обратно в пръстта!

А тези приказки, че всички сте получили втора възможност за вечен живот и спасение, защото това било техен нравствен дълг — лъжи! Всъщност моите хора не вярват, че си струва да бъдете спасявани. Та те не смятат, че вие имате „души“!

Бъртън помълча. Този тип му се стори искрен. А ако не беше искрен, поне трудно се справяше с чувствата си, съдейки по тежкото му дишане. Накрая Бъртън каза:

— Не ми се вижда вероятно някой да хвърли толкова средства и труд, само за да проведе научен опит или да направи записи на историята.

— Времето е тежко бреме за безсмъртните. Би се изненадал, ако научиш какво правим, за да бъде вечността по-интересна. Освен това, тъй като разполагаме с колкото време пожелаем, можем и да прахосваме колкото си искаме и не позволяваме и най-шеметните начинания да ни стъписват. След като умря последният земен жител, работата по подготовката на Възкресението ни отне няколко хиляди години, въпреки че последният етап завърши за един ден.

— Ами ти? Ти какво правиш? И защо правиш това, което правиш?

— Аз съм единственият истински Етичен сред тази раса от чудовища! Не ми харесват тези игрички с вас, сякаш сте само кукли на конци или най-обикновени обекти за наблюдение, като животни в лаборатория! В края на краищата може да сте зли и първобитни, но сте разумни същества! В определен смисъл вие сте не по-малко-.

Говорещата сянка размаха ръка, като че искаше да улови дума от тъмното. После продължи:

— Ще трябва да използвам думата, с която вие се наричате. Вие сте не по-малко хора от нас. Също както прачовеците, за първи път произнесли смислени думи, са били не по-малко хора от вас. А и вие сте нашите предтечи. Откъде да знам, може и да съм твой пряк потомък. А може и целият ми народ да произхожда от тебе.

— Съмнявам се — каза Бъртън. — Нямам деца или поне нищо не знам за това.

Главата му гъмжеше от въпроси и той започна да ги задава. Но мъжът въобще не му обръщаше внимание. Притискаше уреда към челото си. Изведнъж дръпна ръката си и прекъсна Бъртън насред изречението.

— Аз… нямате дума за това… да го наречем… слушах. Те са засекли моя… уатан… мисля, че ти би го нарекъл „аура“. Не знаят чий уатан е, но са го забелязали. Те ще попаднат точно в тази точка само след пет минути. Трябва да си вървя.

Бледата фигура се изправи.

— И ти трябва да се махаш.

— Къде ще ме отведеш?

— Никъде. Трябва да умреш. А те трябва да намерят само твоя труп. Не мога да те взема със себе си, просто е невъзможно. Но ако умреш тук, отново ще загубят следите ти. И ще се срещнем пак. А тогава!…

— Чакай! — прекъсна го Бъртън. — Не разбирам. Защо те не могат да ме открият? Създали са цялата машинария на Възкресението. Нима не знаят точно къде е моят възкресител?

Мъжът пак се засмя.

— Не. Записите им на хората от Земята са само визуални и не могат да се прослушват. А разположението на възкресените в предвъзкресителната кухина е случайно, защото Те планираха да ви пръснат по Реката в груба историческа последователност, но и с немалко разместване. Имаха намерение да стигнат до индивидуалните изследвания по-късно. Разбира се, и идея си нямаха, че аз ще им се противопоставя. Или че ще подбера някои от техните обекти, за да ми помогнат в провалянето на този план. Така че Те не предполагат къде ти или някой друг ще изскочите следващия път.

Ти сигурно се чудиш защо не мога да наглася твоя възкресител, та да те прехвърли близо до целта ти, при изворите на Реката. В действителност аз го нагласих и първия път, когато умря, се озова до най-първия граалов камък. Но ти не успя, значи титантропите са те убили. Това е лош късмет, защото вече не смея да доближавам кухината без удобно оправдание. Забранено е за всички, освен упълномощените, да влизат в предвъзкресителната кухина. Те са настроени подозрително, предполагат, че някой им се бърка в работата. Оставям на тебе и на щастливата случайност да се добереш до района на северния полюс.

Що се отнася до останалите, никога не съм имал възможност да нагласям техните възкресители. И те ще трябва да се подчиняват на разпределението на вероятностите. А вероятността е около едно на двадесет милиона.

— Другите? — повтори Бъртън. — И други ли има? Но защо Си ни избрал?

— Имаш подходяща аура. Както и другите. Повярвай ми, знам какво правя. Добре ви подбрах.

— Но ти сподели, че си ме събудил преждевременно… в онази предвъзкресителна кухина, и то с определена цел. Какво постигна?

— Това беше единственото нещо, с което да те убедя, че във Възкресението няма нищо свръхестествено. И те подтикнах да подушиш следата на Етичните. Прав съм, нали? Разбира се, прав съм. Ето, вземи!

Даде на Бъртън малка капсулка.

— Глътни това. Ще умреш незабавно и ще им се измъкнеш — засега. И мозъчните ти клетки ще бъдат толкова разкъсани, че те няма нищо да разчетат в тях. Побързай! Трябва да тръгвам!

— А какво ще стане, ако не я глътна? — попита Бъртън. — Ако им позволя ей сега да ме заловят?

— Твоята аура не показва подобна постъпка — каза мъжът.

Бъртън почти стигна до решението да не гълта капсулката. Защо да позволява на този нагъл тип да му заповядва?

После прецени, че това е все едно да си извадиш окото, за да ядосаш жена си. Всъщност можеше да избира само между две възможности — да играе по свирката на този непознат или да попадне в ръцете на другите.

— Добре де — каза той. — Но защо ти не ме убиеш? Защо караш мен да свърша тази работа?

Мъжът се разсмя.

— Играта си има твърдо определени правила, но не разполагам с време да ти ги обяснявам. Ала ти си умен и за повечето сам ще се досетиш. Едно от тях е, че ние сме Етични. Можем да даваме живот, но не и пряко да го отнемаме. Не че е немислимо за нас или извън нашите възможности. Но е извънредно трудно.

Мъжът изчезна отведнъж. Бъртън не се поколеба. Глътна капсулката. Ослепителна светлина…