В телата си разпръснати върнете се

26

И светлина биеше право в очите му от току-що изгрялото слънце. Имаше време да се огледа набързо, видя граала си, купчинката грижливо сгънати парчета плат… и Херман Гьоринг.

После Бъртън и немецът бяха сграбчени от някакви ниски тъмнокожи мъже с големи глави и криви крака. Размахваха копия и каменни брадви: Носеха плат на себе си, но само като наметала, завързани на дебелите къси вратове. Ивици кожа, без никакво съмнение човешка, минаваха по твърде големите им чела и през теметата, за да привържат техните дълги и груби черни коси. Имаха полумонголоиден вид и говореха на непознат език.

Нахлупиха празен граал върху главата му, вързаха ръцете му с кожено въже. Сляп и безпомощен, подбутван от каменните върхове на копията, той се препъваше по равнината. Наблизо гърмяха тъпани, а женски гласове виеха напевно.

Измина към триста крачки, когато го спряха. Тъпаните прекъснаха бумтежа си, млъкнаха и жените. Не чуваше нищо освен тупкането на кръвта в ушите си. Какво ставаше тук, по дяволите? Дали го направиха участник в религиозна церемония, която изискваше жертвата да не вижда? И защо ли не? В множество култури на Земята хората не искали жертвите на ритуални убийства да виждат онези, които проливали кръвта им. Иначе призракът на мъртвеца можел да отмъсти на убийците.

Но тези хора би трябвало да знаят, че не съществуват призраци. Или мислеха, че новопоявилите се „лазаровци“ са именно призраци, които трябва да бъдат отпратени обратно там, откъдето произхождат, чрез най-обикновено убийство?

Гьоринг! И той е бил пренесен тук. До същия граалов камък. Първия път може и да е било съвпадение, дори при нищожната вероятност за това. Но три пъти последователно? Не, това си беше…

Първият удар наби граала отстрани в главата му, зашемети го до полунесвяст, разтърси го в могъщ камбанен бой и запали искри в очите му. Той падна на колене. Въобще не усети втория удар и така се събуди още веднъж на друго място…