В търсене на оцелелите

ГЛАВА 20

Коридорът към кърмата на К-6 бе в доста по-лошо състояние от района на детското отделение и на затвора за джедаи, но турболифтът не бе далеч, а щурмоваците бяха нахъсени и ентусиазирани. Стигнаха до преддверието без други инциденти и вероятно за рекордно кратко време.

Фел натисна бутона и зачакаха кабината да пристигне. И в този момент усетиха, че нещо не е, както трябва.

— Не ми звучи нормално, командир — обади се Куката, притиснал глава до вратата на турболифта. — Звучи… просто не както трябва.

— Как така? — попита раздразнено Фел. Нямаше нищо против предпазливостта, ама това бе прекалено. Щурмоваците май бяха готови да почнат да подскачат, щом зърваха сенките си. А Формби и Джинзлър бяха в беда и очакваха помощта им. — Как звучи — остаряло, ръждясало, все едно ще се разпадне?

— Твърде тежко — обади се категорично Наблюдател, притиснал шлема си до шлема на Куката. — Кабината не е празна.

Фел размени поглед с Драск:

— Възможно ли е да се дължи на проблем с генераторите на прехващащите лъчи?

— Не — поклати глава Наблюдател. — В кабината има някой.

— И този някой най-вероятно е враг — обади се Драск. — Командир, предлагам да се прикрием.

Имперският офицер се намръщи. Изобщо не бе убеден, че кабината не е празна, и не му се искаше накрая да се покаже като страхливец. Но с нищо нямаше да помогне на Джинзлър и Формби, ако щурмоваците се оставеха да бъдат избити като пълни идиоти. И тъй като все пак предложението бе на Драск, след това нямаше да му се налага да търпи критиките на генерала.

— Разгърнете се в отбрана — заповяда той. Огледа се, зърна една врата на няколко метра назад по коридора и тръгна към нея.

Помещението се оказа малък камбуз за дежурните механици, пълен с прахоляк и изпочупени съдове. Той се настани досами вратата, откъдето можеше да наблюдава турболифта, без да се излага на излишна опасност, намери опора за ръката с бластера и зачака…

Вратата на турболифта избухна.

Из коридора се разлетяха шрапнели и парчета горяща пластмаса и Фел инстинктивно се просна по очи. Очевидно Наблюдател и Куката бяха прави. След малко дръзна да подаде отново глава. В този миг от турболифта изскочиха две бронирани фигури и откриха ожесточен огън напосоки.

Фел рязко си пое дъх. След предупреждението на Джинзлър бе подготвен за сблъсък с Биърш и предрешените му сънародници, но си бе представял ниските същества в роби и с яки от кожи на мъртви животни, които бе свикнал да вижда на борда на „Посланик Чаф“, а не напълно екипирана бойна част. Навън изскочиха още двама вагаари, последвани от четири съвсем живи и ръмжащи вълкодава.

До този момент щурмоваците не бяха отговорили на огъня. Време бе да го направят. Един от изстрелите профуча на сантиметри от Фел, той потрепна, напълни дробовете си с въздух и изрева:

— Стой, не мърдай!

Не очакваше друг отговор освен по-точното насочване на огъня към себе си. Не сгреши. И четирите глави в шлемове се извърнаха към него, последвани мигновено от четирите оръжия, които не спираха да бълват. Фел хладнокръвно се прицели в гърдите на най-близкия и натисна спусъка.

Изстрелът частично изпари бронята и вагаарецът се олюля. В следващия миг Фел бе принуден отново да се просне на пода, един откос мина на косъм от главата му. Той се сниши още, подаде ръката си и стреля напосоки. Вече се чуваха гръмовното трещене на бластерите на щурмоваците и странното бумтене на чарика на Драск. Офицерът внимателно изви глава, за да види какво е положението, и зърна право срещу себе си приклекнал за скок вълкодав.

Фел се отдръпна рязко в камбуза. Вълкодавът не бе преценил точно разстоянието, подмина вратата и Фел успя да стреля в гърба му, но животното като че ли изобщо не го усети, приземи се на палубата и се закова намясто. По нищо не личеше, че току-що бе получил смъртоносен изстрел. Извъртя се, изръмжа и скочи отново. Фел отстъпи и изстреля пълнителя в главата му, но без никакъв видим ефект. В последния миг се хвърли надясно, за да избегне сблъсъка, но вълкодавът не се остави да бъде измамен със същия номер втори път. Приземи се на пода, веднага се обърна и се стовари върху него.

Офицерът успя да избегне устремилите се към лицето му остри нокти по-скоро благодарение на късмета, отколкото на уменията си, пусна бластера и протегна ръце в отчаян опит да сграбчи врата на животното, преди да впиеше зъби в шията му. Вълкодавът извъртя глава във въздуха и впи челюсти в дясната му ръка. Фел извика, ужасяваща болка парализира тялото му. При сблъсъка набралото инерция от скока четириного го извади от равновесие и двамата се стовариха на пода. За щастие с лявата ръка той докопа вълкодава за врата и го извъртя, строполиха се един до друг и животното не успя да го затисне.

На няколко места в тялото му се забиха парченца от разбитите съдове, които причиняваха страшна болка, но врагът му като че ли не забелязваше подобни дреболии.

Фел стисна още по-здраво козината, бързо трябваше да измисли нещо, иначе щеше да загине. Тялото на вълкодава бе затиснало краката му, нямаше смисъл да се опитва да рита, дори и да знаеше къде са уязвимите му места. Дясната му ръка бе напълно безполезна, стисната в челюстите на вълкодава, а не смееше да пусне лявата, която държеше животното за врата.

Оставаха единствено очите на животното.

Фел впи поглед в тъмните очи, мъчейки се да прогони болката и да проясни съзнанието си. Щеше да е опасно, вероятно дори фатално, да пусне врата, но това като че ли бе единственият му шанс. Ако не направеше нещо веднага, щеше да изгуби напълно дясната си ръка и тогава краят щеше да настъпи бързо. Той се стегна, стисна мислено палци и посегна към очите с лявата ръка.

Очевидно вълкодавът бе очаквал точно това. С победоносно ръмжене пусна дясната ръка на Фел, изви се назад, тъй като сега вратът му бе свободен и кървавата паст се стрелна право към гърлото на имперския офицер. Фел нямаше накъде да мърда, бе загубил играта…

Изведнъж пред свирепата челюст се появи бяла бронирана ръка.

Вместо в меката човешка шия зъбите на вълкодава се сблъскаха с яка броня. Животното изръмжа недоволно и ръмженето прерасна в гневен вой, когато вълкодавът бе повдигнат за врата.

— Готови? — извика щурмовакът, вдигнал във въздуха гърчещото се животно.

— Готови — отвърна някой встрани. Първият щурмовак със сумтене извъртя жертвата през рамо и я хвърли в другия край на камбуза. Чу се стрелба от няколко бластера и настана тишина.

— Браво — измърмори разтреперан Фел и се опита да се изправи на крака. Първият щурмовак — беше Сянка — все още стоеше до него, сграбчи здравата му ръка и му помогна. — Точно навреме. Благодаря.

— За нищо — отвърна Сянка. — Как сте?

— Ще оживея — увери го Фел и огледа ръката си. Изглеждаше ужасно, но болката бе поносима, макар това вероятно да се дължеше на адреналина, който все още изпълваше кръвта му. След няколко минути щеше да е истински кошмар. — Какво стана?

— Довършихме ги — обади се Облак и пристъпи до него с превръзка и медицинска паста „Синтетична плът“. — Явно броните им не са предвидени за нашите бластери.

— А генерал Драск? — офицерът се опита да надзърне през двамата щурмоваци към вратата.

— Добре съм — обади се Драск и се появи зад Облак. — Съжалявам, че не успях веднага да се притека на помощ.

— Е, нали всичко приключи благополучно — Сянка разкъса ръкава му и Фел потръпна. — Уцелих го няколко пъти, но това не му направи никакво впечатление. Облак, само спри кървенето и ми дай някакви болкоуспокояващи, всичко останало може да почака. Важното е сега да съм в състояние да използвам ръката. И къде са им слабите места на тези изчадия?

— Май нямат — обади се Наблюдател, Облак прибра пастата „Синтетична плът“ и започна да навива бинта. — Вътрешната им структура като че ли е напълно децентрализирана, центровете на нервната система и важните органи са разпръснати из цялото тяло. За да ги убиете, трябва да ги превърнете буквално на кайма.

— Няма да го забравя — Фел огледа пресните белези по бронята на Наблюдател. — Още някой да е ранен?

— Дреболии — Наблюдател показа дупчицата в бронята на лявата си ръка. — Могат да почакат, докато се върнем на кораба.

Фел погледна към Драск:

— Стига изобщо да има кораб, в който да се върнем.

— Ще има — обеща мрачно Драск. — Чиските войници на борда на „Посланик Чаф“ ще ни чакат.

— Надявам се да сте прав. Това е достатъчно — спря той Облак, който понечи да му сложи втора превръзка. — Турболифтът все още ли работи, или експлозията го е повредила?

— Изглежда добре — отвърна Наблюдател. — Куката го проверява в момента.

— Джедаите се опитаха да се свържат с нас по време на битката — добави Сянка.

Фел изобщо не бе чул пиукането на предавателя си.

— Какво искаха?

— Да ни предупредят, че вагаарите са повече, отколкото очакваме — отвърна Наблюдател.

— Струва ми се, че вече го разбрахме — офицерът тръгна към вратата. — Някой отговори ли им?

— Не ми се вярва. Точно тогава бяхме малко заети.

— Напълно разбираемо — Фел вдигна бластера от пода. — Ще се свържем с тях по-късно.

Куката ги чакаше край пострадалата врата на турболифта, бронираният шлем се въртеше напред-назад и оглеждаше коридора във всички посоки.

— Турболифтът е в изправност — обяви той.

— Добре — Фел влезе вътре. — Да вървим.

— Какво ще правим сега? — попита Драск, когато кабината започна да се изкачва бавно и неохотно към К-5.

Фел се стегна. Ако го направеше, щеше да погази всичко, на което го бяха учили. Освен това щеше да е доста конфузно. Но друг начин нямаше.

— Сега, генерал Драск, ще ви помоля да поемете командването на щурмоваците до края на битката.

Не бе виждал чиса толкова изненадан.

— Молите ме да поема командването?!?

— Както сам посочихте, вие сте пехотинец — отвърна спокойно Фел. — Аз съм пилот. Нямам достатъчно опит в тези неща.

— Но все пак щурмоваците са под ваше командване. Толкова лесно ли преотстъпвате на други тази отговорност?

— Изобщо не е лесно — призна Фел. — Но ще е върхът на арогантността и гордостта да рискувам живота им, да не споменавам живота на нашите спътници, ако настоявам да ги командва един аматьор, когато имаме подръка истински професионалист. Не сте ли съгласен?

Драск го изгледа с присвити очи и след това най-неочаквано се усмихна. Първата истинска неподправена усмивка от страна на чис, откак имперските войници се бяха качили на борда на „Посланик Чаф“.

— Добре казано, командир Фел. Оттук насетне поемам командването на отряда — той вдигна пръст. — Аз съм сведущ по техниките на водене на бой, но пък вие познавате терена, така че нека командваме заедно.

Фел сведе глава. Знаеше, че на практика съвместното командване обикновено води до ужасни катастрофи, противоречащи си заповеди, сблъсъци и хаос. Но в този случай проблеми нямаше да се появят. Той щеше да осигурява необходимите данни и щеше да остави генерала да взема решенията.

Драск очевидно се бе досетил за намеренията му, което означаваше, че предложението за съвместно командване е само жест за спасяване гордостта на Фел, израз на уважение към ранга и опит да запази позицията му пред щурмоваците. Някои аспекти от военната философия на чисите направо подлудяваха Фел, но точно тези наистина му допадаха.

— Много добре, генерале. Приемам.

— Хубаво — очите на Драск проблеснаха, той вдигна чарика си. — Нека тогава покажем на вагаарите какво означава да водят война срещу обединените сили на Чиското господство и на Империята на ръката.

Фел се усмихна към щурмоваците.

— Да вървим.

Трите вълкодава се стрелнаха през заседателната зала подобно космати протонни торпеда и като един скочиха към ръцете, които държаха странното оръжие със синкаво острие. Мара хладнокръвно се отдръпна встрани и с три бързи замахвания ги повали на земята. В другия край на залата Джинзлър вече разбутваше креслата, които образуваха покрива на импровизираното убежище.

— Побързайте, моля — извика Фийса, бутна едно кресло и се наведе да хване Формби за ръката. — Аристокра Чаформбинтрано е ранен.

Мара прибра лазерния меч и се втурна към тях, като по пътя хвърли бърз поглед на проснатите на земята чиси и двамата млади мъже. Пресор бе коленичил до един от охранителите, но за нея бе ясно, че и на петимата вече не можеше да се помогне.

Избутаха масата и Фийса измъкна олюляващия се окървавен Формби.

— Всичко останали добре ли са? — Мара внимателно потърси някакви следи от рани и закачи лазерния меч на колана си.

— Никой друг не е ранен — отвърна Фийса, без да обръща внимание на кръвта по собственото си рамо. — Моля ви, помогнете му.

— Успокой се — Мара огледа тримата възрастни мъже, които излязоха иззад барикадата и се скупчиха до стената отсреща, сякаш се опитваха да останат колкото се може по-далеч от нея. Вероятно това бяха оцелелите от унищожението на „Изходящ полет“.

— Люк? Мара?

Тя посегна към Формби, а с другата ръка извади предавателя.

— Тук сме, Фел. Добре ли сте?

— Имахме малък сблъсък с вагаарите и косматите им домашни любимци. Внимавайте с тези вълкодави, трудно се убиват.

— С лазерния меч е шега работа.

— Ще си отбележа да въоръжа щурмоваците с лазерни мечове следващия път — отвърна сухо Фел. — Но вече сме добре и пътуваме към К-5 с турболифта. Някакви заповеди?

— За момента просто прочистете района от вагаари. Все още не знаем колко точно са, така че внимавайте да не ви хванат с голямо числено превъзходство. Ако срещнете колонисти по пътя, опитайте се да ги преместите на безопасно място.

— Разбрано.

— Скоро ще се насочим към вас — отвърна Мара. — Люк?

— Чувам те. Приспах всички вълкодави и вече тръгвам. Какво е положението там?

— Под контрол. За теб тук няма работа. Продължи напред и виж дали не можеш да отпратиш вагаарите обратно към щурмоваците. След като свърша, ще дойда при теб.

— Разбрано.

Мара прибра предавателя и внимателно пусна ръката на Формби.

— Раната е дълбока. Ще ви трябва нещо повече от нашите медицински пакети за спешни случаи. Пресор?

Пазителят, който беше клекнал до един от младите охранители на пода, вдигна глава и я изгледа студено:

— Какво?

— Аристокра Формби се нуждае от лекарски грижи — Внезапната промяна в отношението му я обезпокои. — Къде е болницата?

— Говорите за нашата болница, нали? — изръмжа Пресор. — Където са нашите болни и ранени?

Мара се намръщи, едва сега разбирайки за какво става дума. Пресор, коленичил до един от мъртвите охранители…

— Съжалявам за приятеля ви — каза тя нежно. — Но за него не може да се направи нищо.

— Затова предлагаш да отделим от оскъдните си средства за един чужденец? — обади се с горчивина възрастният мъж до стената. — За чужденец, който нарочно вкара убийците на борда на нашия кораб?

Мара се извърна към него:

— Вижте какво — поде тя, опитвайки се да овладее гласа си. — Разбирам гнева ви. Не сега е моментът да се търси виновникът. Загубили сте двама…

— Шестима — поправи я грубо Пресор.

— Добре, шестима — повтори Мара, устоявайки на изкушението да отвърне, че никой от тях нямаше да е мъртъв, ако Пресор не бе затворил Люк и Мара в кабината на турболифта. — Така е на война. Били са въоръжени и са можели да се съпротивяват и да защитят живота си. За разлика от повечето от хората ви. Ако не побързаме, всички ще загинат. Това ли искате?

— Ами иди им помогни, джедай — не се предаваше възрастният. — Кой те спира?

Мара поклати глава:

— Тая работа няма да стане, ако всеки си хване пътя и само се пречка на останалите. Или ще бъдем заедно, или изобщо няма да се захващаме. Битката е наша отговорност, но Пресор трябва да ни каже къде е врагът, и да ни помогне.

Тя посочи с пръст старците:

— А вашата задача е да стоите зад фронтовата линия, да се грижите за ранените и да бдите над цивилните граждани. Ако не ви харесва, може да си тръгнем веднага.

— Е, нищо не се е променило — измърмори друг от тримата възрастни.

— Така е — съгласи се първият с горчивина. — Много добре, джедай. Ще се грижим за ранените. Както желаете — той се изправи. — Но когато това свърши, веднага ще си заминете и ще ни оставите на мира. Ясно?

— Напълно — Мара отвратено му обърна гръб. — Фийса, ти и аристокра тръгнете с тях. Вие също, посланик.

— Може ли за момент — приближи се към нея Джинзлър и сниши глас: — Бих искал да те помоля за услуга.

Тя го погледна невярващо. Каква услуга пък щеше да иска сега?

— Джинзлър, сега не е моментът.

— Много дребна услуга — настоя той. — Вземи Евлин с вас. Мара объркано погледна към жената и момичето, сгушили се една в друга зад Фийса и Формби.

— Шегуваш се!

— Нищо подобно. Тя притежава известни способности в Силата. Ти вече видя как директор Улиър и останалите се отнасят към джедаите. С теб ще е на по-безопасно място.

— Ще е на по-безопасно място в битката? — попита остро Мара.

Джинзлър бе приковал нетрепващ поглед в нея.

— Моля те.

Мара отчаяно поклати глава, но въпреки раздразнението си усещаше, че Джинзлър е напълно сериозен. Погледна внимателно към жената и детето и този път усети излъчващия се от тях страх. Страх, който не се дължеше единствено на разхождащите се наоколо въоръжени вагаари.

— Добре — склони тя с въздишка. — Но ще стои зад мен, за по-сигурно.

— Благодаря — Джинзлър махна на момичето: — Евлин, ела тук.

Детето се втурна към нея и Мара поклати глава. Положението ставаше все по-заплетено. Надяваше се, че поне ще си заслужава.

— Мара? — повика я Пресор.

— Да? — тонът й подсказваше, че няма да приеме никакви възражения и извъртания, но за нейна изненада той не бе дошъл да оспорва решението й.

— Ето, сигурно ще ви потрябват — подаде й два предавателя. — Права сте, наистина се налага да работим заедно. С тези предаватели може да се свързвате пряко с мен и с останалите охранители.

— А има и канал, с който изключваш заглушаването — обади се Джинзлър. — В случай че Биърш стигне до командния център и отново го включи.

— Ето тук е — показа копчето Пресор.

— Благодаря — Мара закачи предавателите на колана си.

— Внимавайте. Пазете се — Пресор погледна към тримата възрастни мъже в другия край на залата, след това — към племенницата си и сниши глас: — И нека Силата бъде с вас.

Пред турболифта имаше охрана от трима въоръжени вагаари. Няколко секунди след като пристигнаха Фел, Драск и щурмоваците, от тях не бе останал и помен.

— Захранването изглежда наред — обяви Наблюдател. — Вероятно електрическите червеи все още не са успели да стигнат дотук.

— Не биха ги пуснали тук — обади се Драск. — Джедаите казаха, че турболифтовете на носа вече са извън строя, така че вагаарите са оставили тези непокътнати, за да излязат на повърхността.

— Прав сте — съгласи се Фел, представяйки си разположението на кораба. — А по-точно им е необходим десният турболифт, само той би могъл да ги изведе на К-4.

— Което означава, че ще отделят доста сили за неговата охрана — каза замислено генералът. — Какво ще кажете, командир, това добро място ли е за засада?

— Сигурно — отвърна колебливо Фел. — Разбира се, вероятно те ще очакват именно тук да бъдат нападнати.

— Не казах нападение — очите на Драск заблестяха войнствено, — а засада. Турболифтовете на кърмата имат шест кабини, които могат да се съединяват, нали?

— Да, би трябвало да са като тези на носа.

— И отиват към К-4, К-5 и към складовото ядро?

Фел се усмихна, вече виждаше накъде биеше генералът.

— Да, точно така. Как предлагате да процедираме? Драск погледна към щурмоваците:

— Мисля, че ще е най-добре да ги разделим по двойки. Бих предпочел отряд от трима, но те доказаха, че могат да се справят с числено превъзходство.

— И ако поне двама не са с нас, вагаарите може да заподозрат нещо — съгласи се Фел. — Наблюдател, Сянка, какво ще кажете за една малка разходка?

— С удоволствие, командир — отвърна Наблюдател. — Какво искате от нас?

— Ще заемете позиция там, където шахтата от складовото ядро се свързва с шахтата между К-4 и К-5 — обясни Драск. — Ние ще се опитаме да вкараме вагаарите в кабините. Когато потеглят към К-4, ще ви сигнализираме и вие ще ги унищожите. Какво ще кажете?

— Лесна работа. Ще се изкачим с кабината там, където двете шахти се съединяват, ще излезем и ще заемем позиция.

— И тъй като ще сте извън полесражението, лесно ще стреляте по останалите — добави Фел. — Но внимавайте да не повредите всички кабини, тъй като после няма да има как да се изкачим на повърхността.

— И внимавайте за капана, който Пресор ни бе спретнал на идване — предупреди Куката. — Вероятно и тези кабини са омотани с жици.

— Ще се справим. Сега вече знаем каква е схемата, ще се качим на покрива на кабината и ще махнем жичките.

— Добре — кимна Фел. — Всички ли са наясно със задачите си? Щурмоваците кимнаха.

— В такъв случай пристъпвайте към изпълнение на заповедите — обяви Драск. — Избягвайте да използвате предавателите освен в краен случай — врагът може да ви локализира по излъчването и да предугади действията ви. И нека богът на войната възнагради усилията ви.

Наблюдател и Сянка бойко поеха към кабината.

— И сега какво? — попита Фел, когато скърцането на турболифта заглъхна. — Какви са плановете за нас?

— Първо ще се екипираме — Драск се наведе и смъкна от мъртвия вагаарец шлема и бластера. — За нещастие бронята ще ни е малка. Но все пак и оръжията са достатъчни. Изберете си и вие оръжие, командир, и да измислим как най-добре да се промъкнем към врага.

Люк предпазливо подаде глава иззад извивката на коридора. Някъде наблизо усещаше две враждебни създания…

В главата му проблесна искрица от Силата и той се шмугна назад в мига, в който два изстрела прелетяха край лицето му.

— Добре, добре — измърмори той на глас. Значи бяха по-близо, отколкото бе смятал. Хубаво, че го бе разбрал със сигурност.

— Някой да ти е казвал, че, да си говориш сам на глас, е лош знак? — обади се иззад гърба му Мара.

— Когато Силата е с теб, никога не оставаш сам — отвърна сериозно Люк, извърна се и премига изненадано, когато зърна момичето на няколко крачки зад съпругата му. — Имаме си компания?

— Така изглежда. Нали не си забравил Евлин?

— Разбира се. Здравей, Евлин.

— Здравейте — отвърна притеснено момичето. — Съжалявам за… случилото се.

— Няма проблем — Люк вдигна въпросително вежди към Мара.

— Дълга история. А и аз не я знам цялата. Накратко, Джинзлър смята, че тя ще е в по-голяма безопасност с нас, отколкото при нейните хора.

— Ясно — Люк остави любопитството си незадоволено и се зае с належащите проблеми. — Чу ли разговора с Фел?

— Дето ни казва да отблъснем вагаарите обратно към турболифтовете? — тя кимна. — Пресор се свърза с хората си и се оказа, че вагаарите не закачат колонистите, стига да не им се пречкат на пътя.

— Явно предпочитат да ги обрекат на бавна и мъчителна смърт.

— Като за целта щедро разпръсват електрически червеи — Мара се поколеба. — Може и да не успеем да спасим крайцера, Люк.

Той вече бе стигнал до същото заключение.

— Трябва да направим всичко възможно. И колкото по-бързо се справим с вагаарите, толкова по-малко проблеми ще имаме. Охранителите на Пресор ще са в готовност ли да ни помогнат за настъплението?

— Не ми се вярва. Четирима от тях са в територията на вагаарите, но старите им оръжия едва ли са в състояние да пробият броня. Освен това се оказа, че двама са били зашеметени от щурмоваците при преминаването им през К-6 и вече са добре. Това пооправи малко настроението на Пресор.

— Хубаво е съюзниците ти да са в добро настроение. Нека му помогнем малко, като му кажем да държи хората си настрани. Числено превъзходство и старо оръжие са лоша комбинация.

— Вече го сторих. Добрата новина е, че вероятно и вагаарите не са кой знае колко въоръжени. Досега срещу нас са използвали само чарици и стари бластери, явно не са си донесли свои оръжия, а са измъкнали от „Посланик Чаф“ и К-4 необходимото.

— Сигурно си права. Не са искали да рискуват чисите да ги засекат, когато проверяват совалката им за електрически червеи. Следователно ще имат същия проблем с остарелия тибански газ.

— Точна така. Но все пак численото превъзходство остава — тя вдигна лазерния меч. — Явно победата зависи от нас.

— И от щурмоваците — Люк се намръщи, някакъв звук в далечината прикова вниманието му. — Чу ли го?

— Звучи като престрелка — сбърчи чело Мара, концентрирайки се.

— Може би все пак са решили, че си заслужава да изпозастрелят част от колонистите.

— Или пък някой от хората на Пресор е решил да се прави на герой. И в двата случая е крайно време да се намесим.

— Съгласен съм — Люк извади лазерния си меч. Двамата вагаари ги дебнеха, но едва ли очакваха фронтална атака. — Готова ли си?

— Абсолютно.

— Отново! — заповяда Драск.

Фел кимна и стреля с взетия от мъртвия вагаарец бластер в стената отсреща, характерният свистящ гръм на старото оръжие отекна надалеч.

— Е?

— Звучат доста разтревожени — отвърна генералът, допрял до ухото си вагаарския шлем. — А, ето и заповед.

Офицерът се намръщи:

— Откъде сте сигурен, че е заповед? Нали не говорите техния език?

— Тонът на заповедта е един и същ на всички езици. Остава само да се надяваме, че е точно тази заповед, която очакваме.

— Идват — обади се Куката и подаде глава иззад ъгъла, зад който се бе скрил с Облак.

— Имайте готовност — Драск махна: — Стреляйте отново. Фел се подчини, като едновременно се опитваше да държи под око коридора и в двете посоки. Измежду изстрелите чуваше приближаването на забързани стъпки…

Изведнъж пред тях изникнаха петима вагаари, които се бяха устремили да окажат помощ на сънародниците си. Успяха да дадат само един стреснат залп и щурмоваците ги покосиха.

— Добре — генералът огледа със задоволство резултата. — Петима по-малко. Накъде предлагате да се насочим сега?

— Насам са аварийните генератори — посочи Фел. — Нали няма да опитате същия номер още веднъж?

— Нищо подобно — увери го Драск. — Време е да пренесем битката в полето на врага. Другите щурмоваци вече сигурно са заели позиции, така че нека се опитаме да подгоним вагаарите към тях.

— Аха. В такъв случай вероятно е по-добре да тръгнем по сервизния коридор на флуидните системи. Той излиза в коридора малко преди преддверието на десния турболифт и в самото преддверие.

— Възможно ли е вагаарите да са оставили часови?

— Не ми се вярва. Вероятно изобщо не са забелязали панелите на сервизния коридор.

— А има ли изходи за бягство?

— Има врати към главната машинна зала и към втория команден комплекс. Там можем да спрем цяла армия.

— Чудесно. Водете ни.

Фел предпазливо пое през малките помещения, дебнейки за мотаещи се безцелно вагаари. Стигнаха до вратата на сервизния коридор, но тя бе затворена.

— Не мога да разбера откъде се появяват — измърмори Фел и разтърка превързаната си ръка, докато наблюдаваше как Облак и Куката се опитват да отворят вратата. — Техният кораб няма как да ни е проследил, нали?

— Няма — увери го Драск. — Но предвид на тяхната технология за хибернация отговорът е очевиден.

— Но… аха — млъкна смутен Фел. Наистина бе очевиден. Трите запечатани помещения в совалката, които уж били отворени към космоса.

— Точно така — потвърди Драск. — Макар че малка част от тях наистина е била отворена към космоса.

— Да, тази до вратата — кимна Фел. — В противен случай една проверка от ваша страна щеше да покаже, че данните им са подправени.

— Сигурно са намерили някакъв начин да запечатат отново помещенията. И са измислили нападението над Естош, за да му дадат повод да остане на кораба.

— Само дето не е измислица, те наистина стреляха по него. Явно вагаарите жадуват за отмъщение.

— Вероятно. Или пък са мотивирани от нещо далеч по-практично.

От вратата се чу щракване.

— Готово — обяви Облак.

— Добре — кимна генералът. — Продължаваме.

Облак тръгна пръв, следван от Куката, Драск и Фел. Коридорът бе по-тесен, отколкото изглеждаше в оперативното ръководство за управление на крайцерите от „Изходящ полет“, раменете на щурмоваците почти опираха в тръбите и кабелите по стените. Двама човека нямаше как да се разминат. Което означаваше, че ако им се наложеше да се връщат, Фел щеше да е начело на колоната.

Но вагаарите май наистина не бяха забелязали изхода на сервизния коридор. Не се виждаше и следа от часови или вражеско присъствие. По всичко личеше, че тук никой не бе влизал от години, и на няколко пъти Фел едва се сдържаше да не се разкиха от носещия се изпод ботушите им прахоляк. Щеше да е срамота да хвърлят толкова усилия, за да се промъкнат незабелязано, и накрая да издадат присъствието си с едно кихане.

Стигнаха безпрепятствено до набелязания изход. Драск махна на щурмоваците да застанат от двете страни на панела, присегна се край тях и докосна бутона за отваряне.

За щастие този път вратата не заяде. Щурмоваците бяха готови и откриха огън веднага щом панелът се отдръпна.

— Вижда ли се нещо? — опита се да надвика шума Фел.

— Пълно е с вагаари — отвърна кисело Драск.

Вагаарите бързо се окопитиха и отвърнаха на огъня, точните попадения оставяха черни следи по бронята на щурмоваците, които ритмично и методично въртяха бластерите си, но вражеският огън, вместо да намалее, сякаш се увеличаваше. Колкото и войници да бе довел Биърш, като че ли в този момент повечето от тях бяха тук.

А дори и легендарният петстотин и първи отряд имаше граници на възможностите си.

След няколко секунди Драск стигна до същото заключение. Присегна се отново и докосна бутона. Вратата се затвори и изстрелите на вагаарите забарабаниха по метала.

— Да се надяваме, че ги посплашихме достатъчно и сега ще започнат отстъплението си — обяви той и побутна Фел назад. — Време е да се измъкваме.

— Добре.

Фел се извърна и застина намясто. Към тях в индийска нишка се прокрадваха вагаари.

Очевидно врагът все пак не бе пропуснал съществуването на сервизния коридор.