В търсене на оцелелите

ГЛАВА 25

Дроидеката откри огън, Мара се извъртя, за да заеме отбранителна позиция, тъй като мечът й бе в лявата ръка, но в този миг пред нея изскочи Люк и отклони прицеления в гърдите й изстрел.

— Да изчезваме! — извика той.

Не беше нужно да повтаря. Отстъпвайки пред ураганния огън, те се скриха в главния ляв коридор.

— Е, това вече…

— Приказките по-късно! — спря я Люк. — Чувам я да идва насам.

Мара изруга под нос, прибра бластера обратно в кобура на китката си и хукна.

— Чакай малко! — спря се изведнъж тя, беше й хрумнало нещо. Зави към отворената врата вдясно. — Ти върви напред.

— Какво? — забави крачка Люк.

— Имам предчувствие — изсъска тя. — Върви, преди да те е видяла да си говориш сам.

Усещаше, че той не разбира какво прави, и изобщо не е щастлив, че я оставя сама. Но както тя усещаше съмненията му, така Люк долавяше увереността й, че рискът си заслужава. Той кимна и хукна отново по коридора. Мара наостри уши, тракането на дроидеката се промени леко при вземането на резкия завой и след това машината се затъркаля след Люк. Тракането се промени отново, когато забеляза целта си в далечината, и се втурна да я преследва. Мара направи още няколко крачки навътре в залата, надявайки се сензорите на дроидеката да не я засекат, извади бластера и го насочи към вратата. Щеше да има възможност само за един изстрел…

Изведнъж пред погледа й проблесна метал. Присегна се към Силата и натисна спусъка.

Дроидеката прелетя край нея и от коридора се чу внезапна какофония от скърцащ метал — машината бе спряла рязко, за да се справи с неочакваната атака по фланга. Мара скочи на крака и се втурна към вратата, надявайки се, че ще успее да стреля отново, преди дроидеката да възстанови равновесието си.

Но машината бе прекалено бърза. Когато Мара изскочи в коридора, тя вече бе започнала да се извърта към нея. Мара се прицели в сензорите на главата и отново натисна спусъка.

Твърде късно. Дроидеката включи защитното си поле навреме и отрази изстрела. Изправи се в пълен ръст и оръжията й се насочиха към Мара. Тя пусна бластера, извади лазерния меч и го вдигна пред себе си. Бластерите на дроидеката потрепнаха леко.

Изведнъж нещо голямо и черно прелетя по коридора, стовари се върху машината и първият й залп отиде в пода. Мара отстъпи по коридора, отблъсквайки изстрелите с лазерния меч. Втори предмет се стовари върху дроидеката и тя се възползва от объркването й, за да спринтира към десния коридор. Надяваше се, че някой враг не се спотайва зад ъгъла…

Нямаше никой. Десетина метра по-надолу изскочи Люк с вдигната длан.

— Спокойно. Не те преследва.

— Дано си прав — Мара дишаше тежко и задъхано. — Какво хвърляше по нея?

— Каквото намерих — посочи съседната работилница. — Първото бе някакъв трансформатор, а второто — счупена двуметрова греда.

— Доста са тежички — отбеляза обезсърчено Мара и двамата влязоха в работилницата. — След като подобни удари не постигнаха нищо, няма да се справим с нея по този начин.

— Права си. А ти? Какво стана с изстрела? Мара сви рамене:

— Сигурна съм, че уцелих сензорите на главата, но нямам представа, какви са повредите. Вероятно не са големи — след това нямаше проблеми с прицелването.

— Значи, като се сгъва, за да се придвижи, дроидеката изключва защитното си поле?

— Точно така. С включени защитни полета може само едва-едва да се клатушка напред. Проблемът е, че сгъната развива висока скорост и човек не може да се прицели добре.

— Особено с такъв малък бластер. Може би е добре да потърсим нещо по-мощно и да пробваме отново.

— Може — отвърна не особено убедено Мара. — Но тогава ще си имаме други проблеми. Колкото по-мощен е бластерът, толкова е по-голям, тежък и тромав. Дори и с помощта на Силата не ми бе лесно да я уцеля с моя, а с нещо по-тромаво трудно ще компенсираме скоростта и маневреността на дроидеката.

— А ако не се движи? Един голям бластер ще пробие ли защитното поле?

Мара поклати глава:

— Досега не съм си имала работа с дроидека, но вероятно по-скоро ще ни трябва истинско оръдие.

— Значи единственият изход е да я атакуваме по време на движение — заключи Люк. — Може би трябваше да пробваш да я нападнеш от засада с лазерния меч вместо с бластера.

— Нямаше да стане. Трябваше да се скрия точно до вратата и тогава тя щеше да ме усети, преди да се приближи достатъчно.

— Ами сега, след като сензорите й са повредени?

— Не ми се иска да пробвам — отвърна колебливо Мара. — Дроидеките са с няколко различни комплекта сензори — излъчване, вибрация, какво ли още не. Може да се прицелва, като използва комбинация от данните на различните сензори.

— Страхотно — Люк звучеше все по-потиснат. — Не може да използваме бластери, нито пък лазерни мечове. И как са се справяли с тези машини джедаите от онова време?

Мара се усмихна:

— Бягали са. Не си спомням да съм чувала сам джедай да се справи с такава машина със защитно поле.

Люк бе неприятно изненадан.

— Охо…

— Охо, я — Мара подаде глава в коридора. — Нали каза, че е спряла?

Люк кимна.

— Чух я да се разгъва. Ако съдим по посоката на звука, мисля, че се е настанила между двете врати пред радарната зала.

— Като голям метален ворнскр.

— Абсолютно — Люк като че ли се поободри малко. — Сега поне знаем какво са били взели организаторите на „Изходящ полет“. Но откъде, по дяволите, са намерили дроидека? Мислех, че тогава единствено Търговската лига ги е произвеждала.

— Да, но след инцидента на Набуу Търговската лига се опитваше да влезе отново в голямата политика. Държеше се много мило и дружелюбно, но успя да установи дипломатически отношения едва с няколко планети, преди сепаратистите да нападнат Геоносис и да избухнат Войните на клонингите. Вероятно са ги убедили да подарят няколко дроидеки на „Изходящ полет“, за да ги използват за охрана на колониите, които ще основат по пътя. За щастие вагаарите май са успели да пуснат само една.

— Една е повече от достатъчна — отвърна сухо Люк. — Изненадан съм, че изобщо са били в състояние да я поправят.

— Аз не съм — отговори кисело Мара. — Колкото повече мисля, толкова повече се убеждавам, че истинската цел на Естош е да се добере до технологията за производство на дроиди.

— Защо мислиш така?

— След като се появи първият дроид чистач на К-4 и ти се измъкна напред да разузнаеш, заговорихме за дроидите — Мара отново изпита вина и срам, че бе позволила толкова лесно да я подведат вагаарите. Трябваше веднага да се досети за истината, нали затова бе обучавана. — Тогава един от вагаарите попита специално за дроидеките. Няма откъде да е научил за съществуването им освен от ръководството за управление на крайцерите от „Изходящ полет“.

— Аха — кимна замислено Люк. — Но вече знаем, че те са го откраднали от Фел.

— Така е. Но ръководството се състои от четири пълни чипа. Не ми се вярва съвсем случайно да попаднат на списъка с дроиди. Явно нарочно са го търсили.

— Да, иначе няма как да са изучили управлението на крайцера. Значи цялата тази история е само за няколко обикновени дроида?

— За нас са „само няколко обикновени дроида“, защото сме свикнали с тях — изтъкна Мара. — Спомняш ли си, Фел каза, че чисите не използват дроиди? След като те нямат, значи в тази част на космоса никой не разполага с тях. Ако вагаарите се научат да произвеждат армии от дроиди, ще имат огромно предимство пред останалите, особено пред не толкова развитите народи, които май са предпочитаната им жертва.

— Сигурно си права. Значи първоначалният план е бил да избият всички на борда на „Посланик Чаф“, да съберат дроидите от „Изходящ полет“ и след това да се измъкнат от Редута, преди да са ги усетили.

— Така предполагам. А сега на всичкото отгоре получиха и един крайцер бонус.

Люк смръщи лице.

— Хубав бонус. Главнокомандващият им ще се пръсне от кеф, като го види.

— Само че ние ще ги спрем — обяви решително Мара. — Хайде, нали си майстор джедай. Измисли нещо.

— Може би не се налага да я унищожим. Всъщност на нас ни трябва да проникнем на командния мостик и да поемем контрола върху кораба.

— И какво предлагаш? Да убедим дроидеката да си затвори очите или да извърне глава за миг, за да минем край нея?

Люк се усмихна:

— Всъщност може точно това да направим.

Люк внимателно се промъкна към изхода на десния коридор. Право пред него бе вратата към радарната зала, а вляво би трябвало да е дроидеката.

Мара бе трийсетина метра по-надолу, на изхода на левия коридор. Дроидеката бе точно между двамата. А както бяха закрепени оръжията й, тя можеше да стреля само в една посока. Той се стегна, извади лазерния меч и пристъпи напред.

Както очакваше, дроидеката стоеше между двете врати с гръб към мостика. Щом сензорите доловиха присъствието му, защитните полета веднага се включиха и бластерите се извъртяха към него.

— Ето ме! — извика Люк, вдигна меча и направи още две крачки напред. — Хайде, ела!

Машината отвърна с ураганен огън. Мечът на Люк летеше наляво-надясно, отклонявайки изстрелите, докато той бавно отстъпваше. Стигна до ъгъла и се шмугна в безопасност в коридора. Прибра меча, обърна се и хукна, наострил уши да чуе тракането на колелата на дроидеката.

Само че никой не го преследваше. Той спря изненадан и се ослуша. Машината я нямаше. Обърна се отново, върна се на ъгъла и подаде глава.

Веднага прозвуча залп, от стените се разхвърчаха парчета метал. Но за кратката частица от секундата Люк успя да зърне, че дроидеката не бе помръднала и на сантиметър от мястото си.

Той се върна няколко крачки назад в коридора и извади предавателя:

— Мара?

— Май не иска да си поиграете, а?

— Да, изглежда напълно щастлива да си седи там. Искаш ли да се пробваш?

— Не си заслужава. Знае, че сме двама, и е достатъчно умна, за да не се втурне да преследва единия и да остави другия да прави каквото си иска.

— Все пак си струваше да се пробваме. Явно ще се наложи да минем към план Б. Готова ли си?

— Абсолютно. Пази се.

— Слушам.

Люк изключи предавателя и го закачи на колана. Върна се на ъгъла, вдигна лазерния меч и се приготви да… И се извъртя на сто и осемдесет градуса за част от секундата преди врагът в другия край на коридора да открие огън. Поредният отряд вагаари си пробваха късмета, надявайки се да го изненадат, докато той се занимаваше с дроидеката.

Атаката бе с бърз и предизвестен край. Един от отклонените с лазерния меч изстрели уцели някой от вагаарите и Люк долови избухналата в тялото болка. След по-малко от половин минута нападателите отстъпиха, влачейки ранения си другар.

Той си пое дълбоко дъх, усещайки надигналата се у Мара тревога. Успокои я мислено, че е добре, и я предупреди да си пази гърба. Пристъпи отново към ъгъла, стиснал лазерния меч в ръка, и внезапно хукна към вратата отсреща.

Дроидеката вероятно бе очаквала повторение на предишното предпазливо нападение. Първите изстрели го подминаха, той прекоси коридора и спря пред вратата на радарната зала. Вторият опит на дроидеката бе по-точен и Люк със стиснати зъби отклони изстрелите с лазерния меч. Не смееше да погледне настрани, но ако Мара спазваше плана, сега би трябвало да се промъква към другата врата на радарната зала…

Изведнъж дроидеката прекрати стрелбата и се извъртя. Люк успя да зърне как Мара пъха лазерния меч във вратата, и в този миг дроидеката откри огън по нея. Дъхът му заседна в гърлото. Но Мара бе нащрек и извади меча навреме, за да отбие изстрелите.

Сега, когато дроидеката се бе съсредоточила върху новата мишена, бе ред на Люк. Вдигна лазерния меч хоризонтално, без да изпуска от поглед машината, и заби острието във вратата.

Дроидеката отново реагира мигновено. Люк измъкна лазерния меч и отби атаката на четирицевните бластери. Сега Мара щеше отново да се опита да проникне в радарната зала и в крайна сметка поне единият от тях щеше да успее.

Очевидно дроидеката бе стигнала до същия извод. Изстреля един последен залп към Люк, свали защитното си поле, сгъна се на колело и се затъркаля към Мара. Люк се втурна след нея и едва успя да вдигне лазерния меч, за да отбие внезапно изстреляните залпове към него.

Забави крачка от изненада. Не знаеше, че дроидеките могат да стрелят по време на движение. Машината изстреля един залп към Мара, след това — към Люк и отново към Мара…

Люк рязко си пое дъх и се втурна с всички сили напред, беше се досетил каква бе истинската цел на дроидеката — възнамеряваше да се изтъркаля до Мара, а от близко разстояние дори и джедайските способности и рефлекси нямаше да са достатъчни, за да се спаси. „Бягай!, извика мислено той. Измъквай се! Веднага!“

Мара не помръдна. Очевидно бе разгадала плана, но вместо да се опита да се измъкне, чакаше, стиснала лазерния меч, готова да посрещне лице в лице унищожителната машина. Люк изруга, отчасти от гняв, отчасти от страх, и отчаяно се спусна към съпругата си. Дроидеката вече почти бе стигнала до нея, стреля за последен път от сгънатата си форма на колело и спря на два метра от Мара. Едва сега тя помръдна, скочи напред и замахна с лазерния меч.

Механичните рефлекси се оказаха отново по-бързи. Защитното поле изникна, преди машината да се разгъне напълно, и острието на лазерния меч отскочи. Дроидеката продължи да се разгъва, бластерите й се извъртяха към Мара и откриха огън. В този миг с отчаян последен скок Люк хвърли лазерния си меч и блокира изстрелите.

— Изчезвай! — извика той.

Мара не се нуждаеше от повторна подкана. Скочи, сграбчи меча на Люк във въздуха, приземи се на пода и хукна. По пътя подаде меча на Люк и двамата затичаха рамо до рамо към безопасния десен коридор.

Само че той можеше да се окаже не чак толкова безопасен. Зад себе си те чуха как дроидеката отново се сгъна и се затърколи след тях. Сега бе наясно къде са и двете мишени, и очевидно бе решила да премине в нападение.

Стигнаха до десния коридор и завиха.

— След нас е! — извика задъхано Мара.

— Знам. Може би все пак ще се наложи да използваме засадата с лазерен меч.

Мара не отговори. Вероятно си мислеше, че очевидно сензорите на дроидеката не са чак толкова повредени и засадата ще се окаже провал. А сигурно просто пестеше дъха си.

И този път долови шума зад себе си точно навреме.

— Внимавай! — извика той, закова се намясто и се обърна. Дроидеката бе спряла и се разгъваше. — Натам! — заповяда Люк и кимна към пресечния коридор няколко метра назад.

Машината откри огън, но на това разстояние джедайските рефлекси лесно се справиха с нападението. След няколко секунди се скриха в безопасност в страничния коридор.

За момент се облегнаха задъхани на хладната метална стена. Чуваше се как дроидеката се сгъва отново, и Люк рискува да надзърне зад ъгъла. Ако решеше, че ги е хванала натясно, и се спуснеше след тях…

Но след като врагът бе изчезнал от погледа й, машината бе решила да се върне на поста си. Люк наблюдаваше как приключва с нагъването и почти нехайно се прибира към коридора пред радарната зала.

— Така няма да стане — въздъхна той.

— Нима? — изръмжа Мара. — Благодаря, че ме спаси преди малко. Мислех, че ще имам възможност да забия меча в нея, преди да включи защитното поле.

— Вероятно те е видяла. Знаеше ли, че може да стреля в движение?

— Не. Или е добре пазена тайна, или е ново подобрение. Но не е много ефикасно — може да стреля само в посоката на движение, и то когато при въртенето бластерите са обърнати нататък.

Люк изсумтя:

— На мен ми се стори достатъчно.

— Не споря за това — Мара поклати глава. — Трябва ни нов подход. Ако продължим така, накрая ще се изморим и ще ни види сметката.

— Или вагаарите ще ни издебнат, докато се разправяме с нея — съгласи се Люк. — Дай да помислим. Не може да постигнем нищо, когато защитното поле е включено. Следователно трябва да я издебнем, докато се търкаля или точно след като спре и започне да се разгъва.

— А тя може да включи защитното поле още преди да се е разгънала напълно, ако усети нападател наблизо.

— Което означава, че не бива да й позволим да ни види. Пак се връщаме на идеята за засада.

— Точно така. Проблемът е, че единственото подходящо място тук е в някоя от залите по коридора.

— Това вече го пробвахме.

— Да. Значи трябва да я накараме да ни последва някъде другаде. Например назад към кърмата до бластерните оръдия, там разрушенията са повече.

Люк поклати глава:

— Няма да се излъже. Нали я видя какво прави — въпреки че и двамата сме й пред очите, спира на два метра от коридора пред радарната зала, стреля няколко пъти и се връща на поста си.

— Мдаа… — въздъхна Мара и изведнъж изражението й леко се промени. — Мислиш ли, че можеш да посочиш къде точно спира?

Люк зарови в паметта си.

— И двата пъти спря на два метра от изхода, точно в средата на коридора. Разбира се, няма никаква гаранция, че ще спре на същото място следващия път.

— А, напротив — усмихна се Мара. — Дори и да е от моделите с изкуствен интелект, вагаарите едва ли имат уменията да програмират нещо нестандартно. Предполагам, че ще се придържа абсолютно към определения й периметър.

— Добре — изгледа я подозрително Люк. Познаваше това изражение и обикновено то вещаеше неприятности. — Но и там няма никакво прикритие за засада.

— Нищо. Нас прикритие не ни трябва. Ето го и плана…

Стиснал здраво лазерния меч, Люк за сетен път излезе от коридора пред радарната зала.

Главата на дроидеката се завъртя към него, на машината сякаш не й се вярваше, че човекът ще пробва същия номер отново. Люк продължи напред и дроидеката насочи бластерите си към него.

— Готови — прошепна Люк. Направи трета крачка, усети как Мара се приближава по коридора зад него…

И изведнъж всичко изчезна, дроидеката откри огън.

Мечът на Люк проблясваше напред-назад, отклонявайки изстрелите, той продължи към вратата на радарната зала. Стигна до нея, а зад него Мара извади лазерния си меч.

Дроидеката реагира мигновено. В момента, в който Мара заби острието на меча във вратата, машината прекрати стрелбата, нагъна се и се затъркаля с пълна скорост към тях. Люк я наблюдаваше как се приближава, опитваше се да прецени времето до секундата…

— Сега! — извика той, Мара прибра меча си и се скри в коридора. Люк остана на мястото си още половин секунда и хукна след нея.

Дроидеката продължи напред. Люк чу леката промяна в скърцането при завиването на машината и ускори ход. Ако грешеше за точното място, на което бе спряла дроидеката предишния път, или пък ако машината не бе точно толкова прецизно програмирана, колкото Мара се надяваше, номерът им нямаше да мине.

Звукът от търкалящи се колела изведнъж секна.

— Ето! — извика Мара и се закова намясто.

Люк спря, извъртя се с готов в ръката лазерен меч. Дроидеката стоеше в средата на коридора точно на същото място, където се бе намирала предишните два пъти, когато ги бе преследвала в тази посока. Разгъна се и включи защитните полета.

А под нея, до един от трите крака, лежеше тяхното тайно оръжие, което Мара бе оставила, преди да предприемат лъжливата си маневра.

Старият лазерен меч на Лорана Джинзлър.

Вътре в защитното поле на дроидеката.

Люк триумфално вдигна лазерния меч. В момента, в който бластерите на дроидеката се извърнаха към тях, Мара се присегна към Силата, повдигна лазерния меч на Лорана, завъртя го с острието нагоре и го насочи към широкия брониран торс. Зеленикавото острие изникна с астматично съскане и проряза на две тежкото туловище на машината…

Люк усети трепването в Силата частица от секундата преди взрива.

— Залегни! — извика той, сграбчи Мара в прегръдка на Силата и я повали на пода с гръб към обречената машина.

И в този миг дроидеката избухна.

Люк стисна очи, ударната вълна прелетя над тях като пустинен смерч и изгори врата му, повдигна го от пода и го захвърли срещу стената, метални шрапнели се забиха в гърба, ръцете и краката му като стотици разгневени оси. Лютив дим изпълни ноздрите му, но след миг от обратната посока нахлу по-хладен въздух, запълвайки създадения вакуум.

И отново всичко потъна в покой. Люк предпазливо отвори очи и извърна глава. Дроидеката я нямаше. Както и мечът на Лорана и вратата към радарната зала.

— Хайде — изправи се той. Виеше му се свят, но иначе бе добре. — Да вървим, преди да са се съвзели.

— Какво? — попита замаяно Мара, потри буза и се изправи, олюлявайки се. — О, колко хубаво се получи!

— Аха — Люк потърси лазерния си меч, който по неясни причини се намираше на три метра надолу по коридора, присегна се със Силата и той полетя към ръката му. — Явно там долу се е намирал миниреакторът.

— Очевидно — Мара спря и издърпа меча си. — Аз исках само да я изключа, а не да я взривя.

— Сигурно си засегнала някой клапан — той си пое дълбоко дъх и я огледа. Дрехите й бяха почернели, но, с изключение на няколко леки изгаряния и повърхностни рани, изглеждаше добре. У нея все още се долавяше известно замайване, но то бързо щеше да изчезне. — Хайде, да вървим.

— Идвам — този път гласът й прозвуча по-уверено. Тя разтърси глава и пое напред. — Време е да приключваме вече.

Лявото крило на вратата бе паднало навътре, дебелият метал се бе нагънал на хармоника и през отвора можеха да минат един до друг двама души. Люк и Мара пристъпиха вътре с извадени мечове.

Оказа се, че предпазливостта им е излишна. В коридора ударната вълна от избухналата дроидека бе имала накъде да се разгърне, а вътре, в относително тясното затворено пространство на радарната зала, се бе завихрила с унищожителна сила. В креслата пред екраните, по пода и пред командните табла лежаха около двайсетина мъртви вагаари.

— Давай напред — реши Люк и пое покрай редиците екрани към вратата на мостика. — Преди Естош да разбере, че сме тук.

— Ти върви — Мара кимна към един екран, на който просветваше нещо. — А аз ще погледна какво се случва там.

Люк кимна и пое през редиците екрани към вратата. Вече бе почти до нея, когато се чу ужасяващо скърцане и вратата започна да се отваря.

— Шшшт! — изшътка Люк и скочи зад едно шкафче. Прибра лазерния меч и внимателно надникна.

На прага стояха двама изплашени вагаари, стиснали в ръце тежки бластери. В краката им ръмжаха два вълкодава.

Люк сдържа дъха си, най-сетне късметът се обръщаше в тяхна полза. Въпреки дебелите стени вагаарите на мостика все пак бяха усетили експлозията и Естош очевидно бе решил, че си заслужава рискът да изпрати някой да види какво се бе случило.

Което означаваше, че сега мостикът бе отворен и единственото препятствие бяха двамата войници и вълкодавите.

Въпросът бе как да се възползват от тази възможност.

Един от войниците извика нещо през рамо. Отвътре му отговориха. Двамата вагаари неохотно прекрачиха прага и поеха към разцепената врата, стискайки здраво оръжията си.

И в този момент един от вълкодавите извърна глава към Люк.

Люк устоя на погледа му и се присегна със Силата. На борда на „Изходящ полет“ бе докоснал нервните центрове на няколко от хищниците и бе намерил начин да ги приспи, без да им навреди. Но сега му бе необходимо нещо друго, нещо, което да потиснеше любопитството и агресивните им инстинкти, без да ги просне на пода в безсъзнание. Внимателно, но бързо, той проследи нервната система…

В другия край на залата някой изстена.

Двамата вагаари подскочиха едновременно и извърнаха оръжията си нататък. Отново се чу стон, последван от задушливо хъхрене. Единият прошепна нещо на вълкодавите, Люк бе напълно забравен и двете животни се втурнаха нататък. Вагаарите поеха след тях. Вратата към мостика започна бавно да се затваря.

Люк усмихнат изскочи от прикритието си, направи две крачки зад нищо неподозиращите войници и се шмугна през затварящата се врата.