Вещицата

Глава 24

— Какво искаш да кажеш?

Иън пристъпи и погледна в празното място между тухлите.

— Тук ги държахме, а сега ги няма.

Никога не бе виждал Алана да изглежда така — почти подивяла от мъка и трепереща от гняв. Хвана я за ръцете и я придърпа към себе си, но тя се възпротиви.

През по-голямата част от живота му го бяха отблъсквали — било на семейни събирания, било на публични места, които посещаваше с крайна неохота. И въпреки това отказът на Алана да приеме утехата му го нарани болезнено. Стоеше неподвижен и наблюдаваше как прокарва деликатната, осеяна с лунички ръка през косите си, от което те бухват като бакърен облак.

— Отивам да се разправя с него! — Прекоси спалнята — хем искаше да се движи, хем да се отдалечи от Иън. — Ще настоявам да ги получа обратно и ще го предупредя, че ако посмее да каже откъде идват…

— Кого?

— Как така — кого?

Извърна се и изгледа Иън свирепо — сякаш той самият бе виновен.

— От кого се каниш да искаш обяснение? Нали не от Лезли?

— Защо не? Те са у него!

— Нима? Чудя се тогава защо, ако баща ти наистина му е разказал за камъните, той е чакал цели четири години.

— Защото не е знаел къде са скрити.

— А търсил ли ги е?

— Не…

Иън не изпита никакво удовлетворение от признанието й.

— А и как точно смяташ да сплашиш баща ми, та да го накараш да мълчи? Той умира и е ужасен от онова, което го чака отвъд. Няма с какво да бъде заплашен.

— Вече не прилича на умиращ. Изглежда по-добре.

— Умира — увери я Иън без капка съмнение.

Алана обгърна раменете си с ръце.

— Откъде знаеш?

— Знам.

С прехапани устни Алана извърна глава и се вторачи в камината.

— Но тогава кой?

— Представа нямам. Ти ми кажи. Колко души знаят за тях? И за скривалището?

— Само двама сме. — Замисли се и свъси вежди. — Кутията беше в скривалището миналата седмица, в деня на завръщането ми. Видях ги. Армстронг беше с мен.

— Армстронг? — Даде си сметка, че през последната седмица не го е виждал. — Него го няма. Може да е той.

— Не и Армстронг. Не. Аз го изпратих със задача. Тогава обаче той дочу нещо пред вратата, но когато надникна, коридорът вече беше пуст. Предупреди ме да съм предпазлива.

— Да — промълви Иън, но очевидно не я слушаше. Тя избегна погледа му гузно, като че ли не му казваше цялата истина. О, колко му липсваше способността да разгадава другите, която пръстенът му даваше! Така би разбрал дали тя го вини за злодеянията на баща му и дали съжалява за брака си с един Феърчайлд. — Да организираме ли търсене?

— Не. Никому не сме казвали за тяхното съществуване. Още по-малко ще дадем да се разбере, че липсват. — Залюля се, сякаш подета от ураган. — Оказаха ми доверие, а аз не го оправдах. Мислех се за по-добра от майка си, а докарах бедствие. Това са последствията от бягството ми. — Захлупи очите си с ръце. — Предизвиках истински катаклизъм.

Иън не помръдваше. Нямаше сили да го стори. Алана кореше майка си за неудачния й избор на съпруг; сега стоеше пред младоженеца си и се оплакваше от сполетялото ги бедствие. Дали не го смяташе виновен за всичко?

Той залови вещицата; той я накара да облекчи поне временно страданията на Лезли; той разкри тайната й и я насили да свали маската си; той отказа да приеме поражението и се ожени за нея, изявявайки претенции към богатство, натрупано от други.

О, Лезли не е откраднал камъните, Иън го знаеше. Но кого ли е омотал в мрежите си, за да стори тази злина вместо него?

Брайс? Едуин? Някой от прислужниците? При малко повече бдителност щеше да разбере. Щеше да види истината да витае из въздуха. Но той бе зает да преследва Алана и да й натрапва разни сънища. Всичките му сетива бяха насочени към жената, която дебнеше. Почти не забелязваше останалите, а сега, без пръстена, вече не беше в състояние да долови дори и най-малкото зло у когото и да било.

Леко потропване по вратата накара Алана да подскочи и потрепери; тя свали ръце от лицето си и се загледа със страх към портала.

— Дяволът ли очакваш?

— Почакай! — Докосна ръката му. — Ами ако е крадецът?

— Крадците не се връщат на местопрестъплението.

— Напротив — стига да са сигурни, че има още какво да откраднат.

Отново се почука, този път малко по-силно.

Иън се улови, че я успокоява:

— По-вероятно е да е вечерята.

За негова изненада от дребничката закачулена фигура на прага се изля поток от думи.

— Знам, че е сватбеният ви ден и само луд човек би ви прекъснал. Но все пак трябва да поговоря с Алана. Моля те, Иън, позволи ми!

Първоначалната реакция на Иън бе раздразнение. Той и Алана имаха много по-големи проблеми, отколкото въображението на Уайлда изобщо можеше да роди, ала в тона й трептеше отчаяние, затова разтвори вратата по-широко.

Уайлда обаче си остана на прага, с изкривени от безпокойство черти.

— Влез, мила. — Алана хвърли на Иън объркан поглед, хвана ръцете на Уайлда и я въведе. — Радваме се да те видим, но защо си облечена така?

Уайлда застана до камината и започна да се люлее напред-назад от безпокойство. Погледна към Иън, отмести очи, после отново го погледна и попита простичко:

— Няма ли да затвориш вратата?

Той го стори.

— Нарочно се преоблякох. Не исках да ме познаят, ако случайно ме видят.

— Толкова много дребни слаби руси жени живеят тук, във Фионауей — подметна Иън.

Уайлда свали качулката си и го погледна решително.

— Знам, че няма да ти допадне това, но не ме интересува. Трябва да го направя, затова ме остави на мира.

Иън погледна въпросително към Алана, но тя само озадачено сви рамене.

— Уайлда, ти си любимата ми братовчедка. Желая единствено да си щастлива.

Тя не се усмихна, а намръщено продължи:

— Ще го направя, независимо дали ти харесва. Как да съм щастлива, докато… — Прехапа плътната си долна устна. — О, Алана, помниш ли как вчера ми каза, че ти си била вещицата? Не ти повярвах, разбира си. Толкова е глупаво да се допусне, че жена с твоя вид може да е вещица. Но ти казах, че желая магия, а ти пак настояваше, че си вещицата. Знаех, че не е вярно, но ти подхвърли, че може и да я видиш и да й споменеш, че имам нужда от нея. Срещна ли я, докато беше навън? Знам, че си била заета да се омъжваш, но наистина ми е много необходима в момента.

Иън почти залитна от шок. Уайлда търсеше вещицата, и то с отчаяние, съвсем нехарактерно за неговата повърхностна и твърда непостоянна братовчедка.

— Какво искаш от вещицата? — настойчиво попита той. Уайлда се извърна към него с почти неприкрито желание да го удари и нежният й глас се извиси:

— Магия. Казах го вече. Искам магия.

Алана изглеждаше не по-малко смаяна от Иън.

— Как да те убедя, че наистина аз…

— Тогава не би могла да ми помогнеш, нали? — Уайлда вирна изящната си брадичка. — Нужна ми е вещица, не дама.

Пред очите на Иън пробяга ужасяващ сценарий: Уайлда разговаря с прислужниците и с посетителите на имението и трескаво търси някаква вещица. Положително щеше да пострада, а той не можеше да допусне това сияещо невинно създание да се измъчва. Достатъчно й беше, че е от рода Феърчайлд.

Изведнъж Иън с изненада откри, че се е разприказвал, без да се усети.

— Вещицата все още е в сградата.

— Така ли? — смая се Уайлда.

— Така ли? — попита и Алана, но бързо се съвзе, — А, да — понякога се задържа тук.

Поставяйки решително ръка върху рамото на Уайлда, Иън я подбутна към вратата.

— Иди в спалнята си. Изчакай ме там. Ще я открия и ще дойда.

— Наистина ли? — възкликна Уайлда и плесна с ръце.

— Заради теб, Уайлда. Единствено заради теб.

Усмихна й си, изпроводи я, обърна се към Алана и откри, че не е нужно да й обяснява. Тя бе приклекнала до камината и загребваше с лопатката от изстиналата пепел.

— Това ще свърши работа, но се налага да ми намериш и парцаливи дрехи. Попитай госпожа Армстронг.

Докато я наблюдаваше, усети, че гърлото му се свива.

Светлината от огъня играеше върху лицето й и я докосваше по начин, по който той копнееше да я докосне. Над високите й скули блестяха променливите й очи. Топлината от пламъците развяваше косата й. Устните й леко се движеха.

— Какво казваш?

— Чародейната формула, с която ще облекча мислите на Уайлда. — Загледа се в пламъците и прехапа устни. — Ще ми се да знаех каква магия иска. Би ми било по-лесно.

Иън не успя да се въздържи. Приближи я в гръб и обгърна раменете й.

— Благодаря ти. — Дрезгавият му глас я накара да го погледне. Усмихна му се и облегна глава на ръката му. — Ще го направим за Уайлда, нали?

Когато Иън се върна с вълнените дрехи, Алана се беше намазала със сажди и посипала ярките си коси с пепел. Отново се бе превърнала във вещица, но като я гледаше сега, се чудеше как въобще някога е успяла да го заблуди — той, който винаги се е гордял със способността си да вижда повече от останалите. Запита се дали хората по принцип виждат само онова, което очакват.

Алана се завъртя.

— Ще я измамя ли? Как мислиш?

— За всеки случай ще приглушим светлините.

Иън я наметна с пелерината и й помогна да оформят една хубава гърбица.

— Сложих вода в котела и пуснах малко бахар и карамфил. Надушваш ли?

— Да. Каква магия правят?

Алана се разсмя и саждите около устните й се разхвърчаха.

— Просто дават хубав аромат. — Закрепи няколко кожени торбички и един нож на кръста си. — Бълбукането на водата и парата са част от представлението. Старата Маб ме научи на този номер.

— Май те е научила на доста неща.

— Да. Как да се грижа за себе си, след като мама почина. Веднъж ти ми се присмя, че съм прекарала доста време в колибата на вещицата. Иън, това отговаря на истината. Маб ме научи как да се грижа за хората си. По-късно, когато се наложи, ме прибра й ми показа как да се дегизирам. Имаше опасност да ни хванат и тя щеше да пострада, но въпреки това го направи. — Една сълза се стече по изцапаната й буза. — Много ми липсва…

Иън се приближи, избърса сълзата и размаза саждите.

— Постъпваш както тя би искала — лекуваш, помагаш. Маб би се гордяла с теб, Алана Маклауд.

— Надявам се.

Изрече го съвсем тихо и той се досети, че отново мисли за камъните. Вероятно изчезването им обсебваше цялото й съзнание. И независимо от тревогите си се беше съгласила да помогне на Уайлда. Това го правеше щастлив.

— Отивам да я доведа.

Уайлда отвори вратата още при първото му потропване.

— Алана откри вещицата да се мотае при кухнята. Готвачката искала да я изхвърли, но сега тя е готова да ти помогне.

Следвайки го пъргаво, Уайлда попита:

— Помни ли ме?

— Вещицата ли? Разбира се. Останала във Фионауей само заради теб. После иска незабавно да се върне в колибата си.

— Надявам се магията да не е много сложна. Дано успее да я направи…

— Тя е отлична вещица — увери я Иън.

— Не говореше така за нея преди. — Уайлда го изгледа учудено, докато той отваряше вратата на спалнята. — Твърдеше, че няма никакви дарби.

— Кени ковачът ме убеди в противното.

Уайлда кимна с разбиране, влезе в стаята и застина. След миг Иън разбра защо. Алана бе намалила броя на свещите и стаята тънеше в мрак. Огънят в камината весело пламтеше, над котела се виеше пара, а самата прегърбена Алана седеше величествено до масата.

— Влез, дете!

Уайлда бавно пристъпи напред, без да откъсва очи от нея.

— Влез и седни.

Срещу вещицата имаше празен стол. Уайлда го изтегли. Краката му изстъргаха по пода и момичето хвърли през рамо развълнуван поглед към Иън.

Той се сети, че братовчедка му силно се съмняваше в успеха на магията, и попита:

— Да изляза ли?

— Не — възрази Уайлда пискливо.

Алана отпусна на масата дясната си китка с дланта нагоре.

— Дай ми ръцете си, мила. Дай да ги прочета. Уайлда положи на плота потреперващите си ръце, а

Алана подбутна свещта към тях.

— Линиите на лявата ти ръка са доста по-различни от тези на дясната. Това означава, че обстоятелствата не са ти позволили да разкриеш талантите си.

— Нямам никакви таланти…

— Според линиите — имаш. Това възвишение — Алана потупа изпъкналата част в основата на палеца — е доста отчетливо. То означава, че си с добро сърце. Линията на живота прави широка дъга. Много си енергична и жизнена. Имаш много да дадеш, но няма на кого.

Уайлда кимна и Иън с ужас забеляза как една сълза се откъсна от брадичката й и капна на масата. Всички жени ли, на които държи, щяха да плачат тази вечер?

— Но нещата са на път да се променят. — Алана проследи линията на живота. — Погледни. Тук! Промяна ще настъпи всеки момент. Кажи ми какво желаеш.

— Искам… — Уайлда с мъка си пое въздух. — …магия. Искам… да съм добра.

Алана не помръдваше. Чакаше.

— Уайлда мълчеше, очевидно убедена, че е обяснила достатъчно.

— Но ти си добра — възрази вещицата.

— Не, не съм. Не съм добра. Дълго време не можех да си обясня защо никой не ме обича. — Гласът й трепереше. — И накрая разбрах — защото съм Феърчайлд. Зла съм като тях и ми е нужен някой, който да ме направи добра.

Устните на Алана леко се разтвориха. Очите й блестяха.

Иън се обади от своя ъгъл:

— Уайлда, да не би да искаш от вещицата да те направи добра?

— Вече го казах.

Уайлда прозвуча раздразнено.

Весело засмян, Иън се облегна на стената. Винаги можеше да се разчита на Уайлда да срути старателните приготовления на Алана. Беше готов да се обзаложи, че тя не знаеше нито едно заклинание за „доброта“.

— Е, лошата стара вещица обикновено не получава подобни молби.

— Но ще го направиш, нали?

— Разбира се. — Алана потупа Уайлда по китката. — Единствено заради теб. Моля се само да не ме удари гръм.

— О, не. — Уайлда почти скочи от стола. — В никакъв случай не искам да пострадаш!

— И твърдиш, че не си добра? — Алана наклони глава, после усилено закима. — Няма да пострадам. Задачата е по-лесна отколкото си мислиш.

Стана и вдигна капака на котела. Аромат на карамфил и бахар се разнесе из стаята. Енергично разбърка сместа с дървената лъжица. После загреба и тръгна бавно към Уайлда. Застана пред нея и посипа косите й с течността. През цялото време бърбореше неразбираемо на галски.

Уайлда седеше с издадено напред лице и оставяше всяка капка да се стече по бузите й, все едно е благослов.

След това Алана положи ръка върху рамото й, леко я подкани да стане и я завъртя три пъти. Отново припяваше нещо и този път Иън разпозна старата шотландска полска песен. Накрая помогна на Уайлда да седне и я целуна по челото.

Отстъпвайки, Алана обяви:

— Ето. Вече притежаваш доброта.

Уайлда не откъсваше очи от нея.

— Това ли е всичко?

Вещицата видимо потрепери.

— Това е магията. Ако искаш някакъв знак, като доказателство, че си добра, ето…

Измъкна изпод дрехата си огърлицата с камъните.

— Братовчедка ми има същата — възкликна Уайлда. — Това някаква шотландска традиция ли е?

Иън захапа ревера на сакото си, за да потисне смеха, който го напуши. Алана се съвзе.

— Да. И старата вещица сега ще ти даде един от своите камъни. — Разкопча синджира и ги изсипа върху масата. Пристъпи зад Уайлда и покри очите й с ръце. — Избирай!

Уайлда заопипва, после зарови ръце в купчината. Всяко едно от четвъртитите камъчета имаше различни вдлъбнатини. Пръстите й колебливо ги опипваха.

— Просто избери — прошепна Алана в ухото й. Поемайки си дълбоко дъх, Уайлда грабна едно.

— Дай да видя!

Уайлда й подаде камъка и зачака. Алана го изучаваше. Бавна усмивка разцъфна по устните й.

— Камъкът на сърцето. — Стисна го между дланите си и го затопли. — Символизира дома, любовта, добротата. Означава, че магията вече действа, млада ми Уайлда, и никога не може да бъде развалена.

Очите на момичето се уголемиха от вълнение.

— Вече съм добра, така ли?

— Да. — Алана прочисти гърлото си. — Вече си добра.

Уайлда протегна ръка.

Алана постави камъка в дланта й.

— Сложи го на верижка и го носи на врата си.

— Ами ако го загубя?

— Каквото и да направиш, не можеш да развалиш магията — увери я Алана.

— О, Иън! — Уайлда се втурна към него. — Видя ли?

— Видях. — Надигна се от столчето и я прегърна, после заедно разгледаха камъка. — Но аз никога не съм се съмнявал в добротата ти.

— Защото също си Феърчайлд. — Притисна камъка към гърдите си и обяви: — Трябва да вървя.

— Ще те изпратя до спалнята ти — предложи Иън.

— Няма да се връщам… Искам да кажа… Сама мога да се прибера. — С радостна усмивка Уайлда тръгна към вратата. — Иди и намери Алана, защото днес е сватбената ви нощ. А ти, госпожо вещице… — Уайлда й изпрати въздушна целувка. — Благодаря.

Вратата се затвори зад нея и той се обърна към Алана.

— Добре го изигра, госпожо вещице. Какво в действителност означава камъкът?

Алана се засмя весело.

— Точно каквото казах.

Иън вдигна вежди.

— Дом. Камина. — Алана свали пелерината и роклята. — Ако вярваме на старите легенди, изборът именно на този камък й гарантира женитба преди годината да е свършила.

— Тогава вярвам в старите легенди. — Иън се настани до камината и се загледа как Алана разресва косите си. — Госпожа Армстронг вече може да дойде с вода за къпане и храна.

— Благодаря ти, съпруже.

Гласът й леко трепереше и той стисна зъби. Тя без съмнение си мислеше, че няма да я остави да се изкъпе на спокойствие, но само злодей би се нахвърлил върху нея, когато си имаше толкова грижи на главата.

Ала още преди да успее да я успокои, Алана остави четката и се приближи към него.

— Уайлда искаше да е добра. Милата сладка Уайлда се страхува да се омъжи за своя любим, защото се опасява, че в нея има някаква злина, която само магия е способна да премахне. — Обви кръста му с ръце и вдигна лице нагоре. — Представяш ли си! Уайлда си мисли, че е белязана само защото е от рода Феърчайлд.

Силно притисна Алана към себе си, без да откъсва очи от чистото й, невинно изражение и си каза: Да, представям си го. Представям си го.