Вещицата

Глава 25

Едуин намести вратовръзката си за последен път и прокарвайки ръка по безупречно вчесаните си коси, се усмихна.

Късметът му най-после проработи. Винаги е бил по-привлекателният от двамата; винаги е носил по-дръзки дрехи; определено е по-интелигентният. Ала бедността и положението му на втори наследник постоянно го възпрепятстваха. Сега, благодарение на ума си, на недискретността на покойния си чичо и настояването на господин Феърчайлд, се бе сдобил с богатство и с шанс за ново.

Какво от това, че не получи Фионауей? Като управител на имението го очакваше усилена работа и много отговорности. Завръщането на Алана го отърва от непривлекателното задължение и му даде възможност да цеди имението без никакви усилия. Знаеше колко сериозно гледа тя на задължението си да спазва древния съюз и сега се готвеше безскрупулно да се възползва от това. Братовчедка му неминуемо щеше да се прегъне пред заплахата от шантаж.

Обаче имаше прекалено много от Маклаудови в себе си и нямаше да си позволи да постъпи, както господин Феърчайлд настояваше. Никой нямаше да копае морския бряг, за да търси скъпоценните опали. Просто щеше да заяви претенциите си, а Алана и водните духове не биха дръзнали да му се противопоставят. Наслаждаваше се на мощта, с която се сдоби. Господи, колко се наслаждаваше!

Тази сутрин щеше да спре при стаята на Уайлда и да й предложи да я съпроводи на закуска. В крайна сметка беше не по-лоша партия от Брайс. Дори по-добра, защото брат му винаги се бе заричал да се ожени за богата жена с титла, а Едуин не се бе изхвърлял с подобни приказки.

Потупа джобчето, което набързо приши от вътрешната страна на сакото си. Тя постоянно гледа Брайс, флиртува с него — да, но заради двата морски опала, които открадна, жена като Уайлда щеше да погледне благосклонно и на неговото ухажване. Самият той не възразяваше да има толкова красива съпруга, че цяла Шотландия да му завижда.

Отвори вратата и излезе в коридора. Чу някакъв разговор. Спря и погледна към портала отсреща. Натам беше стаята на Брайс — чуваше се неговият глас и като че ли някаква жена му отговаряше.

Вратата се отвори със замах и Едуин бързо се скри в спалнята си. Затаи дъх. Жената, наметната с качулка, излезе в коридора. Не виждаше лицето й, но само една дребна жена с буйни руси коси имаше във Фионауей. И само една жена говореше по този задъхан начин.

Брайс обаче не я оставяше много-много да говори. Непрекъснато я прекъсваше с целувки и нежни милувки… Накрая я подбутна и тя прелетя край Едуин.

Изглеждаше така влюбена, че дори не го забеляза.

Брайс обаче, разчорлен и развълнуван, го видя и облегна ръка върху рамката, сияещ.

— Поздрави ме, братко! Най-после прие да стане моя съпруга.

— Честито — промълви Едуин със стиснати устни.

И си даде сметка, че господин Феърчайлд е прав — освен пари и власт има и други неща. Възмездие.

Иън, прегърнал Алана през кръста, я водеше към трапезарията.

Предишната вечер имаше упражнение по въздържание. Докато Алана се къпеше. После, когато легнаха и тя се сгуши в ръцете му. Търсеше утеха, не нещо друго, и той й я даде. Държа я в обятията си цяла нощ и не спираше да си повтаря: моето легло, моят дом, моята съпруга. Ще има и други нощи. Хиляди нощи. Цял живот.

Сега вдъхваше аромата й на розов сапун. Никоя от познатите му жени не би дръзнала да окачи грубовата огърлица с камъни за заклинания над модна кафеникава рокля. Алана обаче го направи. Лицето, походката, стилът й, бяха уникални.

Сега самоувереността й бе понамаляла, но той щеше да й я възвърне, защото смиреността никак не й подхождаше.

Спря пред вратата.

— Иън?

— Да?

— Наистина ли мислиш, че ще го намерим?

— Ако търсим на правилното място и в подходящия джоб, вероятно ще успеем. — По навик докосна мястото, където стоеше пръстенът му. Какъв момент избра само да го хвърли в морето! — Не се безпокой, Алана. Който е взел камъните, ще иска още и ще се издаде съвсем скоро.

Кимайки, тя стисна ръката му.

— Да, прав си, разбира се. — Влезе в трапезарията и усмихната поздрави:

— Добро утро.

В следващия миг застина.

Иън се блъсна в нея и я сграбчи през талията, за да запази равновесие.

— Какво…

В един миг разбра причината за изумлението й. Роднините им седяха около масата, почти привършили със закуската. Брайс забоде поглед в младото семейство с неприкрито отвращение. Едуин изобщо не вдигна очи от чинията. Лезли ги съзерцаваше злорадо. А Уайлда изрече с най-враждебния си тон:

— Какво лошо има? Много хора са го правили. Искам да кажа — не е виновен Иън, че чичо Лезли е спал с майка му, но никога не се е оженил за нея.

Сякаш гигантска ръка я блъсна. Гласът й прегракна.

— Кажи ми, че не е вярно.

— Че съм незаконороден? — Говореше бавно, насилвайки се да разбере защо е така разстроена. — Напротив — вярно е.

— И не си ми казал?

Обади се Уайлда:

— Сигурно й е обещал какво ли не. Мама смята, че мъжете са способни на всичко, за да прелъстят една жена.

Иън се опитваше да й припомни:

— Казах ти, че баща ми е давал обещания на майка ми, които не е спазил.

— Но аз не схванах, че не се е оженил за нея!

Иън я гледаше стъписан. Това същата жена ли е, която прие да се омъжи за него въпреки неприкритото му желание да притежава земята? Същата, която се примири дори със свекър като Лезли?

— Какво друго обещава един мъж на една жена? Стори ми се, че разбра, но не те е грижа.

— Не ме е грижа? И защо да не ме е грижа?

— Ами така лесно прие… доста странното ми потекло. Това, че съм незаконороден не ми се стори толкова важно.

— Не е важно ли? — Алана се разтрепери, сякаш през отворените прозорци нахлу студен вятър. — Та именно това е важно за мен!

— Сигурно чичо Лезли е обещал да се ожени за нея, а после е отказал. — В тона на Уайлда се долавяха нотки на отчаяние и пълна готовност да очерни стареца. — Та той лъже през цялото време. Той е невероятен лъжец.

— Не разбирам. — Иън се опита да хване ръцете на Алана, за да възстанови връзката, която винаги бе съществувала помежду им. — Кажи ми какво точно съм направил!

Тя отстъпи рязко назад, прокара ръка през косите си и по пода се разхвърчаха фиби. Явно наистина изпитваше силна болка.

— Провали ме. Провали всичко.

— Защо всички изглеждате така? — проплака Уайлда. Иън се огледа. Брайс и Едуин бяха скочили на крака.

— Все още не разбираше нищо.

— Какво ще правим? — попита Брайс.

— Необходимото — отвърна Едуин.

— За Бога, Едуин!

По лицето на Брайс никога не себе изписвало подобно отвращение.

— Тя е господарката на Фионауей. Знаеш какъв е законът — говореше Едуин с непроявявана досега сериозност.

— Не е закон. — Брайс нервно опипваше вратовръзката си. — По-скоро… традиция.

Алана се намеси:

— То е част от съюза. Свещеният съюз.

Иън наблюдаваше тримата братовчеди — тонът им никак не му допадаше.

— Алана, защо говориш така? — настоя Брайс. — Ти само ще загубиш.

— Аз съм господарката на Фионауей. — Доби мрачно изражение. — Мой дълг е да прилагам строго правилата на съюза.

— Това е архаична спогодба със същества, които не съществуват — сряза я Брайс. — Нали не настояваш да й се подчиним и да те изхвърлим от дома ти?

— Какво? — Иън се впусна напред. — Какви ги дрънкаш?

Най-после Лезли се обади:

— Договорът. Договорът, сключен между Маклаудови и водните духове. Според него има само едно условие към мъжа, който ще се жени за господарката на Фионауей. Знаеш ли какво е то, Иън?

Вече знаеше. Виждаше отчаянието на Алана и прекрасното настроение на Лезли.

— Изискването е да е законороден.

Лезли отметна глава и избухна в смях. Гърлен, сърдечен, жизнерадостен смях, който изпълни стаята и се разнесе по коридорите.

Иън бе готов да се обзаложи, че всеки, чул това веселие, се е свил от страх. Сякаш самият дявол изливаше жлъчта си върху нищо неподозиращия свят.

— Прав е. — Едуин пристъпяше от крак на крак като дете, което се нуждае от нощното си гърне. — Иън трябва да си върви.

— И защо е толкова важно младоженецът да е законороден? — настоя младият Феърчайлд.

— Фионауей се предава от майка на дъщеря, но понеже и според английските, и според шотландските закони земите се падат на най-големия син, съществувало опасението, че безскрупулни типове ще се опитат да откраднат имението с всякакви средства. — Алана се опита да овладее разтреперания си глас. — Затова съпругът на дамата трябва да бъде безупречен във всяко отношение.

— Всъщност ти си виновна, Алана. Редно е било да попиташ — обади се Едуин.

— Знам, но не ми мина през ума, защото… — тя се загледа в Лезли — …има нещо странно. Мислех, че…

Едуин я прекъсна:

— Ще уредим отменяне…

Алана тръсна рязко глава — изглеждаше не по-малко отвратена, отколкото когато Иън призна, че е незаконороден.

— Отменяне ли?

— Та тя е прекарала нощта с него, глупако! — Брайс свирепо изгледа брат си; после се обърна с надежда към Алана. — Освен ако можеш да се закълнеш, че снощи не се е случило нищо.

— Ако ти е възможно, опитай се да не дрънкаш небивалици, Брайс — прекъсна го Алана и огледа стаята.

Също и Иън.

Искаше Фионауей преди всичко. Иън го разбираше. По дяволите! Естествено, че разбираше. Той току-що изгуби имението и своето място в света. Беше държал мечтите в ръцете си. Сега те се изплъзваха между пръстите му като пясък и той отново щеше да се превърне в отшелник.

Но отнетото от него в никакъв случай не бе съизмеримо с нейната загуба.

Затова изрече:

— Нищо не е имало помежду ни снощи.

Едуин се присмя.

— Да не би да очакваш да ти повярваме?

Иън не му обърна внимание. Гледаше вторачено Алана, с разпилените по раменете й коси, и се чудеше на себе си. Току-що каза истината за снощи и постави мъжките си способности под съмнение пред всички присъстващи. Отказа се от Фионауей по най-благороден начин. Защо тогава се чувстваше така измъчен? Заради нея. Заради Алана.

Тя бе жена като толкова други. Вече дори не притежаваше онова, което той желаеше. Защо да не се откаже от нея без никакви угризения?

Погледът й обаче не се откъсваше от него. Бавна, чувствена усмивка разцъфна върху устните й.

И Иън бе обзет от угризения. От много, много угризения.

Изведнъж Лезли отново се разсмя гръмко и силно. Иън настръхна.

— Наврял си се под полите й преди сватбата, знаех си! Поне в нещо си се метнал на мен.

Усмивката на Алана изчезна. Тя се обърна с лице към масата и решително заяви:

— Дадох обетите си по собствена свободна воля. Пред лицето на закона няма значение дали сме консумирали брака. Аз винаги спазвам обещанията си. Винаги! Иън е мой съпруг. Единственото разрешение е да напусна Фионауей.

— Ужасно! — Уайлда така рязко отмести стола, че той падна. — Наистина ужасно! Ти… — посочи към Брайс — …си толкова лош, колкото и останалите. Иън и Алана са венчани. Те са влюбени. Това са двамата най-прекрасни хора на света, а ти ги караш да изглеждат омърсени. О, всички вие… сте тълпа… злобари!

Изхлипвайки, тя побягна от стаята, като остави Брайс вкопчен в стола, като че ли без неговата опора ще се строполи на пода. Едуин се измъкна, за да се дистанцира.

Алана въздъхна — лицето й бе като платно. Сякаш останала без сили, тихо подкани Иън:

— Ела. Трябва да напуснем Фионауей.