Вихрен свят

Глава двадесет и първаНапред към Голд

„Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата.“

Отговорът дойде почти веднага, чист и ясен през вакуума, явно от близко разстояние. КАРМ се намираше извън Мъгливия пръстен и за пръв път от бунта насам Кенди го чуваше с такава сила.

„Състояние?“, изстреля въпрос той.

Двигателите са в ред. Гориво няма: бяха останали само няколко чаени лъжички. Добър запас от вода. Преобразователите на слънчева светлина работят. Акумулатори — заредени, но с тенденция към изтощение поради превръщането на водата в течен водород и кислород. В условия на вакуум слънчевият поток от T3 е стабилен. Гориво щеше да има.

КАРМ беше на ръчно управление, а нивото на въглероден двуокис в кабината сочеше, че тя е пълна с пасажери. Натрупването му е бавно, системата за поддържане на живота ще се справи с проблема, но не и с изтичането на въздух от кабината. О, по дяволите, те ще загинат!

„Запис на курса след включване на двигателя“.

Данните дойдоха. КАРМ набираше височина и щеше да мине близо до точката L2 — тоест мястото, на което се намираше самият Кенди: равновесния пункт зад Света на Голдблат. Ако Светът на Голдблат го нямаше, сега КАРМ щеше да се плъзга към спасението си без никаква опасност. Но сърцевината на някогашната гигантска газова планета деформираше траекторията му и го тласкаше в почти кръгова орбита извън Мъгливия пръстен.

„Превключи на мое командване“.

Масирани смущения.

„Дай видеовръзка с екипажа“.

„Отказана“.

А налягането в кабината продължава да пада, нещо трябва да се направи. Кенди изпрати ново послание:

„Копирай!“

Компютърът на КАРМ започна да цеди съобщението си бавно, бит по бит. Излъчването на собствената му програма отне двадесет и шест минути. Кенди я прегледа и бързо установи, че има работа със собственото си копие в опростен вариант, където липсваха някои основни положения, но в замяна на това имаше купища допълнителни команди.

„Готов за обновяване на програмата“, беше текстът на следващото му послание.

„Готов“.

Кенди едва повярва в ставащото. Вероятно отдавна мъртвият програмист си беше направил труда да заложи защитни команди. Сигурен, че всичко от тоя сорт е отдавна повредено от времето, Кенди не си беше направил труда да ги провери. Беше толкова сигурен в предположението си, че програма за обновяване просто нямаше… Сега беше принуден да я измисли от начало до край.

Скоростта на мислене на компютъра се превърна в триумф и трагедия за Кенди. Винаги оставаше изненадан от скуката на монотонния живот. Винаги, тъй като спомените му търпяха непрекъсната редакция. Обемът на компютърната му памет беше ограничен, в постоянна близост с границата за препълване. Редактира и сви до минимум записите за бунта, изтривайки имената на основните фигури. Стори го съвсем съзнателно, давайки си сметка, че един ден може да пожелае да отмъсти на потомците им. Веднъж се хвана, че за да избегне досадата, беше започнал да търси решение на основния проблем в топологията: размесването на четирите основни цвята, формулата, открита от Апел и Хакен през далечната 1976 година, не можеше да се провери без компютър. Най-добрият компютър на света, Кенди я провери и потвърди нейната правота. После се зае да изтрива подробностите.

За компютрите на КАРМ използва една опростена програма, която също изтри. За щастие сега разполагаше отново с нея за основа. Прегледа я, нанесе някои корекции и осъвремени информацията за себе си. Записите за бунта остави непокътнати, твърдо решен да не им обръща внимание. Важното бе да открие начин за спиране на изтичането от кабината. За съжаление обаче, това се оказа неизпълнимо. Програмата си беше наред, но не работеха основни сензори на животоподдържащата система. Замисли се за миг, после се отказа да изтрие командата, блокираща включването на главния двигател. Не можеше да разбере как се е появила там, в присъствието й нямаше логика. Този двигател е най-ефикасен, радикални действия са възможни единствено с негова помощ. Реши засега да я остави така.

Преди всичко трябва да програмира курс, който ще ги докара до него, готови за изследване…

Време за мечти липсваше. Кенди възприемаше директно орбиталната Механика и веднага разбра, че екипажът на блуждаещия КАРМ няма достатъчно гориво, а слънчевата светлина не може да осигури достатъчно енергия за бърза електролиза на водата. Собствените му КАРМ, два на брой, подаваха енергия от соларните си колектори. Години наред не бяха зареждани с гориво и това автоматически изключваше варианта за изтегляне на диваците на буксир, дори при положение, че реши да ги рискува…

„Достатъчно“, заповяда си той. Започвай отначало! Би могъл да ги върне обратно в Мъгливия пръстен само ако използва за трамплин привличането на Света на Голдблат… И без това компютърът на КАРМ вече е изчислил необходимата промяна в курса. Не, не става… Дотогава всички ще са мъртви.

Отказа се да коригира тази част от програмата, задоволявайки се да изтрие само ограниченията, които го изключваха от свръзка. После изстреля към КАРМ преработената програма. Стори го внимателно, с бързината на охлюв. По този начин компютъра на диваците щеше да я усвои без затруднения.

Така и стана. КАРМ изпрати потвърждение.

Получи се! Това му даваше възможност да ги опознае и анализира, преди отново да изчезнат… Беше чакал този момент цели петстотин и дванадесет години!

Студът измъчваше гигантите от джунглата. Антон, Деби и Илза се сгушиха заедно в трепереща топка, увита с допълнителните наметала.

Другите понасяха студа сравнително по-леко. На всеки от тях се падна по едно допълнително пончо, с изключение на Марк. Оказа се, че две остават в резерв. Джини разкъса едното, нави го около врата на Марк и набута краищата му под ръба на скафандъра.

— Удобно ли ти е?

Сребърният мъж не даваше признаци на притеснение, въпреки въжетата, които го притискаха към креслото.

— Добре съм, благодаря.

— Достатъчно дебел ли е този костюм?

— По-добре помисли за себе си, жено, виж се как трепериш. Костюмът ми има устройство за регулиране на температурата, също като КАРМ. Дай този шал на някой друг…

Джини се усмихна.

— Разбира се, с шлем на главата щях да се чувствам още по-добре — добави Марк. Всички се засмяха, сякаш бяха чули остроумна шега. Беше съвсем ясно, че ако изтичането на въздух не се прекрати или Лори опиташе да ги погуби, Марк ще загине като всички останали…

Образования си направи нещо като факла от ивица плат, напоена в мазнината на птицата-сьомга. Понечи да я запали, но после забеляза мъглата пред лицето си. Издишваше бяла пара. Огледа се и видя, че такава пара излита и от всички останали, с изключение на мъртвия Хорс. Сякаш пушеха тютюн.

— Всеки да диша към мястото, от което според него излита въздуха! — нареди той. — Следете посоката на дъха си. Не, Джаян… Няма смисъл да се занимаваш с вратите. Гласът вече ги е проверил със своите сензори.

Лори протегна ръка към таблото за управление.

— Увеличавам влажността… водата във въздуха — поясни тя. — По този начин ще се образува повече мъгла.

Крушенците енергично се заеха да търсят пробойната, която жълтата диаграма не успяваше да покаже. Образования се отпусна на лакти и колене и запълзя между креслата. Заобиколи мъртвия приятел на Гавинг и започна да духа към мястото, където се съединяваха пода и предната стена.

— Открих го! — извика Мерил. — Тук, около прозореца-екран!

Гражданите припълзяха към рамката и започнаха да духат. Светлата мъгла действително се устремяваше натам, към мястото където екранът беше закрепен за корпуса. Горният ляв ъгъл не беше уплътнен.

— Продължавайте да търсите! — заповяда Лори. — Може да има и други места.

Насочи се към задната стена, следвана от Гавинг.

— Как мислиш, ще успеем ли да запушим отвора? — попита той.

В същото време Гласът започна обратното броене и Лори изчака включването на спомагателните двигатели. Купчината гиганти от джунглата се блъсна в задната стена, но не се разпадна. Илза се изкикоти. Вероятно все още беше под въздействието на упойката.

Двигателите угаснаха и Лори отвърна на въпроса:

— Може би. Но ще ни трябват съдове, които задържат вода.

— Меховете!

Откриха три. Мерил ги събра, а Джаян и Джини продължаваха да духат срещу страничните илюминатори, които явно си бяха наред. Гавинг и Миния бавно обхождаха рамката на сводестия прозорец, духаха срещу нея и наблюдаваха. Мъглата изчезваше през една от дъгите, дълга колкото ръката на Образования.

Лори завъртя някакъв кран. От задната стена протече кафеникава мътилка, която бързо се втвърди в постоянно нарастваща сфера.

— Кал! — намръщи се от отвращение Мерил.

— Това е вода — поясни Лори. — Но КАРМ разлага на водород и кислород само чиста вода, без утайките. Те се отстраняват благодарение на специална система за източване и слава Богу, че е така…

— Но това нещо не става за пиене! Трябваше да вземем водата на Миния…

— За този проблем ще мислим, ако живеем достатъчно дълго, за да ожаднеем…

Лори отвори един от Меховете и го подложи под гъстата кафеникава струя. Мерил се намръщи. Сега всички мехове бяха мръсни.

Дали калта ще запуши процепа?, запита се Лори докато мъкнеше пълния мях към екрана. Сега Образования спокойно би могъл да се справи и сам, но тя искаше да вземе участие в операцията.

Вдигна ръце и изстиска калната полузамръзнала вода край рамката на сводестия прозорец.

Отвън се появи мъгла и стъклото започна да се заскрежава. Водата остана на мястото си, приличаше на дълъг кафяв мехур. В продължение на няколко минути Лори наблюдаваше командния панел, през това време водата се сгъсти, цветът й потъмня. После започна да се втвърдява.

— Ще успеем ли, Образовани? — попита Клейв.

Образования беше чел за леда, но го считаше за толкова нереален, колкото и втечнените газове в резервоарите. Погледна към Лори.

— За нищо на света няма да си примиря с позицията Чирак на Учения! — процеди през зъби тя.

Ето каква била работата, въздъхна Клейв и забързано каза:

— Убеден съм, че в Племето Куин има място за двама Учени! Особено при сегашните обстоятелства…

— Аз ви спасих и сега искам да се върна у дома — отсече Лори. — На дървото Лондон…

Заслужи си го, призна пред себе си Образования. Но…

— Да се насочим натам — бързо взе решение Клейв.

КАРМ обърна нос надолу, към Мъгливия пръстен. Облачната обвивка на Голд беше все така близо, в сърцевината й потрепваха черни вихри. От това разстояние скоростта й изглеждаше незабележима, но сигурно беше огромна. Мъгливия пръстен се губеше в двете посоки, потоци от облаци летяха стремително към Вой. Дървета-интеграли почти не се виждаха.

— Вече си Учен — рече Клейв. — Ще можеш ли да ни закараш до Дървото Лондон?

Лори поклати глава, обзета от неудържими конвулсии. Миния донесе последното пончо и я загърна, уви около главата и гърлото й ивици плат.

— Изтичането се прекрати — преглътна с усилие Лори. — Ако поддържаме висока влажност на въздуха, ще ожадняваме по-бавно… Джефър, моля те да се оправяш сам за известно време… Студено ми е, уморена съм, не съм на себе си. Не мога да вземам решения…

Не бяха хора.

Кенди ги наблюдаваше търпеливо. Понижиха температурата твърде много и той се канеше да я коригира, когато изведнъж се сети, че при ниска температура изтичането на въздуха става по-бавно.

Сигурно са съхранили нещо от старите знания. Но студът също ще ги убие. Забеляза как най-странните се скупчиха на топка и зачакаха смъртта си.

Според медицинските сензори на КАРМ имаше един труп и дванадесет живи граждани, никой от които не беше съвсем наред. На един дори липсваха краката… Израждането на гените в Мъгливия пръстен би могло да се дължи и на кръвосмешение. Следи от шарка липсваха, нямаше признаци за други сериозни заболявания. Добре. Атмосферата на самата „Дисциплина“ беше напълно стерилна, в нея липсваха паразити или бактерии, които биха могли да се адаптират и впоследствие да унищожат човечеството.

Прекомерно високият ръст, издължените шии и уродливо дългите пръсти на ръцете и краката с положителност са следствие на еволюцията и адаптацията към условията на безтегловност.

Кенди съзнаваше, че ще има проблем с приобщаването им към Държавата. Групата беше малка, точно като за тест. Спокойно би могъл да си позволи и грешки, тъй като никой не би му търсил сметка за тях. След време КАРМ неизбежно ще попадне в ръцете на други диваци…

Май вече е време да им се представи, реши той.

Преодоляла отвращението си, Лори дъвчеше къс сурово месо от птицата-сьомга. Образования забеляза как Джаян и Джини се споглеждат, после се плъзгат към дъното, където бойците от Щатите Картър продължаваха да се притискат един в друг. Вероятно ще се позабавляват, тъжно въздъхна той.

После забеляза промяната в сводестия екран и бързо ги забрави. Върху него се настани някаква мъглява цветна сянка, прогонила всичко останало.

— Лори? — вдигна глава той. — Това да ти е познато?

— Не — поклати глава тя и се отдръпна инстинктивно. — За пръв път го виждам, очевидно нещо не е наред…

Върху екрана бавно се очерта призрачно лице, в кабината настъпи мъртва тишина. Огромно и едновременно с това прозрачно, лицето бавно придобиваше цвят. През него продължаваха да се виждат ураганите на Голд.

Беше грубо, с гъста кафява коса, големи скули и изпъкнали вежди. Брадичката беше квадратна, вратът — дебел и мускулест като крак на бегач. В него се долавяше някаква прилика с Марк или Харп. Едно гигантско джудже, което заговори като Гласът:

— Граждани, аз съм Кенди, представител на Държавата. Ако влезете в контакт с мен, ще получите награда, за която дори не сте сънували.

Пасажерите се споглеждаха.

— Пълното ми име е Шарлс Дейвис Кенди — продължи лицето. — Аз доведох вашите прадеди тук, в Мъгливия пръстен. Те се разбунтуваха срещу мен и аз ги изоставих. Имам силата да ви пратя в Голд, където ще загинете. Говорете, убедете ме да не го направя.

Очите на почти всички се извърнаха към Учените. Да не би това да е поредния трик на Лори?

Образования усети как косата му се изправя. Но лицето чакаше, все някой трябваше да се обади…

— Аз съм Учения на Племето Куин — смотолеви той.

— Аз пък съм Учения на Дървото Лондон — добави с твърд глас Лори. — Виждаш ли ни?

— Да.

— Изгубени сме в небето и сме напълно безпомощни. Ако ти трябва живота ни, спокойно можеш да го вземеш…

— Разкажете ми за себе си — рече Кенди. — Къде живеете? Защо се различавате по ръст?

— Ние сме от три различни племена, които живеят на две места — каза Образования. — Тримата високи… — Продължи да говори, ровейки в паметта си. Шарлс Дейвид Кенди?

Лори го извади от недоумението.

— Ти си бил Проверяващ на „Дисциплина“ — каза тя.

— Бях и все още съм — отвърна призрачното лице.

— „Отговорностите на Проверяващия включват действията, начина на мислене и благополучието на подопечните му“ — цитира Лори. — Значи трябва да ни помогнеш, ако можеш…

— Оценявам умението ти спориш, Учен, но моето основно задължение е към Държавата. Преди всичко трябва да реша дали да ви третирам като граждани… Как се озовахте на КАРМ? Бунтовници ли сте?

Образования затаи дъх.

— Не, разбира се — отвърна надменно Лори — КАРМ принадлежи на флотата и на Учения. Значи на мен.

— Кои са останалите? Представете ми ги.

Образования пое нещата в свои ръце, опитвайки се да запомня всичко, което казва. Направи граждани на Дървото Лондон всички доскорошни трупоносци — Джаян, Джини, Гавинг и Миния… Това беше първата му лъжа. Клейв и Мерил бяха наречени бежанци, превърнати в трупоносци, той самият стана бежанец с привилегии, а гигантите от джунглата — гости. Твърде късно си спомни за Марк, който седеше неподвижно вързан към креслото си.

— Марк е бунтовник — добави той. — Опита се да открадне КАРМ.

Дали джуджето няма да го изобличи? Но дори и да го стори, останалите обаче щяха да са на негова страна, може би с изключение на Лори. Марк сведе поглед и запази заплашително мълчание.

След малко се размърда и с неудоволствие започна да отговоря на въпросите, които му задаваше Шарлс Дейвид Кенди. Съчини някаква щура история за себе си: бил трупоносец, лишен от гражданство поради ниския си ръст. Опитал да открадне КАРМ с надеждата, че главния двигател ще направи другите безпомощни, но безпощадното ускорение парализирало и него.

Лицето май остана удовлетворено.

— Учен, разкажи ми повече за Дървото Лондон — рече то. — Там имате лишени от гражданство лица, така ли?

— Да, но техните деца могат да го получат — каза Лори.

— Защо се разпада едно дърво? — попита лицето, помълча и добави: — Как се движи Дървото Лондон? Защо се наричате Учени? Колко от вас са недъгави? Колко деца умират невръстни?

После поиска информация за населението, разстоянията, данни за продължителността на някои процеси. Лори и Образования отговаряха по най-добрия начин, но продължаваха да импровизират. Но тук поне не се налагаше да лъжат.

— Много добре — най-сетне приключи с разпита лицето. — След единадесет часа КАРМ отново ще навлезе в годна за дишане атмосфера, която ще забави и скоростта му. Имате ли въпроси?

— Часа?

— А вие каква мярка за време използвате? Може би обиколката на T3 по небето? След около една десета от тази обиколка ще навлезете в атмосфера. При такива скорости въздухът е опасен. Носът на КАРМ трябва да сочи напред. Ще видите огън, но той не бива да ви плаши. Не пипайте нищо, което е близко до носа — всичко ще бъде нагорещено. Не отваряйте шлюза, докато не спрете. До тогава вие вече ще имате достатъчно гориво, за да можете да продължите. Разбрахте ли всичко дотук?

— Да — отвърна Лори. — А какви са шансовете ни да оживеем?

Лицето на Кенди понечи да отговори, после изведнъж замръзна с полуотворена уста.

Обновяване на информацията: Налягането в кабината е възстановено до нормалното.

Те са спрели изтичането! Но как? За един дух без тяло най-силните чувства са любопитството и дълга. Лошо е, когато те влизат в противоречие. На всичкото отгоре КАРМ скоро щеше да излезе извън обсега на Кенди.

Нямаше никакво намерение да ги информира, че няма да доживеят до влизането в атмосферата. Медицинските сензори недвусмислено сочеха, че и те го бяха излъгали. Нещо, за което не би могъл да ги обвини.

Но сега всичко се промени. Диваците щяха да оцелеят и да разкажат за Кенди и „Дисциплина“. Може да ги спре, разбира се, достатъчно беше да зададе някакво изменение в курса на КАРМ. Разполагаше с още няколко минути. Дали да не ги използва, за да ги приобщи към Държавата? Не, това е невъзможно! Би могъл само да им направи намек в този смисъл и евентуално да пробуди любопитството им по отношение на нов разговор.

Чак тогава, може би след години, може би след десетилетия, би могъл да започне изпълнението на задачата, за което беше чакал половин хилядолетие.

Лицето каза:

— Браво на вас, успяхте да спре изтичането на въздух. Сега трябва да убиете бунтовника. Държавата не може да търпи неподчинението.

Марк пребледня. Лори понечи да каже нещо, но Образования я изпревари:

— Той ще бъде изправен пред съд.

— Защо, нима се съмнявате във вината му?

— Нейната степен ще бъде преценена — отвърна Образования.

Той самият беше извършил метеж, но нима може да постъпи по друг начин? Марк мълчеше, очевидно не изпитваше желание да се защити. Вероятно Лори ще го направи. Но в момента капитанът на КАРМ съм аз!

— В Държавата правосъдието е бързо — каза лицето.

— В Туфата Куин то е справедливо.

— Нашата бързина се базира на мигновените комуникации, с които вие определено не разполагате. — Лицето започна да говори по-високо и по-бързо, сякаш не му стигаше времето. — Е, хубаво, имате право да постъпите, както намерите за добре. А аз трябва да ви кажа още много неща. Мога да ви предложа както мигновени комуникации, така и сила, която зависи от слънчевата светлина, а не от мускулите. Мога да ви разкажа за вселената, която вие не познавате. Мога да ви обясня как да обедините малките си племена в една велика Държава и как да обедините вашата Държава със звездите, които виждате за пръв път. Но за тази цел трябва да дойдете при мен, още при първата възможност, която ви се предостави…

Гласът на Кенди странно започна да глъхне, после се разми и изчезна в паразитни шумове. Грубите черти на лицето му се превърнаха в размазани цветни ивици. Скоро всичко изчезна, в сводестия екран останаха единствено ураганите на Голд, които продължаваха да бушуват със синкави проблясъци.