Вихрен свят

Пролог„Дисциплина“

Това продължаваше много повече, отколкото бе очаквал. Шарлс Дейвис Кенди не беше нетърпелив. След промяната той вярваше, че е имунизиран против нетърпение. Но все пак това продължаваше прекалено! Какво правеха те там?

Неговите сетива не бяха ограничени. Той разполагаше с извънредно разнообразен набор от телескопи — можеше да възприема пълния електромагнитен спектър от микровълните до рентгеновите лъчи. Но Мъгливият пръстен затрудняваше зрението му. Представляваше комбинация от ураганни ветрове, прах, водни па̀ри, огромни развълнувани маси мръсна вода или рядка тиня; свободно реещи се скали, вейки, бучки и туфи зеленина, зелени повърхнини по скалите или по водата, водорасли, които багреха облаците в зелено; дървета, които бяха с формата на знака за интегриране, ориентирани радиално към неутронната звезда, със зелени туфи в краищата; същества с размерите на китове с огромни уста, които се носеха из зеленеещите облаци…

Животът в Мъгливия пръстен беше навсякъде. Клер Далтън го беше нарекла „коледно венче“. Преди Държавата да я върне към живот като „трупоносец“, тя беше много, много стара жена. Другите никога не бяха виждали коледно венче, Кенди също. Това, което бяха зърнали за пръв път преди половин хилядолетие, беше идеален пръстен от пушек с диаметър няколко десетки хиляди километра и миниатюрна гореща точка в средата.

От докладите им бликаше ентусиазъм. Животът беше на ДНК основа, въздухът не само ставаше за дишане, но имаше даже приятен вкус…

„Дисциплина“ в момента беше в гравитационно неутралната точка зад Света на Голдблат — точката L2. От толкова близо небето беше разделено по равно на обсеяно със звезди черно и обагрени в зелено облаци. Точно отдолу огромен деформиран вихър брулеше останките на гигантска газова планета — скална буца с два и половина пъти по-голяма маса от Земята.

Шарлс не можеше да навлезе вътре. Бушуващата стихия със сигурност би повредила кораба. Той не можеше да отгатне колко дълго трябва да оцелее корабът-сеялка, за да изпълни мисията си. Вече чакаше повече от половин хилядолетие. Точката L2 се намираше вътре в газовия тор, най-плътната част на който беше Мъгливият пръстен. „Дисциплина“ беше подложен на бавното действие на ерозионни сили. Корабът не можеше да издържи вечно на това място.

Но екипажът му не беше изчезнал.

Това би го наранило жестоко.

Той беше изпълнил своя дълг. Техните предшественици бяха метежници, потенциална заплаха за самата Държава. Неговата цел бе да превъзпита техните потомци, но ако излезе така, че Мъгливия пръстен ги е убил… е, нямаше да бъде изненадан. За да оцелее, човек се нуждае не само от въздух, който става за дишане. Мъгливият пръстен зеленееше от форми на живот, приспособили се към странната среда. Може би именно те бяха изтребили късно дошлите съперници, някогашният екипаж на „Дисциплина“.

Шарлс несъмнено би изпитал тъга от подобно развитие на нещата, но това би му позволило да се завърне у дома.

Те биха ме нарекли старомодно недоразумение, мрачно си рече той, докато сетивата му търсеха в точно определена честота на радиодиапазона. Когато се върна у дома, ще бъда модел, създаден преди цяло хилядолетие. Първата им работа без съмнение ще бъде унищожението на компютъра. Ами програмата? Програмата на Шарлс Дейвис Кенди с положителност би могла да бъде изкопирана и запазена, за да се използва от историците. Но вероятността за това беше минимална.

Не, бунтовниците едва ли са загинали. Бяха отпътували с осем броя КАРМ — така се наричаха карго-ремонтните модули на кораба. По всяка вероятност повечето от тях вече са разрушени от времето и корозията, но един-два с положителност са все още използваеми. Преди шест години засече някакъв сигнал. Да, ето го: сноп ослепителна светлина. За момент го видя ясно — интензивността му свидетелстваше, че става въпрос за водород, изгарящ в кислородна среда.

Включи мазера и изстреля мощни кратки импулси: „Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата. Кенди от името на Държавата.“

Отговорът дойде четири секунди по-късно, вял, слаб и неясен. Кенди го прихвана, после направи фина настройка на телескопите за следващото си послание.

„Състояние. Повторете три пъти.“

Отговорът беше неясен, наложи се да включи програмата за елиминиране на шумове. Оказа се, че сигналът идва от един КАРМ на ръчно управление, с почти напълно запазена работоспособност. Той използваше само помощните си двигатели и работеше в безопасен режим. Преди време тази машина представляваше опростен вариант на Кенди. Сега обаче програмата беше силно дегенерирала, изродена в хаотични безсмислици.

„Запис на курса за последния час.“

Получи го. В продължение на четиридесет минути КАРМ падаше свободно, с относително ниска скорост. След това предприе маневриране с малко ускорение, а траекторията на курса му приличаше на падащи към пода на кухнята спагети — едно безумно изразходване на енергия. Авария? Или… Нима това е космическа битка?

Война?

„Превключи на мое управление.“

След пауза от четири секунди се появи сигнал, който приличаше на агонизиращ писък. Сериозна повреда.

Вероятно екипажите бяха изключили автопилотните системи на всички КАРМ още преди половин хилядолетие. Може би все още имаше смисъл да опита и той изпрати следващото си съобщение.

„Искам видеовръзка с екипажа.“

„Отказана.“

Виж ти! Видеовръзката си беше наред! Вероятно още преди половин хилядолетие каторжниците бяха вкарали нов блок в програмата. Техните потомци едва ли знаеха как се прави това.

Един блок може да бъде надхитрен.

Модулът КАРМ е твърде малък за визуален контакт, но по всяка вероятност се намираше някъде около зелената топка край Света на Голдблат. Една гора от сладък памук. Растенията в Мъгливия пръстен са крехки и пухкави. Изключително разклонени, те приемат максимално количество слънчева светлина, малката им маса се справя успешно със слабото притегляне.

В продължение на половин хилядолетие Кенди търсеше признаци на зараждаща се цивилизация — предимно правилни форми в реещите се маси, инфрачервени излъчвания от производствени центрове, промишлени замърсявания, метални пари, въглероден окис, азотни окиси. Не откри нищо подобно. Ако наследниците на екипажа на „Дисциплина“ все пак бяха преминали етапа на дивачеството, това вероятно е станало съвсем наскоро…

Но те бяха живи. Някой използваше КАРМ.

Ех, ако можеше да ги види! Или да поговори с тях… „Дайте ми словесен отговор. Граждани, тук е Кенди, от името на Държавата. Говорете и отплатата ще надвиши многократно въображението ви.“

„Усили. Усили. Усили“ — дойде отговорът от КАРМ.

Кенди премина на максимална мощност:

„Прекрати словесния отговор.“

Не за пръв път си задаваше въпроса дали пък Мъгливия пръстен не се беше оказал твърде гостоприемен. Съществата, развиващи се в подобна среда на свободно движение, не биха могли да обладават човешка сила. А хората, уверили се в своето физическо превъзходство, най-вероятно си живеят щастливо като миди и са почти толкова активни. Цивилизацията се развива, за да се защити от околната среда.

Или от други хора. Една война ще е добър признак…

Ако имаше начин да разбера какво става! Кенди можеше да наруши средата поне по дузина различни начини. Да ги изгони от Рая и да види какво ще стане тогава. Но не смееше. Не познаваше достатъчно добре нещата.

Кенди чакаше.