Вкусът на греха

Пролог

Планинска Шотландия, Гленмур Касъл, 1747 г.

— Знаеш защо трябва да го направиш, нали, Синджън?

— Знам, но не ми харесва, татко — отвърна младият Сейнт Джон Торнтън.

— Правим каквото иска кралят — каза Роджър Торнтън, четвърти граф Мансфийлд.

Четиринадесетгодишният Сейнт Джон Торнтън, маркиз Дарби, изглеждаше така, сякаш би искал да се намира някъде другаде, а не застанал в стаята за гости в Гленмур Касъл, облечен в най-хубавите си кадифени дрехи — панталони и жакет.

— Защо аз, татко? Джулиън е твой наследник, нека той да се ожени за тази шотландска дивачка.

— Хайде, Синджън, знаеш, че Джулиън е сгоден за дъщерята на лорд Синклер още от деня на раждането й. Ще се оженят, когато тя стане на осемнадесет години.

— Аз съм на четиринайсет, татко, а наследницата на Макдоналд е само на седем.

— Мислиш ли, че не знам — тросна се Роджър. — Не става дума да спиш с нея сега. Само трябва да се ожениш за момичето и след това можеш да се върнеш в Англия, докато тя не порасне. Можеш да отидеш в университета, нали искаше, и да сееш там семето си, докато лейди Кристи расте. Щом дойде време, вярвам, че ще изпълниш дълга си към нея.

— Не мога да се принудя да я харесвам, татко. — Той набърчи аристократичния си нос. — Когато пристигнахме, я видях да играе в двора с децата от клана си и я взех за мръсно просяче. Лицето й беше цялото омазано, а краката — боси. — Той потръпна. — Не може ли кралят да намери някой друг да се ожени за нея? Прилича на вещица с тази чорлава червена коса и бледа кожа.

— Планът на краля е да доотслаби бунтовните планинци, като постави земите им под управлението на лоялни англичани. След битката при Кулоден всички осиротели дъщери на благородници бяха омъжени за хора, избрани от крал Джордж. Кралят няма доверие на никой от оцелелите кланови лердове на планинците. Старият Ангъс Макдоналд има голяма власт над клана си и внучката му ще стане водачка на клана си, след като той умре. Бащата на Кристи — Горди, както и братята й, бяха убити при Кулоден — продължи Роджър. — И старият Ангъс, дядо й, стана неин настойник. Ангъс няма мъжки наследници, всичките загинаха при Кулоден. Бракът ще ти даде и Кристи, и власт над целия Гленмур. Чрез съпругата си можеш да контролираш клановете, които са положили клетва за вярност към стария Ангъс Макдоналд.

Синджън поклати тъмнокосата си глава и изгледа нацупено баща си.

— Това не ме интересува. Не ми харесват шотландските планини. Пустинна земя, само за вълци и диваци.

— Кралят ни оказва голяма чест, Синджън — смъмри го Роджър, ядосан от неблагодарността на сина си. — В рода Торнтън сме верни поданици на короната. Бяхме почетени с много титли и дарени земи. Именията на рода Макдоналд са огромни. Чрез този брак ще спечелиш власт и богатства, които ще направят така, че из цяла Англия да се съобразяват с името Торнтън. Това е уникална възможност, Синджън, да не говорим за честта. Данъците и рентата от именията ще ти дадат лукс до края на живота ти. Трябва да оцениш това, което прави крал Джордж за тебе и семейството ни.

Плътните устни на Синджън, които жените един ден щяха да описват като чувствени, се свиха в презрителна гримаса.

— Щом е така, татко, явно ще трябва да се оженя за момичето. Но няма да те лъжа, не харесвам Кристи Макдоналд.

— Не ти казвам да я харесваш. Всичко, което трябва да направиш, е да се ожениш за нея и да бе върнеш за малко в Гленмур, когато тя бъде достатъчно голяма, за да консумирате брака. След това можеш да правиш каквото искаш с живота си. Имай предвид, обаче, че когато дядото на Кристи умре и тя стане лердлейди, ще имаш голяма власт в планинска Шотландия чрез съпругата си.

— Ами ако пожелая да остана в Англия колкото се може по-далече от Кристи? — запита Синджън.

— Тогава ще наемеш надзирател да управлява шотландските ти имения, а съпругата ти ще остане на сигурно място в Гленмур. Ще имаш много време да решиш какво искаш да направиш.

Лорд Мансфийлд огледа сина си с критично око. Момчето беше високо за възрастта си, с рамене, почти толкова широки, колкото неговите. Синджън беше красив младеж и го знаеше, помисли си Мансфийлд. Твърде красив, за да е за негово добро, и прекалено опитен в светските неща за крехката си възраст. Съжали жените, които щяха да се опитват да пленят сърцето му, когато станеше достатъчно голям, за да привлече вниманието им. А този млад дявол щеше да привлича жени на тълпи и може би да си играе с тях. Коя щеше да устои пред магията на замисления му поглед и внезапната усмивка? Младите прислужнички в Торнтън Хол започваха да гледат благосклонно на него и Роджър се запита дали синът му вече не е опитал онова, което те имаха да предложат.

Синджън знаеше точно какво иска да прави с живота и това не включваше отказване от Лондон и селски живот в планинска Шотландия със съпруга, очевидно толкова дива, колкото и родната й страна. Щеше да отиде в университета, разбира се, и да се впусне в приключенията на своята класа. Още на крехките си четиринайсет години се беше научил да цени жените. Поли, камериерката, само малко по-възрастна от него, го беше взела под крилото си и му бе показала как да се забавлява в леглото с жена. Уроците бяха замайващи и той нямаше търпение да разпери крила и да изпита наученото и с други жени.

Когато му казаха, че трябва да се ожени за едно невръстно диваче, той се разбунтува, но протестите му останаха пренебрегнати и от баща му, и от краля. Много добре, тогава ще се ожени за Кристи Макдоналд, но не се чувстваше длъжен нито да я харесва, нито пък да живее с нея.

Сега Синджън чакаше на стъпалата на селската черквичка да дойде седемгодишната му невеста. Обграден от двете страни от баща си и свещеника, нямаше накъде да бяга. Родът Макдоналд и техните съюзници също бяха дошли, но никой не изглеждаше доволен от брака на Кристи с англичанин. Един шотландец горе-долу на неговата възраст изглеждаше особено свиреп и недоволен, пращайки към Синджън заплашителни погледи.

Синджън се навъси, когато видя Кристи да слиза от хълма заедно с дядо си. Изглежда, не само той не искаше да се жени. Кристи се дърпаше и протестираше на висок глас, докато дядо й я теглеше към черквичката. Въпреки забраната беше облечена в шотландска национална носия и някъде отдалече Синджън чу протяжния напев на гайди, също забранени със заповед на краля след битката при Кулоден.

Пламтящата коса на детето само подчертаваше бледността й, а и беше толкова диво разчорлена, сякаш никога не беше виждала гребен.

Ангъс Макдоналд най-накрая стигна до черквичката с бясно противящата се внучка и я бутна към Синджън. Тя тропна с краче и му метна убийствен поглед с предизвикателно вдигната брадичка. Синджън едва не се засмя на глас на войнственото й изражение. Тя искаше да се омъжва за него не повече, отколкото той за нея! Е, толкова по-зле. Според него този брак беше зле замислен и никога нямаше да доведе до нищо добро.

Свещеникът отвори книгата, прокашля се и започна церемонията. Думите му заляха Синджън като вода. Погледна по-възрастния си брат, наследника на баща им, със завист. Джулиън имаше още няколко години, преди да го оженят. Той му се ухили и Синджън усети необясним подтик да му се изплези. Докато свещеникът говореше, умът на Синджън се отклони към хубавичката Поли, питайки се дали й липсва. Стресна се, когато бъдещата му невеста го ритна силно в пищяла.

Болезнен стон се изтръгна от жениха.

— Това пък за какво беше? — изсъска той, приковавайки я с гневен поглед.

— Щото си англичанин — изсъска Кристи.

— Тихо! — обади се Ангъс отнякъде зад тях. — Внимавайте в церемонията.

Синджън изгледа остро бледата си булка, питайки се какво, за бога, е направил, че да заслужи подобно несправедливо наказание. Стомахът му се обръщаше, доповръща му се, когато свещеникът ги обяви за съпруг и съпруга. Обърна се към невестата си и беше зашеметен от изражение той. Изгарящият й зелен поглед пламтеше от омраза. Изведнъж тя му се изплези. Как можа баща му да му причини това, заоплаква се Синджън безгласно, извръщайки се бързо настрана. Оженен на четиринадесет години за едно рижо плашило, което очевидно притежаваше темперамент, напълно достоен за грозния цвят на косата си.

Като че ли да подсили нещастието му, Кристи го ритна отново. Той изрева оскърбено и посегна към нея, но тя беше прекалено пъргава. Извърна се и избяга към Гленмур толкова бързо, колкото можеха я носят крачетата й.