Вкусът на греха

7

Умът на Синджън блуждаеше, а тялото му блаженстваше, отпуснато във ваната. Чакаше Кристи. Не беше сигурен, че тя ще дойде, но тръпката на предчувствието бе тъй вълнуваща. Бременността не беше помрачила красотата й. Дори я беше подсилила. Само като си помислеше, че е избягвал Кристи пред всичките тези години, защото я беше запомнил като вироглава червенокоса мъжкарана! Не, не беше съвсем вярно. Той не желаеше съпруга, която да се намесва в начина му на живот. Искаше свобода.

Трудно беше да си се представи като баща. Щеше да му трябва време, за да свикне с тази идея. Но колкото повече мислеше, толкова повече му харесваше. Син и наследник или дъщеря, която да прилича на Кристи. Не беше споменал в писмото си до Джулиън, че лейди Флора и Кристи Макдоналд са една и съща жена. Смяташе да го остави за онзи момент, когато ще говори с брат си лично. Как ли щеше да се изненада? Ами Ема? Тя щеше да изпадне във възторг при новината, че ще става леля.

Почукване на вратата извика усмивка на чувствените устни на Синджън. Кристи. Беше дошла. Членът му трепна неволно и той се запита колко ли време ще му бъде необходимо, за да вкара Кристи в леглото си.

— Влез — извика той.

Усмивката му увехна, когато Рори влезе в стаята.

— Къде е Кристи?

— Седи с хората от Камерън. Прати ме да ви кажа, че ви чакат в залата.

— Казаха ли какво искат?

— Не. С Камерън никога не може да каже. Кристи ги покани да хапнат с нас.

Синджън изригна проклятие.

— Кажи им, че ще сляза веднага.

Недоволен от ненавременното прекъсване, той влезе в залата след малко. Кристи, Маргот и Рори седяха на масата с Калъм, Доналд и още няколко мъже от рода Камерън.

— Разбрах, че искате да говорите с мене — каза Синджън, сядайки до Кристи.

— Да — каза Калъм. — Научихме, че днес сте душили из селото на Гленмур.

— Ако наричате огледа на моята собственост душене, да, точно това правех. Възнамерявам да посетя селата на Камерън, Раналд и Маккензи през идните седмици.

Яростният поглед на Калъм се спря за момент върху Кристи, преди да се върне към Синджън.

— Значи е истина. Чухме, че ще стоите в Гленмур през зимата.

Съзнавайки, че това ще раздразни Калъм, той положи ръка върху ръката на Кристи.

— Да, намерението ми е да остана за раждането на детето. Червендалестото лице на Калъм стана тъмночервено и Синджън се напрегна, очаквайки избухване. Мери и нейните помощници избраха този момент, за да внесат подноси с храна. Калъм отправи ядосан поглед към Синджън и се нахвърли върху храната.

Изгладнял, Синджън посвети следващия един час на стомаха си. Опита супата от стриди, печеното овнешко, задушената пъстърва, заека, варените кореноплодни зеленчуци, залети с масло, и неизбежните овесени питки. Десертът се състоеше от пудинг, направен от ябълки. Синджън изяде щедри порции от всичко, което сложиха пред него, смаян от апетита си. При такива условия щеше да изгуби стройната си фигура, на която висшето общество толкова се възхищаваше.

Заситен най-после, той се облегна назад и зачака вожда на рода Камерън да изложи оплакванията си. Не се наложи да чака дълго. Калъм се изправи и изрече:

— Ще продължим ли разговора насаме, ваша светлост?

— Нямам нищо против — отговори Синджън, отмествайки стола си назад.

Кристи също стана.

— Можем да говорим тук.

Залата веднага се опразни. Калъм отправи недоволен поглед към Кристи.

— Това, което искам да кажа, е само за ушите на негова светлост. Не е твоя работа.

Кристи изправи рамене.

— Като водачка на клана имам право да чуя какво ще кажеш на лорд Дарби.

— Кристи, ще говоря с Калъм насаме — каза Синджън с безапелационен тон. — Нека аз да се оправям с това.

По изражението на лицето й личеше колко е ядосана, но нищо не можеше да се направи. Тя беше бременна; нямаше нужда да понася гнева на Калъм. Синджън можеше да се справи с Калъм по-добре, отколкото една жена, очакваща дете.

— Не ми казвай какво да правя, милорд — изсъска Кристи. — Справяла съм се с проблеми без твоята помощ и ще продължа да го правя и след като си заминеш. Състоянието ми не ме прави по-малко способна.

— Сега съм тук, жено — каза Синджън, натъртвайки на всяка дума. — Бракът ни ми дава право да се занимавам с проблемите на клана.

— Аз съм все още водачка! — възрази Кристи. — Тук си само от един ден и вече се опитваш да се налагаш.

— Въпреки това ще говоря с Калъм насаме — заяви Синджън, решен да не отстъпва. — Беше дълъг ден, иди да си легнеш.

Почувства изпепеляващата вълна на гнева й и се опита да сдържи собствения си яд. Не разбираше ли тя, че се опитва да й помогне? Беше бягал от задълженията си към нея години наред и сега искаше да й бъде полезен. Върнеше ли се в Лондон, тя можеше да прави каквото си поиска.

Синджън си спомни кабинета от някогашната сватба и помисли, че той ще е добро място за разговор насаме.

— Ще говорим тук — каза той, махвайки на Калъм да го последва.

Щом влязоха в кабинета, той запали свещника и се обърна към Калъм. Макар да бяха почти еднакво високи, Калъм беше по-едър и по-мускулест.

— Какво не можеш да кажеш пред другите? — предизвика го Синджън.

— Искаме да се махнете оттук.

— Говориш от името на Раналд, Маккензи и Макдоналд?

— Вярвам, че ще са съгласни с нас.

— Никъде няма да ходя, Камерън. Още не, във всеки случай. Това е моята земя. Реших да поема управлението, докато съм тук. Вече започнах ремонти в селото на Макдоналд. Какво мога да направя, за да подобря положението на рода Камерън?

— Не искаме нищо от английските кучета.

Очите на Синджън се присвиха.

— Какво друго имаш да кажеш? Хайде, давай, човече.

— Не ви искаме тук. Кристи би трябвало да се омъжи за планинец.

— За мъж като тебе ли? — изсмя се Синджън.

— Да, за мъж като мене. Вие не се интересувате от Гленмур, никога не сте се интересували. Събирате данъци и си живеете като крал от нашата пот. Нещата бяха различни, когато старият Ангъс беше водач. После той умря и Кристи стана негова наследница. Много от нас искаха тя да анулира брака си и да се омъжи за мене. Бракът не беше консумиран, нямаше да бъде трудно да се анулира. Тя ни каза, че отива в Лондон с тази цел. Вместо това се върна с дете в корема. Казва, че детето е отговорът за нашето бъдеще.

— Може би е права — допусна Синджън. — Един ден моето дете ще стане новият водач.

— Ами! Детето е Торнтън, не е истински шотландец.

— Кристи е Макдоналд — напомни му Синджън. — Тя носи детето ми; не може да има анулиране.

Студената усмивка на Калъм и заплашителните му думи издаваха намеренията му.

— Има и други начини да получа това, което искам.

— Не ме плашиш, Камерън. Кристи е моя.

— Значи оставате?

— Да, засега.

Очите на Калъм се присвиха.

— Не казвайте, че не съм ви предупредил, ваша светлост. Планинците не са забравили поражението при Кулоден. Тук е опасно за англичаните. Предупреждавам ви. Пазете си гърба.

— Заплашваш ли ме, Камерън?

— Приемете го както искате — изръмжа Калъм. — Лека нощ, лорд Дарби.

И излезе от кабинета.

Синджън остана на мястото си и се замисли над заплахите на Калъм дълго след като той събра съплеменниците си и напусна Гленмур. Калъм беше опасен мъж, който трябваше да бъде наблюдаван.

— Синджън, още ли си тук? Калъм отдавна си отиде.

Синджън трепна при звука на гласа на Кристи.

— Да.

Тя влезе в стаята.

— Какво правиш?

— Мисля.

— Какво искаше Калъм?

Синджън избра внимателно думите, за да не я разстройва.

— Нищо ново, все същите заяждания.

Почти виждаше как колелцата в мозъка й работят, докато тя стигаше до правилното заключение.

— Заплашил те е, нали?

— Не се боя от него.

— Би трябвало. Калъм е отмъстителен човек. Така и не преглътна факта, че дядо избра жена за свой наследник.

Синджън я привлече в прегръдките си, благодарен, че тя не се дърпа.

— Не се тревожи за това, Кристи. Мога да се грижа за себе си. Не съм си губил цялото време за безполезни занимания. Вземах уроци по фехтовка и по бокс, знам как да се защитавам.

— Не и срещу Камерън. Те не се бият по джентълменски. Не бива да ходиш никъде без Рори. Той ще ти пази гърба.

— Тревожиш се прекалено много — изрече Синджън, хващайки Кристи за ръката, за да я отведе в залата.

Там Рори и Маргот седяха до огнището и си приказваха тихо.

— Какво има? — запита Рори, поглеждайки ту Синджън, ту Кристи. — Какво искаше Калъм?

— Нищо важно — каза Синджън.

— Заплашил е Синджън — намеси се Кристи. — Няма да изпускаш лорд Дарби от очи, Рори. Косъм не трябва да падне от главата му. Калъм ще погуби клана с ревността и заплахите си.

— Можеш да разчиташ на мене, Кристи — изпъчи се Рори. — Ще пазя живота на мъжа ти.

— Всички вземате Калъм прекалено на сериозно — възрази Синджън. — Но ще се радвам на компанията ти, Рори.

— Така да бъде — каза младежът. — Хайде, Маргот, късно е.

— Имаш ли нужда от мене тази вечер, Кристи? — запита приятелката й.

— Не, иди да си легнеш, Маргот. Рори има право. Късно е.

— Ще помогна на Кристи, ако нещо й трябва — каза. Синджън.

Маргот го изгледа смаяно, преди да се обърне и да тръгне да излиза заедно с годеника си от залата.

— Лека нощ, Синджън — каза Кристи. — Мога да се справя и сама.

— За мене ще бъде удоволствие да ти помогна да се съблечеш.

— Но не и за мен — измърмори тя под нос.

Без да й обръща внимание, той я грабна на ръце и я понесе по стълбите.

— Синджън! Пусни ме.

Но тя можеше само да се държи здраво за него, докато той се изкачваше по тясното стълбище. Когато най-накрая я пусна да стъпи долу, вече бяха в стаята й. Той я остави да се плъзне надолу по тялото му, давайки й да почувства неговата възбуда. Кристи задуши един стон. Знаеше ли той какво й е? Как би могла да се съпротивлява на съблазънта му, ако той продължеше да дразни сетивата й?

Ръцете му се спуснаха към връзките на деколтето й.

— Много съм добър в това, ако си спомняш.

Тя си спомняше всеки миг със Синджън. Твърде добре, за съжаление. Отблъсна ръцете му.

— Нямам нужда от помощ.

Горещият му поглед се премести от лицето към корема й.

— Искам да те видя. Имам право. Аз съм ти съпруг.

— Колко мило, че си го спомняш. — От думите и капеше сарказъм. — Много жалко, че не го знаеше, когато ме направи своя любовница. Или когато лорд Грях си прекарваше добре, печелейки поредната слава.

Синджън се намръщи. Тя го изкарваше мъж, лишен от каквито и да било достойнства, мъж, на когото тя не се възхищаваше. По дяволите, той самият не се възхищаваше от себе си напоследък. Какво се беше случило? Той имаше също толкова основания като да я обвинява, ако не и повече.

— Трябваше да ми кажеш коя си — прошепна той. — Искам те, това не се е променило.

— Какво можеш да ми предложиш, Синджън? — предизвика го Кристи, гласът й трепереше от вълнение. — Ще бъдеш ли тук, докато детето ни порасне? Ще ми бъдеш ли верен? Някога ще бъда ли за тебе нещо повече от удобство? Жена, която да топли леглото ти, докато се върнеш в Лондон при упадъчния си живот?

— Честно казано, не знам — изтърси Синджън. — Бих могъл да ти обещая, че ще бъдеш единствената жена, която някога ще желая, но, по дяволите, не знам. Сега ми се струва, че това е така, но лорд Грях няма най-добрата репутация по сърдечните въпроси. Можеш ли да ме приемеш при тези условия?

Сълзи заседнаха в гърлото на Кристи. Само ако знаеше колко много го желае тя, как копнее да чуе от него, че я обича? Защо Синджън не можеше да бъде онзи мъж, от когото тя имаше нужда?

— Мислех, че си ми сърдит.

— Бях, но ми е трудно да се гневя на жената, която носи моя наследник. Грешка беше да ме лъжеш, и двамата го знаем. Но след като размислих внимателно, не виждам никаква причина да си отказваме нещо, което и двамата искаме и което ни прави щастливи.

Кристи замря.

— Откъде знаеш аз какво искам? Никога не си мислил за мене, докато не те намерих в Лондон. — Тя докосна корема си. — Вече имам каквото исках от тебе.

И се обърна.

— По дяволите, не ми обръщай гръб!

Той я притегли към себе си. Целуна я по тила. Топлината му я опари. Тя пое мускусния му аромат с порите си и почувства как омеква. Знаеше, че не бива, но когато той я докоснеше, костите й се топяха и съпротивата й отслабваше. Да отстъпи пред неговата съблазън нямаше да бъде в неин интерес, но, Света Богородице, изкушението беше непреодолимо. Тя не беше от камък.

Ръцете му се озоваха върху гърдите й, обхванаха ги, погалиха зърната й. Тя се изчерви, когато ги усети как щръкват като камъчета под дланите му и разбра, че и той го е почувствал, защото чу нисък смях да се изтръгва от гърдите му. Слабините му набъбнаха срещу седалището й и тя едва сдържа подтика да се притисне към твърдия хребет на неговото желание. Ръцете му се плъзнаха по корема й тя замря, докато той изследваше издутинката, където растеше неговото дете.

— Искам да те видя гола — прошепна Синджън срещу ухото й. — Искам да видя къде расте детето ми.

Ръцете му се върнаха към връзките на роклята й. Тя наблюдаваше как сръчните му пръсти разхлабват и развързват и си спомни колко бързо я беше събличал в миналото… и как тя нямаше търпение да го съблече.

— Можеш да гледаш — каза тя, — но нищо повече. Не мога да рискувам да разбиеш сърцето ми, когато си заминеш.

Ръцете му замряха.

— Ами аз? Някога помисляла ли си на мене какво ми беше, когато ме изостави?

Тя поклати отрицателно глава. Не бе допускала, че това ще представлява проблем за лорд Грях. Предполагаше, че той бързо ще си намери друга жена.

— Проклета да си! — изруга той, обръщайки я грубо към себе си. — Питах се дали носиш детето ми и не ми харесваше идеята друг мъж да го отглежда. Пиех, за да забравя, губех пари в най-долнопробните игрални зали в Лондон и се въртях около пазара Ковънт Гардън, за да търся жена, която ще ме накара да те забравя. Нищо не помагаше. — Разтърси я леко. — Нищо, чуваш ли? Джулиън непрекъснато ме тормозеше заради ексцесиите ми. Ти ме съсипа, Кристи. Ти! Какво мислиш за това?

Кристи пребледня. Не й беше хрумвало, че ще му липсва толкова, колкото и той на нея. Не и лорд Грях, мъжът, който бягаше от обвързване и се измъкваше от отговорност.

— Аз… нямах представа. Не ми харесваше това, което правех, но се страхувах, че ще ме избягваш като чума, ако разбереш, че съм жена ти. Забравяш, Синджън, че те опознах, докато бяхме заедно. Ти нямаше нищо против да бъдеш женен, стига съпругата ти да си стои там, където не може да се меси в твоите лични работи. Нямаше намерение да променяш порочния си начин на живот.

— Ти изобщо интересуваше ли се от мене? Или всичко във връзката ни беше лъжа? — запита Синджън.

Как може да е толкова глупав, зачуди се Кристи. Толкова ли е повърхностен целият му опит с жените, че не може да разбере кога една жена наистина го обича?

— Интересувах се, Синджън, даже много. Затова не мога да позволя отново да ме съблазниш. Ако се заинтересувам от тебе повече, отколкото сега, бих умряла, когато ме напуснеш. Затова те питах дали си готов да се установиш, да бъдеш мой съпруг и баща на детето ни. Без гаранции не мога да си позволя да те обичам.

Нещо вътре в Синджън се раздвижи. Съвест? Внезапно поиска да стане този мъж, от когото Кристи имаше нужда.

— Мога да се опитам, любов моя. Имаме цяла зима. Дай ми причина да променя живота си. Позволи ми да те любя. Дай ми шанс да бъда това, което искаш.

Тя се взря в очите му. Бяха съвършено черни, пълни с абсолютна решимост. С ликуващ вик той я грабна на ръце.

Усещането за топлата й плът го опияни. Предната част на роклята й беше отворена и той я смъкна по раменете, после издърпа ширита, който държеше ризата й. Гърдите й бяха по-големи, зърната — по-тъмни. Положи я на леглото и се надвеси над нея.

Целуна клепачите й и върха на носа й, докато галеше гладката бяла плът на гърдите й. Миг преди устата му да плени нейната, погледна в очите й и видя готовност и нарастващо желание. Накара устата й да се отвори и започна да изписва любовни ноти с езика си. Беше жаден за нейния вкус, за сладостта й. Продължи да я целува, докато тя не затрепери под него. Когато откъсна уста от нейната и се вгледа в очите й, видя собственото си отражение и още нещо. Нещо, което никога не беше виждал, нито беше търсил в очите на жените, с които беше спал. Беше толкова зашеметяващо, така неочаквано, че се страхуваше да му даде име.

— Кристи…

Искаше да изрече чувството, но не можеше да намери думи за това.

Изстена, когато тя заби ръце в косата му и привлече устата му отново към своята. Целувката му беше дълга и страстна, засмукваше езика й в устата си, и после й даваше своя. Тя въздъхна, когато той прекъсна целувката. Синджън просто се усмихна и плъзна уста надолу по гърдите й. Близна чувствителните й зърна и тя прошепна името му, извивайки се, за да му предложи повече от себе си.

— Прекалено много дрехи — прошепна той, докато вдигаше глава от гърдите й и я събличаше трескаво.

Когато тя остана гола, той се отпусна назад на петите си и се взря в нея.

Тя се опита да прикрие корема с ръце, но той ги отмести.

— Не, не се крий от мене.

Благоговейно прокара пръсти по корема й. Не беше много наедряла, помисли той и се закле, че ще я накара да яде повече заради детето.

— Още е малко — каза тя плахо. — Ще порасне в следващите четири и половина месеца.

Красивите вежди на Синджън се вдигнаха.

— Тя?

— Надявам се да е дъщеря.

Дали не откриваше намек на предизвикателство в гласа й? Премери с длани тазовите й кости, поклащайки глава в недоумение.

— Ти си твърде тясна. Аз съм голям мъж. Сигурна ли си, че ще можеш да родиш това дете?

— Доста късно е да се питаш за това. Решена съм да го родя.

— Да, знам. Красива си. По-красива, отколкото първия път, когато те видях.

Сведе глава и целуна корема й. Тя се изненада.

— Не те ли отвращавам? Повечето мъже не понасят да гледат съпругите си бременни.

— Държа ли се така, сякаш ме отвращаваш? Тялото ти е по-красиво, отколкото си го спомням. Ще внимавам. Кажи ми, ако направя нещо, с което да те нараня.

— Защо си толкова мил? Когато пристигна, се държеше така, сякаш не можеш да ме гледаш.

— Всеки по свой начин носи бремето на грешките си.

— Не ти вярвам особено, Синджън. Предупреждавам те, няма да ти позволя да откраднеш сърцето ми; не мога да ти го поверя. Щом дойде пролетта, лорд Грях ще побърза да се върне към упадъчния си живот в Лондон.

Той разбираше, че заслужава упрека, но все пак го заболя.

— Не мога да обещая, че няма да стане така, както казваш, но твърдя със сигурност, че ти си единствената жена в живота ми точно сега.

— Никога не е имало друг мъж в живота ми — прошепна Кристи срещу устните му.

Той я целуна силно, после стана и започна да се съблича. После я покри с тялото си, вгледан напрегнато в изразителните й зелени очи.

Тя обви дългите си крака около него, изстенвайки разочаровано, когато той не направи никакво движение, за да проникне в нея. Вместо това той плъзна устни надолу по гърлото й към гръдта, засмуквайки едното зърно в устата си.

След това устата му се премести по-ниско, към талията и корема, прокарвайки пътека от огнени целувки, докато не намери нейния център. Разтърсваща тръпка на наслада затанцува в тялото й, пареща, шокираща и великолепна. Тя ахна, извивайки се нагоре към ласките му.

Когато езикът му я погали там, тя изпъшка и се замята диво, докато вълни от усещания преливаха в нея. Езикът му я раздели, изследвайки сладките гънки, потопи се в топлината й. Напрежението, набиращо се в тялото й, избухна в прилив на екстаз, експлозията я остави безпаметна и сякаш без кости.

Когато се върна обратно към действителността, видя Синджън надвесен над нея, взрян в разфокусирания й поглед.

— Отвори се за мене, любов моя. — Очите му бяха толкова тъмни, така горящи от желание, че тя усети как се взира очарована в тях. Краката й се разтвориха и той навлезе в нея. — Кажи ми, ако ти причинявам болка.

Да й причинява болка? Удоволствието да го чувства отново вътре в себе си беше така прекрасно, че тя едва не припадна. Обви ръце и крака около него, телата им се сляха; нищо друго не беше й се струвало толкова правилно, толкова завършено. Неговата твърдост я изпълваше, превземаше я, омагьосваше я. Ханшът й се надигна нагоре, за да посрещне дълбоките му, бавни тласъци, тя го привлече дълбоко в себе си.

Чу го да шепне името й, чу дългата му въздишка и го усети как нараства и пулсира в нея. После отново долови чувството за безпомощност, бързия прилив на топлина, който изцеждаше силите от крайниците й и изгаряше тялото й, сладкото, интензивно чувство, което не можеше да сдържа.

— Кристи, хайде, любов моя… хайде.

Гласът му звучеше пресипнало, сякаш го болеше гърлото.

Тя почувства как тялото му се разтърсва, усети как членът му се уголемява и се свива вътре в нея и тялото й затрепери около него.

— Кристи, добре ли си?

Тя се рееше, изгубена някъде в блажената бездна, където я беше отвела насладата. Чу гласа му сякаш от голямо разстояние.

— Скъпа, много ли бях груб? Прости ми. Не съм наранил детето, нали?

Някъде в мъглата на ума си тя отбеляза загрижеността му и се усмихна. Той звучеше така, сякаш наистина се интересуваше от нея и от детето й.

— Слава богу — каза той, когато тя отвори очи.

— Не беше груб — изрече Кристи с въздишка. — Толкова отдавна не съм те чувствала в себе си…

Той й се усмихна обезоръжаващо.

— Прекалено отдавна. Никоя друга жена не ме кара да се чувствам така, както ти го правиш.

Кристи се вгледа в него.

— Никоя друга жена ли? — Трябва да е имал дузини. — Сигурно се шегуваш. Имал си много жени, доста по-опитни от мене.

— Да, много — съгласи се Синджън, целувайки върха на носа й.

— Мъжете не се интересуват от съпругите си по този начин.

— Така е.

— Защо си толкова мил?

— Аз съм мил човек.

— Синджън, дръж се сериозно. Кажи защо помагаш на селяните.

— Сега ли?

— Нима моментът не е добър?

— Искам пак да те любя.

— Сега ли?

Той й върна думите.

— Какъв по-добър момент?

Започна да я люби полека, с такава нежна загриженост, че тя се почувства наистина ценена. Тласъците му бяха бавни и равномерни, възбудата му беше грижливо отмерена и тогава търпението на Кристи не издържа. Хващайки ханша му, тя го привлече по-дълбоко, показвайки му без думи какво иска от него. Едва тогава той отприщи страстта си, довеждайки и себе си, и нея до върха. След това тя се прилепи до гърба му и задряма.

Почти беше заспала, когато почувства слабо изпърхване в корема си. Несъмнено движение. Тя извика, събуждайки Синджън. Той се надигна с див поглед, търсейки причината за тревогата на Кристи.

— Какво има? Лошо ли ти е?

— Виж — каза тя, хвана ръката му и я сложи корема си.

— Какво?

— Чакай.

Детето помръдна отново. Синджън явно го усети, защото ръката му се напрегна и очите му се разшириха от удоволствие.

— Това ли е, което си мисля?

— Да. Нашето дете. Това са първите признаци на живот, които почувствах.

Трепването се повтори още веднъж, преди бебето да се успокои. Кристи помисли, че е прекрасно, дето бащата на детето й е с нея първия път, когато тя усети новия живот. Дали и той като нея благоговееше пред първото движение на детето им.

— Синджън.

— Да.

— Знам, че не искаш това дете така отчаяно, както аз го искам, но се надявам, че няма да затвориш сърцето си за него.

Синджън мълча дълго време. После изрече:

— Никога не съм мислил много за това. Господ знае, че не аз съм човекът, който има право проповядва отговорност. И все пак ще те попитам: наистина ли искаше дете от мен, или просто ти трябваше наследник за Гленмур?

Кристи се вцепени. Синджън я беше хванал натясно.

— Истината, Кристи — настоя той.

Как да му обясни, че неговото дете е бъдещето на клана й, без да изглежда студенокръвна? Преди да срещне Синджън и да се влюби в него, наследникът на Гленмур, който щеше да осуети плановете на Калъм, беше основната й цел. Но в мига, когато разбра, че носи детето на Синджън, всичко се беше променило. Тя обичаше това дете. Много. Искаше го. Отчаяно. Детето й щеше да бъде част от Синджън. Единствената част, която тя някога щеше да има. Как да му го обясни?

— Няма да те лъжа. Отначало твоето дете беше нещо, от което имах нужда заради клана. За да запазя Гленмур за бъдещите поколения. По-късно то стана много реално за мен и разбрах, че го искам заради себе си.

Синджън размисли над това и осъзна, че бе действал безотговорно в Лондон. Носеше половината вина, задето бяха създали дете. Трябваше да вземе предпазни мерки, вместо да се съгласява с условията, които му беше поставила Кристи. Но тогава беше така подлудял по нея, че бе готов да се съгласи с всичко, което тя поискаше.

— Не се безпокой, Синджън — каза тя, нарушавайки мълчанието му. — На детето ти никога няма да му липсва любов. Нито пък ще ти поставям изисквания, ако от това се тревожиш. Нямаме нужда от тебе. Можеш да напуснеш Гленмур без съжаления.

По дяволите! Да чуе, че нямат нужда от него, не от това имаше нужда Синджън в този момент.