Вкусът на греха

16

И последните мисли на Кристи секнаха, когато Синджън я грабна от седалката и я настани на скута си. Ръцете му като че ли бяха навсякъде. Под полите й, галейки краката й, докосвайки я интимно така, че кръвта й пламваше.

— Твърде… много дрехи — измърмори той. — Не мога… да ги… смъкна… трябва…

— Синджън! Не можем тук. Кочияшът…

Той сякаш не я чуваше.

— Искам… да потъна в тебе.

Горещият му поглед и възбуждащите му думи правиха странни неща с нея. Тя смъкна полите си надолу, но той пак ги дръпна нагоре. После я хвана през кръста и я накара да го възседне. Тя почувства твърдата му мъжественост да я пронизва и стон се откъсна от устните й. Дори не беше разбрала, кога е разкопчал панталона си. Тогава всяка мисъл изчезна, когато влизаше и излизаше, пронизвайки я дълбоко, докато държеше здраво седалището й, нагаждайки я към силните си тласъци.

Тялото й пламна още повече, когато той дръпна надолу корсажа на роклята й, освобождавайки гърдите й за ласките си. Засмука зърната й, първо едното, после другото, изтръгвайки стонове и въздишки от гърлото й. Когато пъхна ръка между телата им и започна да масажира малката розова пъпка, пазеща входа на нейната женственост, насладата стана нетърпима. Кулминацията й като, че ли нямаше край — така силна, че тя не чу вика на Синджън, когато той изля семето си в нея. Не усещаше нищо, освен неизразимо удоволствие. После той я отмести от себе си и спусна полите й надолу.

— Почти стигнахме — прошепна.

— О, господи, какво ще си помисли кочияшът за мене… за нас?

— Ние сме женени, за бога. Ще си помисли, че хората от висшето общество са странни и предпочитат каретата пред леглото.

Каретата спря и Кристи изписка леко, дръпвайки корсажа си на място, а после приглади полите си. Преди да се приготви, вратичката се отвори и кочияшът спусна стъпалцата. Синджън слезе пръв и й помогна да излезе. Кристи извърна лице от кочияша и се качи бързо по предното стълбище. Въздъхна с облекчение, когато Синджън я въведе в къщата.

Тя отиде да види Нийл, засрамена от начина, по който беше отвърнала на Синджън. Нямаше ли гордост, нямаше ли срам? Той я използваше, тя знаеше това. За съжаление любовта кара хората да оглупяват.

Синджън, облечен само в копринен халат, я чакаше в стаята й.

— Събличай се — нареди той рязко и сам смъкна халата си.

Кристи го изгледа втренчено.

— Ти си ненаситен.

— Оплакваш ли се?

— Имаше десетки жени на бала тази вечер. Никоя от тях ли не предизвика интереса ти?

Погледът, който той й отправи, беше свирепо властен, изпълнен с дива страст.

— Да. Една. Стои пред мене, облечена с прекалено много дрехи.

Останалата част от нощта мина в чувствен вихър. Жарките целувки на Синджън бяха само прелюдия към великолепието, което последва. Голите им тела се сливаха, притискаха се едно друго, избухнаха в несравнима страст още два пъти, преди слънцето да надникне иззад завесите. Кристи спеше дълбоко, когато Синджън напусна леглото й.

Тя се събуди след няколко часа от високи гласове, долитащи откъм преддверието. Оправи се набързо, но тъкмо когато накърми Нийл и слезе по стъпалата, гостите, които беше чула, се бяха преместили в кабинета. Тя се приближи към вратата и посегна към дръжката. Спря обаче като опарена, когато чу да споменават името й.

— Вярно ли е, Синджън? Тъкмо се върнах в града и случайно се отбих в „Уайтс“. Носят се слухове, че живееш в семейно блаженство със съпругата си. Какво, по дяволите, става тук?

— Ако останеш в града малко повече от две седмици, ще разбереш какво става, Джулиън — отвърна Синджън.

— Какво прави Кристи Макдоналд в Лондон? — попита остро Джулиън. — Нали тъкмо тя поиска анулиране.

— Няма анулиране. Не съм внесъл документа в съда.

— Заслужаваш нещо по-добро от нея — намеси се женски глас.

Сестрата на Синджън, помисли Кристи, разпознавайки гласа.

— Има нещо, което и двамата не знаете — отвърна Синджън. — Видях Кристи преди няколко седмици — разкри Ема. — Предупредих я да стои далече от тебе. Казах й, че само пак ще те направи нещастен.

— Видяла си я? — запита Синджън, поразен. — Кога? Къде? Защо не ми каза?

— Работеше като шивачка в един магазин, който посещавам често. Можеш да бъдеш сигурен, че накарах собственичката да я уволни веднага. Не ти казах, защото помислих, че е най-добре да не знаеш.

— Точно така беше — каза Кристи, отваряйки вратата, и влезе в стаята. — Нямах намерение да казвам на Синджън, че съм в Лондон.

Джулиън пристъпи напред.

— Срещали сме се, лейди Кристи, при много по-различни обстоятелства. Всички бяхме останали с погрешното впечатление, че сте лейди Флора, тогавашната любовница на Синджън.

Вина обхвана Кристи. Строгото лице на Джулиън и укорителните му думи не й даваха никакво успокоение. Тя веднага разбра, че, Джулиън не е мъж, на когото може да се противоречи.

— Извинявам се за това.

— Наистина. Чувствам, че за всичко има обяснение, но се заклевам, че не мога да си представя какво би могло да е то. Мисля, че смъртта на детето ви се е отразила на здравия ви разум по някакъв начин и че най-накрая сте се съвзели. Дойдохте в Лондон, за да помолите Синджън за прошка, така ли?

— Как се осмелява тя! — нападна я Ема. — Синджън не й дължи нищо след начина, по който тя го нарани. Не заслужава прошка.

Кристи трепна. Думите на Ема я засегнаха.

— Би ли искала да обясниш, Кристи? — запита Синджън.

— Ще ми повярваш ли?

— Не, но те може да ти повярват.

— Тогава нямам какво да кажа. Ако ме извините, имам задължения другаде.

— Не, остани тук. — Той се отправи към вратата. — Не излизай, докато не се върна.

— Какво, за бога… — Ема хвърли ядосан поглед към Кристи. — Не знам защо той ви търпи.

— Достатъчно, Ема — смъмри я Джулиън. — Очевидно има обстоятелства, за които никой от нас двамата не знае.

Нийл, помисли отчаяно Кристи. Не знаят за детето ми. Когато узнаеха, щяха да я намразят толкова, колкото я мразеше и Синджън.

Когато Синджън се върна след няколко минути с Нийл в ръце, тишина се възцари в стаята. Ема беше първата, която я наруши.

— Синджън, това е бебе!

— Да, синът ми. Казва се Нийл. На шест месеца е.

Джулиън отправи към Кристи поглед, изпълнен с толкова укор, че тя трябваше да отвърне очи.

— Това ли е детето, за което ни казаха, че е умряло при раждането?

— Като виждате, напълно жив е — каза Синджън.

Със святкащи виолетови очи, преливащи от негодувание, Ема се нахвърли върху Кристи.

— О, не, как можахте да излъжете брат ми за живота на детето му? — Посегна към Нийл и Синджън го положи в ръцете й. — Възхитителен е — изчурулика девойката, вглеждайки се с обич в мъничкото му личице. — Одрал ти е кожата, Синджън. Сигурно много го обичаш, иначе нямаше да допуснеш майка му в дома си.

Синджън отправи към Кристи поглед, от който я обзе отчаяние. Никога нямаше да й прости, но ако тя някога се беше съмнявала в любовта му към детето, думите му бяха достатъчно красноречиви.

— Обожавам Нийл. Не мислех, че е възможно да обичам човешко същество така, както обичам сина си.

Кристи трепна. Тя знаеше, че Синджън не я обича, но трябваше ли да го изтъква по този начин?

— И така, какво следва оттук нататък? — запита практичният Джулиън. — Чух, че снощи си представил съпругата си пред обществото. Това означава ли, че смяташ да имаш истински брак?

— Кристи скоро ще се върне в Шотландия — обясни Синджън.

— Никога няма да ми вземеш Нийл, Синджън — извика Кристи. — Той е всичко, което имам.

— О, вижте — каза Ема, несъмнено очарована от племенника си. — Той заспа.

— Ще го отнеса в стаята му — каза Синджън, протягайки ръце.

— Нека аз — помоли Ема. — Толкова е сладък.

— Ще ви заведа — предложи Кристи, нямайки търпение да избяга от обвинението, което се четеше в твърдия поглед на Джулиън.

Тя тръгна пред Ема нагоре по стълбището. Когато стигнаха стаята на Нийл, Ема постави внимателно детето в люлката му, после се обърна към Кристи. Тъмният й поглед сякаш се опитваше да проникне в тайните, които Кристи се беше опитала да скрие.

— Не мисля, че ни казахте всичко — изрече тя тихо. — Понякога друга жена вижда неща, които мъжете не виждат. Вие обичате Синджън. Разбирам го от начина, по който го гледате. Какво не ни казахте, Кристи? Когато погледна в очите ви, виждам болка и разочарование, и… страх. От кого се страхувате?

Толкова ли беше очевидно?

— Много сте проницателна.

— Братята ми — каза Ема — като всички мъже понякога са глупави. Аз обаче промених отношението си към вас. Мисля, че имате нужда от приятелка. Отначало ви бях много ядосана, но осъзнах, че тук има нещо повече от онова, което виждат очите. Надявам се да ми вярвате достатъчно, за да ми се доверите.

Кристи наистина имаше нужда от приятелка — освен Ефи, която мислеше лошо за Синджън, защото беше англичанин. Но не беше лесно да се довери на Ема. Ако Синджън беше отказал да я изслуша, защо Ема ще й повярва? Тя не беше направила нищо, за да спечели доверието на Синджън и на семейството му.

— Какво има, Кристи? Знам, че нещо ви притеснява. Трябва да е имало основателна причина да кажете на Синджън, че синът му е умрял при раждането си.

Измъчена от настойчивостта на Ема и отчаяно нуждаейки се да свали тежкото бреме от себе си, Кристи даде знак на момичето да я последва.

— Да влезем в моята стая. Не искам да събудя Нийл.

Седнала на леглото до Ема, Кристи се загледа в ръцете си и каза:

— Казах на Синджън, че детето ни е умряло, за да го предпазя от смъртна опасност.

Очите на Ема се присвиха.

— Животът му е бил в опасност? Той защо не каза нищо за това?

— Докато той беше в Лондон за процеса на сър Осуалд, Калъм Камерън се закле да го убие, ако се върне в Гленмур. Калъм ме искаше за себе си, или по-скоро, искаше властта, която ми принадлежи. Мислеше, че ще получи каквото иска, ако убие Синджън и се ожени за мене. Излъгах Синджън, за да го държа далече от Шотландия.

— И сте му написали писмо, в което сте заявили, че искате да се омъжите за Калъм Камерън…

— Да, но не бях сигурна, че това ще е достатъчно, за да го накара да не идва. Тогава си спомних документа за анулиране, който той беше донесъл в Гленмур, за да го подпиша, и се опитах да убедя Калъм, че щом анулирането бъде подписано и изпратено на Синджън, той ще разтрогне брака ни и аз ще бъда свободна да се омъжа повторно.

— Той повярва ли?

— Не. Затова предложих да пиша на Синджън, че детето ни е умряло при раждането, защото тогава нямаше да има причина да се връща в Шотландия.

— Е, това подейства — изрече меко Ема. — Той беше съкрушен. Детето означаваше много за него. Не съм мислила, че ще дойде ден, когато Синджън охотно ще захвърли ролята на лорд Грях, но се заклевам, че щеше да го направи, ако не беше пристигнало писмото ви. Защо все пак дойдохте в Лондон?

— Калъм започваше да губи търпение. Смятайки, че бракът ми вече не е валиден, искаше да ме принуди да се събера с него и да прати Нийл далече, за да го отглеждат чужди хора. Не можех да позволя това. Бог сигурно е чул молитвите ми, защото Калъм беше ранен в едно нападение малко преди сватбата. Аз избягах в Лондон, докато той се възстановяваше от раняването. Знаех, че Синджън ще ме намрази, ако разбере, че съм го излъгала за Нийл, затова се опитах да стоя далече от него. Тогава вие ми казахте, че той се е отдал към саморазрушение, и аз трябваше да го видя, да разбера лично до какво са довели лъжите ми. — Тя се изчерви и отмести поглед, спомняйки си нощта, в която Синджън беше разкрил коя е. — За съжаление, той ме позна въпреки маскировката ми и в края на краищата научи за Нийл. Сега ме ненавижда. И иска да ми вземе детето! — изхлипа тя и се разплака.

— Вие обяснихте ли всичко това на Синджън?

Кристи се изсмя горчиво.

— Той отказва да ме изслуша. Господ знае, че се опитах.

— Аз ще му кажа — каза Ема. — Ще повярва, ще видите.

— Не! Обещайте ми, че няма да казвате нищо от това, което ви поверих току-що. Синджън трябва да го чуе от мене. Искам да ми повярва, да ми има доверие. Ако това не стане, ние с него нямаме бъдеще.

Ема хвана ръката й.

— Много го обичате, нали?

— Толкова ли е очевидно?

— За мене е.

— Някога влюбвали ли сте се, лейди Ема?

— Ти си ми снаха, моля те да ми казваш Ема. И не, никога не съм била влюбена. Може би никога няма да се омъжа. Сравнявам всички мъже с братята си и те страшно губят от това. Мъжете на моята възраст са твърде незрели, а по-възрастните обикновено си търсят гледачка за децата си, останали без майка, или разплодна кобила, която да им даде наследник. Някои се интересуват само от богатството ми.

— Съжалявам да го чуя.

— А аз не — каза живо Ема. — Може би някой ден ще намеря подходящия мъж. Има ли нещо, което мога да направя, за да помогна на вас двамата със Синджън?

— Благодаря, но не. Дори само това, че си излях болката пред тебе, вече е огромна помощ. Докато Синджън не бъде готов да чуе обяснението ми, никой не може да ми помогне.

Ема погледна нарочно към леглото, въпросително вдигнала вежда.

Кристи се изчерви чак до пръстите на краката си.

— Достатъчно добра съм за това. Може би той просто не може да ми прости лъжите и заблудите, които преследват връзката ни още от самото начало. Знам, че съм била на погрешен път, и се моля дано един ден той да ми прости.

— И аз ще се моля за това — каза Ема, като я прегърна. — Сега трябва да вървя, иначе Джулиън ще се почуди какво ме задържа. Може ли да дойда пак да видя Нийл?

— Когато искаш — каза топло Кристи.

Насаме с брат си, Джулиън също се опитваше да изкопчи повече от него.

— Заклевам се, Синджън, наистина ме изненадваш. Не толкова отдавна беше на път да се погубиш от разгул. Сега те виждам като баща и съпруг. Прости ли на Кристи?

Устата на Синджън се изпъна в права линия.

— Не, не съм й простил. Единствената причина тя да живее в дома ми е, че Нийл е твърде малък, за да бъде отделен от майка си.

— Сигурен ли си, че това е единствената причина? Да не би да ми казваш, че нямате истински брак?

Синджън му отправи подигравателна усмивка.

— О, той е достатъчно истински, ако говориш за сексуалните аспекти на брака. Кристи е красива жена и е моя съпруга. — Той направи нетърпелив жест с ръка. — По дяволите, Джулиън, наречи ме глупак, но още я желая.

Джулиън се усмихна.

— Очевидно е, че я обичаш. — Без да обръща внимание на презрителното изсумтяване на Синджън, той весело продължи: — Жалко, че пропиля първите петнадесет години от брака си с любовници и необуздани приключения. Ако се бяхте събрали по-рано с Кристи, нямаше да има нужда от лъжи и заблуди. Помисли за всичките години, които пропиля, докато печелеше репутацията на най-знаменития лондонски развейпрах. Лорд Грях — женкар, непрокопсаник, човек със съмнително поведение. Това са само малка част от етикетите, които заслужи през годините, Синджън. — Той поклати глава. — Жалко наистина.

— Може би съм се променил — допусна Синджън. — Имам син.

— И съпруга — напомни му Джулиън.

— Още не е сигурно.

— Кристи даде ли ти задоволително обяснение защо те е излъгала за детето? Ами за вожда на рода Камерън?

— По дяволите, Джулиън, престани. Ако искаш да знаеш, не съм настроение да слушам обясненията на Кристи. Може би някой ден ще ги чуя — когато съм в състояние да го направя обективно.

— Знаеш ли какво мисля, Синджън?

— Не ме интересува, но предполагам, че така и така ще ми го кажеш.

— Чувствата ти към Кристи са по-силни, отколкото признаваш. Спомням си колко беше развълнуван, че ще имаш дете, и с какво нетърпение очакваше да се върнеш при Кристи и да заживеете щастливо.

— Нещата се промениха. Не съм сигурен какво изпитвам към нея сега.

— Още един съвет. Грижи се за Нийл. Той ще наследи титлата ми един ден.

Синджън се намръщи.

— Какво, за бога, говориш? Ти си още млад. Един ден ще се ожениш и ще си имаш свой син.

Джулиън отклони поглед.

— Никога няма да се оженя.

— Годеницата ти умря преди повече от две години. Времето за траур отмина. Намери си друга жена, Джулиън. Знам, че имаш любовница, може би повече от една, така че не си безразличен към жените.

— Много обичах лейди Даяна — призна Джулиън. — Ти не знаеш какво стана, защото не обръщаше внимание на нищо друго, освен на забавленията си. Ние с Даяна станахме близки. Тя носеше детето ми, когато загина в злополука с карета два дни преди сватбата ни.

Спря, присвивайки очи, докато не се превърнаха в искрящи цепки, едва сдържайки треперенето на гласа си.

— Не беше злополука, Синджън. Тя пътуваше в моята карета. Аз трябваше да бъда вътре, не моята невинна Даяна. Аз трябваше да умра тогава.

Синджън гледаше втренчено Джулиън, като че ли го виждаше за първи път. Брат му беше прав. Той бе така потънал в хедонистичния си свят, че не беше обръщал внимание на страданията на Джулиън след злополуката.

— Защо някой ще иска да те убие? Това има ли нещо общо с твоите внезапни изчезвания? Много беше потаен през последните години.

Джулиън си сипа бренди, подкрепвайки се с една продължителна глътка, преди да отговори на брат си.

— Работя за правителството, Синджън. И то от години. Моите пътувания са пряко свързани с работа под прикритие, която лорд Пийт смята достойна за талантите ми. Попаднах на нещо важно още преди смъртта на Даяна и предполагам, че скоро пак ще напусна Лондон.

— По дяволите, Джулиън, това е невероятно! Защо приемаш такава опасна работа? Трябва да се оттеглиш незабавно.

Изражението на Джулиън стана ледено.

— Няма да спра, докато не намеря убиеца на Даяна. Мъжът, който я уби, още е на свобода. Някой ден ще се натъкна на него и когато това стане, той ще трябва да бъде готов да умре.

Синджън остана зашеметен от мрачната заплаха в гласа на Джулиън. Беше му известно, че брат му и любимата му годеница са станали близки, но не бе подозирал доколко. Внезапно всички необясними изчезвания на Джулиън намериха обяснение.

— Не знам колко време няма да ме има този път — продължи Джулиън. — Ако се случи нещо непредвидено с мене, искам да ми обещаеш, че ще се погрижиш Ема да се омъжи добре.

— По дяволите, Джулиън…

— Обещай ми.

— Дадено.

— Ти ще ме наследиш, разбира се, а после синът ти след тебе.

Синджън беше ужасен от фатализма на Джулиън.

— За мене този разговор няма смисъл. Ще доживееш до дълбока старост и когато се представиш пред създателя си, най-големият ти син ще те наследи.

Ръката на Джулиън се отпусна на рамото на Синджън.

— Разчитам на тебе, Синджън.

— За какво разчиташ на него? — запита Ема, влизайки в стаята.

— Да направи каквото е редно за Кристи и за сина си — импровизира Джулиън.

Ема отправи проницателен поглед към Синджън.

— И аз така мисля.

— Време е да тръгваме — каза големият брат, вземайки шапката и бастуна си. — Не забравяй какво ми обеща, Синджън. И помисли за това, което ти казах.

Синджън се загледа след брат си с подновено уважение. Не си и беше представял, че брат му е замесен в някакви опасни работи. Но, от друга страна, около Джулиън винаги се беше разнасял лъх на опасност. Да, опасен човек е, помисли внезапно Синджън. И силен враг.

През следващите няколко дни Кристи изцяло се посвети на Нийл. Извеждаше го на разходка в парка и с каретата. Сега той вече пълзеше и изискваше допълнително внимание. Момченцето познаваше баща си и протягаше ръчички към него, за да го вземе, винаги щом той се появяваше наоколо. Синджън като че ли се разтапяше от обожанието на своя син и прекарваше много време с него.

Отношенията между Кристи и Синджън оставаха странни. Всеки път, когато тя го хванеше да се взира в нея с озадачено изражение, тя се питаше дали той се опитва да реши къде е мястото й в живота му. Чакаше с нетърпение да й поиска обяснение за лъжите, които му беше наговорила, и беше разочарована, че той като че ли не искаше да знае нищо.

Макар че денем отношенията им бяха напрегнати, нощите им бяха всичко, което една съпруга би могла да желае. Синджън идваше в стаята й всяка нощ и се любеше страстно с нея. Понякога повече от един път на нощ. Пламенността му не угасваше, независимо колко дистанцирано се беше държал през деня. В обгърнатата от мрак стая той й шепнеше любовни думи. Наричаше я любима и с други интимни имена, които я караха да се разтапя. Когато се събудеше на следващата сутрин, него винаги го нямаше. И така дните се преливаха един в друг. Но тъй като Синджън все отлагаше отпращането й, Кристи започна да се надява, че нещата помежду им ще се оправят.

Синджън реши, че синът му трябва да бъде кръстен и то по най-тържествен начин. Задействаха се планове за осъществяването на тази идея. Ема и Джулиън щяха да бъдат кръстниците. Кристи нямаше възражения и от сърце се посвети на подготовката.

В деня преди кръщенето в Дарби Хол пристигна един внезапен посетител. Рори Макдоналд, с уморен и изтощен вид след десетдневна езда от Гленмур, едва не припадна на прага, когато Пембъртън му отвори вратата. Попита за Кристи и беше поканен в задната приемна. Страх обзе Кристи, когато чу, че Рори е яздил от Шотландия, за да я види. Само нещо извънредно трябва да го беше довело в Лондон.

— Кристи, слава на бога, че те намерих — каза Рори, скачайки на крака, когато тя влезе в приемната.

— Получи ли писмото ми? — запита Кристи. — Пратих го с куриер, след като дойдох да живея при Синджън.

— Да, така разбрах къде да те намеря.

— Какво има, Рори? Нещо с Маргот ли? Или с детето ви?

— Не, момиче. Имам си много хубав син здравеняк. Кръстихме го Ангъс, на дядо ти. Маргот е добре. Оженихме се пред свещеника, когато намина преди няколко седмици.

— Новините трябва да са лоши, щом са те довели в Лондон.

— Вождът на рода Камерън враждува с Макдоналд и Раналд и привлече Маккензи на своя страна. Вече опожариха няколко колиби и отвлякоха добитъка на хората. Кланът има нужда от тебе, Кристи. Не можем да се бием, ако нашата водачка не е с нас, да ни дава кураж.

— Какво има? — запита Синджън, влизайки в стаята. — Пембъртън каза, че имаме гост от Шотландия. Хубаво е да те видя, Рори. Клановете пак ли се бият помежду си?

— Да, точно така, ваша светлост.

— Предполагам, че Калъм Камерън е подбудителят.

— Да, прав сте.

— Какво очакваш да направи Кристи за това?

— Кланът има нужда от своята водачка — обясни Рори.

— Враждата вече не може да се овладее.

— Аз ще съобщя на гарнизона в Инвърнес — каза Синджън.

— Английските войници са в Шотландия, за да пазят реда сред клановете. Ако има битки помежду им, те ще ги спрат.

— Не! — протестира Кристи. — На англичаните им е все едно кого убиват. Макдоналд или Камерън за тях не се различават, стига да спрат битките. Няма да позволя сънародниците ми да бъдат убивани от английски касапи.

— По дяволите, Кристи! Какво може да направи една жена, щом армията не може?

— Те са от моя клан, Синджън. Имат нужда от мене. Може би мога да втълпя малко разум на Калъм. — Тя го изгледа измъчено.

— Трябва да се върна в Гленмур. Разбираш ме, нали?

— Рори, Пембъртън стои във фоайето. Нека те заведе в кухнята, сигурен съм, че умираш от глад. Ние с Кристи ще се разберем и ще ти съобщим какво сме решили.

Рори отправи към Кристи подкрепящ поглед и стана.

— Да, може да сложа нещо в корема си.

— Това са глупости, Кристи — каза Синджън, когато останаха насаме. — Отказвам да ти позволя да се излагаш на опасност.

Кристи зае предизвикателна поза.

— Няма да ме спреш, Синджън.

— Ако продължиш да настояваш, тръгвам с тебе.

Паника завладя Кристи, Не беше забравила заплахите на Калъм. Силно подозираше, че тази вражда е била разпалена със съзнателни намерения. Калъм още не се беше отказал от нея. Тя знаеше точно какво прави той. Използваше заплахата за война, за да примами Синджън в Гленмур и да го убие. Тя обичаше Синджън прекалено много, за да остави това да се случи.

— Не, Синджън, присъствието ти само ще влоши нещата. Знаеш, че планинците не обичат англичаните.

Очите на Синджън се присвиха.

— Какво предлагаш, Кристи?

— Предлагам незабавно да тръгна за Шотландия. Гавин и Ефи могат да ни придружат — нас двамата с Нийл. Сигурна съм, че мога да спра това безумие, без да докарвам английски войници в Гленмур. Катастрофата от Кулоден още не се е изличила от умовете на планинците. Положението може да е взривоопасно, да се стигне до кръвопролитие. Искаш ли такова нещо да ти тежи на съвестта?

Изражението на Синджън се вледени.

— Какво каза?

Кристи замря.

— За кое?

— Няма да ти позволя да въвлечеш сина ми в опасна ситуация! Не искаш да дойда с тебе, така ли? Добре. Но ако упорстваш с тази глупост, синът ми остава в Лондон с мене. Ясно ли е?

— Синджън, сигурно не искаш да кажеш…

— Говоря съвършено сериозно. — Гласът му омекна. — Въпреки всичко още ме е грижа и за теб. — Прокара ръце нагоре по нейните и полека я привлече към себе си. — Не искам да се забъркваш в споровете на сънародниците си. Не мога да се изразя по-ясно, Кристи. Остани тук и нека отношенията ни се развият. Мислех, че е дошло време да чуя обяснението ти. Кажи ми, накарай ме да разбера защо искаше да смятам, че Нийл е умрял при раждането.

Ядосан стон се откъсна от устните на Кристи. След всичките тези седмици на мълчание защо Синджън искаше обяснението сега? Моментът не беше удобен. Той можеше да поиска да се срещне с Калъм, а това щеше да бъде грешка.

— Съжалявам, Синджън, няма време. Има толкова неща да се правят. Нийл трябва да се приготви за пътуването и…

Очите му блеснаха опасно.

— Не чу ли и дума от това, което ти казах? Отивай, ако трябва, но Нийл остава тук. Изборът е твой, Кристи. Ако ще се връщаш в Шотландия, отиваш там сама.