Вкусът на греха

2

Ръцете на Кристи трепереха, докато отключваше вратата на къщата, която беше наела. Най-накрая отвори и влезе вътре. Облегна се на вратата и пое няколко пъти дъх, за да се успокои. Нямаше представа, че срещата с отчуждения й съпруг ще бъде толкова силно преживяване. Макар че се беше прибрала благополучно в дома си, още чувстваше топлината на възбуденото му тяло, силата на личността му, интензивността на тъмния му поглед и заплашителната вълна на страстта му.

Нищо от онова, което беше чувала за развратната природа на съпруга си, не я беше подготвило за лорд Грях. Преди да пристигне в Лондон, се беше страхувала, че омайването му може да бъде проблем, но очевидно се беше тревожила ненужно. С целеустременост, която я смайваше, той беше започнал да я преследва още в мига, в който я беше зърнал. Отделяйки се от вратата, Кристи се запита колко ли нещастни жени са били обекти на чувствения чар на лорд Грях. Твърде много, за да бъдат преброени, сигурна беше тя.

Проклет мъж! Той беше женен. Нямаше ли съвест? Нямаше ли морал? Игра ли беше за него съблазняването на жените? Очевидно, защото бе извънредно добър в това. Тя взе свещта, оставена в антрето, за да освети пътя си, и се заизкачва по стълбите. Когато стигна горната площадка, се отвори една врата, разкривайки яка млада жена, която притискаше завивка към внушителната си гръд.

— Нямаше защо да ме чакаш, Маргот — каза Кристи, минавайки покрай нея.

— Чух те да влизаш. Видя ли го? Затова ли толкова закъсня тази вечер? Какво стана? Позна ли го? Той позна ли те?

Кристи не искаше да говори за срещата си със Синджън, но дължеше на братовчедка си подробен разказ за всичко, което се беше случило тази вечер. Маргот беше посветена в плана й още от самото начало, макар че имаше сериозни опасения.

— Ела в стаята ми, Маргот. Ще ти разкажа за тази вечер, докато ми помагаш да се съблека.

Маргот последва Кристи в нейната стая, широко отворила любопитни очи.

— Лорд Дарби достоен ли е за репутацията си?

— Повече от достатъчно — беше приглушеният отговор на Кристи, докато Маргот измъкваше роклята над главата й. — Не знаеше коя съм, ако това се питаш.

— Говори ли с него? Той заинтересува ли се от тебе?

— Беше заинтересуван повече, отколкото се бях надявала. О, Маргот, той е точно толкова красив, колкото бяхме чували. Не помнех нищо от него, с изключение на тъмните му очи. Никога няма да ги забравя.

— Спомням си, че го ритна по време на венчавката и му се изплези. А на обяда след церемонията отказа да седнеш до него. Нарече го английски убиец.

Кристи изстена. Беше забравила това. Не беше за чудене, че той не се бе връщал в Шотландия, за да консумира брака им.

— Синджън всъщност ме преследваше тази вечер — довери й Кристи, настанявайки се в леглото. — Предполагам, че е защото бях ново лице.

— Той повярва ли на лъжите ти?

Кристи кимна тържествено.

— Имам основание да мисля, че е повярвал.

— И така, кога ще стане това? — запита кисело Маргот.

— Той иска да те види пак, нали?

Кристи се изчерви, неспособна да скрие прилива на емоции, който я завладя при мисълта какво щеше да се случи между нея и Синджън утре вечер.

— Ще дойде тук. Утре вечер. Да, иска да ме види отново. Той е създание, подтиквано от страст. Хедонист, който живее заради удоволствието. Всичко, което сме чували за него, бледнее пред реалността.

— Сигурна ли си, че това искаш? — запита неуверено Маргот.

— Още не е прекалено късно да си тръгнем и да се скрием в Гленмур.

Кристи поклати отрицателно глава, което накара пищните й медни къдрици да се завъртят около нея.

— Не. Вече е прекалено късно да се връщаме. Ти искаш ли да се омъжа за Калъм Камерън?

Маргот пребледня.

— Не, не искам.

— Ако подам петиция до английските съдилища за анулиране, може да ми откажат. Дори не съм сигурна, че Синджън би позволил на нашия брак да приключи, защото той, изглежда, е доволен от сегашното положение.

— О, да — каза Маргот с нотка сарказъм. — И богатее от потта ни.

— Отсъстващ съпруг е по-добре от съпруг, който да ме командва с желязна ръка. Поне Синджън ме игнорира и ми позволява да правя каквото си искам.

— Ами любовта, Кристи? Ами ако срещнеш мъж, когото да обикнеш?

Блясъкът като че ли изчезна от лицето на Кристи.

— Любов! Не познавам значението на тази дума. Малко вероятно е да намеря любов в Гленмур, а не искам друг англичанин, ако ще и на сребърен поднос.

— Значи така — каза Маргот, очевидно неубедена, че решението на Кристи е правилното.

— Да. Бракът ми най-накрая ще бъде консумиран и никой, дори Калъм, няма да може да оспори факта, когато се върна с детето на Синджън в корема си.

— Така да бъде — каза Маргот, докато излизаше от стаята.

Напереността на Кристи се изпари заедно с Маргот. Макар че беше мислила за това безброй пъти през последните месеци, тя все още не беше убедена, че прави каквото трябва. Не че щеше да извърши грях, защото Синджън беше нейният законен съпруг въпреки факта, че не бяха спали заедно. Съвкуплението щеше да направи брака законен и обвързващ. А Гленмур имаше нужда от наследник от рода Макдоналд.

Тези мисли я поведоха в опасна територия. Към мисълта за Синджън и за това, което щеше да се случи утре вечер. Този безскрупулен женкар не скриваше, че я желае, че ще я преследва до края на света, докато не получи каквото иска от тялото й.

Целувката му беше първата за нея и тя не можеше да отрече, че й харесва. Прекалено много дори. Трябваше да си напомня, че той е англичанин, че англичаните бяха убили баща й и братята й и бяха откраднали земите й. Кристи сериозно се страхуваше, че Синджън ще претендира за нещо повече от нейната девственост. Единственият начин да устои на чара му, каза си тя, беше да не престава да си напомня за съмнителната репутация на лорд Грях.

Синджън се върна в къщата си скоро след като лейди Флора изчезна в тъмните дълбини на градината. Той я търси и вътре, и вън и не се изненада особено, когато не успя я намери. Едва устоя на изкушението да я последва до жилището й. Ако тя не се беше съгласила на срещата за следващата вечер, той щеше да отхвърли всякаква предпазливост и да нахлуе неканен в дома й. Толкова много я желаеше.

Каква рядка красавица е тя, мислеше Синджън, докато седеше в библиотеката, отпивайки бренди от кристална чаша. Тя беше всичко, на което той се възхищаваше у жените. И още по-важно, беше омъжена и нямаше да му предявява изисквания. Изглеждаше така невинна и недокосната, че му беше трудно да повярва, че е омъжена жена, която е вкусила страстта.

Усмихна се на себе си. Глупости. Разбира се, лейди Флора не беше вкусила страстта. Как би могъл един осемдесетгодишен мъж да удовлетвори една здрава, изпълнена с живот жена? След като беше признала, че не е имала никакви любовници, той беше решен да бъде първият. Тази мисъл предизвика незабавна и силна реакция. Той изстена и се размърда, панталоните му внезапно станаха прекалено тесни, прекалено ограничаващи. Утрешната вечер щеше да дойде извънредно бавно за него.

Лорд Грях рядко беше чакал за удоволствието си и не харесваше това усещане. Трябваше да вземе лейди Флора в градината, но за първия им път искаше нещо повече от бързо съвкупление. Преди тя да се върне към съпруга си, той държеше да й дари достатъчно приятни спомени, които да траят цял живот. И дори да имаше друг любовник след него, тя щеше да помни именно него, когато остарее и побелее.

Беше още твърд, още пулсираше, но глътна брендито и отиде да си легне. Съблече се бързо и се отпусна по корем, изстенвайки, когато ерекцията му отказа да се успокои, щеше да бъде дълга нощ, а денят след нея — дори още по-дълъг, предрече си той.

Оказа се прав. Тази нощ нейният образ населяваше сънищата му, а на следващия ден обсебваше всяка негова минута.

— Какво да облека? — запита Кристи, ровейки в гардероба си. — О, Маргот, той скоро ще дойде. Толкова съм нервна, че едва мога да мисля.

Маргот кръстоса ръце пред внушителната си гръд и тупна с крак по пода.

— Чакай го в леглото гола, а аз ще го доведа в стаята ти — тросна се тя.

Кристи я изгледа укорително.

— Дръж се сериозно, Маргот. Помогни ми да избера нещо фино, но не прекалено. Искам да му направя впечатление, но без да изглеждам дръзка.

Маргот я изгледа остро.

— Наистина се вълнуваш, нали?

Кристи се изчерви и отмести поглед.

— Глупости, Маргот. Познаваш ме. Тревожа се, това е всичко. Трябва да стане. Ако не съм бременна след три месеца, с бъдещето ми е свършено. Познаваш Калъм, няма да се спре, докато не сложи ръка на клановете, които са се заклели във вярност пред дядо ми и пред мене. Детето на Синджън ще обърка всичките му планове за мене.

— Добре де — въздъхна Маргот. — Облечи бялата муселинена рокля с прозрачна риза и никакви фусти. Бялото те прави да изглеждаш млада и невинна. Може да е добра идея да го подчертаеш. Каза, че искаш да го впечатлиш, нали?

Кристи направи гримаса.

— Да. Синджън мисли, че съм като него — търсачка на удоволствия. Може и да успея да го убедя в това. Страхувам се, че бях доста безсрамна с него вчера вечерта. Щях да му позволя да ме люби в беседката, ако не ни бяха прекъснали.

Маргот я изгледа втренчено.

— Майко Божия, момиче, това щеше да бъде грешка. След като си направи удоволствието с тебе, той ще изгуби интерес. Умно си постъпила, като си го задържала надалече. Трябва да използваш всичките си женски чарове, за да караш женкаря да се връща, докато не ти направи дете.

Маргот помогна на Кристи да облече бялата рокля, после излезе. Кристи беше доволна, че има малко време да остане сама. В корема си усещаше пърхане, изпитваше някакви странни, тревожни чувства, които като че ли прииждаха и се отливаха всеки път, щом помислеше за съпруга си. Не само тези смущаващи усещания я караха да се чувства зле, имаше и още нещо. Тя изпитваше объркващото чувство, че Синджън е повече мъж, отколкото беше предполагала. За съжаление опитът й с мъжете беше тъжно малък. Синджън доста я плашеше. Тя си спомни целувките му и силния му, мъжки вкус. Той беше прекалено жизнен, прекалено очарователен, непоправим женкар.

Кристи седна пред тоалетната си масичка и започна да прокарва четката през косата си, докато златистите нишки в медните къдрици не започнаха да блестят ослепително на светлината на свещта. Тя реши да остави косата си разпусната, вместо да я вдига в сложна прическа. У дома обикновено я сплиташе, оставяйки плитките да висят свободно до ханша й. Но тази вечер беше особена. Тази вечер тя щеше да стане жена. Трябваше да отхвърли ограниченията, които бяха ръководили живота й, и да се прави пред съпруга си на разпусната жена.

Погледна часовника, видя, че наближава десет и половина и усети прилив на вълнение да пробягва през тялото й. Твърде нервна, тя започна да се разхожда, безмълвно репетирайки лъжите, които трябваше да каже на Синджън, за да поддържа измамата си.

Когато Синджън чу часовника да бие единадесет и половина, глътна последното бренди от чашата си и скочи на крака. Беше имал намерение да чака до полунощ, но безкрайно дългият ден го беше уморил. Опита се да върши разни неща, но умът му беше зает с друго. С прелестната лейди Флора и удоволствието, което го очакваше в леглото й. Мъжествеността му се надигна, реагирайки на тази мисъл, и той ускори стъпките си към входната врата. Пембъртън, неговият иконом, се появи с шапката и бастуна му.

— Не ме чакайте, Пембъртън — каза Синджън, освобождавайки иконома с кимване. — Вероятно ще се върна късно.

— Каретата ви очаква милорд — произнесе Пембъртън сухо.

— Много добре. Лека нощ, Пембъртън.

— Лека нощ, милорд.

Пембъртън се обърна и се отдалечи, високата му суха фигура изчезна в тъмните дълбини на къщата.

Нямайки търпение да се приближи към жената, която беше нахлула в сънищата му и беше направила деня му непоносим, Синджън отвори вратата и излезе навън. Изруга под нос, когато видя виконт Блейкли да се приближава към него.

— А, Синджън, излизаш, както виждам — поздрави го Руди.

— Идвам точно навреме. В „Уайтс“ беше ужасно скучно тази вечер. Помислих, че можем двамата да потърсим свежа плът на други места в града.

— Не днес, Руди — каза Синджън необичайно нетърпеливо. — Имам… среща.

Пясъчнорусите вежди на Руди се стрелнаха нагоре.

— Не е за учудване, че цялото висше общество ти завижда. Коя е дамата? Лейди Вайълет ли? Или ново завоевание?

Когато Синджън странно замълча, Руди го тупна по крака и се ухили:

— Господи, лейди Флора е, нали? Питах се къде се изпари снощи. И двамата изчезнахте по едно и също време. — Наведе се към него, макар че наоколо нямаше кой да ги чуе. — Как е тя? Същинска тигрица в леглото, предполагам, иначе нямаше да си губиш времето.

Синджън се вцепени. Поради някаква причина не искаше да обсъжда лейди Флора, с когото и да било, дори с най-добрия си приятел. Мислите му бяха твърде бурни, а завоеванията — твърде ново, за да ги споделя.

— Ангажиментът ми тази вечер е от лично естество — каза Синджън. Стигна до каретата си, после се обърна, за да запита Руди: — Да те оставя ли някъде?

Руди се засмя.

— Обичам тайните. Много добре, остави ме при „Брукс“. Може би ще играя на карти и ще спечеля куп пари.

— Или ще загубиш повече, отколкото можеш да си позволиш — измърмори Синджън, насочвайки великолепния си впряг към Пал Мал, където бяха разположени повечето клубове за джентълмени.

Спря пред „Брукс“ на Сейнт Джеймс Стрийт.

В мига, когато Руди слезе на тротоара, Синджън плесна с юздите гърбовете на двата коня. Колелата изскърцаха и той потегли.

Малко карети му се изпречваха на пътя, докато пътуваше към Белгрейв Скуеър. Лесно намери къщата на лейди Флора и прекара един миг в колебания дали да остави каретата на улицата, или да я вкара до навеса за карети. В навеса, реши той, подкарвайки конете към задната алея. Един мускулест коняр се появи в мрака, вдигнал високо фенера си. Огледа Синджън отгоре до долу и подигравателна усмивка изви устните му.

— Ще се погрижа за каретата ви, милорд — каза той, оглеждайки го с нещо, което можеше да се опише като презрение.

Синджън не си спомняше да е срещал досега този мъж и се учуди на грубостта му. Когато долови шотландски акцент в говора му, се запита къде ли лейди Флора е намерила шотландец. След Кулоден повечето шотландци презираха англичаните.

Рязко отпъди тия мисли и си представи жената, която го чакаше в къщата. Може би тази любовна афера ще се окаже по-интересна от останалите, които беше имал в миналото. Макар да не искаше да го признае, прехвърчането от една връзка към друга беше станало досадно занимание. Ала да промени начина си на живот в този момент му се струваше доста лишено от смисъл. А и не беше готов да се събере с шотландската си съпруга, която несъмнено го мразеше. Не, той не искаше да има нищо общо с оная проклета провинциалистка, макар да оценяваше всички предимства, които бракът му с нея му осигуряваше.

Срещата с мистериозната лейди Флора бе ободряващо преживяване, реши Синджън. Победата над конкуренцията, трепетът от преследването, възбудата от улавянето, съвкуплението — всичко това прекрасно се съчетаваше, преди да настъпи неизбежният финал.

Синджън стигна до предната врата, качи се по стъпалата и почука дискретно. Вратата се отвори почти веднага и го посрещна една висока млада жена, която той предположи, че е камериерка. Тя държеше свещник, светлината осветяваше лицето и фигурата й и Синджън не можа да не се загледа във внушителния й бюст, яркочервената коса и множеството лунички, пръснати по носа й. Тя не каза нито дума, покани го със знак да влезе вътре и го поведе веднага нагоре по стълбите, поглеждайки през рамо, за да се увери, че я следва.

За свое смущение Синджън усети, че се втвърдява, предчувствайки часовете на наслада, които възнамеряваше да прекара в леглото на лейди Флора. Мисълта, че тя го беше избрала за свой първи любовник, му придаваше сили и мъжествеността му беше по-мощна от всякога.

Камериерката стигна до най-горната площадка и продължи по коридора, спирайки пред една затворена врата. Почука един път, кимна на Синджън, после се обърна и изчезна в друга стая, потапяйки коридора в мрак. Ръката на Синджън обхвана дръжката на вратата. Натисна я и тя се отвори. Той влезе стремително.

Присвитите му очи затърсиха из стаята, за да намерят изящната фигурка, която така добре си спомняше от предишната вечер. Не виждаше нищо извън кръга светлина, хвърляна от една свещ на масичката край леглото. Погледът му се спря на празното легло, примамващо застлано. Ноздрите му се разшириха, когато усети интригуващия полъх на парфюма й — същият аромат, който развълнувал го предната вечер, когато я беше прегърнал и целунал, накарвайки я да му се подчини. Аромат на рози с лек намек за нещо, което принадлежеше единствено и само на тази жена.

— Милейди? Къде сте?

Гласът му беше дрезгав от желание, каквото не беше чувствал много отдавна.

Девойката пристъпи в кръга светлина и Синджън изпусна остро дъх. Тя беше наслада за окото, облечена в нещо бяло и прозрачно, скромно, но силно еротично, така прозрачно, че той виждаше през роклята и през ризата под нея.

Зърната й се виждаха ясно, две тъмни връхчета, увенчаващи снежнобелите хълмчета, по-изкусителни и от най-финото вино. Погледът му се спусна надолу, покрай невероятно тънката талия, над нежната извивка на ханша и по белите, искрящи бедра до тънките глезени. Внезапно очите му се изкачиха нагоре по бедрата й и към тъмния триъгълник, скриващ женското й хълмче. Един стон се зароди дълбоко в корема му и си проби път към гърдите му.

— Господи! Ти си по-красива, отколкото се осмелявах да си помисля. — Ръката му се плъзна надолу под кръста му. — Непрекъснато се втвърдявам само като си помисля за тази вечер. — Разтвори ръце. — Ела при мене, богиньо.

Кристи победи внезапния пристъп на страх и пристъпи в обятията му. Не беше мислила за нищо през целия ден, само за това, какво ще се случи през тази нощ, а то не можеше да се сравни с действителността. Това беше брачната й нощ, независимо дали Синджън го знаеше или не. Тогава ръцете му се обвиха около нея и първоначалният й страх беше изтласкан от други, по-силни чувства. Вдигна очи към него, за да срещне предизвикателството на погледа му и дъхът спря в гърлото й. Затвори очи и безмълвно вдигна лице, предлагайки му устните си.

Той ги пое, обгръщайки лицето й с длани, докато устните им се сливаха. Дръзко притисна слабините си към нейните. Ръцете му се плъзнаха надолу, опипвайки задничето й. Изпълни ръцете си с плътта й и нежно я стисна. Тя се вцепени, после се отпусна, припомняйки си причината да бъде тук и какво смяташе да прави Синджън с нея. Обхвана я топлина, кожата й се зачерви, докато телата им се притискаха плътно едно о друго.

Тя почувства твърдото доказателство за неговото желание, усети го да се притиска към корема й. Синджън я задържа дълго до себе си, целувайки я, събуждайки полека страстта, която тя не беше знаела, че притежава. Тя затвори очи и потъна в друга вълна от усещания, докато езикът му навлизаше дълбоко в устата й. Изстена тихо, когато той прекъсна целувката и я вдигна на ръце, толкова смаяна, че едва можеше да мисли, какво остава да каже нещо свързано.

Мъчейки се да си събере мислите, Кристи си напомни, че не бива да наслаждава, но тялото й я предаде, когато Синджън отново плени устата й. Предизвикателната ласка на езика му, горещото и нежно проникване изпратиха вълна от разтопена лава по вените й. Тя се утаи, гореща и тежка, в слабините й. Силата на взаимното им желание зашемети Кристи. Миг по-късно тя се намери да лежи напълно облечена на леглото, а Синджън се надвесваше над нея, чертите му бяха мрачни и хищни, очите — като бездънни ями, пълни с течен огън. Замайваща отмала се разля из крайниците й, притъпявайки възприятията й.

Тя не се противопостави, когато Синджън нежно я обърна и сръчните му пръсти започнаха да освобождават връзките на роклята й. Беше много умел в това, помисли тя смътно.

Майстор на съблазняването.

Неизказани думи отекваха в главата й, връщайки я внезапно към действителността. Лорд Грях беше безскрупулен женкар и тя не биваше да забравя, че е само поредното завоевание за него. Жена за забавление, която после се захвърля, след като си е загубила ума по него или щом като той й се насити — което стане най-напред. Но Кристи беше решила да предпази сърцето си от очарованието на лорд Грях. Това, което искаше от него, нямаше нищо общо със сърцето й, тя беше твърдо решена да го постигне. Да позволи на Синджън да я съблазни беше необходимо, напомни си тя. Със сигурност не беше нещо, на което би трябвало да се наслаждава. За съжаление тялото отказваше да слуша ума й.

Тя ясно осъзнаваше гъвкавата твърдост на тялото му. Чувстваше зърната си притиснати до гърдите му. Долавяше умело контролираната му страст, чакаща да бъде отприщена. Трябваше да бъде уплашена, но не беше.

Трепна силно, когато Синджън смъкна роклята от раменете й и дръпна коланчето на ризата й. В мига, когато краищата се разтвориха, той дръпна роклята и ризата заедно надолу до кръста й и се взря в гърдите й, като че ли бяха първите, които някога е виждал. Нервен смях се изплъзна от устните й при тази неуместна мисъл.

Погледът на Синджън се вдигна от гърдите й, за да срещне нейния. Усмивка повдигна ъгълчетата на устата му.

— Забавлявам ли ви, милейди? Намирате ли ме непохватен?

— О, не, милорд — протестира тя. — Не сте нито непохватен, нито забавен.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Надявам се, преди срещата ни да приключи, да ме намерите очарователен. Не бих искал да бъда запомнен като скучен.

Тя преглътна. Лорд Грях скучен? Тези бездънни, изгарящи очи, бледото от страст лице, обятията му…

— Не ми е скучно с вас, милорд.

Всъщност той беше най-привлекателното и зашеметяващо нещо, което бе срещала.

Той докосна гърдите й, обгръщайки ги с длани.

— Казвам се Синджън.

Тя почувства как гърдите й набъбват и се стягат, когато пръстите му се обвиха около тях. Когато той сведе уста към едното втвърдено зърно и го засмука, въздишка се изтръгна от устните й. Езикът му описа кръг около втвърденото връхче, карайки я да се извие от наслада.

— О…

— Харесва ли ти това, сладка Флора?

— Аз… — Да й харесва ли? Обожаваше го. — Да, харесва ми.

— Съпругът ти възбужда ли те така?

Тя се изчерви и извърна поглед.

— Той… не се интересува от това.

— Искам да те видя цялата — каза Синджън, издърпвайки роклята и ризата надолу през ханша й.

Топлина се разля из нея, когато той хвърли дрехите й на пода и се взря в тялото й, сега голо, с изключение на белите копринени чорапи, придържани над коленете с бели панделки. Той явно хареса това, което видя, защото очите му потъмняха от напрежение, което накара сърцето й да забие по-бързо и по-силно. Тогава той свали обувките й и смъкна чорапите надолу по краката й.

Синджън усети, че вече едва се владее. Останките от облеклото й бяха свалени и хвърлени настрана заедно с чорапите. Той се чувстваше като животно, обхванато от инстинкта за съвкупление, който го разтърсваше целия. Тялото му беше твърдо, напрегнато от възбуда, нетърпеливо да вкуси от пиршеството пред него. Ръмжейки от нетърпение той свали жакета си, развърза вратовръзката и разкопча ризата си с такава бързина, че копчетата се разхвърчаха на всички посоки. Обувките му тупнаха на пода, панталоните и чорапите му ги последваха веднага. Обърна се към Флора и сви вежди, когато видя, че очите й са плътно затворени.

— Няма от какво да се плашиш, любов моя. Знам, че може би съм по-голям от мъжа ти, но се кълна, че няма да те нараня.

Очите на Кристи се отвориха полека, страшно бавно, после се затвориха бързо — страшно това, което видя в този миг, беше по-скоро вълнуващо, отколкото плашещо. Синджън беше щедро надарен на всяко място, което бе зърнала. Стройното му тяло притежаваше стегнати мускули точно там, където трябва. Широки гърди, тясна талия, строен ханш, стегнати бедра. Макар че се беше опитала да не гледа към онова място, където мъжествеността му стърчеше сред гнездо от твърди косми, тя не можеше да откъсне очи. Той беше великолепен. Бе всичко, което си беше представяла, че трябва да бъде един мъж, и нещо повече.

— Флора, отвори очи!

Гласът му — съблазнително измъркване, я порази със съкрушителен ефект. Очите й се отвориха.

— Погледни ме, Флора. Аз не съм старец. Аз съм млад и енергичен, и напълно способен да ти дам удоволствие. Това е причината, поради която ме покани в леглото си, нали?

Неспособна да изрече нещо свързано, Кристи кимна. Това беше цялото насърчение, от което като че ли той се нуждаеше, когато коленичи на леглото и се надвеси над нея. Тъмната коса падна над челото му, когато той наведе глава и близна зърната й. Чистото удоволствие я накара да изстене от наслада. Тя се опита да си припомни, че не е тук за наслада, но умът й беше твърде замъглен, за да мисли.

Стонът й навярно му беше харесал, защото той вдигна глава и й отправи хищническа усмивка. После я целуна. Целувката му беше груба от страст. Устните му — твърди и властни — я поглъщаха, опустошаваха я и изискваха реакция. Тя се опита да потуши въодушевлението си, осъзнавайки, че е само поредната жена в дългия списък със завоеванията му, но мъжът беше твърде убедителен, твърде опитен, за да й позволи да остане пасивна. Без никаква съзнателна мисъл ръцете й се плъзнаха около врата му и тя отвори уста за нежния набег на езика му. Вкусът му беше вкусът на греха, на опасността, на мрачната наслада.

Сърцето й бумтеше в ушите й, удавяйки разума. След цяла вечност устните му оставиха нейните и се спуснаха надолу, търсейки по-интимни територии. Тя издаде нежни звуци, сигурна, че никога преди не ги е чувала да излизат от гърлото й. Целувките му проправиха огнена пътека надолу по гърдите й, после той спря, опирайки устни ниско на корема й. Когато тя почувства дъха му близо до интимното си място, подскочи рязко нагоре.

— Синджън, не!

Горещият му дъх раздвижи бакърените къдрици, предпазващи хълмчето й. Изплашена от усещанията, които той събуждаше у нея, тя го дръпна за косата. Той вдигна глава и й се усмихна широко.

— Харесва ли ти това?

— Аз… никога не съм правила… искам да кажа…

— Разбирам. Това е ново за тебе. Много добре, ще спра, ако настояваш. Но се заклевам, че скоро ще ме молиш да те вкуся още по-пълно.

Кристи изпусна дъх на пресекулки. Не беше подготвена за такава проникваща интимност, каквато изискваше Синджън. Знаеше какво става между мъжете и жените, как се осъществява сексуалният акт, но онова, което той искаше, беше греховно, лошо, немислимо.

Облекчението на Кристи не трая дълго, когато Синджън сведе глава и я целуна там, между краката. Тя почувства пристъп на нещо толкова интензивно, че не се поддаваше на описание. После също толкова бързо той придвижи тялото си нагоре, докато не се озова изцяло върху нея. Гърди срещу гърди, ханш срещу ханш, членът му безмилостно напираше между краката й.

Кристи се размърда, когато той вмъкна влажната главичка в стегнатия й проход и натисна навътре. Тя притисна езика си към зъбите, за да заглуши болезнения стон, който се надигна неканен на устните й. Той навлезе още по-дълбоко, после внезапно замря, с присвити очи и стреснато изражение.

— Ти си девствена!

Тя знаеше, че той ще забележи. Човек с неговия опит сигурно знаеше всичко, свързано с жените.

— Да, това има ли значение?

Синджън помисли за миг, после реши, че за него няма значение, щом и за нея е така. Но тя наистина му дължеше обяснение. Не сега обаче. Той беше прекалено твърд, прекалено силно я желаеше, беше твърде разгорещен, за да губи време за продължителни обяснения. Неговият отговор беше да тласне ханша си и да пробие мембраната, предпазваща нейната утроба.

Тя извика и подскочи, пръстите й се забиха в раменете му.

— Съжалявам, но няма друг начин — прошепна той, успокоявайки я с гласа си. — Обещавам, че скоро ще стане по-добре.

Той се раздвижи полека, давайки й време да се приспособи към големината му. Никога, дори в най-разюзданите си мечти не беше мислил, че ще има работа с девственица — не че не му харесваше да бъде първият й мъж. Отдръпна се, изви ханша си и се намести по-дълбоко в нея. Самообладанието му вече не издържаше, самоконтролът му беше подложен на силно напрежение. Но той й беше обещал удоволствие, а лорд Грях винаги изпълняваше обещанията си. Никога през живота си не беше оставял жена незадоволена.

Синджън отправи благодарствена молитва, когато усети първата нерешителна реакция на Флора. Капчици пот обсипваха челото му и се стичаха в очите му. Зъбите му бяха здраво стиснати, чак челюстта го болеше, и беше толкова близо до ръба, че се страхуваше да не се срине.

— Да, любима — насърчи я той. — Точно така. Движи се заедно с мене. Почувствай го, изживей го, плувай с него.

Тласна силно и беше възнаграден с лекото движение на ханша й. Нямаше какво да го възпира сега. Влизане и излизане, вътре и вън, отново и отново. Тя реагираше прекрасно, също толкова страстно, колкото си беше представял. Тихите й възторжени викове бяха музика за ушите му, късите й, задъхани стонове бяха дар от боговете.

Той губеше контрол. Тялото му трептеше от началото на кулминацията му. Погледна към жената, която се извиваше под него, дълбоко удовлетворен, когато видя, че тя е почти на върха. Очите й бяха замъглени, кратки изохквания се откъсваха от открехнатата й уста. Той оголи зъби и се съсредоточи върху целта, която им предстоеше.

— Хайде, скъпа. Почти си готова. Не се въздържай. О, господи… Не мога…

Чу я да изкрещява името му, почувства как тялото й се напряга, усети как се стяга около него и изля семето си с протяжен стон. Разпиля се във върховно отдаване на душата и тялото, така интензивно, че не се поддаваше на описание. Винаги беше харесвал игрите, свързани със секса — лова, съблазняването, върховното притежаване, — но не беше изживявал нищо толкова разтърсващо.

Дали лейди Флора Рандал притежаваше мистериозна власт, която надхвърляше простото земно удоволствие? Нищо толкова величествено като това, което току-що беше изживял, не можеше да бъде смятано за банално. Ако беше поет, щеше да го опише като връзка, вдъхновена от небесата.