Вкусът на греха

11

Замъкът Гленмур

Откакто малкият Нийл стана на три месеца, Калъм Камерън започна да настоява с Кристи да заживеят като съпрузи. Дотогава тя беше успявала някак да отбива предложенията му, но не беше лесно. Настоя да изчакат съобщението, че бракът й със Синджън е законно прекратен. Досега обаче не беше получила никакви вести от него.

Питаше се дали Синджън оплаква детето им и изведнъж се изпълни с чувство на вина и разкаяние. Той беше й простил вече веднъж лъжите, но тя инстинктивно знаеше, че този път извършеното от нея е непростимо. Всеки ден, откакто беше пратила Джон за Лондон с писмото, горко съжаляваше за гадостта, която бе сторила на Синджън, за да спаси живота му.

Разхождайки се из стаята си, тя се опитваше да си представи реакцията му на нейното писмо, но знаеше, че едва ли ще я отгатне. Той не се беше опитал да се свърже с нея, очевидно бе повярвал, че тя наистина иска да се омъжи за Калъм. Тази мисъл й причиняваше повече болка, отколкото й се струваше възможно да понесе.

Спря на място, когато Маргот влезе в стаята, понесла куп изпрани чаршафи. Девойката ги остави на леглото и поклати глава, когато видя мрачното изражение на Кристи.

— Пак ти е криво, виждам. Не е хубаво, Кристи. Пиши на Синджън. Кажи му как се чувстваш, колко ти липсва. Той трябва да го знае.

— Много е късно, Маргот.

Маргот я изгледа остро.

— Какво си направила пък този път, Кристи Макдоналд? И Рори, и аз знаем, че се тревожиш напоследък. Очаквахме да ни се довериш, но сега настоявам да ми кажеш какво не е наред. Не си на себе си, откакто пристигна писмото от Синджън. Защо го няма тук при тебе? И друго, защо Калъм Камерън души покрай полите ти?

Кристи въздъхна унило. Маргот беше повече от роднина, беше нейна приятелка и тя й дължеше истината.

— Седни, Маргот, изглеждаш ми уморена.

Маргот носеше детето на Рори и не се чувстваше добре. Кристи познаваше това чувство.

— Добре съм — заяви Маргот. Приседна на ръба на леглото и пое ръката на Кристи. — Няма да мръдна оттук, докато не ми кажеш какво става.

Кристи въздъхна.

— Добре, но няма да ти хареса. Нали си спомняш, че Калъм беше тук, когато пристигна последното писмо от Синджън?

Маргот кимна.

— Той грабна писмото от ръката ми и го прочете. Щом разбра, че Синджън възнамерява да се върне в Гленмур, отправи заплахи за живота му и се закле, че той няма да стигне жив дотук. Опита се веднъж да убие Синджън и не успя, но се страхувам, че ще сполучи следващия път.

Очите на Маргот се разшириха.

— Защо ще иска смъртта на Синджън?

— За да се ожени за мене. Жаден е за власт. Иска да изгони англичаните оттук и му трябва повече власт, отколкото има в момента, за да обедини клана под свое водачество. Има и още нещо. Иска да остави Нийл за отглеждане у своите, у рода Камерън, веднага щом се оженим.

— Копеле такова! — изсъска Маргот. — Само почакай Рори да чуе. Нашият род няма да позволи това да стане.

— Няма да казваш на Рори, Маргот — замоли я Кристи. — Погрижих се за всичко. Намерих начин да спася живота на Синджън без кръвопролитие.

— И как точно го направи? — запита Маргот с подозрение. — Нещо ми подсказва, че няма да ми хареса това, което ще чуя.

Кристи си пое дъх.

— Когато Синджън пристигна в Гленмур, имаше намерението да приключи с брака ни. Донесе документ за анулиране, за да го подпиша. След като разбра, че Флора и Кристи са една и съща жена и че нося неговото дете, промени решението си. Спомних си, че остави документа в своя сандък, когато се върна в Лондон, и казах на Калъм, че ако го подпиша и го пратя заедно с писмо, в което заявявам, че искам да прекратя брака, Синджън ще се съгласи. Бях готова да направя всичко, за да спася живота на Синджън, дори ако това означаваше никога повече да не го видя.

— Не разбирам как Калъм се е съгласил на това — възрази Маргот. — Синджън ще иска да види сина си, независимо какво си му писала.

— Не ме гледай така, Маргот — замоли я Кристи. — Направих каквото трябва, за да предпазя Синджън.

— И какво беше то, Кристи? Има още нещо, нали?

— Писах му, че детето е умряло при раждането и че вече не искам да съм омъжена за него. Аз… — Тя сведе поглед, не можейки да погледне Маргот в очите. — Писах му, че искам да се омъжа за Калъм.

Маргот я изгледа втренчено, сякаш си е загубила ума.

— Кристи, как можа! Ужасно нещо си направила. Това е смъртен грях! Ако Синджън някога разбере, няма да ти прости.

Една сълза се плъзна по бузата на Кристи.

— Знам. Но това е единственото, което би го задържало в Лондон. Калъм е опасен. Няма да се спре пред нищо, за да види Синджън мъртъв.

— Кога ще бъде сватбата? — запита Маргот саркастично.

— Досега успявах да отблъсквам Калъм, но не знам още колко време ще мога да го държа настрана. Казах му, че ще се оженим, след като Синджън потвърди, че анулирането е узаконено. Но Калъм започва да губи търпение. Настоява скоро да се съберем. О, Маргот, не знам какво да правя. Не мога да понеса мисълта Калъм да ме докосва. Не и след Синджън.

— Трябваше да кажеш на Синджън и да му позволиш да се справи с Калъм. Съпругът ти не е слаб мъж. Няма да бъде доволен от саможертвата ти.

— Надявам се никога да не научи. О, Маргот, не искам да се омъжвам за Калъм! — изплака Кристи.

— Ще измислим нещо — каза Маргот. — Да знаеш, не одобрявам това, което си направила, но разбирам защо се решила. Ако поумуваме заедно, ще измислим нещо, за да задържим Калъм далече от тебе.

— Не казвай на Рори, Маргот — замоли я Кристи. — Скоро ще става баща, няма да ме разбере.

— Права си. Ще запазим това за себе си, поне засега.

Търпението на Калъм стигна до внезапен и рязък срив. На другия ден след разговора на Маргот с Кристи той пристигна заедно с рода си, настоявайки веднага да се съберат с Кристи. Изявлението му беше подкрепено с буйните възгласи на неговите роднини, които се надяваха един Камерън да поеме властта.

— Искам моето дете в корема ти колкото може по-скоро — каза Калъм, когато Кристи протестира срещу такова бързо развитие. — Знаеше, че този ден ще дойде.

— Не може да стане днес — заяви Кристи.

Умът й работеше бързо. Трябваше да намери решение, което да попречи това ужасно нещо да се случи.

Той я сграбчи за ръката, пръстите му се забиха в меката й плът.

— Може и ще го направим.

Кристи отправи към Маргот безумен поглед. Рори, който беше влязъл след Калъм с няколко свои роднини, улови тоя зов за помощ и веднага застана до нея. Тя се ободри, като видя, че родът Макдоналд стои твърдо на нейна страна.

— Какво значи всичко това, Кристи? — запита Рори. — Не можеш да се омъжиш за Калъм. Омъжена си за Синджън.

— Кажи на хората си, Кристи — настоя Калъм. — Кажи им истината за своя брак.

Колкото и да не искаше Кристи да разочарова Рори и онези, които бяха започнали да приемат Синджън, тя дължеше на рода си обяснение, каквото и да й костваше това.

— Лорд Дарби няма да се върне в Гленмур — каза тя. Тълпата замлъкна, очаквайки нейното обяснение. — Бракът ни е анулиран.

Рори изглеждаше стъписан.

— Какви ги говориш! Ами детето му?

Кристи погледна Калъм, мълчаливо умолявайки го да не й противоречи.

— Лорд Дарби не прояви желание да види сина си.

Многогласно ахване изпълни залата. Хората започнаха да си шепнат.

— Какъв е този мъж, който ще се отрече от собственото си дете? Не очаквах друго от англичанин.

Кристи видя как изражението на Рори се променя от неверие във върховно презрение и усети прилив на вина. Лъжата й беше обърнала рода й срещу Синджън.

— Наистина ли искаш да се омъжиш за Калъм? — запита Рори.

— Да, кажи на роднините си как нямаш търпение да ми станеш булка — подкани я Калъм.

Тонът му намекваше, че ще пази срамната й тайна, ако тя се съгласи с плановете му.

— Една дума насаме, Калъм — каза Кристи, дръпвайки го настрана. — Важно е.

Намръщен и ядосан, той отиде заедно с нея в противоположния край на залата.

— Какво има? Не мисли, че можеш да ме придумаш да се откажа от плана си. Ще те имам против волята ти и ти го знаеш. Няма да си първата планинска булка, взета насила, няма да си и последната.

— Дай ми три дни, Калъм. Три дни, за да подготвя сватбеното празненство. Освен това — изрече тя срамежливо и сведе глава — точно в момента не ставам за булка.

Калъм се вгледа в нея, очевидно не искайки да й повярва.

— Лъжеш, момиче.

— Нека някоя от жените от твоя род да го потвърди, ако не ми вярваш. Но се надявам да не ме унизиш по такъв начин. Моите роднини може да приемат това като неуважение към тяхната водачка. Враждата е последното, което би искал сега.

Кристи затаи дъх, докато Калъм мислеше над думите й. Разбра, че е спечелила отсрочка, когато той като че ли възприе желанието й.

— Този път победи лейди Кристи — изсмя се Калъм. — Но щом се оженим, няма да позволя да ме разиграваш така.

Въодушевена, Кристи се опита да скрие радостта си. Три дни! Всичко би могло да се случи за три дни. Време, достатъчно, за да се приготви и да избяга заедно със сина си. Ликуването й обаче мигом угасна, когато осъзна, че Калъм ще тръгне да я преследва. Но Кристи не се предаваше лесно. Не рискуваше ли, нямаше да спечели.

Преди да тръгне, Калъм обяви, че той и родът му ще използват трите дни, оставащи до сватбата, за да откраднат добитъка на рода Кембъл за сватбеното празненство. Одобрителен рев изпълни залата и Калъм изведе роднините си от кулата.

Кристи се строполи на най-близкия стол, облекчението й се изрази в голяма слабост. Маргот побърза към нея, предлагайки й чаша бира.

— Пийни, Кристи, имаш нужда.

Кристи отпи голяма глътка, благодарна за неизменната подкрепа на Маргот.

— Какво ще правя сега, кажи?

— Знаеше, че така ще стане.

— Да, но се надявах да намеря начин да го избягна, преди да настъпи. — Тя скочи от стола. — Помогни ми да си стегна багажа. Не мога да остана тук. Заминаваме с Нийл.

— Калъм ще те преследва.

— Ще избягам в Лондон — каза Кристи, въодушевявайки се от идеята. — Той няма да дойде чак там.

— Ами Синджън?

Раменете на Кристи се вцепениха.

— Вече не сме женени, забрави ли?

— Ами ако научи, че си го излъгала за Нийл — в случай, че въобще успееш да избягаш, без Калъм да те настигне?

— Няма да е трудно да крия бебето — възрази Кристи. — Ние със Синджън не се движим в едни и същи кръгове. Съмнявам се, че ще се срещнем.

— Ще ти помогна да си стегнеш багажа. Рори може да кара каретата, а аз ще пътувам при вас.

— Не, няма да позволя това. Ти може да родиш всеки момент и няма да допусна някой от вас да замине сега.

— Щом така казваш, Кристи, но ще се чувствам по-добре, ако дойда с тебе. Ако аз не мога да замина, Ефи Раналд ще бъде много добра бавачка за Нийл, а Гавин, братът на Рори, е млад и достатъчно силен, за да ви пази в Лондон.

— И двамата са добър избор — съгласи се Кристи. — Време е да кажем всичко на Рори. Той трябва да знае какво съм направила и защо. Ще оставя това на тебе. Ще повикаш ли Ефи и Гавин? Трябва да говоря с тях предварително.

След като Маргот излезе, Кристи отиде в стаята на сина си и го взе от люлката му. Притисна го до себе си, говорейки му тихичко, усмихнатото му личице болезнено й напомняше за баща му. Мислите й внезапно станаха мрачни. Ако Синджън научеше, че синът му е жив, можеше да й го вземе. Каква каша бе забъркала!

Помисли да избяга в Единбург, но веднага отхвърли идеята. Нямаше място в Шотландия, където Калъм не би я последвал. По-скоро би се изправила срещу гнева на Синджън, отколкото да се омъжи за Калъм.

— Не се тревожи, мъничък — прошепна тя тихо на детето.

— Няма да позволя на никой да те вземе от мене. Борих се да те зачена и ще се боря да те задържа.

Ефи и Гавин дойдоха след малко. Кристи им обясни затрудненото си положение, без да извинява лъжите, които беше написала на Синджън, и ги закле да пазят тайна. И Ефи, и Гавин се съгласиха да придружат своята водачка в Лондон, дори след като Кристи разкри рисковете на пътуването и възможността Калъм да ги настигне и да ги върне обратно.

Ефи, миловидно момиче на седемнадесет години, много се ядоса, че Калъм е заплашил да убие негова светлост, ако се върне в Шотландия. Гавин, красив млад мъж с рошава брада и мускулест като брат си, искаше да събере клана и да се опълчат срещу Камерън, но Кристи му забрани.

— Имам нужда от двама ви в Лондон — каза тя. — Враждата между двата рода не е в наш интерес. Нямам известия от лорд Дарби. Най-малкото, би могъл да настоява да освободя Гленмур. Изненадана съм, че не го е поискал от мене досега. Ако го поиска, кланът трябва да бъде единен, за да оцелее.

— Разчитай на мен, Кристи — каза Ефи. — Ще бъде истинска радост за мене да се грижа за малкия Нийл в Лондон. Никога не съм пътувала по-надалече от Инвърнес.

— Не ми харесва да живея сред англичани — измърмори Гавин, — но не бих и помислил да те пусна да тръгнеш сама.

Въпросът беше уреден. Решиха да тръгнат призори на следващата сутрин. Кристи прекара останалата част от деня в опаковане на багажа. Знаеше, че парите няма да бъдат проблем, защото Синджън й беше оставил достатъчно средства преди завръщането си в Лондон. Ако станеше нужда, можеше да си потърси работа. Беше прекрасна шивачка.

Приготви се за бягство тази нощ с увереността, че няма да може да мигне. Толкова много неща можеше да се объркат, толкова много проблеми да възникнат. Калъм можеше да ги настигне и да ги върне обратно, преди да са стигнали Лондон. Разбойници можеше да ги нападнат и да им вземат парите. Или каретата да се счупи.

Изведнъж долу от залата се дочу шум. Страх я хвана, когато чу стъпки да трополят нагоре по стъпалата. Сега пък какво има, изтръпна тя. Посегна към робата си и отвори вратата при първото почукване.

— Рори, какво има?

— Трябва да слезеш долу, Кристи. Калъм е пратил брат си Доналд да те отведе.

Кристи замръзна. Какво можеше да иска Калъм от нея по това време на нощта? Завързвайки колана на робата си, тя побърза надолу и спря, когато зърна Доналд Камерън. Кръв избиваше от раната на главата му под мръсния бинт, ръката му висеше превързана.

— Какво е се е случило?

— Ами ония не се съгласиха да им откраднем добитъка — измънка Доналд, вземайки чашата бира, която Рори сложи в ръката му. — Калъм е ранен. Стрела го улучи в бедрото. Дойдох да те отведа при него, за да те държим под око, докато той се възстановява. Няма ти доверие.

— Виж се, човече — смъмри го Рори. — Жив умрял си. Прибери се у дома си и нека някой да се погрижи за раната ти.

Олюлявайки се от загубата на кръв, Доналд явно искаше да последва съвета на Рори, но не смееше.

— Обещах на Калъм да доведа годеницата му.

— Няма да тръгна без сина си — настоя Кристи, скръствайки ръце на гърдите. — Тук няма кой да го кърми.

— Прибери се у дома си, докато още можеш да яздиш, Доналд — настоя Рори. — Аз ще доведа Кристи при Калъм.

Доналд се колебаеше. Но болката беше силен мотив.

— Май имаш право, Рори Макдоналд — измърмори той. — Ще кажа на Калъм, че Кристи е тръгнала.

— Побързай — настоя Рори.

Обърна се и излезе, олюлявайки се.

— Ще събудя Маргот, докато ти приготвиш малкия. Трябва да тръгнеш веднага, момиче. Торбите ти готови ли са?

— Всичко е готово, Рори. Исках да тръгна утре рано, затова помолих Ефи и Гавин да прекарат нощта в Гленмур. Господ сигурно ме пази.

Замаяна от облекчение, тя отиде да вземе Нийл.

Лондон, четири седмици по-късно

Синджън влезе в балната зала Холингсуърт с отегчено изражение на лицето и с красива жена под ръка. Не беше лейди Вайълет — тя се беше отказала много отдавна от него, — а лейди Алис Дод, красивата млада вдовица на виконт Трент Дод. Тя беше изборът на Синджън за тази седмица. Най-вероятно друга блестяща жена щеше да заеме мястото й следващата седмица.

Дългото му отсъствие от Лондон остана загадка за висшето общество, но се носеха клюки. Един слух твърдеше, че братът на Синджън го е отпратил като наказание заради ексцесиите му. Друг намекваше, че някаква жена го е подмамила да напусне Лондон, но, разбира се, това не можеше да бъде доказано. Промененият му външен вид беше достатъчно смайващ. Тялото му беше станало кораво и мускулесто, което даде храна на много спекулации, но и предизвика копнежи и сърдечни трепети сред дамите. Ако преди Синджън беше обект на възхищение и домогвания, това беше нищо в сравнение с неговата популярност сред нежния пол в момента.

Той вече си беше порядъчно пийнал, когато Руди го пресрещна по пътя към игралната зала.

— Къде ти е новата любовница, Синджън?

Лорд Грях потисна една прозявка.

— Танцува с лорд Уелби. Не мога да улуча сложните стъпки тази вечер.

Поздрави Руди с вдигане на чашата и погълна съдържанието й на един дъх.

— По дяволите, Синджън, пак си пиян. Какво ти става? Никога не съм те виждал такъв, дори и в най-лошите ти дни. На нищо не приличаш. Отиваш не знам къде си и се връщаш по-разпуснат от преди. Всички говорят за тебе. Лорд Грях се върна, но е различен. Има някакъв гняв в тебе, какъвто досега не съм виждал. Станал си рязък и циничен и вече не си забавен. Какво се е случило с тебе?

— Нищо — отвърна провлечено Синджън.

— Мисля, че не е нищо. Аз съм ти приятел, Синджън, не ми е безразлично какво става с тебе.

Синджън го изгледа със замътени очи.

— Въобразяваш си, Руди. Всъщност, никога не съм бил по-добре. Обмислям да предложа на Алис да се омъжи за мене.

— Алис Дод! По дяволите! Тя ще си вземе любовник, преди мастилото от брачния договор да е изсъхнало. Съпругът й беше убит на дуел заради честта й. Освен това, ако си спомням правилно, ти вече си женен.

— Бракът ми с Кристи Макдоналд може бързо да бъде прекратен, ако пожелая. Колкото до Алис, тя може да си вземе колкото иска любовници, след като ми даде наследник. Ако трябва, ще я вържа за леглото, докато не забременее.

— Защо тази внезапна потребност от дете? — запита Руди любопитно. — Никога досега не си искал да ставаш баща.

Невинният въпрос на Руди удари Синджън право в стомаха. Почувства как внезапно животът се оттича от него. Никога не беше мислил за деца, преди да види Кристи бременна с неговото дете. Беше почувствал невероятна, дълбока гордост, каквато не беше изпитвал дотогава. Беше обичал нероденото си дете и още оплакваше смъртта му.

Никой, освен може би Ема, не знаеше колко го беше съсипала смъртта на бебето. Тази внезапна смърт, известена точно след настояването на Кристи за анулиране, за да може да се омъжи за Калъм Камерън, беше преобърнала живота му из основи. Първия път, когато Кристи, представяйки се за лейди Флора, го беше изоставила, той се впусна в самоунищожителни оргии. Но онова беше нищо в сравнение с блатото, в което затъваше сега.

— Всеки мъж иска наследник — измърмори той мрачно.

— Не си стар, Синджън. Почакай и ще намериш някоя достойна за името си. Повярвай ми, това не е Алис Дод.

— Някой спомена ли името ми?

Царствеността и хладната руса красота на лейди Алис Дод прикриваха страстна натура, която привличаше легион любовници. Тя беше французойка, запознала се със съпруга си, докато гостувала на роднини в Дувър. Бедният виконт Дод беше убит само месеци след сватбата в дуел заради честта й. Още първия път, когато беше зърнала Синджън, го беше избрала за свой следващ съпруг. Макар че приятелите й й обясняваха колко безнадеждно е да се обвърже с лорд Грях, Алис не позволяваше това да я разубеди.

— Алис, познаваш ли лорд Блейкли?

— О, да — усмихна се тя. — Толкова приятно е да ви видя отново, милорд.

Руди целуна протегнатата й ръка и я пусна ненужно бързо.

— Изцяло на вашите услуги, милейди.

Алис му хвърли фалшива усмивка, после умишлено го пренебрегна, обръщайки забележителния си чар към Синджън.

— Скучно ми е, Синджън, ще си тръгваме ли? — Гальовното й мъркане таеше милион обещания. — Каза, че ще ми покажеш къщата си тази вечер. Има една стая, от която се интересувам по-специално.

Синджън я изгледа намръщено, не дотолкова пиян, че да не разбере колко не я желае. Беше като другите жени, в чиито обятия се беше опитвал да намери утеха.

— Щом искаш — каза той равнодушно. Тръгна напред, но Руди го хвана за ръката.

— Не си в състояние да покажеш на лейди Алис нищо друго, освен собствената й врата. Върви си у дома, аз ще я изпратя.

Алис хвърли към Руди поглед, от който би се сварило яйце.

— Нищо му няма на Синджън, милорд. Аз ще се погрижа за него.

— Сигурен съм — каза подигравателно Руди, — но се съмнявам, че той ще оцени усилията ви в това си състояние.

— По дяволите, Руди — изломоти Синджън, — кой те е определил за мой настойник?

— Аз си изпълних дълга — въздъхна страдалчески Руди. — Желая и на двама ви лека нощ.

— Лека нощ — махна му Синджън и излезе заедно с Алис от претъпканата танцувална зала.

— О, Синджън, забравих да ти кажа — извика Руди, настигайки го. — Знаеш ли, че лейди Флора се е върнала? Видях я да влиза в един магазин на Бонд Стрийт.

Колкото и да беше пиян, Синджън се обърна толкова бързо, че Алис загуби равновесие. Щеше да падне, ако Руди не беше протегнал ръка да я задържи.

— Какво говориш! Какво, по дяволите, прави тя в Англия?

— Не спрях да я питам. Знам, че едно време беше увлечен по нея и помислих, че ще се заинтересуваш.

— Знаеш ли къде е отседнала?

— Нямам представа. Ами ако се натъкнеш на нея?

Лицето на Синджън се вкамени и тъмните му очи се стесниха в горещи цепки. Болката от предателството беше изрязана във всяка линия на лицето му, в мускула, който играеше по челюстта му, в стиснатите устни. Изглеждаше толкова свиреп, че Алис ахна и отстъпи.

Горчивина изригна от гърлото му, свито от едва потискан гняв.

— Кучка такава! Да се надяваме, че няма да я срещна.