Вкусът на греха

13

— Милорд! Спрете веднага! — настоя Кристи, опитвайки се без успех да се измъкне от хватката на Синджън.

Той не й обърна внимание. Кристи не разбра колко е пиян, докато той не започна да се олюлява, като едва не събори и двама им на земята. Изправи се и я повлече след себе си, докато светлините на къщата не останаха да блещукат като диаманти в далечината. Тогава я бутна зад едни храсти и грубо я дръпна към себе си.

— Сега, милейди — изрече накъсано, — ще ви целуна. Намирам ви съвършено неустоима.

— Намирате всички жени неустоими! — възрази Кристи. Той само се изсмя. Последната мисъл на Кристи, преди устата му да плени нейната, беше, че това не може, не бива да се случва. Самообладанието й обаче я напусна, когато езикът му раздели устните й и целувката му стана по-дълбока. Неповторимият му вкус, зашеметяващият му аромат изискваха отговор и устата й се отвори под неговата.

Ръцете му я обгърнаха; гърдите й се притиснаха в гръдта му, слабините й намериха в неговите точното си съответствие. Тя го чу да изстенва; звук, така мъчителен, че ако не го познаваше, щеше да помисли, че нещо го боли. Той прошепна нещо срещу устните й; стори й се, че това е името й, и се замоли дано да не е. Тя нямаше представа как стана така, но изведнъж се намери по гръб на твърдата земя. Острият аромат на земя и мъжки мускус я опияниха, отслабвайки волята й, докато ръцете му се движеха решително към лицето й.

— Свалете си маската. Искам да ви видя лицето — прошепна той.

Ръцете й литнаха нагоре, за да възпрат неговите.

— Не, моля ви.

Той въздъхна тежко, звукът беше нещо средно между нетърпение и разочарование.

— Никога не съм се любил с жена, чието лице да не виждам. Но ако настоявате…

— А аз никога не съм се любила с мъж, който да е толкова пиян като вас — възрази Кристи.

Той се вцепени.

— Страхувате се, че няма да ви доставя удоволствие ли?

— Аз… не се познаваме, милорд. Моля ви, пуснете ме да стана. Синджън замря, наклонил глава на една страна.

— Познавам ви, милейди, просто не мога да се сетя откъде. Вашите целувки, тази уста… проклета да е замътената ми глава. Ще си спомня утре, разчитайте на това.

Кристи искрено се надяваше това да не стане.

— Трябва да се върна при лорд Блейкли, преди да е тръгнал да ме търси.

— Нека да ви търси — измърмори Синджън облъхвайки я с дъха си. — Пада му се, задето отказа да ми каже името ви.

Коляното му се плъзна между краката й. Моментално я обзе паника.

— Спрете!

— Кажете ми коя сте и къде да ви намеря и ще ви пусна.

— Не мога.

— И аз не мога да спра — рече той с крива усмивка.

Кристи се опита да го отблъсне, но той беше твърде силен за нея. Отпусна се върху й, слабините му се наместиха в люлката на бедрата й и тя почувства възбудения му член.

— Ще ви имам, милейди. Може да съжаля за това утре, но тази вечер съм твърде пиян, за да ме е грижа.

Той полека вдигна полите й, ръцете му се плъзнаха по бедрата й, галеха, мачкаха, изгаряха плътта й с горещото си докосване. Сърцето й заби лудо, блъскайки се в ребрата. Това беше Синджън, мъжът, когото обичаше. Мъжът, който вече не беше неин съпруг. Мислите й се разпиляха, когато той притисна главата й с две ръце, за да я задържи неподвижна, наведе се и покри устата й със своята. Езикът му погали устните й, изпълвайки устата й с неговия вкус и аромат.

Целувката му не беше нито лека, нито нежна. Той се впи в устата й жадно, почти дивашки. Кристи изстена и отвърна страстно, внезапно осъзнала жаждата си за този мъж, така отчаяна, каквато беше и неговата. За първи път от месеци насам тя се почувства жива. Устните им се сляха, те се затъркаляха по земята с преплетени ръце и крака, притискането на възбудените им тела беше диво и неудържимо.

Ръцете му намериха гърдите й, устните му се спуснаха към оголената й шия. Искайки да го почувства още по-силно, тя разкъса ризата му от врата до долу и пъхна ръце вътре. Топлината на голата му плът опари дланите й, удоволствието беше сурово и дълбоко. Той трябва да го бе почувствал, защото накъсан стон се изтръгна от гърдите му. Когато устните му се спуснаха надолу, за да погалят закръглените й гърди, дъхът и спря, после излезе със съскане между устните.

— Подлудяваш ме — изпъшка той.

Кристи реши, че сигурно е заради пълнолунието, защото и тя беше толкова подлудяла от желание, колкото и той. Единствената разлика беше това, че тя знаеше кой е той, докато Синджън нямаше представа, че се люби със собствената си съпруга. Каква ирония, помисли тя, да се намират в същата ситуация, както и първия път. Но обстоятелствата сега бяха различни. В крайна сметка нямаше значение. Дали лудостта идваше от пълнолунието, или от тях самите, нямаше спиране за страстта, която напираше у нея.

— По дяволите — измърмори Синджън, когато дръпна надолу деколтето на роклята й. — Прекалено много дрехи. Устните му върнаха топлината, когато той пое в устата си едното чувствително зърно. Кристи се изви към него, докато през нея пробягваше течен огън. Езикът му беше като парещо клеймо, изгаряйки зърната й с влажна топлина. И ръцете му. О, господи, те бяха между краката й, пръстите му изследваха, галеха, откриваха чувствителната пъпка, възбуждаха я, докато вълните на екстаза не запрепускаха през тялото й.

Тогава устата му замени пръстите, обливайки набъбналото зрънце с груби въртеливи движения на езика му.

Кристи издаде разочарован вик, защото той внезапно вдигна глава и й се усмихна. Не искаше той да спира. Беше толкова хубаво.

— Разтвори крака за мене, скъпа. Пиян или не, още никоя жена не се е оплаквала от мене.

Думите бързо върнаха Кристи към действителността. Как беше позволила това да се случи? Див, хедонистичен, непредсказуем, лорд Грях можеше да накара и статуя да го пожелае.

— Не, престанете!

Протестът й дойде твърде късно. Той се надвеси над нея за един кратък миг, намръщен, сякаш опитвайки се да види жената под маската. После се отпусна отгоре й. Тя се изви диво, опитвайки се да го отблъсне, но тежестта му я притисна към земята. Краката му от двете й страни я държаха неподвижна, непоносима горещина се набираше в нея. Той изви ханша си и я прониза рязко, без да й дава почти никакво време да си поеме дъх, после отново и все по-дълбоко, стигайки до самия предел.

Кристи се предаде на напрежението, което туптеше в нея, залюля се под Синджън, извивайки гръб, за да проникне той по-дълбоко. Хваната в агонията на страстта, тя почувства нещо в нея да се отскубва и да се извисява.

Движенията му бяха свирепи като лятна буря, шибаха сетивата й, оставяха я да се чувства изтерзана и бездиханна, докато тялото й се гърчеше в конвулсии. Тя прошепна името му и се разтърси, оставяйки се на екстаза. След миг чу тържествуващия вик на Синджън и почувства как семето му облива утробата й.

Когато умът й отново се свърза с действителността, Кристи разбра, че това фриволно съвкупление може да даде като резултат още едно дете. Тази замайваща мисъл моментално охлади страстта й. С изплашен вик тя го отблъсна от себе си.

Неподготвен за атаката й, той се дръпна, взрян в нея, изражението му беше смесица от шок, объркване… и внезапно прозрение.

— Кристи… Божичко, ти си това!

Зашеметена, че я е разпознал, тя скочи на крака, придържайки разкъсаното деколте на корсажа си. Трябваше да избяга, преди Синджън да се е свестил.

Той вероятно беше отгатнал намерението й, защото внезапно се размърда.

— Кристи, чакай! Не си отивай!

Гърлото й се схвана от ужас. Отстъпи назад, още треперейки от изживяното.

— Не съм тази, за която ме мислите — извика тя, обръщайки се, за да избяга към къщата.

Погледна през рамо и видя Синджън да седи на земята, опрял чело на коленете си. Когато осъзна, че няма да хукне след нея, тя се опря за миг о едно дърво, за да си поеме дъх и да помисли.

Поглеждайки към съсипаната си рокля, осъзна, че не може да се върне в залата, без да предизвика скандал. Сълзи на отчаяние се плъзнаха по бузите й. Как, за бога, щеше да се върне у дома си?

— Флора, вие ли сте?

Кристи се обърна, готова да избяга отново. Тогава разпозна Руди, който идваше по пътеката към нея, и въздъхна от облекчение. Изхълца името му. И в следния миг се озова в ръцете му, треперейки като лист.

Той я отдели леко от себе си и се вгледа в нея, загрижено намръщил чело.

— Господи, какво се е случило с вас?

— Не искам да говоря за това — едва изрече Кристи. — Заведете ме у дома.

Руди се ядоса.

— Проклет да е Синджън! Той ви го е причинил, нали? Само се вижте, в ужасно състояние сте. Ще го убия.

— Руди, не! Само ме заведете у дома. И аз съм виновна, колкото и Синджън.

— Не може да се отнася така с жените — изохка Руди. — Ще го извикам на дуел, заклевам се.

Тя го дръпна за ръката.

— Искам да си тръгна, Руди. Моля ви.

— Наметката ви.

— Оставете я.

— Ще ви настаня в каретата си, после ще се върна да взема наметката ви и да поднеса извиненията ни на баба си.

Той обви ръка около раменете й и я отведе, внимателно избягвайки светлините, които идваха откъм балната зала.

Кристи хвърли бегъл поглед през рамо, облекчена, че Синджън не ги е последвал. Не беше в състояние да дава дълги обяснения, за каквито беше сигурна, че той ще настоява. Започна да диша по-леко отново едва когато Руди се върна и каретата потегли.

Трябва да не е била на себе си, за да дойде тук тази вечер, каеше се Кристи. Но последното, което беше очаквала, бе Синджън да я разпознае толкова лесно. Как стана това?

— Не искате ли да ми кажете какво се е случило? — запита Руди, когато тишината стана мъчителна.

Кристи сведе очи и се уви още по-плътно в наметката си.

— Не мога.

Той внимателно свали маската й.

— Нарани ли ви?

Тя поклати отрицателно глава.

— Много съм добре, наистина.

Един мускул трепна на челюстта му.

— Не ми изглеждате много добре.

Връзката й със Синджън беше прекалено сложна, за да я обяснява. И Руди нямаше да разбере. Никой нямаше да разбере защо беше излъгала Синджън за детето им.

— Ще дойда да ви видя утре — каза Руди, когато каретата спря пред вратата й.

— Бих искала да не го правите — възпротиви се Кристи.

— Тогава по-нататък. Бъдете сигурна, че ще накарам Синджън да съжалява за това, което ви е причинил.

Паника се надигна у нея.

— Спомнете си какво ми обещахте, милорд. Заклехте, че няма да кажете на Синджън къде да ме намери. Каквото и да става, моля ви да не предавате доверието ми.

Руди хвана малката й студена ръка и целуна кокалчетата на пръстите.

— Никога не бих предал такава прелестна дама.

Кристи. Все още седейки на земята, Синджън беше твърде зашеметен, за да мисли за нещо друго, освен за факта, че току-що се беше любил със собствената си жена. Беше я взел на земята, като животно, беше се възползвал от нея, както би го направил с някоя пристанищна курва. Изведнъж изтрезня напълно. Така, както никога досега в живота си.

Кристи. Почувства името й като вкус на хубаво вино на езика си. Трябваше веднага да я познае. Проклета да е замаяната му глава, проклета да е и неспособността му да прозре под маската и перуката й. Но не му беше потрябвало много време, за да разбере, щом я взе в прегръдките си. Никоя друга жена в света не се любеше така, както предводителката на клана Макдоналд. Сладкият й вкус, финият аромат на плътта й, изящната линия на устните й, наситеното зелено на очите й. Не знаеше точно в кой момент я беше познал; може би през цялото време беше съзнавал, че е тя, но беше отказвал да приеме онова, което тялото му беше разбрало преди него.

Очите му потъмняха от гняв при мисълта за студените думи на писмото й и колко малко му беше казала за смъртта на детето им. Толкова много въпроси и толкова малко отговори.

Защо беше с Руди? Какво се беше случило с Калъм Камерън? Какво, за бога, правеше тя в Лондон?

Търсейки отговори, той пооправи дрехите си и се повлече към къщата. В мига, когато мина през френския прозорец и влезе в балната зала, разбра, че е направил грешка. Кристи не би се върнала на бала. Не и във вида, в който беше.

Мина през тълпата от развеселени лица, осъзнавайки, че става център на внимание. Изстена вътрешно и се погледна. Дрехите му бяха в петна от трева, целите в сухи вейки. Вратовръзката му висеше накриво, косата му беше разрошена, а жакетът — разкопчан. Слава богу, беше се сетил да си закопчае панталоните.

Отвсякъде го сподиряха реплики.

„Нехранимайко… извън контрол… не трябва да го допускат в приличното общество… развратител на млади жени… грубиян… негодник.“

Не им обърна внимание, поднесе извиненията си на скандализираната домакиня и се сбогува с нея. На всяка цена трябваше да намери Кристи.

На следващата сутрин Синджън стана рано. Чувстваше главата си раздута, двойно по-голяма от обикновено, а езикът му сякаш беше обрасъл с козина, но умът му беше бистър като никога. Повика Пембъртън и когато икономът се появи с бутилка и чаша, той му махна да ги отнесе.

— Няма да имам нужда от това тази сутрин, Пембъртън. Погрижете се за банята ми. Имам неотложна работа.

Мрачната физиономия на иконома остана непроменена, но трепкането на един мускул по брадичката му показваше, че е шокиран.

— Рано е, милорд. Не ви е присъщо да ставате преди пладне. Нещо не е наред ли?

— Нищо не е наред, Пембъртън — изрече сухо Синджън. — Но ще се оправи, когато говоря с лорд Блейкли.

— Да ви донеса ли закуска, милорд?

Стомахът на Синджън изкъркори протестиращо. Вчерашните излишества още го преследваха.

— Никаква закуска, Пембъртън. Ще се отбия в някой от клубовете си, ако по-късно имам нужда от храна. Кажете да впрегнат каретата.

Час по-късно, изкъпан, обръснат и преоблечен, Синджън излезе от къщата. Каретата му го чакаше, точно както беше поръчал, и той махна на кочияша да тръгва веднага; Понесоха се по улицата с безразсъдна бързина.

Каретата едва бе спряла пред дома на Блейкли, когато Синджън скочи на земята и изтича нагоре по стъпалата. След няколко минути минаха настойчивото му чукане даде резултат.

— А, Картър, добро утро — каза той, минавайки покрай стреснатия иконом. — Моля ви, осведомете виконт Блейкли, че съм тук и искам да го видя.

Веждите на Картър се вдигнаха почти до косата му.

— Лорд Блейкли ще стане след няколко часа.

— Събудете го — каза Синджън, влизайки в кабинета. — Ще го изчакам тук.

— Но… но, милорд — избъбри икономът, следвайки го по петите, — господарят никога не става преди пладне.

Синджън изфуча сърдито.

— По дяволите, Картър, направете каквото ви казвам.

Клатейки глава и мърморейки под нос, икономът отиде да събуди господаря си.

Синджън се разхождаше нетърпеливо, докато чакаше Руди; приятелят му имаше много да обяснява. Търпението му почти се изчерпваше, когато виконтът, с разрошена коса и подути от сън очи, влезе в стаята.

— Какво, по дяволите, правиш тук в такава безбожна ранина? Не ти липсва нахалство, Синджън. Това, което си причинил на лейди Флора вчера вечерта, е непростимо. Назови оръжието. Възнамерявам да защитя честта на моята дама.

— Не ставай глупав — отвърна Синджън. — Щял да защитава честта й… Какво правеше с Кристи снощи?

— Още си пиян, Синджън. Прибери се и се наспи. Не познавам никаква Кристи.

— Глупости! Придружаваше я на бала на баба си снощи.

Ръцете на Руди се свиха в юмруци.

— Дамата, която придружавах на бала, не се казваше Кристи. Пиян или не, но поведението ти снощи премина всички граници.

— Може да съм бил пиян, но знам точно какво съм направил и на кого. Ще ми кажеш ли къде да намеря Кристи, или да ти го измъкна с бой?

— Казах ти, не познавам никаква Кристи.

— Може би трябваше да кажа лейди Флора Рандал — изсъска Синджън. — Може да съм бил пиян снощи, но мозъкът ми още работи. Мислиш ли, че няма да позная собствената си съпруга?

Руди се взря в Синджън, отворил уста в безмълвно възклицание, очевидно прекалено смаян, за да отговори.

— Точно така, Руди, моята съпруга, Флора Рандал и Кристи Макдоналд по случайност са омъжени за един и същи човек. За мене. Ако още не си отгатнал, двете са една и съща жена.

— Какви ги говориш! — изрече Руди, отпускайки се на най-близкия стол. — Защо да ти вярвам?

— Защото ти казвам истината. Къде според тебе отидох, когато напуснах Лондон? Заминах за Шотландия да се разбера със съпругата си. Джулиън чул, че Кристи очаква дете, и аз отидох в Гленмур да получа подписа и върху документа за анулиране, който Джулиън ми беше осигурил. Нямаше да приема копелето на друг мъж. Можеш да си представиш шока ми, когато пристигнах в Гленмур и разбрах, че бившата ми любовница Флора и съпругата ми Кристи са една и съща жена и че Кристи носи собственото ми дете.

— Не разбирам — каза Руди, поклащайки глава на невероятната история, която Синджън току-що му беше разказал. — Знам, че замина от Англия доста внезапно, но, от друга страна, никога не си бил предсказуем. Разкажи ми за детето си. Лейди Флора… ъ-ъ… Кристи не е споменавала за дете.

— Историята е дълга и сложна — отвърна Синджън. — Някой ден ще ти разкажа подробностите. Но точно сега има само едно нещо, което искам от тебе.

— Което е…

— Да ми кажеш къде да намеря Кристи.

— Върви по дяволите! Заклех се най-тържествено и ще спазя клетвата си. Няма да научиш нищо от мене.

— Клетва ли?

На Синджън това никак не му хареса.

— Да. Кристи, ако наистина така се казва, ме накара да обещая, че няма да казвам на никого къде да я намери. Специално спомена твоето име. Каза, че сте се разделили в не особено приятелски отношения.

— Ужасно си прав, точно така беше. Бях измамен, подведен да създам дете и отхвърлен заради един шотландец. Кристи има да дава много обяснения.

Руди се надигна от стола със заядливо изражение.

— Може би затова не иска да я намериш. Насилили ли я снощи, Синджън? Ако е така, заклевам се, че с приятелството ни е свършено.

Синджън има благоприличието да се изчерви. Беше проявил грубост, но не чак насилие. Страстта им се бе разразила като буря и той бе изпитал невероятно удоволствие да задоволи жаждата й наред със своята.

— Кристи е моя съпруга, никога не бих я наранил физически, макар да заслужава хубавичко да я натупам. — Изражението му стана каменно, очите му се присвиха в тесни цепки. — Спал ли си с жена ми?

Руди стовари юмрука си право в челюстта му. Синджън залитна назад към бюрото.

— Пада ти се — каза Руди, търкайки кокалчетата си. — Съпругата ти заслужава нещо по-добро от тебе.

Синджън потърка челюстта си, зашеметен от това, че приятелят му защитаваше Кристи.

— Тя ме напусна заради друг мъж, за бога! Какво да си помисля, когато я виждам с най-добрия си приятел?

Изгледа свирепо Руди за миг, готов за разплата, докато не си припомни, че това е най-добрият му, може би единствен приятел.

— Ужасно ме ядосваш, Руди. Ще ми кажеш ли къде да намеря Кристи?

— Тя не иска да те вижда — не се даваше Руди. — Обещах, че няма да става нужда да се вижда с тебе, ако не иска, а обещанието си е обещание, Синджън, толкова ли нямаш чест, че искаш да наруша тържествената си клетва? Освен това си ядосан и може да й направиш нещо, независимо какво ми говориш.

Синджън едва се сдържа да не се нахвърли върху най-добрия си приятел, защото от това нямаше да има никаква полза. Юмруците не решаваха нищо. Хитростта даваше по-добри резултати. Рано или късно Руди щеше да посети Кристи и когато го стореше, Синджън нямаше да бъде далече.

Кристи тънеше в нерешителност. Синджън знаеше, че тя е в Лондон, а тя нямаше представа какво да прави оттук нататък. Можеше да остане, където беше, като се моли той да не я намери, а можеше да потърси ново жилище. Лудост беше да си помисли, че той няма да я познае.

Беше й омръзнало от преструвки, омръзнало й беше да лъже Синджън, но се страхуваше, че ако сега каже истината, последиците щяха да са много тежки. Съзнаваше инстинктивно, че той нито ще я разбере, нито ще й прости. Ами ако й вземе детето? Тя нямаше избор. Трябваше да продължава с тази измама докрай. Това беше нейното наказание и покаяние.

Едва когато на следващата сутрин Ефи й донесе Нийл да го накърми, Кристи най-накрая стигна до решение.

— Опаковай багажа, Ефи, ще се местим — каза тя решително.

Ефи остана с отворена уста.

— Ще се местим ли, Кристи? Къде ще отидем? Защо напускаме удобната къща?

— Снощи направих грешка — ожесточено отвърна Кристи. — Лорд Дарби ме позна въпреки усилията ми да се прикрия. Излъгах го за Нийл и се страхувам, че никога няма да ми прости, ако ни намери.

— Мисля, че няма да е разумно да се връщаме в Шотландия, освен ако не искаш да се омъжиш за Калъм.

— Това никога няма да се случи — каза Кристи строго. — Ще се преместим в някой почтен хан, докато успея да наема друго жилище.

— Кога ще се преместим?

— Веднага. Ще потърся нещо още днес. Кажи на Гавин да докара каретата след час.

— Може би трябва да поговориш с лорд Дарби за детето.

— Не, не мога. Той може да ми вземе Нийл, а това аз няма да понеса.

Кристи целуна детенцето, притискайки го към себе си, докато малката му устичка сучеше енергично от гърдата й. Когато то затвори очи и устата му се отпусна, тя го подаде на Ефи и стана, за да започне деня си.

Като се държеше на дискретно разстояние, Синджън следеше неотстъпно Руди, надявайки се приятелят му да го отведе при Кристи. Руди посети „Брукс“, „Уайтс“, фондовата борса и галантериста си, но не и Кристи. Когато отиде в дома на баба си и остана там часове, Синджън се отказа отвратен и реши да спре в „Брукс“. Запъти се към клуба, когато една карета, тъкмо спираща пред „Синята гъска“, привлече вниманието му. Сърцето му заблъска под ребрата, когато кочияшът му се стори познат. Не си спомняше името му, но със сигурност би познал един Макдоналд, щом го видеше.

Спря в едно празно пространство зад колата и зачака. Нямаше представа какво става, но беше готов да стои тук колкото трябва, за да разбере. Търпението му беше възнаградено, когато видя Кристи да слиза от каретата и да влиза в хана. В мига, когато тя се скри вътре, той скочи от своята кола и се изправи пред роднината й.

— Можеш да си тръгваш вече — каза Синджън, стряскайки Гавин, който очевидно не го беше усетил да се приближава изотзад.

— Ва… ваша светлост, не ви видях.

— Знам, че си Макдоналд — каза Синджън, — но не мога да си спомня как се казваш.

— Гавин, милорд, братът на Рори.

— Да, сега си спомням. Можеш да си тръгваш, Гавин. Аз ще се погрижа за Кристи.

Гавин се вцепени.

— Не мога да направя това.

— Настоявам — натърти Синджън. — Напълно съм способен да се погрижа за собствената си съпруга.

— Съпругата ви! — избъбри Гавин. — Разбрах, че вие с Кристи вече не сте женени.

— Противно на това, което си мисли тя, още сме женени — разкри Синджън. — Ще поема цялата отговорност за нея отсега нататък.

Гавин не изглеждаше убеден.

— Няма да й направите нещо лошо, нали?

— Кристи е в безопасност с мене — тросна се Синджън. — Ще живеем заедно отсега нататък.

— Но, ваша светлост — възрази Гавин, — вие не разбирате. Има и… други хора.

— Ще се погрижа за всичко — увери го Синджън. — Прибери се у дома, ще се свържа с тебе по-късно, след като говоря с Кристи.

— Много добре, ваша светлост, но това не ми харесва — измърмори Гавин, връщайки каретата в уличното движение с подчертана нерешителност. — Ще отговаряте пред мене и сънародниците ми, ако нараните Кристи — подвикна той през рамо.

Мърморейки си под нос, Синджън премести каретата си на мястото, освободено от Гавин, и седна да чака Кристи.

Кристи веднага разбра, че „Синята гъска“ не е за нея и малкото й семейство. Отвън мястото изглеждаше достатъчно благоприлично, но щом влезе вътре, тя се обезсърчи от съмнителния му вид. „Синята гъска“ беше третият хан, в който влизаше, и третият, който намираше неподходящ дори за кратък престой. Но не беше напълно обезкуражена. Имаше най-малко още три хана в прилични, макар и не чак толкова модни квартали.

Разсеяна, тя излезе от хана, очаквайки да намери Гавин отвън с каретата. Дъхът й секна, когато видя Синджън с неговата каретата. Ледена усмивка превръщаше лицето му в маска и Кристи почувства първите вълни на страха.

— Синджън! Какво правиш тук? Къде е Гавин?

— Пратих го да си върви у дома. Идваш с мене.

— Нямаш право! — възкликна тя, разтревожена от хода на събитията.

Една конфронтация със Синджън беше точно това, което тя искаше да избегне.

— Ти си ми съпруга. Имам пълното право.

Кристи залитна и щеше да падне, ако той не беше посегнал да я задържи.

— Анулирането… — започна тя.

— По-късно — изсъска той, хващайки я през кръста, за да я качи в каретата. — Да не си мислеше, че няма да позная, с кого съм се любил снощи?

Точно това си беше помислила тя. Как можеше да мисли така погрешно? Не можеш да иде никъде с него. Имаше дете у дома, то я чакаше да го накърми. Гърдите й бяха горещи и твърди, чувстваше как млякото изтича от зърната й.

— Отвеждам те у дома. В моя дом — уточни той. — Където ти е мястото.

— Не можеш да го направиш! Вече не сме женени.

— Ужасно грешиш и си двуженка, ако си се омъжила за Калъм Камерън.

Зашеметена, Кристи усети как светът й се разпада. Не беше необходим ясновидец, за да й стане ясно, че Синджън е всичко друго, само не и доволен да я види. Какво щеше да направи, когато узнаеше, че синът му е жив?

Изправяйки рамене, Кристи се закле да направи каквото трябва, за да не загуби сина си.