Вкусът на греха

6

Гленмур е пустинно място, помисли Синджън, когато каретата му затрополи по почти несъществуващия път към крепостта. Времето се беше влошило, дъжд обливаше земята.

— Отвратителна страна, ужасно време — измърмори Синджън, проклинайки капризната си съпруга, която го беше докарала в тази негостоприемна страна.

Ако не беше принуден да пътува към планините, за да научи дали слуховете за Кристи са верни, можеше да отиде в Корнуол и да намери Флора. Опитваше се да си казва, че не се интересува от нея, но дълбоко в сърцето си знаеше, че не е така. Господи, главата му беше изпълнена с образа й. Гладката като коприна кожа, начинът, по който зърната й щръкваха и при най-лекото му докосване, влажната стегнатост на нейното тяло, когато се забиваше до дъно в нея.

Само мисълта за нея го довеждаше до лудост. Мислеше, че връщането към разврата ще измести мислите му от жената, която беше пленила въображението му, но беше сбъркал. Яд го беше, все още се гневеше ужасно, Флора го бе очаровала и той не знаеше как да се справи с отхвърлянето. Никога повече нямаше да позволи да се интересува от жена. Не беше склонен към насилие, но беше толкова ядосан на Флора, че ако я видеше сега, не отговаряше за поведението си.

Каретата спря пред каменните стъпала на Гленмур. Синджън скочи долу, нареждайки на кочияша Джон да откара конете в конюшнята и да се представи в кухнята, за да му дадат топла храна. После се втурна нагоре по стълбите. Отвори тежката дървена порта и се намери сред хаос. Главната зала беше пълна с мъже, жени и деца. Какофония от сърдити гласове отекваше в стените. Любопитен, той се придвижи навътре. Никой не му обръщаше внимание и той спря насред залата, за да чуе какво става.

— Нашите хора няма да оцелеят през зимата, ако платим данъците, които ни искат! — викна един мъж.

— Децата ни ще умрат от глад — подхвърли една жена. — Кое чудовище ще осъди невинни деца на смърт?

— Лорд Дарби, ето кой! — изрева друг мъж, скачайки на масата, за да го чуят по-добре. — Англичаните отнеха земята ни, ожениха се за осиротелите дъщери на благородниците ни и ни оставиха само с нашата гордост. Когато кралският бирник пак дойде насам, ще се опълчим срещу него.

— Сър Осуалд се върна в Англия — извика един мъж. — Прав му път.

— Ще прати кралски войници — изхлипа една жена. — Господ да ни е на помощ.

— Това, от което планинците имат нужда, е мъж, който да ги води — извика онзи, който се беше качил на масата. — Кристи Макдоналд е твърде слаба, за да води клана.

Сякаш по даден знак хората започнаха да викат:

— Калъм! Калъм!

Калъм вдигна ръце, за да прикани към тишина.

— Да, кажете на Макдоналд кого искате за водач. Английският лорд не е стъпил в Гленмур, откакто се ожени за Кристи Макдоналд.

— Калъм! Калъм! Калъм!

Синджън загледа смаян как мъжът скача долу и вдига на масата една жена, откъдето всички можеха да я виждат. Беше с гръб към него, когато се обърна към сърдитите членове на своя клан. Значи това е моята съпруга, помисли Синджън безстрастно, когато тя вдигна ръце, за да поиска тишина. Тогава тя заговори и отвсякъде се понесе ропот.

— Аз съм Кристи Макдоналд — каза тя, когато сърдитото бучене позаглъхна. — Не бива да губим ума си. Не е време за въстания. Ще има кръвопролитие. Жени ще загубят мъжете си, а може би и живота си. Деца ще останат без бащи и майки. Докато съм ваша предводителка, няма да има въстание.

— Не можем да плащаме високите данъци! — извика един мъж.

— Склонен ли си да жертваш живота си, Доналд Камерън? — предизвика го Кристи. — Съпругата ти и децата ти ще гладуват, ако ти умреш.

— Лесно ти е да го кажеш — дойде сърдитият отговор на Доналд. — Имаш издръжката от съпруга си. Не си длъжна да плащаш данъци или рента. Казвам да отстраним Макдоналд и да изберем друг водач от нашите редици.

— Слушайте всички! — Кристи докосна корема си. — Аз нося наследника на Макдоналд. Той или тя ще бъде вашата защита за бъдещето. Засега всичко, което мога да кажа, е, че лорд Дарби обеща да се занимае с несправедливите данъци.

Синджън си пое изумено дъх. Познаваше този глас! Малко по малко разпозна и други неща у Кристи Макдоналд. Ярките вълни на медноцветната коса, стройните извивки, царственото държание. По дяволите! Флора! Не, не Флора, а Кристи Макдоналд, собствената му съпруга и тя носеше неговото дете! Юмруците му се свиха и лицето му почервеня. Как смееше тя да му причини това! Как смееше да заговорничи зад гърба му!

Всичко, което му беше казала, беше лъжа. Коя е, къде живее, възрастният съпруг. Тя имаше мъж, да, но той не беше нито стар, нито оглупял. Ако беше искал да направи дете на собствената си съпруга, щеше да го стори много отдавна, но да бъде измамен по този начин беше подло. И повече от смущаващо.

Вгледа се в нея в безмълвна ярост. Очите му замръзнаха като парченца лед, а погледът му я обгърна от глава до пети. Трябваше ли да изглежда толкова красива? Карирано шотландско наметало беше преметнато през рамото й. Медноцветната й коса беше сплетена на една плитка, а на главата й стоеше предводителската шапка, украсена с едно перо.

Почувства се използван, безпомощен, сякаш беше изгубил контрол над живота си. Искаше да се втурне сред тълпата и да я разтърси така, че зъбите й да затракат. Сладката малка вещица му беше влязла под кожата така, както никоя друга жена дотогава. Когато си спомни колко беше разстроен, когато тя го напусна, гневът му се засили. Бързото й заминаване го бе оставило опустошен и смаян от това, че има съвест — нещо, което лорд Грях беше успявал да загърбва през целия си живот.

Внезапно Кристи се обърна, усетила присъствието му. Той видя как очите й се разширяват, видя устата й да произнася името му. Тишина се възцари в залата, хората се обръщаха да го видят. Някой прошепна името му и то се разнесе из залата като горски пожар. Но Синджън не чуваше нищо, не виждаше нищо, освен Кристи, която се залюля опасно на масата.

Тълпата се раздели, когато той тръгна напред, лицето му не можеше да прикрие гнева, който кипеше в сърцето му. Беше на половината път, когато Кристи се олюля опасно на ръба на масата. Той изруга и се затича. Подхвана я само миг преди тя да тупне на пода.

— Къде е стаята й? — извика той. Маргот излезе напред.

— Последвайте ме, ваша светлост. Внезапно Калъм му препречи пътя.

— Вие ли сте лорд Дарби?

— Да. Пусни ме да мина, човече.

— Ами данъците? Повишихте ги толкова, че не можем да ги плащаме. Ще умрем от глад!

— Ще го обсъдим по-късно — каза Синджън, минавайки покрай него. — Води, Маргот.

Маргот забърза нагоре по витата каменна стълба и когато стигна най-горе, отвори една врата, откъдето се влизаше в голяма стая. Синджън отнесе Кристи на леглото и я положи върху пухения дюшек. После отстъпи и я загледа през присвити клепачи.

— Често ли й се случва? — обърна се той към Маргот.

— Не, ваша светлост, никога досега не й е прилошавало така. Появата ви в Гленмур беше шок за нея.

— Не се учудвам — изрече сухо Синджън и изгледа укорно Маргот. — Била си нейна съзаклятничка в този заговор!

— Да. Това беше единственият начин Кристи да попречи на Калъм и на другите с него. Те искаха тя да подаде петиция за анулиране на брака ви и да се омъжи за шотландец. Калъм е толкова решен да стане водач на клана, че Кристи се уплаши той да не я отвлече насила и да заграби властта.

Веждите на Синджън подскочиха рязко нагоре.

— Да я насили да спи с него ли?

— Да. Така се прави тук, в планините. — Гласът й става суров. — Всичко това е по ваша вина, милорд. Трябваше да консумирате брака си още преди години.

— Значи вие с Кристи сте ми устроили капан да й направя дете! — извика Синджън. — Добра комедия разиграхте.

— Да, така беше. Трябваше да направим нещо, за да попречим на Калъм да я вземе насила или на клана — да избере друг водач. Тя се надяваше, че като роди вашето дете, това ще оправи нещата веднъж завинаги.

Движение откъм леглото върна вниманието на Синджън към Кристи. Очите й бяха отворени и тя се взираше в него.

— Защо дойде? — изхълца тя, мъчейки се да се надигне.

— Лежи мирно — каза той, връщайки я на възглавницата. — Остави ни, Маргот.

— Не. Няма да я оставя сама с вас.

— Няма да удуша господарката ти, макар че трябва да призная, много ми се ще да го направя.

Маргот се поколеба.

— Излез! — изрева Синджън. Маргот се обърна и избяга.

— Не биваше да я плашиш — простена Кристи.

— Нея нищо не може да я изплаши — намръщи се Синджън, сядайки на ръба на леглото. — По-добре ли се чувстваш?

Кристи се облегна на таблата. Този път той не я спря, но свирепото му изражение не обещаваше мир.

— Много съм добре.

— Имаш да ми обясняваш някои неща — изрече сурово Синджън.

Гледаше я така, сякаш я мразеше, и сърцето на Кристи се сви. Как да го накара да разбере?

— Знам, че сигурно ме ненавиждаш — започна тя.

— Това е меко казано — изръмжа Синджън. — Не можеш да си представиш как се чувствах, когато разбрах, че Флора и Кристи са една и съща жена. Разбрах, че съм бил използван, а това чувство никак не ми хареса. Ти ме излъга и аз като пълен глупак ти повярвах.

Кристи се вгледа в лицето му и осъзна, че се радва да го види въпреки гнева му. Сърцето й заби още по-бързо, вълнение затанцува във вените й. Усещаше кожата си изопната и гореща, а плътта под нея — болезнена. Не бива, укори се тя. Стисна устни и накара сърцето си да се ожесточи срещу него. Мъж като лорд Грях само щеше да я наскърби.

— Защо си тук? Нямаше да разбереш коя съм, ако беше останал в Лондон.

— Дойдох, защото чух, че моята девствена съпруга очаквала дете — изсъска той. — Трябваше да те разпитам по-добре в Лондон. Какъв глупак съм бил да повярвам на тази история за престарял съпруг, който не може да създаде наследник. Трябваше да се досетя, че всичкото това са куп лъжи, никой мъж няма да позволи на жена си да му сложи рога. И на всичкото отгоре съвестта ми ме измъчваше, след като си замина.

Кристи не се стресна от гнева му.

— Да не мислиш, че ние, планинците, не знаем какво става в Лондон? Репутацията на лорд Грях стигна до мене чак тук, в затънтения Гленмур. Хора, ходили в Лондон, с наслада ми разказваха за подвизите ти. Когато научих какъв мъж си станал, нямах никакви скрупули да те излъжа. Щеше ли да се любиш с мене, ако знаеше, че съм съпругата ти?

— Това не е честен въпрос!

— Никога не си бил честен към мене, Синджън — защити се Кристи. — Защо да ме е грижа за лорд Грях, когато той си гледаше живота, затъвайки в разврат и прелитайки от една любовница на друга, докато аз се опитвах да попреча на клана да вдигне въстание? Ти не се интересуваше от Гленмур или от нашите проблеми. Повиши данъците до непоносими размери, за да имаш пари за пороците си.

— Ако данъците са били вдигнати, нямам нищо общо с това решение. Джулиън се грижи за тези неща вместо мене.

Кристи спусна крака от леглото и се изправи неуверено.

— Винаги ли бягаш от отговорност?

— Проклета да си! — изръмжа Синджън. — Докато не беше влязла в живота ми, нещата си бяха спокойни. Джулиън се справяше със семейните дела и с правните въпроси.

Кристи се изправи пред него с ръце на кръста.

— Което ти оставяше повече време да се отдаваш на своя разврат, сигурна съм. За разлика от тебе аз имам отговорности и си ги гледам. Имаше времена, когато ми трябваше съвет от моя съпруг, но къде беше ти? Или проиграваше трудно изкараните от Гленмур пари, или се въртеше около някоя любовница. Нито веднъж след нещастната ни сватба не се сети за мене. Ти си един женкар с инстинкти на разгонен жребец!

Очите на Синджън блеснаха опасно.

— Оставих те да управляваш Гленмур както си искаш.

— И щях да продължа да го правя, ако ти не беше решил да се появиш в най-неудобния момент.

Той се взря в корема й.

— Икономът ми чул слухове, че Кристи Макдоналд носи дете и аз побързах да дойда тук, за да науча истината лично. Дори нося документи за анулиране, ако реша, че искам да се освободя от една невярна съпруга, в случай че слухът се окаже истина.

Тя се изсмя безрадостно.

— Заболя ли те, като си помисли, че жена ти върви по стъпките ти? Какъв лицемер си!

— За мъжете е различно — възрази Синджън. После промени рязко темата, преди Кристи да успее да опровергае логиката му. — Кажи ми истината, Кристи. Моето дете ли носиш? Или в корема ти расте чуждо копеле?

— Английска свиня! — нападна го Кристи. — Разбира се, че детето е твое! Как можеш да се съмняваш? О, как проклинам деня, когато станах твоя съпруга!

— Не повече от мене — измърмори мрачно Синджън.

— За съжаление, анулирането вече не е възможно — каза тя. — Нашият брак е консумиран и аз нося бъдещия Макдоналд.

— Ти носиш един Торнтън. Той ще носи една от по-малките ми титли, докато наследи моята.

Кристи прехапа устната си, за да не изкрещи от обида. Нейното дете щеше да остане в Шотландия с нея, независимо какво ще реши Синджън за брака им. Мястото на бъдещия Макдоналд беше в планините на Шотландия, сред собствения му народ.

— Добре — изръмжа Кристи. — Сега можеш да се обърнеш и да си отидеш. Нямам нужда от тебе.

— Аз ще реша дали е така.

Ужасена от арогантността на Синджън, Кристи нямаше търпение да му види гърба. Или поне така си казваше. Как е могла да смята, че е влюбена в този невъзможен развратник, който не се интересува от нищо, освен от собственото си удоволствие?

— Не те искам тук!

Синджън я изгледа мрачно.

— Ще замина, когато аз преценя, но не преди това. Хората от клана ти, изглежда, са ти ядосани. Мисля, че ще поостана. Може би ще мога да ти бъда от помощ. Време е да се заинтересувам от земите си.

— Мога да се справя със своя клан и без твоята помощ — възрази Кристи.

— Ами ако английският гарнизон в Инвърнес научи за размириците в Гленмур? Ще смажат бунта, преди хората от клана ти да се въоръжат.

— Мога да се справя с тях — упорстваше Кристи.

Той се взря в корема й.

— Можеш ли? Когато пристигнах, те чух да казваш на хората от клана си, че си обсъждала намаляване на данъците с мене. Странно, не си спомням този разговор.

— Трябваше да им кажа нещо. Възнамерявах да напиша протестно писмо.

Синджън се намръщи.

— Чудя се защо Джулиън никога не е споменавал увеличаването на данъците. Гленмур е мой в края на краищата.

— Колко мило, че си го спомни — изрече подигравателно Кристи. — Как смяташ да помогнеш на гладуващите селяни?

Синджън трепна. Болезнено беше да чува, че тя така подценява способността му да поема отговорност. Той изстена вътрешно, припомняйки си онези моменти в Лондон, когато се беше изказвал пренебрежително за шотландската си съпруга и тамошните си имения. Тя сигурно си е прехапвала езика, за да не се разкрещи.

Синджън се вгледа в лицето на Кристи, като че ли опитвайки се да разкрие тайните на душата й. Блестящите й зелени очи представляваха предизвикателство, което той не можеше да пренебрегне, а пълните устни едновременно го предизвикваха и примамваха.

Спомни си как същите тези устни се бяха отваряли сладко за него. Как езикът му беше изследвал всичките й нежни тайни. Как тя го беше оплела така изкусно в паяжините на своите лъжи. Беше го оставила да мисли, че я е съблазнил, и той се чудеше колко лесно е попаднала тя под неговото обаяние. Беше се хванал на всичките й лъжи, до една. Господи, какъв глупак е бил! Лорд Грях, майсторът на съблазънта! Каква смешка.

Забуленият му поглед се плъзна по нея, намирайки я все още тъй сияйно красива както я помнеше, и гневът му се усили. Предполагаше се да не знае за детето и това го ядосваше още повече. Винаги беше внимавал да се отдръпва, преди да излее семето си, но Флора искаше да й направи дете и той охотно си доставяше удоволствието докрай… безмозъчен глупак!

Проклета да е! Видя я как го наблюдава с уплашени очи, с напрегнато тяло. Какво очакваше да направи той? Да я нападне ли? Очите му се спряха на устните й и изведнъж разбра какво трябва да стори. Тя беше негова съпруга, нали? Като че ли прочела мислите му, Кристи отстъпи назад. Той посегна към нея.

Тя се дръпна.

— Какво искаш?

Синджън се усмихна, когато ръката му се обви около талията й, притискайки я към твърдата стена на гърдите си.

— Няма ли да приветстваш своя съпруг както трябва?

Очите й пламнаха предизвикателно.

— Защо да го правя?

— Харесваше ме много в Лондон. Бяхме любовници. Аз изследвах всеки инч от тялото ти и ти от моето. Знам кога доставям удоволствие на някоя жена, а ти ми се наслаждаваше също толкова, колкото и аз на тебе. Отречи го, ако искаш, но ще излъжеш.

— Разбира се, исках нещо от тебе — защити се Кристи. — Не разбираш ли? Имах нужда от наследник за Гленмур. Калъм щеше да ме вземе против волята ми, ако не те бях примамила да консумираме брака си и да ми дадеш дете.

— Никой няма да вземе онова, което е мое — изрече свирепо Синджън, изненадан от пламенността си.

Години наред не беше се сещал за съпругата си. Шотландия и Кристи бяха само неясен спомен. Но сега, след като я беше имал в леглото си три месеца, само като си помислеше, че друг мъж може да се люби с нея, изпадаше в истински бяс.

— Пусни ме, Синджън.

— Не. Искаше съпруг, сега трябва да го изтърпиш.

Ниско ръмжене излезе от гърдите му, когато устата му завладя нейната. Нека ме отхвърли сега, помисли той. Можеше да се прави на незаинтересувана колкото си иска, но той знаеше, че ще лъже. Тя беше гореща жена, също толкова жадна за него, колкото и той за нея. Устата му се впи в нейната, устните му бяха твърди и наказващи. Искаше целувката му да бъде достатъчно смазваща, за да я научи да се подчинява, но тогава ароматът й го обви и той забрави всичко, с изключение на топлината на нейното тяло, сладко тръпнещите устни под неговите и възбуждащата й миризма, която го беше преследвала в сънищата му.

Той раздели устните й с езика си и вкуси сладостта на устата й. Кристи започна да се бори с него. За нейна чест се опита да го отблъсне. Той я задържа здраво, наслаждавайки се на неповторимия й вкус. Спомените за експлозивната им страст го пронизваха като светкавици. Гърдите й, така съвършени под неговите длани, стегнатата ножница, която обхващаше члена му, начинът, по който тя се извиваше под него… Горещите нощи в нейното легло, мокрите им от пот тела, движещи се заедно в съвършена хармония — той си спомняше всичкото това с нарастваща пламенност.

Внезапно Кристи го отблъсна силно и се дръпна от него, треперейки, очите й бяха диви и замъглени. Дишаше тежко, гърдите й се вдигаха и спускаха с всеки бърз дъх.

— Не! Няма да ти позволя да ми го причиниш!

Синджън замря разколебан.

— Какво да ти причиня? Не е нещо, което да не сме правили преди.

— Бях различен човек тогава. Ти искаш съпруга не повече, отколкото аз искам съпруг. Нека се разделим като приятели.

Синджън измърмори проклятие.

— Ти носиш детето ми. Трябва нещо повече от приятелство, за да се създаде дете. Защо да се правим, че никога не сме били любовници?

— Защото това свърши, Синджън! — извика тя. — Аз получих каквото исках, а ти имаше благосклонна любовница за известно време. Няма нужда някой да знае за детето ни, ако не искаш да се знае. Никога няма да се върна в Лондон, а знам колко мразиш тукашните планини. Ако някой ден намериш друга жена, за която да се ожениш, можеш да се разведеш с мене. Влиянието на лорд Мансфийлд би трябвало да ти разчисти пътя.

По дяволите! Защо трябваше да му говори така ужасно хладнокръвно и логично?

— Първото, което ще направя, е да изпратя съобщение до Джулиън относно данъците. Сър Осуалд би трябвало вече да се е върнал в Лондон. Няколко въпроса за увеличението трябва да осветлят нещата. В това време трябва да успокоя бунтовниците от твоя клан. Чувстваш ли се достатъчно добре, за да ме придружиш до залата?

— Много съм добре. Беше шок да те видя в Гленмур и това ме накара да припадна. Здрава съм като кон.

Погледът му се отдели от лицето й.

— Да, изглеждаш достатъчно здрава. Сияеща би било по-правилната дума. — Предложи й ръката си. — Не си мисли и за минута, че всичко помежду ни е уредено, обаче. Ядосан съм. Ужасно съм ти ядосан. Ти взе от мене нещо, на което нямаше право.

Кристи прие ръката му не особено благосклонно. Синджън помисли, че добре й се е накарал, докато тя не изстреля изведнъж.

— Имаше ли някоя друга жена предвид, освен съпругата си, която да роди твое дете?

Синджън отказа да приеме предизвикателството. Тази жена го беше изтощила. Колко още можеше да поеме? Никоя друга не се беше отнасяла към него така немислимо както собствената му съпруга. Той беше разбрал, че Кристи Макдоналд е жива беля още първия път, когато беше видял седемгодишната мъжкарана. Не беше очаквал тя да израсне като такава предизвикателна красавица с тяло, което би изкусило и светец. А господ знаеше, че той не беше никакъв светец.

Беше се увлякъл по собствената си съпруга. Какво ужасно недоразумение. Но вече нямаше да се остави да го мамят. Чувствата му бяха значително охладнели, след като бе открил коя точно жена беше направил своя любовница в Лондон. Сега изпитваше главно гняв, задето беше излъган и използван. За съжаление, макар да не искаше да си го признае, все още я желаеше.

Намериха хората от клана на Кристи да се въртят в залата, мърморейки помежду си и пиейки силната шотландска напитка, която правеха от ечемик и която можеше да събори силен мъж под масата само за един час. Разговорът секна, когато двамата с Кристи влязоха. Настроението беше все още експлозивно, хората — намусени и затворени.

Синджън почувства пробождане в тила и инстинктивно разбра, че тук няма приятели. Тази мисъл не беше приятна и внезапно нещо се промени и се раздвижи у него. Това беше неговата земя, по дяволите! Чувството за отговорност беше толкова чуждо за него, че му отне няколко мига, за да смели новооткритото си усещане за лоялност към тези планинци, които бе презирал през по-голямата част от живота си. Отдавна смяташе съвестта за нещо умряло от занемаряване още преди години.

— Направи ли ти нещо тоя окаян грешник? — запита Калъм, проправяйки си път през тълпата, за да стигне до Кристи.

— Много съм добре, Калъм — увери го тя. — Бях смаяна да видя лорд Дарби тук толкова скоро, след като се разделихме в Лондон, това е всичко.

Калъм отправи зловещ поглед към Синджън.

— Тъй като ваша светлост сте тук, би трябвало да знаете какво мислим.

— Слушам ви — каза Синджън и се стегна.

— Аз съм Калъм, старейшина на рода Камерън — изрече важно Калъм. — Кристи Макдоналд е нашата водачка и хората от нейния клан се тревожат за благополучието й. Вие не бяхте истински съпруг за нея. Не ви искаме тук. Идете си и ни оставете на спокойствие.

Синджън зае отбранителна позиция.

— Гленмур и неговата област са мои. Дали ви харесва или не, но аз съм съпругът на вашата предводителка.

Групичка недоволни шотландци се събраха около Калъм. Родът Камерън го подкрепяше. Бяха едри, страшни на вид мъже, но Синджън не беше страхливец. Не отстъпи, тялото му беше напрегнато, ръката — на дръжката на меча.

Усмивката на Калъм не стигаше до присвитите му очи.

— Случват се злополуки, ваша светлост. Ще бъде лесно да отървем Кристи от съпруг, когото тя не иска.

Синджън изгледа Кристи с присвити очи.

— Сигурни ли сте, че не ме иска? Може би трябва да я попитате. Убийте ме и ви гарантирам, че Гленмур ще загъмжи от кралски войници — предупреди той.

Последва напрегната тишина, докато планинците обмисляха думите на Синджън.

— Слушайте всички вие! — извика Кристи в напрегнатата тишина. — Няма да се говори за убийства, Калъм Камерън. Синджън е моят съпруг и аз нося неговото дете. Приберете се по домовете си всички вие. Няма какво повече да се обсъжда.

— Почакайте — заповяда Синджън. — Има още нещо, което искам да кажа. Не знам защо данъците ви са увеличени, но със сигурност възнамерявам да разбера.

— Не само тази година — викна Доналд, — но и предната, и по-предната!

Синджън се намръщи, питайки се не за първи път защо Джулиън не му беше споменавал, че е вдигнал данъците в именията му. Обикновено разискваше с него деловите въпроси, свързани с Гленмур, преди да предприеме някакви действия.

— Сега нямам отговора, но ще го разбера. Когато моят кочияш потегли утре за Лондон, ще отнесе писмо до брат ми с молба да се занимае с въпроса. Междувременно никой няма да плаща данъци за това тримесечие. Освен това аз лично ще посетя домовете ви, за да видя какво може да се направи за подобряване на условията за живот.

Речта му беше посрещната с небрежно одобрение, въпреки откритата враждебност от страна на целия род Камерън.

— Ще изчакам и ще видя колко струват надутите ви думи — изръмжа Калъм, очевидно неудовлетворен.

Обърна се и излезе от залата. Тълпата бързо се пръсна след него, оставяйки Синджън и Кристи сами.

— Беше великодушно от твоя страна — каза Кристи със следа от кисело одобрение в гласа. — Но можем ли да вярваме на един англичанин?

Кристи не пусна Синджън в спалнята си тази нощ. След като въздухът посиня от ругатните му, той последва безмълвно злорадстващата Маргот до една незаета стая, проклинайки Кристи Макдоналд и Флора Рандал. Защо му се случваше всичко това! Беше щастлив и безгрижен в Лондон, поддържаше репутацията си и използваше на воля дадения му от бога талант да води хедонистичен живот. Искаше да се махне от тези проклети шотландски планини, но как би могъл? Кристи носеше неговото дете и той усещаше непреодолимия подтик да остане достатъчно дълго, за да види как изглежда това дете.

Синджън намери вещите си струпани до стената в стаята, в която го пратиха. Два сандъка и малка торба. Не знаеше колко ще трябва да остане, затова бе взел целия си гардероб. Беше имал и предвидливостта да донесе сандъче със златни монети и друго със сребърни, скрити в единия от големите сандъци.

Преди да си легне, той инструктира кочияша Джон да се върне рано на следващата сутрин в Лондон. Беше написал писмо до Джулиън и го връчи на Джон. При добро време то би трябвало да стигне след две седмици. Това означаваше, че ще бъдат необходими поне четири седмици, за да получи отговор, който да изясни мистерията около увеличените данъци. Ако нещата продължаха по този начин, щеше да последва бунт. Кристи не беше достатъчно силна, за да усмири водача на рода Камерън.

Все пак не можеше да не се възхити на съпругата си заради начина, по който тя държеше клана си единен след смъртта на стария Ангъс. Никога не му беше хрумвало, че тя може да има нужда от него. Беше я оставил да се оправя сама, мислейки, че й прави услуга, докато в действителност я беше зарязал да се бори с неща, които изискваха твърда мъжка ръка. Когато сравни проблемите на Кристи с разюздания начин на живот, който водеше самият той, се почувства като жалък безделник. И това чувство не му хареса.

За първи път от години насам Синджън долови какво се опитваше да му втълпи Джулиън. Когато за пръв път чу какъв прякор са му лепнали, прозвището му хареса. Лорд Грях! Възхитително греховен и упадъчен беше целият му живот на зрял мъж, преминал в доказване, че е достоен за това прозвище.

Господи, за какво магаре трябва да го мисли Джулиън.

На следващата сутрин, след нощ на безпощаден самоанализ, Синджън изпрати кочияша Джон и се отби в залата, за да потърси храна. Жена му вече закусваше заедно с Маргот и младия мъж, в когото той разпозна лондонския кочияш на Кристи.

— Помниш Рори Макдоналд, нали? — кимна тя към намусения момък, който го гледаше с негодувание.

— Помня лицето, но не и името — каза Синджън, сядайки до Кристи.

Веднага от кухнята дойде една жена. Спря пред Синджън, неприятно намръщена.

— Искате ли нещо за ядене, ваша светлост? — запита тя отсечено.

— Сигурна съм, че лорд Дарби е гладен, Мери — каза с упрек Кристи. — Донеси му каквото ядем и ние.

Синджън се намръщи на овесената каша, която сладко похапваше. Не обичаше каша.

— Бих предпочел яйца и бифтек — изрече той, усмихвайки се на Мери.

— Не искате овес? — запита тя, очевидно оскърбена.

Синджън поклати отрицателно глава.

— Не го обичам.

— Чу ли това, Кристи? Не обичал овес. Всички истински шотландци ядат овес сутрин.

— Донеси на лорд Дарби бифтек и яйца тогава — въздъхна Кристи. — Това е неговият дом, той може да яде каквото си поиска.

Мери изгледа недоволно натрапника, после завъртя поли и се понесе обратно към кухнята.

— Вярвам, че сте спали добре, милорд — каза Кристи.

— Значи сега съм „милорд“? — отвърна Синджън намръщен. — Аз съм ти съпруг, не помниш ли? Обикновено ме наричаше Синджън.

Бузите й порозовяха.

— Каретата ти замина тази сутрин без тебе. Имаме няколко добри коне в конюшните, избери си, който искаш — ще издържи до Лондон.

— Защо нямаш търпение да се освободиш от мене? — Лицето му потъмня. — Или има друг, когото би предпочела да наречеш свой съпруг?

За щастие в този момент Мери се появи с бифтека и яйцата на Синджън. Той подскочи, когато готвачката тропна чинията пред него.

— Да не се задавите с бифтека, ваша светлост — изрече тя сладко.

После се обърна и отпраши към своето царство. Нито Маргот, нито Рори се опитаха да прикрият смеха си.

— Приятна закуска, ваша светлост — каза Маргот, докато се надигаше. — Работа ме чака. — Отправи многозначителен поглед към младежа. — Идваш ли, Рори?

Кочияшът веднага се надигна.

— Да.

— Чакай — спря го Синджън. — Щом разполагате с добри коне, бих искал да инспектирам земята си, а може би да се разходя и през селото. Ще ми трябва помощта ти, Рори. Ще бъдеш ли готов след час?

Рори плъзна въпросителен поглед към Кристи. Синджън се подразни, че той има нужда от одобрението на жена му, въпреки че той беше господарят на имението. Но предположи, че ще трябва време, преди родовете Макдоналд, Камерън, Раналд и Маккензи да приемат авторитета му. Зимата наближаваше и Синджън едва ли щеше да може да пътува чак до пролетта, когато топенето на снега щеше да направи пътищата отново проходими. Според неговите изчисления Кристи щеше да роди през март. Имаше още няколко месеца, пред които да реши какво ще прави с Кристи и детето.

— Ще дойда с вас, ваша светлост — каза Рори с явна радост въпреки намръщената си физиономия. — Ще оседлая конете и ще ви чакам навън след един час.

Рори излезе веднага. Синджън посвети вниманието си на храната. Вълчият му апетит го изненада. В Лондон рядко ставаше от сън преди пладне. А тъй като стомахът му никога не беше в най-добрата си форма след разгулна нощ, ядеше умерено през първата половина на деня. Вечеряше обикновено много късно, чак среднощ на някое светско събитие. Не можеше да си обясни апетита си тази сутрин, освен може би с принудителното въздържание по време на пътуването до шотландските планини. Не беше пийнал и капка питие, по-силно от бира, откакто напусна Лондон.

— Колко време смяташ да ни удостояваш с присъствието си? — запита Кристи, бутвайки настрана празната си купа.

— Внимавай, жено, още съм ти ужасно ядосан. Ще те осведомя, когато реша да замина. Някога хрумвало ли ти е, че може да искам да науча нещо повече за земите си?

— Не. Тази мисъл никога не ми е минавала през ума — изтърси Кристи. — Оставаш, за да ме накажеш.

Погледът му я обгърна цялата.

— Не се ласкай. Оставам, защото този път съм заинтересуван от владенията си.

— Проклети англичани, пъхат си носа навсякъде — измърмори Кристи. — Нямам нужда от тебе. Никога не съм имала.

Синджън пусна вилицата си, все по-ядосан, и отмести стола си от масата.

— Имаше обаче нужда от мене за едно нещо, мадам. — И погледна многозначително към корема й.

Кристи се обърна към него, стиснала юмруци, с вирната брадичка и пламтящ поглед.

— Да, милорд. Ако не бях искала нещо от тебе, никога нямаше да се унижа така. Знаеш ли колко ми беше противно да се правя на твоя курва? Аз съм съпругата ти, за бога! Подобни лъжи нямаше да са необходими, ако беше мъж на място. Носеше ме като трофей на ревера си, за да ти завиждат приятелите ти. Цял Лондон си шепнеше за най-новата любовница на лорд Грях. Господи, как ненавиждах това!

Избухването й го смая. Тя говореше така, сякаш беше оскърбената страна. Не знаеше ли, че той се интересува от нея повече, отколкото от всяка друга жена, която е познавал? Това ли е бил планът й от самото начало? Да го накара да се увлече, а после да го остави да се чуди защо го е изоставила? Това ли трябваше да бъде наказанието му, задето я беше пренебрегвал през всичките тези години?

— Ти ме използва! — нападна я Синджън.

— Не съм взела нищо, което да не е било по право мое — възрази Кристи. — Гордостта ти ли е наранена, Синджън? Може би беше време жена да ти въздаде заслуженото. Лорд Грях. Пфу! Лорд Упадък ти пасва по-добре.

Гняв кипна у Синджън. Не му се случваше често да пламва, но Кристи го изкушаваше сериозно. Необходима му беше цялата сила на волята, за да не експлодира. Изопнал уста, с кораво и студено изражение, той й обърна гръб и се отдалечи.

Проклет да е, роптаеше безмълвно Кристи. Защо не си беше останал в Лондон? Тя вече се бе примирила да прекара остатъка от дните си без него. Тогава той нахлу в привичния й живот, внасяйки безпорядък заедно с болезнени спомени за мъжа, който я беше направил жена и я беше научил на страст.

Хората от клана й бяха повече от смутени от пристигането на Синджън. Калъм беше дори бе заплашил да го убие. Защо Синджън беше дошъл сам, без охрана или войници? Беше сам англичанин сред хиляди планинци, които ужасно мразеха завоевателите.

Кристи въздъхна. Знаеше, че Синджън никога няма да й прости, че го беше излъгала, и наистина не можеше да го обвинява. Но колко я ядосваше той! Светът не се въртеше около лорд Грях. Нима беше очаквал тя да го посрещне в леглото си снощи? Усмихна се, като си спомни яростните му ругатни, когато се опита да влезе в нейната стая и намери вратата заключена. Но истински я ядосваше усилието, което трябваше да положи, за да се накара да заключи вратата си за него. От момента, в който той бе влязъл в Гленмур, тя жадуваше да го докосне, да се приближи достатъчно до него, за да вдъхне мъжествения му мускусен аромат, който навестяваше сънищата й. Потребността беше толкова силна, че се беше принудила да прибегне до гнева си, за да не се поддаде на чара му.

Ако Синджън я бе искал, защото я обичаше, тя щеше с радост да го приеме в леглото и в сърцето си. Но той не се задоволяваше само с една жена. Може би тя щеше да му е достатъчна, докато е в Гленмур, но щом се върнеше в Лондон, лорд Грях щеше да продължи разпуснатия си начин на живот.

Ръката й отлетя към корема, където растеше неговото дете. Той може и да не иска детето, но тя го искаше, и то много. Бъдещият Макдоналд. То щеше да наследи Гленмур и да върне на нейните хора гордостта им. Наследникът на Синджън беше спасението на клана, неговата съдба. И нещо още по-важно, детето щеше да бъде частица от своя баща, същество, което тя да обича, след като той си отиде. Колко щастлива би била да отдаде сърцето си на Синджън, ако той можеше да остане верен на една жена. Тя се закле да възпита детето си така, че да бъде достойно за своя баща — такъв, какъвто би могъл да бъде.

Синджън се възхити от коня си. Нямаше представа, че Гленмур притежава конюшня с толкова много добри жребци. Моята конюшня, напомни си той. Всичко, което току-що беше видял — земите, където яздеше, селото, черквата, тлъстите овце, откарвани в долината, за да презимуват, — беше негово. Гърдите му се издуха от гордост, каквато не беше чувствал от много дълго време. Никога не беше харесвал дивите, брулени от ветровете шотландски планини или пък дивите им обитатели, но сега някакво странно чувство на спокойствие, на притежание го караше да ги вижда по различен начин.

— Тресавищата не са толкова красиви по това време на годината, ваша светлост — каза Рори, за да подхване разговор. — През пролетта се покриват с изтравничета. Прекрасна гледка са.

За Синджън хълмовете и тресавищата бяха по-скоро отчайваща гледка по това време на годината, но все пак и сега в тях имаше нещо. Това беше различна красота. Сурова, груба… застрашителна. Дърветата бяха загубили листата си и въздухът режеше, носейки обещание за зима. Чуваше бученето на вълните в близкия залив и усещаше соления лъх по бузите си. Беше толкова ободряващо, че той с изненада откри, че отново е гладен.

Синджън обичаше конете, яздеше в парка всеки ден за раздвижване, но дългата езда на открито под небе, толкова синьо, че заслепяваше очите му, беше нещо различно. Сега се питаше защо така не е харесвал шотландските планини.

— Овцете на Гленмур ли пасат в долината? — запита той.

— Да, хората от клана ги пасат. Получават част от печалбата, след като се продаде вълната. Някои овце ще бъдат заклани за месо и селяните ще получат своя дял.

— Тази година овчарите получиха ли пари за вълната?

— Да, но сър Осуалд каза, че пазарът не бил добър, и получиха по-малко отколкото очакваха. После рентите и данъците бяха вдигнати. Тогава се заговори за бунт. Калъм Камерън призова всички да протестираме, като не платим дължимото за тримесечието, и всички ние се съгласихме.

Синджън мисли за това, докато не стигнаха до селото, кацнало на един склон под Гленмур. Представляваше двадесетина каменни колиби, скупчени безразборно. Бедно село, забеляза Синджън. Покритите със слама покриви на почти всяка къщица бяха в лошо състояние.

Хората спираха работата си, за да се взират в него. Безмълвната им враждебност беше толкова силна, че Синджън беше благодарен, че Рори язди до него. Често спираше, за да говори с хората, но повечето обръщаха гръб и отказваха да му обърнат внимание.

— Не са особено дружелюбни, а? — изръмжа Синджън.

— Можете ли да ги обвинявате? — отвърна Рори. — Англичанин сега е господар и на тях, и на земята, която някога са наричали своя. Кристи Макдоналд прави всичко, което може, за да облекчи страданията им, но децата им още умират от глад. — Той погледна натъжено към Синджън. — А вие се чудите защо мразим англичаните. Когато земята беше наша, се биехме само помежду си. Крадяхме добитъка на съседите и те крадяха нашия, такъв беше животът. Но никога не сме гладували.

Синджън се взря в къщурките и реши, че трябва да се направи нещо, преди да падне първият сняг.

— Мъжете от селото могат ли да поправят колибите до първия сняг?

— Да, но няма достатъчно слама за покривите, а хората нямат пари да си купят материал. Мнозина ще умрат, когато завали снегът.

— Аз ще платя материала и ще дам на мъжете прилична заплата — каза Синджън, благодарен за златните суверени в сандъка. — Можеш ли да го уредиш?

— Искате да платите от собствения си джоб ли, ваша светлост?

— Точно това казах.

Групичка парцаливи дечица прекъснаха играта си, за да го позяпат. Синджън беше ужасен от липсата на прилично облекло. Някои дори носеха животински кожи, направени на туники и панталони. Отбеляза си мислено да поговори с Кристи за положението в селото.

— Това село е на Макдоналд, ваша светлост — каза Рори. — Ще искате ли да посетите селата на Камерън, Раналд, и Маккензи?

— Утре, Рори, видях достатъчно за днес. Да се връщаме в Гленмур. Толкова съм гладен, че мога да изям и кон.

— Защо не казахте, че сте гладен? — запита Рори, бръквайки в торбата, която носеше препасана на кръста си, и извади оттам един хляб. — Ето овесена питка, ваша светлост. Няма нищо по-добро от овеса, за да засити глада. Никога не тръгвам от дома без няколко овесени питки в торбата.

Синджън прие овесената питка нерешително. Никога не беше обичал овес в каквато и да било форма, той знаеше, че е храна за коне, а не за хора, но беше твърде гладен, за да спори. Поспря за миг, преди да отхапе парченце от питката и да задъвче. Макар и малко суха, вкусът й не беше никак лош. Всъщност, в крайна сметка той прие и още една, докато яздеха обратно към Гленмур.

— Сериозно ли говорехте за поправката на колибите? — запита Рори, не можейки да повярва на щедростта на Синджън.

Господарят го изгледа остро.

— Какво те кара да мислиш, че съм те излъгал?

Рори вдигна рамене.

— Вие сте англичанин — изрече, сякаш това обясняваше всичко.

Синджън помисли над това за един миг, после каза:

— Не ме харесваш, нали? Усетих го още в Лондон.

— Не сте ми дали основание да ви харесвам, ваша светлост.

— Знаеше какво е замислила Кристи, нали?

— Не и в началото. Каза ми го, след като се възмутих от вашите посещения в дома й посред нощ. Това не ми харесваше, но не ми беше работа да се съмнявам в нашата водачка. Ние с Маргот сме сгодени и тя щеше да ми съдере кожата, ако бях предал господарката.

— Разкажи ми за рода Камерън — каза Синджън.

— Те са воини, не са овчари или фермери, макар че така си изкарват прехраната. Сърдят се още откакто старият лерд Ангъс направи Кристи своя наследница. Оттогава Калъм Камерън заговорничи да свали Кристи и да стане водач на клана.

— Може ли да го направи? — запита Синджън.

— Имаше нужда родовете Макдоналд, Раналд и Маккензи да застанат зад него. За щастие, повечето, с изключение може би на Маккензи, са верни на Кристи и осуетиха усилията на Калъм. Тогава той реши, че ще стане водач чрез брак с Кристи. Но не можа да я убеди да анулира брака си с вас. Тогава тримесечните данъци бяха вдигнати отново и онези, които първоначално се противопоставяха на Калъм, се съгласиха с него, че кланът се нуждае от мъж предводител. Искат да е воин, който да се бори за правата им. Тогава Кристи и Маргот замислиха плана да ви потърсят в Лондон. Знаете останалото, ваша светлост.

— Да — потвърди сухо Синджън.

Макар да разбираше мотивите на Кристи да го преследва в Лондон, му беше трудно да й прости, задето го беше лъгала. Беше го измамила, за да й направи дете, и това беше наранило гордостта му. Тя го беше искала само за едно нещо, докато той наистина я желаеше. Всичко беше добре измислена хитрост и той беше паднал капана й. Добре, нещата се бяха променили. Той беше в Гленмур сега и независимо дали на Кристи й харесваше или не, щеше да направи така, че тя и хората от клана й да разберат, че той командва.

Синджън вдиша дълбоко студения, режещ въздух, по-скоро наслаждавайки се на разходката. Конят му беше добър, компанията също не беше лоша, като се има предвид, че не бе добре дошъл за тези планинци, а и Кристи го чакаше в Гленмур.

Кристи метеше калдъръма в двора, когато Синджън и Рори се върнаха. Докато Рори прибираше конете, тя се облегна на метлата, наблюдавайки Синджън. Очите й се присвиха замислено, когато го видя да се взира напрегнато в покритите с бръшлян стени на Гленмур, като че ли пресмяташе колко струват. Тя знаеше, че Гленмур не означава нищо за него, но за нея беше всичко. Още не можеше да прикрие гордостта, която изпитваше от дома на предците си.

Тогава той забеляза жена си и тя тръгна към него. Небрежната му поза по никакъв начин не прикриваше напрежението в тренираните му мускули или начина, по който я гледаше, като хищник, съсредоточил се върху жертвата си. Стъпките й станаха по-бавни. Въздъхна, припомняйки си как твърдите косми по гърдите му дразнеха голите й гърди, начина, по който стегнатите мускули на седалището му тръпнеха под ръцете й, коравите му бедра. Нищо не я беше подготвило за унищожителния чар на лорд Грях. За цели три чудесни месеца тя беше познала и желанието, и удоволствието. А сега познаваше отчаянието. Синджън я ненавиждаше и тя трябваше да вкорави сърцето си срещу него, преди да копнее за неща, които не можеха да се осъществят.

— Хареса ли ти ездата? — запита Кристи, когато Синджън продължи да я гледа със странен блясък в очите.

— Да, беше доста интересно. Рори е чудесен водач. — Той се вгледа в гърдите й, после погледът му се спря на корема й. — Добре ли си?

— Много добре, благодаря.

— Ела вътре с мене.

Това беше повече заповед, отколкото покана.

— Сега ли?

— Сега — каза той. — Трябва да поговорим. Твоята стая е подходяща.

Кристи трябваше да подтичва, за да не изостава от него.

— Не можем ли да говорим, в залата?

— Не.

Той се заизкачва по стълбите и не спря, докато не стигна до нейната стая. Отвори вратата и изчака тя да влезе вътре. Сърцето й започна да бие по-силно. Опасно беше да остава насаме със Синджън. Неговата силна чувственост беше докарала по-малодушни от нея жени до гибел.

Тя отиде до прозореца и се вгледа в земята, която беше принадлежала на семейството й поколения наред. Синджън застана до нея. Тя чувстваше топлината му, усещаше гнева му дори още преди той да заговори.

— Не ме пусна в спалнята си снощи.

— Беше сърдит.

— Очакваше да разтворя обятия ли? — Гласът му беше суров, пълен с напрежение. — Повече харесвах Флора.

Кристи вдигна рамене.

— Флора беше мит. Дадох ти това, което мислех, че искаш, и… — Думите й секнаха.

— … и аз ти дадох това, което искаше.

Тя стисна устни.

— Да. Няма да отричам. Съжалявам, ако това те натъжава, милорд, но не се притеснявай за детето. На нашето дете няма да му липсва любов.

— Детето се нуждае от баща — каза Синджън.

Тя видя стиснатите му юмруци и се запита какво ли очаква от нея. Не любов, очевидно. Светът беше пълен с безброй жени, които му предстоеше да срещне и да обича.

— Аз… предположих, че не искаш да те притесняват.

— Погрешно си предположила. Възнамерявам да бъда в Гленмур до раждането на моето дете. После може би ще го взема в Лондон, където ще бъде отгледано сред цивилизовани хора. Смея да твърдя, че Джулиън ще престане да ми натяква, ако стана семеен човек.

Кристи ахна и се хвърли върху него с подивели очи, малките й юмруци задумкаха по гърдите му.

— Не! Не можеш да го направиш! Няма да ти го позволя.

— Спри! — каза той, хващайки я за китките. — Ще обсъдим това, когато се успокоиш. Най-вероятно ще стоя тук през цялата зима. Щом дойде пролетта, би трябвало да знам повече за броженията в Гленмур.

— Предупреждавам те, Синджън — изсъска Кристи, — само да ми вземеш детето, ще съжаляваш.

Изисканата му вежда се вдигна нагоре.

— Трябваше да помислиш за последиците, преди да предприемеш щурия си план да забременееш.

— Не биваше да узнаваш! Нито да те е грижа — добави тя.

Все още държейки здраво китките й, Синджън я привлече към себе си. Почувства топлината й, вдъхна изкусителния й аромат и я пожела отново. Твърдата издутина под талията й го заинтригува. Искаше да я види гола, да докосне мястото, където растеше детето му. Гърдите й бяха по-големи, отколкото си ги спомняше, и жаждата да ги изследва беше толкова настоятелна, че пусна китките й и обхвана двете хълмчета. Почувства как зърната й се втвърдяват под дланите му и очите му потъмняха от желание.

Колкото и да й беше ядосан, задето го беше измамила, не можеше да спре вълнението на тялото си от меките й, изящни извивки. Също толкова бързо, колкото беше кипнал, гневът му се изпари. Жадуваше да се забие дълбоко в стегнатата й ножница, да вкуси сладката й страст и да даде на двама им това, от което така очевидно се нуждаеха.

Кристи трябва да беше прочела мислите му, защото миг преди да я вдигне на ръце, тя се дръпна, а лицето й застина в строги линии.

— Не! Няма да ти позволя да го направиш! Не съм за тебе нищо друго, освен едно женско тяло. Никога не си искал съпруга или семейство. Какъв мъж си ти? Ако си спомняш, се съгласи с моите условия да прекратим връзката, когато дойде време да си тръгна. Дали съм забременяла през това време, е проблем, който щях да решавам сама. Не мога да преброя колко пъти ми каза, че бракът ти те устройва, защото съпругата ти не предявява никакви изисквания към тебе. Всичко, което исках от тебе, беше наследник за Гленмур и някой, когото да обичам. — Тя докосна корема си. — Чрез твоето дете — наследник на рода Макдоналд.

— Проклета да си! — изръмжа Синджън.

— Не! Проклет да си ти. Излъга ме.

Синджън не намери никаква грешка в логиката й. Той се беше съгласил с нейните условия. Толкова я беше искал, че би обещал каквото и да било. Бе сключил дяволски пакт. Вярно, мислеше си, че съпругът й е лишен от морал повече от самия него. Съвестта му го беше боднала, но страстта бе надделяла. Разбра твърде късно, че сам се е вкарал в капан.

Използвайки стъписването му Кристи бе избягала от стаята. Той изруга и я последва долу в голямата зала, където намери Рори да го чака.

— Кога искате хората да започнат да си поправят къщите? — запита момъкът.

— Колкото може по-бързо — беше отговорът на Синджън. — Разбирам, че зимите тук, в планините, са сурови.

Рори кимна и излезе от залата.

— Какви поправки? — поинтересува се Кристи.

— Ще платя да се стегнат колибите в селото на Макдоналд. Има много какво да се направи и нуждата изглежда неотложна. Не съм посетил другите родове — Камерън, Раналд и Маккензи, но ще се заема с тях веднага щом мога.

— Няма пари за строителни материали — възпротиви се Кристи.

— Нека аз да се тревожа за това. — Той подуши изкусителния аромат, който се носеше откъм кухнята. — Гладен съм. По кое време обядваме? Ще има ли време да се изкъпя?

— Ядем рано, но има достатъчно време за баня. Ще изпратя кухненските помощници горе с корито и гореща вода. Веднага отивам.

Синджън я хвана за китката.

— Ще имам нужда от помощ, за да се изкъпя. Не съм взел камериера си.

— Всички в Гленмур се къпят сами — осведоми го Кристи.

— Ще ми изтриеш ли гърба? Поне това един съпруг би могъл да очаква от съпругата си.

Той загледа как лицето й почервенява и се замоли тя да не откаже. Отговорът й беше неохотен.

— Добре. Ще взема от Мери четката, с която търка гърнетата. Последните й думи предизвикаха бурен смях. Колкото и да й беше ядосан, Синджън знаеше, че тя никога няма да го отегчава. И нещо още по-важно, не знаеше колко време ще успее да си държи ръцете далече от нея. След като беше изпитал освободената страст на Флора, нямаше търпение да открие дали има разлика между Флора любовницата и Кристи съпругата.

След като първоначалният му гняв се беше изпарил и на негово място беше дошло спокойствието, той не виждаше причина двамата с Кристи да не се наслаждават един на друг по същия начин, както го бяха правили в Лондон.

Запита се колко ли време ще му трябва, за да убеди Кристи да му позволи да споделя леглото й. Засмя се. Нямаше да е лесно, но пък си струваше.