Вкусът на греха

14

— Добре дошла в Дарби Хол — изрече хладно Синджън, докато помагаше на Кристи да слезе от каретата и я съпровождаше по парадното стълбище.

Вратата се отвори и той я бутна вътре. Тя се освободи от смазващата му хватка и го изгледа яростно. Каквото и да беше искала да каже, замря в гърлото й, когато очите й срещнаха огнения му поглед. Сякаш пропадаше с главата напред в пламтящ ад. Никога не го беше виждала толкова сърдит, дори в деня, когато беше пристигнал в Гленмур и я беше познал.

Лицето му беше вкаменено, не изразяваше никакви емоции. Внезапно тя осъзна, че не са сами. Висок, слаб мъж в ливреята на дома Дарби стоеше до вратата. Тя му се усмихна неуверено. Той отговори с леко помръдване на веждата.

— Пембъртън — започна Синджън, — бих искал да ти представя новата ти господарка, моята съпруга лейди Дарби.

Добре заученото изражение на Пембъртън изведнъж се пропука.

— Вашата… съпруга, милорд? — повтори той.

— Да. Лейди Дарби пристигна от Шотландия, за да живее с мен. Повикайте персонала. Искам всички да се подредят във фоайето след петнадесет минути, за да се запознат с новата си господарка.

— Както кажете, милорд — произнесе обичайно невъзмутимият Пембъртън, докато изчезваше в тъмните дълбини на къщата.

Макар че горкият човек се опитваше да не изглежда развълнуван, Кристи заподозря, че Пембъртън е потресен от неочакваното й пристигане.

— Защо му каза това? — запита Кристи. — Не съм ти съпруга и го знаеше много добре.

— Грешиш, Кристи — отвърна той с рязък тон. — Не съм подавал документите за анулиране в съда. Съжалявам, че те разочаровам, но още сме женени. Ако вече си се омъжила за водача на клана Камерън, това те прави двуженка. Ако си спала с него, това те прави прелюбодейка.

Гневът на Кристи се отприщи.

— Копеле такова! — изсъска тя през зъби. — Как смееш да ме обиждаш! Нещастен развратник! Измамник! Нехранимайко! С колко жени си спал, след като си тръгна от Шотландия?

Синджън вдигна ръка към почервенялата си буза.

— Съветвам те да не опитваш това отново — изфуча той. — Ти искаше да разтрогнем брака. Ти написа онова отвратително писмо. Дори не благоволи да ми кажеш как е умряло детето ни. — Хвана я за раменете и я разтърси грубо. — Мислиш, че не ме е грижа ли?

— Ъ-ъ. Милорд, милейди. Прислужниците се събраха, както заповядахте.

Лицето на Кристи пламна. Спорът пред персонала излагаше и двамата. Не че имаше значение какво мислят прислужниците за нея. Тя нямаше да остане в тази къща. Не и със съпруг, който я мрази, и с дете, което се нуждае от нея другаде. Въпреки това Синджън започна представянето, като че ли нищо не се беше случило.

Закръглената очилата жена беше госпожа Макбрайд, готвачката. Имаше три наперени ирландски моми — Пеги, Меган и Брайди. Двама млади братя, Джеси и Джери, вършеха разни работи в кухнята и караха каретата, когато се налагаше. Кочияшът Джон, когото тя познаваше отпреди, се грижеше за конюшните. Пембъртън, както научи, управляваше домакинството с желязна ръка.

Когато я призоваха да си избере лична камериерка измежду трите млади жени, Кристи избра Пеги, дръзка брюнетка с живи сини очи. След представянето персоналът се разотиде, оставяйки Кристи и Синджън сами, за да продължат спора си.

— Ще ти покажа стаята ти — каза Синджън, повеждайки я нагоре по витата стълба.

Кристи изчака да влязат в голямата, изящно обзаведена спалня и се нахвърли върху него.

— Защо го правиш?

— Ти избра да дойдеш в Лондон, затова естествено предположих, че искаш да започнеш нещата оттам, където ги прекъснахме.

— Не заради това дойдох в Лондон.

— Защо дойде, любов моя? — Погледът му се плъзна по стройната й фигура, задържайки се на наедрелите й гърди за един тревожен миг, преди да се върне към лицето и. — Раждането на дете е променило… някои неща у тебе — каза той. Сега си по-щедро надарена.

И ти щеше да бъдеш щедро надарен, ако гърдите ти се пръскаха от млякото, помисли гневно Кристи.

— Трябва да си тръгвам, Синджън. Гавин и Ефи ще се тревожат за мене.

— Знаят къде да те намерят. Какво става с Рори и Маргот? Очаквах да ги видя с тебе.

— Маргот е бременна. — Тя го изгледа свирепо. — За разлика от някои мъже, които познавам, Рори искаше да бъде при Маргот за раждането на детето.

— По дяволите, Кристи! Знаеш защо трябваше да замина. Имах намерение да се върна, докато не получих писмото ти. Нямах представа, че си толкова влюбена във водача на рода Камерън. Защо не е с тебе?

Кристи потърси отговор и усети, че не може да го лъже повече.

— Калъм е в Шотландия. Аз… ние не си подхождаме.

— Затова дойде в Лондон да ме върнеш при себе си — обвини я подигравателно Синджън.

— Не! Не е вярно.

— Тогава защо дойде в Лондон? Да не мислеше да си избереш друг съпруг сред приятелите ми? Руди, може би?

— Нямам нужда от съпруг! — Вбесена, тя тръгна към вратата. — Отказвам да остана тук и миг повече, отколкото е необходимо.

Синджън й препречи пътя с кръстосани ръце и подигравателна усмивка.

— Кажи ми какво те доведе в Лондон.

— Нямах намерение пътищата ни да се пресекат отново.

— Лъжкиня! — извика Синджън. — Нямаше да присъстваш на бала, ако си искала да ме избягваш.

Кристи му отправи свиреп и предизвикателен поглед.

— Беше грешка и това е всичко, което ще кажа. Дръпни се от вратата.

Синджън кипна. Никога в живота си не беше така безцеремонно отпращан от жена. Но въпреки гнева и върховното смущение тялото му оживя от желание. Припомни си Кристи, каквато беше снощи. Нетърпелива, страстна, пламък в ръцете му. Внезапно се почувства отново жив. Въздухът около тях беше зареден с енергия. Тялото му затрептя от жега, която караше дъха му да спира и сетивата да се напрягат.

Копнежът ускори ритъма на сърцето му. Искаше да се слее с нея. Желанието бушуваше като див огън в кръвта му. Единственото, което го спираше да не я съблече и да я отнесе в леглото си, беше, че нищо от казаното от нея нямаше смисъл. Тя беше изрекла толкова много лъжи в миналото, че му бе трудно да отдели истината от измислицата.

— Искам истината, Кристи. Знам, че криеш нещо. Какво е? Кого предпазваш?

Кристи пребледня. — Аз… аз…

Адът бе за предпочитане пред това, което преживяваше сега.

— Как умря детето ми? Син ли имах или дъщеря? Дължиш ми отговори.

— Син! — избъбри тя. — Не дишаше. Погребахме го същия ден.

Синджън като че ли се сгромоляса вътрешно и Кристи усети, че собственото й сърце сякаш се пръска. Все едно някакъв бент се взриви у нея и внезапно тя осъзна, че не може да продължава така. Измамата беше ужасен грях. Тази отдавнашна лъжа се беше сляла с други, трупани една върху друга неистини. Господ никога нямаше да й прости.

Не смяташе себе си за лош човек, но знаеше, че Синджън ще я съди сурово.

— Богородице! Не мога да продължавам така. Съжалявам, Синджън, ужасно съжалявам.

Сълзи потекоха по бузите й, докато очите й гледаха открито към Синджън прямо. Каквото и да мислеше за нея, беше нищо в сравнение със самопрезрението й.

— Излъгах те, Синджън. Толкова много лъжи ти наговорих. Време е за истината. Повече не мога да те лишавам от…

— Да ме лишаваш от какво?

Гласът му беше строг, съднически. Кристи внезапно усети ненавистта. Да бъде презирана от мъжа, когото обичаше, беше най-ужасният ад. Как да му обясни? Как да го накара да разбере, че е била готова на всичко, за да спаси живота му? Може би, ако най-напред видеше сина си, нямаше да я мрази толкова много.

— Дължа ти истината, Синджън, и ще я имаш — започна тя. — Позволи ми да се върна в жилището си, за да… да взема нещо, което оставих там, после ще узнаеш всичко.

Синджън се изсмя.

— Сигурно ме мислиш за глупак. Щом те изгубя от очи, пак ще изчезнеш.

Имаше ли значение това за него?

— Защо ще те е грижа за това?

Ако имаше поне мъничко останало чувство към нея, може би щеше да намери в сърцето си сили да й прости.

Синджън вдигна рамене. Това просто, небрежно действие попари надеждите на Кристи.

— Ти си ми съпруга. Имам право да знам какво криеш, преди да те върна в Гленмур. Присъствието ти в Лондон ще ограничи живота ми. Ще назнача друг управител в Шотландия да се грижи за интересите ми и да те наглежда. Повече не искам да чувам, че жена ми ми слага рога с друг мъж.

— Ами анулирането?

— Забрави за него. Ти ми принадлежиш, независимо дали си в Лондон или в Гленмур.

— Моля те, позволи ми да се върна в жилището си, Синджън. Обещавам да не изчезна. Един час, това е всичко, за което те моля — замоли се Кристи, отчаяно нуждаейки се да се върне у дома, за да накърми сина си. — Когато се върна, ще ти обясня за писмото и… и за всичко останало.

Синджън се взря в нея, вдигнал нагоре едната си вежда.

— Поредната лъжа ли, жено?

Кристи поклати отрицателно глава.

— Не и този път, Синджън. Повярвай ми поне сега!

Тя затаи дъх, осъзнавайки борбата, която водеше в себе си Синджън. Знаеше, че не му е дала особени причини да й вярва, но този път беше различно. Не искаше да има повече лъжи помежду им. Той трябва да беше прочел истината в очите й, защото кимна, макар още да изглеждаше скептичен.

— Много добре, Кристи. Ще те закарам до жилището ти и ще те чакам вътре. Ако не удържиш на думата си, ще те намеря, където и да се криеш. Разбра ли ме?

Тя разбра повече, отколкото и се искаше да разбира. Беше изчерпала търпението му и той й беше дал последен шанс.

— Разбрах.

След минути вече слизаха пред къщата й.

— Няма нужда да ме придружаваш вътре — каза Кристи, когато стигнаха до жилището й.

— Живяла си тук? — запита Синджън, намръщвайки се неодобрително.

Тя видя овехтялата фасада на сградата през неговите очи и разбра как изглежда тя на човек, свикнал на нещо по-добро.

— Не е толкова зле. Кварталът все пак е почтен.

Синджън не отговори, помогна й да слезе от каретата, после я хвана за ръка, сякаш очакваше тя да избяга. Поведе я по стълбите и отвори вратата. Кристи влезе вътре, внезапно осъзнавайки разликата между величественото фоайе на Дарби Хол и мизерното антренце на нейното скромно жилище.

— Кристи! — извика Ефи, втурвайки се по стълбите, за да я посрещне. — Гавин ми каза за негова светлост и ужасно се притеснихме. Какво стана. Как…

Момичето ужасено замръзна, когато Синджън излезе иззад Кристи.

— Спомняш си лорд Дарби, нали? — каза Кристи.

Ефи направи реверанс.

— Добър ден, милорд.

— Покани лорд Дарби в приемната, Ефи, и му донеси нещо освежително за пиене, докато… докато опаковам нещата си.

— Но, Кристи, аз вече опаковах всичко, което си донесла от Гленмур.

Кристи се направи, че не я чува, мина покрай нея и тръгна по стъпалата.

Синджън беше убеден, че Кристи крие нещо… или някого, може би оня дивак от рода Камерън? Нима Ефи не каза, че вече е опаковала всичко? Изчака, докато Ефи излезе от неприветливата приемна, преди импулсивно да последва Кристи нагоре по стълбището. Спря на горната площадка и се намръщи, когато чу тихо тананикане да долита от една от стаите. Последва звука до една затворена врата — едната от трите на горния етаж. Без да си дава труда да почука, завъртя дръжката и нахлу вътре.

Това, което видя, беше прекалено много — умът му отказа да го възприеме. Кръвта се оттече от лицето му и той залитна назад. Кристи седеше пред прозореца, държейки някакво вързопче в ръцете си. Погледът му се спря върху него; то се гърчеше и издаваше мляскащи звуци, които подозрително приличаха на… на бебешко сучене. Зашеметен, Синджън вдигна поглед и срещна предизвикателството в зелените очи на Кристи.

— Чие е това дете?

Той знаеше, о, да, знаеше, но трябваше да го чуе сам от лъжливите устни на Кристи.

— Мога да обясня, Синджън!

— Съмнявам се, мадам, но продължете.

— Искаш ли да видиш сина си?

— Моя син? — повтори той зашеметен.

— Да, Синджън. Мъничко здраво момченце.

Синджън не можеше да диша, какво остава пък да се помръдне. Спомни си всичките тези седмици, през които беше оплаквал мъртвото си дете, и негодувание изпълни сърцето му. Как можа Кристи да му причини това! Гневът го тласна напред, накара го да грабне детето от гърдите на майка му. Лишен от храната си, Нийл отвори уста и писна.

— Върни ми го, Синджън — нареди Кристи. — Много е изгладнял.

Тъмният поглед на Синджън се плъзна по голата й гръд. Капка мляко висеше на набъбналото връхче и той почувства вълнение въпреки гнева му. С усилие откъсна очи от гърдите на Кристи и се вгледа в плачещия си син. Сърцето му се изпълни с обич. Чиста, разтапяща обич, каквато никога не беше изпитвал. Синът му беше най-хубавото дете на света. Тъмна коса, големи кафяви очи, кръгла малка устица със следи от млякото на Кристи, и здраво телце, енергично мърдащо под пелените.

Неговото дете! Съвсем живо, с буден поглед, неизразимо хубаво! Вдигна очи от сина си и видя Кристи да се взира в него. Странна буца заседна на гърлото му, безброй противоречиви емоции закипяха у него. Макар да искаше да бичува Кристи с остри думи, сети се само за една.

— Защо?

— Ще ти обясня всичко, само ми дай детето. Още е гладно.

С подчертано нежелание той върна детето на майка му. В мига, когато тя го сложи на гърдите си, жалните му викове спряха. Синджън го гледа как суче за един дълъг, безмълвен момент, преди да се отпусне на близкия стол. Защо Кристи беше сторила всичко това? Не намираше друга причина, освен омразата към него. Какво се беше случило, след заминаването му от Гленмур, та така да я промени? Къде беше мястото на Камерън във всичкото това?

Синджън остана безмълвен, докато детето сучеше. Но щом устата му се отдели от гърдата на Кристи и очите му се затвориха, Синджън го взе от ръцете й.

— Къде е люлката му?

— Зад тази врата. Там е детската стая.

Синджън настани спящия си син в люлката и се върна при Кристи. Признаците на нежност бяха изчезнали от лицето му. Би й простил много неща, но не и това. Намери я да седи точно там, където я беше оставил, с прилично прикрити гърди и наведена глава, сякаш не смееше да посрещне погледа му.

— Ще взема сина си — каза той без никакъв увод.

Кристи подскочи.

— Не! Няма да ти го позволя. Какво ще правя без него?

— Изобщо не ме е грижа какво ще правиш, мадам. Не съм ангел, но това, което ти извърши, надминава всички безобразия, които съм правил живота си.

— Нийл има нужда от мене. Още го кърмя. Не можеш да ми го вземеш.

— Нийл значи? Колко мило от твоя страна да дадеш шотландско име на сина ми! Мога да направи всичко, което ми хрумне и няма съд в кралството, който да не ме подкрепи. Кърмачки не се намират трудно. Ще минем и без тебе.

— Не искаш ли да чуеш обяснението ми?

Той я прикова с леден поглед.

— Не особено. Ти сътвори цял заговор, за да държиш сина ми далече от мене — само това има значение.

Обърна се, за да излезе.

— Чакай! Детето не те познава. Ще му липсвам. Моля те, Синджън, не го прави. Позволи ми да дойда с Нийл. Ще му бъда бавачка. Можеш да се правиш, че съществувам само за да се грижа за сина си. Ще умра без него.

— Върви си у дома в Шотландия. Кланът има нужда от тебе. Вземи Калъм за любовник. Нека той да ти даде дете.

— Мразя го! — Сълзи текнаха по бузите й. — Почти толкова, колкото ще мразя и теб, ако ми отнемеш Нийл. Може би, ако ми позволиш да ти обясня…

— Твърде късно е за обяснения.

Синджън се укори, че позволява сълзите й да му въздействат. Трябваше да отнесе детето си, а Кристи да върви по дяволите. Видът й обаче го накара да се поколебае. Може пък да няма нищо лошо, ако я остави да кърми сина му, докато той не се отбие. Тогава ще я прати обратно в Гленмур, където й беше мястото.

— Приготви Нийл — изрече той остро. — Тръгваме веднага.

— Благодаря — прошепна тя, изтривайки сълзите си.

— Не го правя заради тебе, Кристи. Права си, че Нийл е още много малък, за да бъде отделен от майка си, затова ти позволявам да останеш с него засега. Можеш да живееш в дома ми, докато той не се отбие.

— Синджън, само ако ме изслушаш…

— Може да бъда в настроение да те изслушам някой ден, но не сега. Приготви Нийл, докато аз говора с Гавин и Ефи. След като докарат нещата ти в Дарби Хол, могат или да се върнат в Шотландия или да станат част от домакинството ми. От тях зависи.

Кристи го загледа как се отдалечава. Раменете му бяха вцепенени, напрежението в тялото му — очевидно. Тя знаеше, че той има пълното право да се гневи, но все пак трябваше да изслуша обясненията й. В каква каша се беше забъркала! Стана точно това, от което се беше страхувала. Синджън искаше сина си, но не даваше и пукната пара за майка му.

Ефи нахлу в стаята, прекъсвайки отчаяните й мисли.

— О, Кристи, какво ще правим? Лорд Дарби нареди да закараме нещата ти в неговата къща. Каза ни, че можем или да се върнем в Гленмур, или да постъпим на служба при него.

— Синджън иска Нийл — каза Кристи, прехапвайки устни, за да сдържи сълзите си. — Единствената причина, поради която ме взема със себе си, е да кърмя Нийл. Той ме ненавижда, Ефи, точно както се страхувах, че ще стане.

— Защо не му каза истината? Трябва да знае, че си излъгала, за да му спасиш кожата.

— Не пожела да ме изслуша.

— Няма да те оставя, Кристи. Нито пък Гавин. Някой трябва да се грижи за теб и за детето.

— Не мога да го искам от вас, Ефи.

— Вече решихме. Ти си Макдоналд. Имаш нужда от нас. Сега най-добре слизай долу с Нийл. Негова светлост те чака.

Когато стигна до най-долното стъпало, Кристи намери Синджън да крачи напред-назад из антрето. Кимна й и пое детето от ръцете й. Кристи се поколеба, но строгият му поглед я предупреди да му се подчини… за момента. Но той нямаше работа с някоя слаба личност. Дълбоко в себе си Кристи не приемаше условията му. Тя стисна зъби ядосано, когато той я изведе навън и я качи в каретата си. Когато сложи Нийл в ръцете й, тя го прегърна здраво и благодари на бога, че още е заедно със сина си.

Дарби Хол беше три пъти по-голям от скромното жилище, което беше наела, но Кристи не се впечатли от величествената архитектура и изящните стаи. Това не беше Гленмур. Удобен и непретенциозен, Гленмур беше нейният дом и тя копнееше за покритите с изтравниче хълмове и зелените долини. Искаше да отгледа Нийл далече от лондонската смрад, на място, където той щеше да тича свободно по земята, която един ден щеше да бъде негова.

— Ще се погрижа да наема бавачка за сина си — каза Синджън, докато се качваха по стълбата към стаята й.

— Няма нужда — отговори Кристи. — Не искам чужди хора да се грижат за сина ми. Ефи и Гавин решиха да останат в Лондон. Нийл познава Ефи, тя е чудесна бавачка.

— Предполагам, че става — неохотно се съгласи Синджън. — Тя и Нийл могат да се настанят в малката стая срещу твоята. Гавин ще живее в конярската къщичка заедно с моя кочияш. Двамата ще получават прилични заплати.

— Благодаря — каза Кристи. — Тъй като присъствието ми, изглежда, не ти е приятно, ще гледам да не се мяркам пред очите ти.

Синджън я изгледа кисело.

— Не съм сигурен какво чувствам към тебе точно сега, затова ще е най-добре взаимно да се избягваме за известно време. Ще виждам сина си обаче, когато ми се иска. Или ще уведомявам Ефи, или ще отивам в стаята му, когато ти си заета другаде.

— Трябва да стоя само в стаята си ли? — запита Кристи, не знаейки дали го е разбрала правилно.

— Разбира се, че не. Не съм чудовище. Можеш да ходиш, където искаш. Ще се погрижа да ти бъде отпусната издръжка, за да харчиш както желаеш. Поръчай си каквото искаш при модистка, която си избереш. Независимо какво изпитвам към тебе, ти си оставаш моята съпруга. Когато се върнеш в Гленмур, ще получаваш подходяща издръжка.

— Ами ти, Синджън? Какъв пример ще даваш на сина си? Ще продължиш ли по пътя на самоунищожението? Пиене, хазарт, проститутки — това ли искаш да запомни наследникът ти от тебе, когато няма да те има? Лорд Грях може да е добро име за пройдоха, но едва ли е подходящо за баща.

Синджън й отправи леден поглед.

— Как смееш да ме поучаваш! Целият ти живот е изграден върху фалшификации. Не си казвала истината от деня, когато се срещнахме.

— Мога да обясня всичко.

— Не ме интересува. Сега ще те оставя да се настаниш. Рядко съм у дома за вечеря, затова вечеряй сама в стаята си. Ще дам нареждания на персонала. Ако искаш нещо, уведоми Пембъртън. Той ръководи нещата тук.

Кристи прекара остатъка от деня в настаняване. Каза къде да сложат люлката на Нийл в неговата стая и помоли Пембъртън да осигури легло за Ефи. Пеги й донесе обеда и след като тя накърми Нийл и го сложи да спи, Пембъртън запита дали ще иска да разгледа къщата. Кристи нямаше представа дали Синджън ще одобри това, а и не я беше грижа. Щом щеше да живее тук, можеше да се запознае с обстановката.

Персоналът я прие много по-добре от Синджън. Всъщност прислужниците се отнесоха направо приятелски. Госпожа Макбрайд, която като че ли живееше от памтивека при Синджън, изрази надежда, че господарят най-сетне ще се установи сега, щом вече има семейство. Дори сериозният стар Пембъртън непрекъснато й се усмихваше, сякаш очакваше тя да извърши чудеса. И всички, дори до най-простите прислужници, бяха очаровани и умилени от Нийл.

Къщата на Синджън беше великолепна. Всяка стая бе богато мебелирана и блестеше от чистота, което се дължеше най-вече на надзора на Пембъртън, предположи Кристи, Самата тя остана изумена, когато научи, че стаята на Синджън е свързана с нейната. Не беше забелязала хитро прикритата врата. Изсмя се тихо и презрително, знаейки, че тази врата никога няма да се използва. Синджън не се нуждаеше от нея в това отношение. Имаше достатъчно жени, които да задоволяват страстта му. Тя беше тук само за да кърми неговия син. Той беше казал съвършено ясно, че когато вече няма да е нужна, ще я прати обратно в Гленмур.

Донесоха й вечерята в стаята. Кристи едва я докосна, макар че изглеждаше и ухаеше прекрасно. Не за храна копнееше тя, а за любовта на Синджън.

Лорд Грях направи обичайната си обиколка и тази вечер. Отиде в „Уайтс“, не намери нищо интересно, появи се на празненството, уреждано от семейство Хамптън, и завърши нощта в „Брукс“, където изигра няколко ръце вист. Към полунощ, когато се смяташе, че нощта едва започва, той беше трезвен като съдия и отегчен до мозъка на костите си.

Честно казано, струваше му доста усилия да се откъсне от Нийл тази вечер. Детето го привличаше като магнит. Фактът, че е създал такова съвършено човешко същество замайваше ума му. Как беше възможно Кристи да го лиши от сина му — болката от това не утихваше. Не можеше да я погледне, без да си спомни двуличието й.

Само като си помислеше, че се бе смятал за влюбен в нея! Че нямаше търпение да се върне в Гленмур след процеса на сър Осуалд, а после щеше да умре от онова проклето писмо. Би трябвало да изслуша обясненията й, но нямаше сили да понесе още лъжи от нея.

По пътя към дома реши да се отбие в „Олмакс“ и да хапне нещо. Оказа се грешка. Лейди Вайълет го заговори в мига, когато той влезе през вратата.

— Синджън! Надявах се да се отбиеш тази вечер — изгука тя. — Знаеш ли, че ние с лорд Фентън се разделихме? Пак съм свободна и много ми се иска да подновим приятелството си. — Наведе се към него така, че задушаващият й парфюм атакува сетивата му. — Фентън не може да се сравнява с тебе като любовник. Никой не може.

Синджън я изгледа хладно.

— Аз съм женен, Вайълет, или си забравила?

Вайълет повдигна рамене.

— Наистина ми е все едно, а на тебе?

В очите на Синджън блесна пламъче, когато си представи как невинния му син спи в своята люлка. Изведнъж усети, че никак не му е все едно. Баща, затънал в разврат, не беше примерът, който искаше да остави на сина си. Може би беше време лорд Грях да се оттегли.

— В действителност наистина не ми е все едно — каза той. — Знаеш ли, че имам син?

— От съпругата ти ли? — запита Вайълет, несъмнено изненадана.

— Ако намекваш, че синът ми е незаконнороден, грешиш. Нийл е законен — осведоми я Синджън.

— Но как…

— Сигурен съм, че знаете как се правят бебета, милейди — каза Синджън саркастично. — Ако ме извините, виждам Сидни, с когото трябва да говоря.

Отдалечавайки се, той усещаше очите на Вайълет да се забиват в гърба му. Искаше да се прибере у дома си. Почувства внезапна нужда да види спящото личице на сина си. Хрумна му ужасна мисъл. Ами ако Кристи е избягала с него? Трябваше ли да я постави под охрана? Никога не би допуснал тя да му отнеме сина. Никога!

Не след дълго той влезе в дома си. Изненада се като видя, че Пембъртън го чака — нещо, което той правеше рядко.

— Изненадан съм, Пембъртън — проточи той. — Случило ли се е нещо?

Пембъртън го изгледа укорително.

— Лейди Дарби вечеря сама в стаята си и се оттегли рано. Едва ли това е подходящо посрещане на съпруга.

Макар Пембъртън да не каза нищо повече, недоволството му личеше от ъгъла, под който бе изправил главата си, и в сковаността на слабите му рамене. Първата мисъл на Синджън беше да смъмри иконома за дързостта му, но персоналът му беше при него толкова отдавна, че той реши да не се гневи.

— Забравяте, Пембъртън, Кристи не е младоженка. Женени сме повече от петнадесет години. Със сигурност достатъчно дълго, за да имаме син.

— Както кажете, милорд — изсумтя Пембъртън. — Да ви помогна ли да се съблечете?

— Напълно съм способен да се съблека и сам — отвърна Синджън. — Лека нощ, Пембъртън.

— Лека нощ, милорд. О, ако искате да знаете, лейди Дарби не хапна почти нищо тази вечер.

Синджън тръгна по стълбите, чудейки се как така Кристи е спечелила прислугата на своя страна, след като беше прекарала в дома му по-малко от двадесет и четири часа. Стъпките му се забавиха, когато стигна до вратата й, и той спря, като видя тънка ивица светлина да излиза изпод нея. Не беше очаквал да е будна и едва не направи грешката да натисне дръжката и да влезе вътре.

Вместо това тръгна към стаята на сина си на отсрещната страна на коридора. Тогава си спомни, че Ефи спи в стаята на Нийл и реши да не я буди в този късен час. Продължи към собствената си стая.

Влезе вътре, но погледът му не престана да се отклонява към вратата, свързваща стаята му с тази на Кристи. Нарочно се обърна и се съблече. Надяна халата си и отиде към бюфета да пийне една чашка преди сън. Посегна към гарафата. Ръката му трепна и той се извърна рязко, за да погледне към вратата между двете стаи. Заставен от сила, по-мощна от всичко друго, той отиде бавно към вратата и завъртя дръжката. Вратата се отвори безшумно и той погледна вътре.

Откри веднага Кристи и тялото му реагира мигновено и яростно. Тя седеше на един стол пред камината, кърмейки сина им, и алабастровите й гърди блестяха бледи под светлината на огъня.