i_a4b4428f0b803281

381

III глава “Шейтанкъой

и Кара Тозю бяха останали без злато. Съкровището също беше откраднато преди толкова време, че вече не вярваше да го открият. Яне вече не знаеше къде може да го е скрил Борю Белята или какво е направил с него. Дали го беше дал на Кара Мустафа, или пък на чорбаджи Никодим?

Кара Тозю и Димо скоро се зададоха. Те водеха със себе си пет човека. Само това бяха хората, които бяха успели да убедят да ги последват. В следващите дни започна обучението. Скоро един от кауциге се отказа. Останалите също бяха от кол и въже. Това бяха мъже на възраст, решили да припечелят като се включат в четата на Яне. Кара Тозю, Димо и Яне водеха обучението им. Въпреки голямото внимание ог тях нищо не ставаше. Тези мъже не бяха родени за гората и пушката. Те се плашеха от всичко, не можеха да се борят, тоягата хвърляха току пред краката си. Яне си спомняше дружината на Велко и знаеше, че тези тук бяха тъжна гледка. Един ден той се спусна до Бачкьой. Там се видя със Сотир Манолов. От много години не беше виждал приятеля си. Той се беше затворил и така си живееше. Една жена от селото му носеше храна и вършеше всичко останало, а той не излизаше извън двора на къщата. Яне похлопа на врата и скоро двамата се видяха. Лицето на Сотир беше като кълцано месо. Гледката беше наистина потресаваща. Яне беше дошъл да моли Сотир да се включи в дружината, но скоро разбра, че това няма да се случи. Тогава той промени намерението си и прекара три дни със своя стар приятел. От него разбра последните клюки за Кара Мустафа и Махмуд.

Войводата се върна в четата, но сега положението му се стори още по-отчайващо. Яне и Кара Тозю клатеха глави. Те гледаха усилията на Димо да научи четиримата на нещо и разбираха, че нищо няма да стане.

- С тия гащници в планината не излизам! - каза Кара Тозю.

- Ще ги научим! - каза Яне, но сам не вярваше в това. което каза.

- Не стават, войводо! Тези за ятаци не стават. Представи си битката при Караджов камък или Хайдушки камък с тези. Ще бъдем разбити на мига. Тези дори няма да посмеят да стрелят.

- Да търсим нови хора тогава?!

- Никой не иска! Не знам какво да правим! Няма хора!

- Какво да правим? С тези “кауци” няма да можем да нападнем и керван.

- Освен да нападаме кервани една година, а след това, като се върне вярата, другата пролет да съберем нова каушка дружина.

Така и сториха. Скоро направиха изпит. Никой ие заслужаваше да носи каука, Яне и Кара Тозю осъзнаваха това, но им раздадоха кауците по милост, само и само да има кой да им помага. След това Яне поведе кауците. Всички нападения правеха само ге тримата. Останалите стояха и само плашеха хората. Яне планираше нападенията все около Глухите камъни. Колкото пъти някой от останалите четирима се намесваше, тол