Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

На съседния остров видял солиден господин, легнал върху огромна мечешка кожа. Цялото му внимание било приковано към правоъгълник, от който се носели звуци и се мяркали образи, та мъжът не забелязал странния посетител.

— Добър ден — рекъл Малкия принц и за да не му задават въпроси, задал своя: — Това ли е книгата или приятелят, с когото живеете?

— Това е телевизор, той ми е приятел, той е и книга, и радост. Тук с него почти не се разделям освен по време на сън. Нямам нужда от друго присъствие… — отвърнал господинът, без дори да погледне към непознатия гост, защото по това време се излъчвала футболна среща на световни отбори.

— Съжалявам за безпокойството — извинило се момчето, надникнало в екрана на телевизора и пак попитало: — Вие само бягащи мъже с топка ли гледате за забавление?

Едва сега заселеният на острова се озърнал и попитал непознатия:

— Ти откъде идваш? Не знаеш ли колко програми има един телевизор — всеки избира онова, което иска.

Той спрял за момент програмата с футбола и включил за десетина секунди на сцена с рок музиканти; после на филм за животни; филм за взривяване на автомобили; филм за дете, което търси убитите си родители; филм за тържествена сватба на двама влюбени; филм с много убийства…

— Спрете, моля ви! Не се ли уморявате от това, което гледате? — възкликнал Малкия принц.

— Съвсем не. Екранът с тези събития и новини допълва живота ми в големия град; помага ми да знам всичко, без да напускам къщата си. Затова реших, че с него мога да живея, без ничие друго присъствие — отвърнал честно мъжът.

— Но вие сам ли живеете в някой от големите градове?

— В града имам дом, жена, три деца… Даже съм собственик на завод за производство на тухли, от които се правят къщите… Но всичко, което имам, ми доставя много грижи; грижите ме уморяват… — той отново включил програмата с футбола точно в момент, когато единият от играчите вкарал гол. Мъжът скочил на крака, започнал да крещи от радост, та още повече озадачил Малкия принц:

— Нещо много важно ли се случи за вас в този момент?

— Не видя ли — победихме!

— Как човек може да е победител в състезание, в което сам не участва? — поискало да узнае любопитното момче.

— Щом не го разбираш, не мога да ти го обясня. То е както във всички борби: не познаваш някого, но залагаш на него, защото ти е симпатичен, а когато той победи, можеш да имаш печалба!… Ти не ми отговори откъде идваш. Въпросите ти ми подсказват, че си отдалече.

— Как изглеждат тухлите, които произвеждате, за да се изградят къщи за хората? — настоявал да узнае Малкия принц.

— Нищо особено. Произвел съм милиони тухли за къщи и офиси, та вече ми е скучно да живея в къща и да работя в офис… Затова сега си лежа на мечешка кожа в компанията на моя верен приятел телевизора. От него научавам всичко, което се е случило по света в мое отсъствие.

— Аз мисля, че щом тухлите, които произвеждате, ви доставят грижи и скука, то и къщите, направени с тях, ще бъдат скучни за хората. Чувствата винаги се предават. Например аз много харесвам тази тояжка, защото ми я подари възрастна жена при изгрев слънце в планината. Освен това се осмелявам да мисля, че на теб и с телевизора ще ти стане скучно, защото той е илюзия. Понякога те вдига на крака от фалшива радост, понякога може да те накара да страдаш заради убийствата, които видяхме преди малко…

— Не съм толкова сантиментален, аз съм делови човек, утре ще дойде корабът да ме вземе… Искаш ли да ти подаря телевизора? Той няма повече да ми трябва — вкъщи имаме във всяка стая.

— Благодаря, но не бих могъл да го пренеса на моята планета. Там той няма да ми носи радост, защото футболът, взривовете, убийствата не ме интересуват. Ако поискам да се срещна със скъпи на сърцето ми хора от тази земя, ще отида при тях, понеже са ми приятели…

Двамата погледнали към небосвода, ала там не се виждал нито астероид Б-612, нито дори онези 100 милиарда слънца, невидими за човешкото око.

— С теб не ми беше скучно — признал си важният господин. — В себе си нямам визитка, но ако искаш, можеш да ми гостуваш в града, само се обади по телефона!

— И на мен ми беше забавно в твоята компания. Искам да ти подаря това камъче: ако сега го погледнеш, няма да видиш нищо. Но ако си много ядосан или отегчен, щом се вгледаш в него, пред теб ще се открие чудната красота, мечешката кожа, спокойствието на този остров и нашата неслучайна среща… Сбогом! — казал принцът.

Той отишъл в другия край на брега, за да може да се издигне над него невидимо и да посети следващия остров.