Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

Смутено, малко обезкуражено и възбудено от странната среща с възрастния господин, момчето от астероид Б-612 продължило към другите острови със страх — на какъв чудак би могло да попадне? Изведнъж от височината съзрял остров, изпълнен от вкаменени хора. Щом се спуснало по-ниско, разбрало, че това не са вкаменени хора, а камъни, направени от човешки ръце, досущ като хората… Но нали камъкът няма душа и свой живот? Тези каменни статуи не можели да се движат и да говорят, да имат свои желания, макар всички да изглеждали пленително…

„Странно!“ — изненадал се Малкия принц и се приземил, за да узнае истината. Веднага щом спрял под сянката на дърво, той видял момче и момиче, които сами извайвали великолепни скулптури от камъните на острова. Момчето казало:

— Ех, ако можехме да им вдъхнем душа и да ги направим живи, бихме могли да останем сред тях и да изградим град от нови хора.

Момичето, с дълга рокля и дълги коси като на принцесата Прекрасна от планетата МКС, отвърнало:

— Ако Живият Бог би позволил на човека да вдъхва живот на камъните, навярно нещо ще се промени, защото помислите и желанията на хората често са насочени към зло… Ние искаме нашите статуи да бъдат изящни като благородните хора. Но дори най-великолепното изваяние в света не би могло да се сравни с душата и достойнствата на един най-обикновен жив човек.

Малкия принц се зарадвал на неочакваната среща, поздравил двамата млади и както вече бил свикнал, започнал с въпрос:

— Вие защо дойдохте на този остров?

Първо отговорила девойката, която работела над своята прекрасна статуя — майка с дете.

— Ние дойдохме, защото много се обичаме и пожелахме да живеем винаги заедно. Светът на големите градове не ни допадаше много, затова решихме да изберем точно този остров с камъни, които постепенно да превърнем в скулптури и така да създадем остров на изкуството, където и след векове ще спират кораби — тя замълчала, седнала до прекрасната си скулптура и запяла. Когато свършила песента, младият мъж отишъл при любимата си, прегърнал я и добавил:

— Понеже това, което каза Любимата на моето сърце, е истина, осъзната от двамата, ние много скоро ще имаме свое дете, родено от любовта ни.

— Колко радост има за хората под небето! — издигнал нагоре ръце звездният принц и за първи път си пожелал: — При вас всичко е толкова хубаво, че бих искал да остана задълго на влюбената планета!

— Защо не? Ще живеем заедно още един месец, докато корабът дойде до острова, за да ни оставят храна и да ни попитат дали искаме да се върнем в големия град… Ако искаш, можеш да ни помагаш в работата; ако пък ти е добре с нас, можеш да ни последваш към нашия дом в града. Но нашите статуи ще останат тук, за да изпълват каменния бряг с живот.

Двамата художници дори не попитали Малкия принц кой е, откъде идва, как се казва, от какво печели… Те се зарадвали, че ще имат приятел, докато обитават острова, наречен от тях Добра надежда.

На другата сутрин гостът видял в скута на хубавата Любима дете — първото живо момченце, родено в прекрасния град от каменни статуи наоколо. Сега младата майка много приличала на жената с дете, която влюбените предишния ден извайвали с чук и длето. Бащата приел сина си в ръце и на тримата изведнъж се сторило, че това е най-великото чудо на острова този ден под светещото Слънце. Малкия принц положил в ръката на Любима светещо камъче, подобно на камъчетата, които подарявал на добри хора при срещите си с тях, и казал:

— Знам, че това дете ще има силата да върши чудеса, полезни за хората, защото то има Божието благоволение. Ти ще бъдеш честита като негова майка, а когато погледнеш след време в камъчето, ще видиш някои от добрините, които твоят син ще извърши. Светло семе, посято в светла земя, дарява светли плодове!… Благодаря ви, че поискахте да остана при вас дълго, дори завинаги. Но достатъчна ми беше радостта да видя живия младенец на Добра надежда. Той ще ме изпълва с нежни чувства дори да не съм при вас. Сега трябва да посетя други острови, на които знам, че живеят хора.

Тръгнал към най-високата каменна статуя, от която било невъзможно двамата влюбени да го видят, когато отлети към острова, разположен на разстояние два дни плаване с гребна лодка.