Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

Тук, на два трона, направени от стволовете на огромни дървета баобаби, седели двама доста изнемощели мъже с корони. Те хем съзнавали, че са сами и никой не ги гледа, хем скръстили важно ръце пред гърдите, се протягали и прозявали.

— Добър ден! — поздравил ги Малкия принц. — Кой от вас е дошъл тук по свое желание и кой е другият, слугата на господаря? — попитал ги, защото видял, че мъжете нямат видима прилика по ръст и лице, а короните им са еднакви.

— Нима не виждаш, малко човече, че двамата сме с еднаква власт и никой на никого не е предан слуга? — отвърнал засегнат по-възрастният.

— Тогава сигурно не се разбирате лесно: ако на един остров живеят двама господари, бързо ще настъпят неразбории — преценил неканеният гост.

— Виж го ти! Никога не е живял при нас, не ни познава, пък иска да знае повече от двама мъже, царували над два народа.

— О, простете за думите ми! — извинил се гостът. — Тогава ще позволите ли да ви попитам защо сте тук, а не при хората, които сте управлявали?

Двамата се спогледали, бавно се надигнали от троновете си и станали. След минута по-възрастният попитал строго:

— Ти чувал ли си за царуването на господар Железен закон?

— Никога. Дори не зная какво е извършвал този господар.

— Аз бях цар на своенравен народ. Всички поданици трябваше да ме почитат, да изпълняват заповедите ми; да работят много, да се веселят умерено и да не роптаят против законите!

— Това лошо ли е? — попитал Малкия принц.

— Не знам. В продължение на тридесет години в границите на царството ми имаше мир и спокойствие. Не позволявах кражби, убийства, разгулен живот. Ако някой от приближените ми говореше против мен или ме заплашваше, аз го прогонвах с цялото му семейство! Затова ме наричаха цар Железен закон и всички се подчиняваха на короната, дори да не я виждаха на главата ми.

— Бил сте строг съдия? — попита тихо момчето.

— Точно така. До деня, в който трима от приближените ми дойдоха до трона, вързаха ме с въжета и ме доведоха на този остров, за да разбера, че подчинените ми не обичат строги закони! Щом попитах защо правят това, насилниците ми отвърнаха, че съм ограбил държавата и съм стар за царуване — призна мъжът, от чиято сила и власт беше останала само короната.

Малкия принц се обърна към другия непознат с бледо, сбръчкано лице.

— Вие също ли бяхте строг господар, когато са ви довели тук, вързан с въжета?

— Тъкмо напротив. Аз управлявах друго земно царство и бях човекът, който позволяваше всякакви волности. Чрез мен народът започна да върши безобразия, каквото поиска. Дадох свобода на закони, с които трудно можеха да се спрат кражбите, блудството, интригите… Млади и стари започнаха да събират безнаказано плодовете от чужди лозя и така застанаха един против друг. Захванаха се побои, разпри, омраза… Аз също бях обвинен, че съсипвам държавата и се надсмиваха, че съм слаб, безумен цар, който не пази царството на народа си…

— Тогава къде са царете на другите народи? — попита Малкия принц и огледа острова за още хора с корони, защото по тази земя има много царства и досега едва ли се е намерил господар сред човеците, който да знае как се управлява народ; и как е възможно да бъдат доволни всички поданици на господарството.

— Някои царе, доведени тук, починаха бързо от мъка; други очакваме да дойдат… Ние сме на острова от десетина години и си говорим, че няма нещо по-тежко от корона върху главата на някой човек. Но това не го знаят хората, които никога не са имали царска корона и не са седели на трон… — отвърна по-възрастният цар на някогашното строго царство. И отново се качи върху ствола на баобаба, за да размишлява защо е тук.