Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

Тук видял мъж с дълга брада и дълги коси. Той току-що бил излязъл от колибата, в която живеел, и съзрял Малкия принц. Преди обитателят да попита непознатия кой е, как е попаднал при него, принцът го изпреварил:

— Кажи ми, моля те, ти с коя книга и с кой приятел живееш?

Възрастният се изненадал от въпросите, затова решил да отговори, като се представи пръв:

— Тук дойдох преди много години само с Библията. Приятеля, с когото живея, не можеш да видиш. Той се грижи за мен, като ми дава храна, топлина, радост, сила, за да изпълня мисията на отшелничеството.

— Нима живееш дълго, без да се срещаш с хората и без желание да се върнеш при тях? — Малкия принц задал нов въпрос.

— Мисля, че бих се върнал при тях, ако мога да им дам отговор за истините, които все още никой не знае.

— Каква тайна, незнайна за хората, искаш да разбереш?

— Вече много години моля Бога да ми открие: какъв е смисълът на нашия живот, щом човекът винаги се ражда, живее, умира… Вярвам, че душата ни продължава да живее и след нас, ала какъв е смисълът от нашите отброени дни?

— Много други преди теб са се усамотявали, за да намерят истинския отговор на този въпрос, но досега никой не го е открил, защото той е скрит там, където човекът не вижда — помогнал му Малкия принц, а мъжът се изненадал:

— Ти кой си, щом вярваш в истината на невидимата тайна?

— Аз съм онзи, който също я търси. Ала тя винаги е по-голяма и много по-различна от нас. Сигурен съм, че ти си задаваш много други въпроси, на които не можеш да дадеш отговор: защо човек върши зло дори когато е искал да прави само добро; защо много от хората се раждат болни и страданието ги съпътства пожизнено. Защо е по-лесно да се разруши дом, да бъде убит живот, отколкото да се съгради дом, да се създаде и отгледа живот?…

— И ти ли се интересуваш от всичко това? — попитал отшелникът.

— И аз. И още хиляди като теб се оттеглят на остров, за да намерят отговора — толкова многолик, че след него винаги идват нови и нови въпроси, на които никой не може да даде единствен отговор. — Малкия принц видял разтворената Библия пред колибата на мъжа с дълга брада, подал му едно от своите камъчета и му доверил: — Ако успееш да стигнеш до тайната, с която Христос извършваше чудеса, ти не би узнал защо Всемогъщият животворящ дух не извършва чудеса към всички хора. Затова, струва ми се, е по-добре да се върнеш при тях, като им помагаш според своите човешки сили. И предложил: — Знам, че след няколко дни оттук ще мине кораб. Щом го съзреш в далечината, можеш да му помахаш и капитанът ще спре с желание да ти помогне, а на кораба ще срещнеш други търсещи хора…

Лицето на отшелника се просветлило. Малкия принц го помолил да доближи камъчето до окото си. Щом възрастният човек вдигнал светещото каменно око, видял пъстър, изумителен свят с красоти, хора, събития. Той с изненада открил, че в него били събрани част от мислите му, подобно пъстроцветна дъга, изпълваща стъклена сфера. Гостът на острова докоснал протритата дреха и му казал:

— Ако някога изпитваш мъка за нечие човешко страдание, което не можеш да промениш, стисни в дланта си това камъче. То ще отнеме гнетящите чувства от душата ти, като те накара да се досетиш, че не можеш да отклониш дори предначертаната пътека на своя живот. Хора като теб са търсили същата тайна, а са стигнали до вечния въпрос — защо е така?

Малкия принц едва сега почувствал носталгия към своята планета, затова взел решение в скоро време да отлети към нея.