Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

След два дни Малкия принц пристигнал на мрачен остров и в първите минути помислил, че се е заблудил. Наоколо се виждали само тъмни скали, които в ниската част дори били черни. На най-високия връх, издигнат колкото триетажна сграда, бил стъпил гарван и наблюдавал.

— Здравей, само ти ли обитаваш този остров? — попитало момчето. Гарванът заграчил така силно, че гостът подскочил: — Извинявай, нищо лошо не съм ти казал или направил, а ти крещиш. Навярно не можеш да разговаряш по друг начин?

Малкия принц се огледал и видял, че на острова няма цветя и треви, а само бодливи кактуси. Докато търсел други интересни неща, забелязал от входа на неголяма пещера да излиза слаб възрастен, приведен човек със сърдити очи:

— До днес никой не ме е обезпокоявал, защото никого не съм канил да ми гостува. Ти как попадна тук? — попитал той пръв.

— Реших да мина да видя кой живее на острова, защо се е усамотил, каква е причината за това; има ли си нужда от близък човек? — отвърнало честно момчето.

— Аз живея в пещерата от петдесет години; гарванът ми е най-предан приятел, който винаги ме предупреждава при опасност.

— Но защо се плашите? Аз не искам да ви направя нищо лошо. Даже бих ви помогнал, ако имате нужда от мен…

— Не, не… Задачата ми е много тежка и нямам право да приемам случайни. Знам, че на други острови също работят по тази задача, но ние, които сме предано отдадени, не се срещаме помежду си — такова е условието.

— И каква все пак е вашата задача? — не се стърпял Малкия принц.

— Тя е тайна за хората, затова всички работим в дълбоки пещери под земята. Но тъй като ти си първият случаен гост, който идва от петдесет години насам и не ми приличаш на заядлив човек, ще ти открия тайната: нашата задача е да унищожим цялото земно кълбо за един ден; дори само за един час, за един миг!

— О, какъв ужас! — стъписал се само от думите принцът. Едва си поел дъх от гледката, която си представил, че ще се случи със Земята, ако слабият мъж изпълни задачата си: — Разбирам защо се страхувате от другите хора: вие мислите зло по всяко време и собствените ви планове се обръщат в страх… Но не ви ли се струва, че така ще загинат децата и хората, планините и океаните, птиците с техните малки, горите, плодните дървета, градините…

— За мен всичко това е без значение. Аз живея тук, за да изпълня задачата, която владее мислите и чувствата ми денонощно!

— Това поръчка от други хора ли е, или ваша собствена цел?

— Мога само да ти открия, че досега са правени няколко опита за пълно унищожение, ала никой не е успял да взриви цялата планета. По-точно никой не е посмял да го извърши, защото така ще загинат и той, и богатството му, и децата му… Затова живея на острова от младини: нямам любима жена и деца; нямам дом и стая за гости. Имам само лабораторията в пещерата, където съм денонощно от петдесет години.

— Може би за това време вие сте забравил много ценни неща за хората: например да се смеете, да слушате музика, да си посадите градина с цветя, да отидете на гости при приятел, за да пиете заедно чай… — Малкия принц се вдъхновил от желание да отвори сърцето на непознатия мъж към добри задачи, затова предложил: — Вие сте забравил, че тази планета е огромна. Не бихте могъл да я унищожите, тъй като не сте нейният Създател. Само Онзи, който я е сътворил, би могъл да я унищожи в желано от Него време, но Той няма такава задача, защото обича всичко, родено на нея с любов… Искате ли да повикам първия кораб, плаващ край острова, и да отплаваме заедно? Ще ви покажа земи с много цветя и сладкопойни птици…

— Не, аз съм изпълнителен човек. За петдесет години успях да унищожа всички цветя, всички птици и насекоми на острова; дори направих скалата тъмна и черна… Ще си живеем с гарвана, необезпокоявани от добри деца като теб! — отвърнал строго мъжът и тръгнал към пещерата си.

Момчето се просълзило:

— Все пак — кажете ми едно свое желание, което бих могъл да изпълня!

— Искам да кажеш на хората, че аз съществувам! Не само невидимо или тайно край тях, а в тях самите! Името ми е Път към смъртта, от която никой не би могъл да се скрие!

— На тази земя краят на видимия свят наистина е закон. Но аз познавам живот, по-хубав и силен; неотразимо светъл, нетленен и вечен… Него не можеш да разрушиш! — извикал Малкия принц и се издигнал над острова, преди да залезе слънцето.