Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

Щом Малкия принц наближил долината отвъд океана, отдалече видял в небето кълба дим, подобни на изригващ вулкан, затова решил, че е сгрешил посоката. Все пак внимателно приближил мястото, което му се струвало опасно — нали на неговата планета двата вулкана понякога правели пакост, като изхвърляли сажди и пушек? Но като приближил, се смаял, че кълбата дим не идват от кратера на вулкан, а от комините на заводи, които хората били изградили за производство на различни неща, полезни за тях. Опитал се да избегне няколко от комините, ала попадал на нови и нови, от което разбрал, че по тези места животът много се е променил.

— И какво ли правят с толкова пушек? — от изумление почти забравил защо е пристигнал тук. Вдигнал се отново високо над града, извадил от торбичката си телескопа, с който успявал да надзърне дори отвъд звездите, а сега, като погледнал надолу, дъхът му спрял — многото шум и пушек се издигали от магистралата за автомобили. Летящият принц премествал обектива встрани и виждал заводи за производство на храни, стомана, кораби, самолети, автомобили, оръжие, вестници, дрехи, ракети, детски играчки…

— Чудно защо децата и внуците на жената с трите овце са поискали да се преселят в това одимено място?

Недоумявал Малкия принц и насочил обектива си към хората в автомобилите на магистралата и се стъписал, че всички са притиснати към седалките с ремъци, а единият им крак, с педал на газта, ги кара да бързат, да изглеждат напрегнати като в състезание, което на всяка цена трябва да спечелят… После се опитал да открие хора в заводите за производство на земни блага; приближил лицата им чрез телескопа, а те му се сторили още по-уморени, сякаш станали част от машината, на която работели. В кратките паузи за почивка брояли пари, видимо разговаряли помежду си грубовато, сякаш са без душа… Ала най-изумен гостът на многомилионния град останал, когато в далечината съзрял завод за производство на оръжие; то трябвало да унищожава оръжието на други хора и дори самите хора! „Поселниците в тази долина наистина са неразбираеми!“ — смутило се порасналото момче от сахарската пустиня, тъй като си спомнило, че неговият приятел Екзюпери също е бил военен пилот по време на последната война по земята на хората: „Защо ли са така объркани задачите на великаните, потънали в дъното на опасния вулкан?“ — питало се дълго момчето с телескопа…

Щом се приземил в града, Малкия принц поискал да се разходи по улиците и да открие дома, заради който пристигнал тук. На една височина видял огромен храм с островърхи кули, отправени към небето. „Това навярно не е завод, а къща, в която живеят много хора“ — решил и влязъл. Още преди да седне на стола, който му посочили, чул божествени гласове — тук ангели в човешки образ пеели „Алелуя!“ за прослава на Всемогъщия Бог. Така всички в залата изпитвали неотразима радост.

„Тези не са като хората, които работеха в завода за произвеждане на оръжие“ — усмихнал се принцът. После изведнъж решил, че пеещите на сцената са деца, които невидимо поддържат на раменете си земното кълбо — дори без да съзнават, че една песен може да бъде по-силна от оръжието.

Като се отправил по улиците на големия град, Малкия принц се смутил от грозни за гледане неща, извършени от хора. От един автомобил мъж с пистолет стрелял в стъклото на друг автомобил и ранил човека до прозореца. По-нататък в неосветен тунел между две сгради момичета и момчета пробождали вените си със спринцовки, пълни с наркотик. Почти под моста до реката други момичета и момчета откривали публично полуголи тела… „Не си спомням да съм виждал такива противни неща при първото ми пристигане на тази планета!“ — помислил той и видял огромна светеща реклама на филма „Цивилизацията“. Гостът решил да влезе, за да узнае повече за големите градове и цивилизацията в тях. Когато обаче излязъл от салона, тихичко изговорил: „Никога няма да разбера напълно хората в тази страна. Хубаво е, че при мен, на астероид Б-612, стават незначителни изменения, които не се купуват с пари и не приличат на цивилизация.“