Второ пристигане на Малкия принц ((Приказно пътешествие за деца и възрастни))

Едва на третия ден от престоя ми в планината разбрах, че преди години момченцето на Екзюпери, като отлетяло от нашата земя, на планетата МКС намерило малка принцеса с тънички боси крачета и къдрава коса. Ръцете на принцесата били обърнати постоянно встрани, като че се подготвяла за полет. Тя винаги стъпвала на пръсти и едва се извръщала към ветровете, които изговаряли името й — Прекрасна. Знаете ли защо ветровете я наричали така? Защото винаги се усмихвала и когато разговаряла с тях, им отвръщала: „Това е прекрасно! Желая ви прекрасен ден!“ Тази малка фея се опитвала да нарисува прекрасното, видяно с очите си, за да го подари на други поданици на нейната планета, които почти не откривали нещо прекрасно. Принцесата била така пленителна, толкова желана от всички тях, че започнала да се усамотява в къщичката на мечтите си, където продължавала да рисува живота като вода, извираща от непресъхващ кладенец. Знаете, че децата трябва да бъдат снизходителни към възрастните! Порасналите, заетите, сериозните господа могат да минат край красиво цвете, без да го забележат и да го погалят. Но не всички, претоварени с грижи същества на планетите са такива. Те понякога затварят сърцето си за прекрасните малки неща, защото са преуморени.

Когато срещнал Прекрасна в нейната градина, Малкия принц казал: „Ето я моята роза, която ме е очаквала!“ Той я погалил. Открил, че по стъбълцето й вече няма бодли, и рекъл:

— Искаш ли да дойдеш с мен на моята планета? Там ще бъдем двама и ти ще продължиш да рисуваш прекрасни картини.

Принцесата се смутила от копнежа на Малкия принц да я отведе; ветровете олюлели сърцето й от омайното чувство… Но когато настъпил денят за нейния отговор, казала:

— Знаеш ли колко скучно ще бъде за поданиците на моята планета, ако нямат рисунки, които да им разкриват прекрасните светове на Вселената? Вече си забелязал, че тук почти всички се вълнуват от скъпи неща, които искат да притежават. Изпратена съм при тях, за да им подарявам нежност, невидима за очите им.

Малкия принц се натъжил, но разбрал, че Прекрасна има право. Как биха живели поданиците на онази планета без прелестното момиченце с боси крачета и глас, който да им напява в труден момент:

— Тази мъка е временна. Майка закрилница бди в небето над теб, няма да те остави!

Момчето отново погалило своята незабравима роза и казало:

— Благодаря ти. Когато ми стане скучно да живея на моята планета или когато се страхувам от изригващ вулкан, ще долетя при теб, за да ме утешиш. Искам да приличам на твоите рисунки, за да помагам на живите същества от други планети. Там духът на злото и мракът почти постоянно ги преследват…

Малкия принц разказа с открито сърце за Прекрасна и добави:

— Не е добре човек да оковава с верига крилата на любовта, за да я има само за себе си. Ако направи това, той непременно ще я загуби — любовта трябва винаги да лети…