Възмездието на Изида

Историческа бележка

Първата династия на Древен Египет е установена около 3100 г. пр.Хр. От тогава до началото на Новото царство (1550 г. пр.Хр.) Египет преминава през редица коренни преобразования — строежа на пирамидите, появата на градовете по течението на Нил, обединението на Горен и Долен Египет и възхода на религията, основана върху култа към Бога Слънце Ра и към Озирис и Изида. Царството успешно се брани и от чуждите нашествия — най-вече от нахлуващите от Азия хиксоси, които го разоряват.

Към 1479 г. пр.Хр. Египет е омиротворен и обединен от фараона Тутмос II: страната е на прага на нов възход и слава. Фараоните преместват столицата си в Тива; изгарянето в пирамидите е заменено с разрастването на некрополите на западния бряг на Нил, а Долината на царете се обособява като гробница на царските особи.

За по-голяма яснота си послужих с гръцките наименования на градовете и на някои други обекти — например Тива и Мемфис, а не с архаичните им египетски имена. С топонима Сакара е описан цялостният комплекс от пирамиди около Мемфис и Гиза. Освен това се спрях и на по-краткия вариант на името на царицата фараон — Хатусу вместо Хатшепсут. Тутмос II умира през 1479 г. пр.Хр., а след краткия период на несигурност и объркване съпругата му завзема властта и управлява Египет цели двайсет и пет години. Страната се превръща в могъща империя и става най-богатата държава в света.

Египетската религия също се развива: процъфтява култът към Озирис. Легендата разказва как този бог, убит от брат си Сет, е възкресен от обичната си сестра и съпруга Изида, която ражда сина им Хор. Новите култове е трябвало да бъдат противопоставени на преклонението на египтяните към Бога Слънце като израз на желанието им за единение на многоликия религиозен ритуал. Защото за тези земи е било присъщо дълбоко страхопочитание към всички живи същества — животни и растения; потоците и реките също са били смятани за свещени, а техният повелител фараонът е бил обожествяван като въплъщение на върховната воля, царуваща над света.

Към 1479 г. пр.Хр. египетската цивилизация намира израз на струпаните от нея богатства в религиозния живот, церемониала, архитектурата, облеклото, образованието и охолния живот. Господстващи в тази цивилизация са съсловията на воините, жреците и писарите, а изтънчеността им се долавя в словосъчетанията, с които представят себе си и своята култура. Например фараонът е Златен ястреб, хазната е Дом на среброто, военните времена са сезонът на хиената, а царският дворец е Дом на милион години. Но въпреки смайващия блясък на египетската цивилизация политиката на страната — както вътрешна, така и външна — може да бъде определена единствено като насилствена, кървава и деспотична. Тронът на върховния владетел неизменно е център на интриги, завист и люти стълкновения. Ето каква е политическата арена през 1479 г. пр.Хр., когато на нея се появява блестящата млада Хатусу.

Към 1478 г. пр.Хр. Хатусу вече е успяла да подчини критиците и враговете си — както в родината, така и отвъд границите на Египет. Тя печели голяма победа срещу царството Митани на Север и в същото време съумява да прочисти двора от противниците си, предвождани от великия везир Рахимере. Подкрепя я любовникът й — хитрият и умен Сененмут, когото тя назначава и за основна фигура в управлението си. Хатусу е твърдо решена да наложи волята си върху всички слоеве на обществото и да бъде приета за царица и фараон на Египет.

Египетското общество е дълбоко проникнато от идеята за задгробния живот. Древните египтяни не познават характерния за модерния човек страх от смъртта. За тях умирането е вълнуващо приключение, пренасяне в прекрасните владения на бог Озирис. Смъртта е «отпътуване към Далечния запад» и за всеки египтянин е въпрос на чест да се подготви подобаващо за този нов етап от съществуването си. Пътуването е опасно и изпълнено с премеждия; за да стигнат до «вечнозелените поля», мъртвите трябва да преминат през подземния свят, където в Залата на справедливостта боговете претеглят душите им с Везните на истината. За древните египтяни символ на душата е сърцето. Само хората с чисти сърца може да бъдат допуснати във «вечните полета на благословените». За да се улесни пътуването към отвъдното, за да се предотвратят евентуалните перипетии, трябва да се спазват определени правила преди погребването: тялото да бъде балсамирано и пречистено според ритуалите на Озирис.

И в отвъдния живот мъртвият се нуждае от пари, вещи, слуги, храна и напитки и затова го погребват с всичко необходимо. В некропола на западния бряг на Нил са открити най-различни погребални дарове. Древните египтяни често посещавали гробниците в празничен ден, за да проветрят саркофазите и да подновят предназначената за мъртвеца покъщнина. Жреците от всички храмове въртели оживена търговия със свещени амулети и скарабеи, а молитвите им били изключително важни за благополучния край на пътуването. Няма изключение от правилото, то обхваща всички — от най-бедния селянин до самия фараон. Всеки новопровъзгласен цар е бил длъжен да осигури подобаващо погребение на предшественика си, а след това да предпази саркофага му от посегателства и да осигури неприкосновеността на покойника.

Откритата през двайсетте години на XX век гробница на Тутанкамон хвърля нова светлина върху истинската стойност на съкровищата, които са се съхранявали в домовете на вечността — от алабастрови съдини до легла и колесници. Изкушението да откраднеш скъпоценна вещ е старо колкото светът, и затова напълно логично точното местоположение на гробниците се е държало в най-строга тайна. Царските архитекти с изключително майсторство са прикривали входовете към тях и дори са изграждали хитроумни капани за дръзналите да проникнат в Дома на вечността. И въпреки опасностите ламтежът към скритите богатства често е надделявал. От редица исторически сведения знаем, че един подобен нощен набег е превръщал късметлията крадец в уважаван богаташ. Естествено, проникването в гробниците, заграбването на скъпоценностите и пренасянето им са криели смъртоносни рискове. Заловеният крадец не е можел да очаква милост, грозяло го е ужасяващо наказание: изгаряне жив сред скалите над Тива или пред входа към Долината на царете. Въпреки това постоянно са се намирали достатъчно умни и алчни престъпници, за да си пробват късмета. Фараоните са гледали на тези грабежи като на пряко посегателство върху властта, величието и мощта им. Днес Долината на царете и гробниците са туристическа атракция, но по времето на управлението на Хатусу са били сцена на смъртоносна игра на котка и мишка.