Ягуарът на Мато Гросо

Нови опити

Когато пристигнаха в града, двамата младежи похапнаха и отидоха на площада, където се намираше къщата на плантатора.

Те обясниха на пазача, че самият Де ла Бранка ги е поканил да се явят по работа, която ги засяга лично.

Пазачът се усмихна и каза, че вероятно има някакво недоразумение.

— Господарят ще бъде тук след няколко дни — обясни той.

Мануел и Сантос се спогледаха.

— Сигурен ли сте, че не си е вкъщи? — отново попита Мануел.

— Напълно! — отговори категорично пазачът. — Всички знаят, че господарят е в своята естансиа и ще се завърне тук към края на седмицата.

Младежите се отдалечиха мълчаливи и замислени. Какво ли можеше да означава всичко това?

— Пратеникът сигурно ни е излъгал или съвсем не е бил пратеник на Кабрильо — предположи след известно мълчание Мануел.

— Вероятно — съгласи се Сантос. — И това също е част от играта на управителя, за да ни прекара да минем през гората. Той с право е предполагал, че ще тръгнем по най-късия път, за да стигнем навреме в града. Наел е тези разбойници тоба, за да ни нападнат. Измислил е клопката с ягуарите, където трябваше да свършат дните ми… — с прискърбие отбеляза бразилецът.

— Да, така е. Но искрено съжалявам, че не успяхме да хвърлим подлеца в ямата, където щеше да си получи заслуженото — заяви Мануел. — Дано само не е имал и нещо друго наум.

— Какво искаш да кажеш?

— Забрави ли, че оставихме сестра ми сама?

— Как сама? Нали Ледезма и трима индианци я пазят?

— Така е. И дано да я опазят… Но горя от нетърпение да се завърна вкъщи и да се уверя, че е така.

— Конете са отпочинали добре. Така че да тръгваме, преди да се е смрачило.

И двамата младежи решиха първо да минат през полето, после през гората и чак след това през пампаса.

Привечер пристигнаха в имението. Конете бяха капнали от умора. Слязоха от тях, преди да стигнат къщата, и ги предадоха на един индианец, който ги посрещна.

Но каква бе изненадата им, когато разбраха от него, че Кабрильо е в къщата им и ги очаква.

— Как? Кабрильо в дома ми? — попита Мануел бледен и разтревожен.

Беше си спомнил онова, което бе разказала сестра му за първото посещение на плантатора.

— Остави конете да си починат до дървото! — обърна се Мануел към индианеца. — После ще ги отведеш в обора.

— Какво смяташ да правиш? — попита Сантос.

— Да се приближим, без да ни забележат — отговори Мануел. — Да влезем в градината и да се покатерим на прозореца.

Сантос се съгласи.

Те се промъкнаха незабелязано, клекнаха под прозореца на трапезарията и чуха гласа на Кабрильо:

— Не постъпваш добре, Мануелита, като не вземаш под внимание думите ми — обясняваше той, свикнал обикновено да заповядва. — Нима си съгласна да отхвърлиш с лека ръка едно богато и красиво бъдеще? Помисли си само за това, че брат ти ще бъде поставен най-високо сред всичките ми подчинени: ще му дам капитански чин. А ако се омъжиш за някакъв скитник, очакват те само лишения и беднота.

Мануелита отговори категорично:

— Казах ви, че съм сгодена! Нищо друго не ме интересува!

— Ама че годеж!

— Обичам Сантос и никога няма да се откажа от него!

— А ако те направя своя жена? Ако ти станеш стопанка на огромното ми имение? Помисли добре, Мануелита!

— Не желая да ви слушам! Моля, вървете си!

— Не още. Кажи ми поне една любезна дума! Моля те!

Сгушени под прозореца, двамата приятели слушаха разговора бледи и разтреперани.

Изведнъж чуха високия разтревожен глас на Мануелита:

— Оставете ме!

Сантос Каравелас подпря ръцете си на перваза на прозореца и скочи в стаята, а след него и Мануел. Бразилецът сграбчи Де ла Бранка за гърлото, но Мануелита нададе още по-уплашен вик.

Тя бе видяла как Кабрильо, пребледнял, бе извадил револвера си. В този миг Мануел успя да хване китката на ръката му.

— Изпратихте ни в града! Защо? Защо ни излъгахте? — извика Мануел. — Целта ви ми е ясна: искахте да злоупотребите с гостоприемството ми, да злоупотребите с добрината, която аз и моят приятел ви сторихме, така ли?

— Внимавайте за постъпката си! — заяви сурово плантаторът.

— Внимавайте вие какво правите! — изрева насреща му бразилецът, който продължаваше да държи здраво Кабрильо.

— Сантос — помоли Мануелита, — не прекалявайте! Молбата на Мануелита накара двамата младежи да променят тактиката спрямо Кабрильо. Сантос го пусна, а Мануел заяви:

— Хвърлете револвера на земята, сеньор! Няма да ви сторим нищо лошо.

Мануел отпусна китката му и се подчини.

— Защо изпратихте да ни повикат при вас в града? — попита Мануел с треперещ глас.

— Защото действително възнамерявах днес да бъда там, но по-късно промених намерението си — отвърна Кабрильо. — Дойдох тук, за да ви съобщя да не тръгвате, но за съжаление пристигнах твърде късно.

— И се утешихте, като ухажвахте годеницата ми? — почти извика Сантос.

Кабрильо се усмихна.

— Не виждам какво лошо има в това, че се прекланям пред красотата. Вие сте ревнив и това донякъде извинява невъздържаността ви. И тъй като не съм забравил, че на вас дължа живота си, искам да ви помоля да простите за нетактичността ми.

Сантос, който мечтаеше да отмъсти на Мадейра и смяташе, че крадецът е покровителстван от Кабрильо, погледна Мануел.

— Сеньор — започна той, — щом сте тук, чуйте! Тъй като един човек открадна от мен значително богатство, направи опит да ме убие, както и ми се струва, все още не се е отказал от намерението си, дойдох тук от Мато Гросо именно за да заловя този човек, по-точно този злодей. Зная, че е тук! Зная още, че е и ваш приятел!

— Как? Един крадец? Един злодей мой приятел? Това е невъзможно! — извика Кабрильо.

— Пабло Мадейра е човекът, за когото става дума — обясни Сантос.

— Пабло Мадейра? — попита плантаторът.

— Да! Точно той! — продължи бразилецът. — Той не само че се опита да ме убие в Мато Гросо, но тези опити повтори многократно и тук чрез подлите услуги на едно лице, което вие скоро ще приемете на служба при себе си.

— Какво говорите? — извика Кабрильо възмутен.

— Да, вашият нов управител е съучастникът на Мадейра! — обясни Сантос и разказа за случилото се в гората днес.

Кабрильо го изслуша внимателно.

— Ако всичко това, за което говорите, отговаря на истината, Мадейра и управителят ми незабавно ще бъдат арестувани. Но ви съветвам да не споделяте за това с никого, в противен случай двамата злодеи ще офейкат.

После се обърна към Сантос:

— Прощавам буйността ви! Тя би могла да бъде наказана със затвор, но предвид важните разкрития, които направихте, вината е смекчена и аз ви прощавам.

Де ла Бланка стана, отправи се към вратата и погледна към Мануелита, преди да излезе.

— Видя ли? — не се сдържа Мануел. — Казах ли ти, че ще ни помогне?

— Това е негово задължение! — отвърна Сантос. — Но смятам, че не трябва да бъдем големи оптимисти. Докато слушаше разказа ми, по устните му играеше иронична усмивка. Мисля, че очаква нещо, което все още не мога да си обясня.

— Той е длъжен да арестува Мадейра и да направи очна ставка с теб!

— А ако не го направи?

— Ако не го стори той, ние ще бъдем принудени да накажем злодеите!