Записки по съвременна история 1918–1945

СЪЕДИНЕНИТЕ АМЕРИКАНСКИ ЩАТИ

„Новата ера“. През 1917 г. президентът Уилсън известява желанието на правителството на САЩ да съдейства във воюваща Европа да се постигне мир без „териториални придобивки и репарации“. Когато САЩ влизат във войната, Уилсън обявява, че борбата е срещу военния деспотизъм на Германия, за един свят на демокрацията. На 28 юни 1918 г. във Версай Уилсън подписва отказа си от собствените си обещания за справедлив мир и предопределя поражението на своята демократическа партия в изборите от 1920 г. за президент. В САЩ недоволните от резултатите от Парижката конференция за мир са много: 7 млн. жители с германски произход не са съгласни, че Германия е еднолична виновница за световната война, и протестират срещу наложените й наказания; повече от 7 млн. жители с италиански произход оценяват като незначителни придобивките на Италия; още повече са неодобряващите Устава на ОН и специално чл. 10, който би могъл да въвлече САЩ в нова световна война по вина на някоя европейска държава.

Сенатът на САЩ на два пъти отказва да ратифицира Версайския договор. През 1921 г. САЩ сключват с Германия, Австрия и Унгария мирни договори, в които не е включен Уставът на ОН.

В конституцията на САЩ са направени две важни поправки. С първата през 1919 г. се забранява производството и консумацията на алкохол и започва ерата на т. нар. „сух режим“. С втората през 1920 г. жените получават избирателни права (в Западните щати те вече са били получили тези права).

В изборите за президент на САЩ в 1920 г. кандидатът на републиканската партия Хардинг получава 16 млн. гласове срещу 9 млн. за кандидата на демократическата партия, поддържан от Уилсън (кандидат за вицепрезидент на демократите е бил Франклин Рузвелт). След 3 години Хардинг умира и вицепрезидентът Кулидж полага клетва за президент на Щатите. Времето на Хардинг е време на преодоляване на икономическите и социалните последици от световната война и на началото на един десетгодишен период, наречен „нова ера“ или „лудите години“. Започва втората за САЩ индустриална революция. Около президентът се формира екип от министри милионери и финансисти, които дават старт на по-голяма свобода на бизнеса, ограничаван от държавни комисии по време на войната. Кулидж продължава тази политика и намалява данъците, с които се облага едрият бизнес.

В сравнение с 1913 г. промишленото производство достига 180,8% и се равнява на 43,3% от цялата световна индустриална продукция срещу 2,5% на Япония, 3,3% на Италия, 5% на Съветския съюз, 6,6% на Франция, 9,4% на Великобритания, 11,1% на Германия и 18,8% за всички останали страни.

Консумацията на електроенергия нараства от 20 млрд. кВт. ч в 1913 г. на 116 млрд. в 1929 г., а добивът на нефт — от 33 млн. т. на 138 млн. тона. През 1921 г. са произведени 1 500 000 автомобила, а през 1929 г. — 5 млн. и общо 26 500 000 са в движение по пътищата на страната. С бурни темпове нараства производството на електроуреди. През 1921 г. са произведени 5 хил. хладилници, а през 1929 г. — 900 хиляди. В същата година броят на телефоните е 20 милиона. Производителността на труда в сравнение с 1914 г. нараства със 72%, заплатите се увеличават с 32%, а националният доход от 33 млрд. достига до 87 млрд. долара. Все по-масово се практикува продажба на кредит и чрез изплащане с месечни вноски се купуват 60% от автомобилите.

Все повече пътници и товари летят на въздуха. Пилотите се подготвят за презатлантически полет. Чарлз Линдбърг е щастливецът, който първи извършва този подвиг през 1927 г. — за почти 34 часа той прелита без кацане от Ню Йорк до Париж и е посрещнат от французите като истински световен шампион.

С бързи темпове се увеличава производството на черни и цветни метали, на цимент, химикали, на строителни материали. Строителството на жилища, на небостъргачи, на пътища е показател за нарастващото богатство на САЩ. Подобрява се качеството на филмовата техника и салоните са пълни със зрители. Между най-популярните звезди на киното е и малкият Чарли Чаплин — гигант в света на изкуството. Столицата на филмовата индустрия Холивуд се превръща в един от символите на Новия свят. Освен комедиите с голям успех се ползват филми от неизчерпаемата на сюжети каубойска серия.

Населението от 99 млн. в 1914 г. в 1929 г. достига 122 млн. от които 56% живее в градовете. Увеличава се средната продължителност на живот и рязко намалява смъртността — през 1929 г. тя е само 11 души на хиляда.

В селското стопанство обаче се наблюдават процеси, които са сигнал за тревога — увеличаването на добивите чрез механизиране, наторяване, напояване води до падането на цените и до разоряването на фермерите, които не могат да изплатят и задълженията си към банките. А и стандартът на живот на село се различава чувствително от стандарта, постиган в градовете и особено от този на все по-многобройната средна класа.

В изборите за президент през 1928 г. кандидатът на републиканската партия Хувър печели с предимство от 6 млн. гласове. Той щедро обещава десетилетие на нови успехи. В предизборната борба — една голяма и все по-скъпа пропагандна кампания, кандидатите използват радиото за предаването на речите си (40% от семействата имат радиоапарати).

В обществото на изобилието обаче се откриват и сериозни проблеми. За 50 години — до 1929 г. — населението на Щатите се увеличава със 72 милиона. Въвеждат се по-строги ограничителни квоти за емигранти от Европа, особено от Южна и Източна. Омразата към чужденците, готови да започнат новия си живот и срещу най-ниски надници и най-черна работа, се засилва. През 1920 г. двама анархисти от италиански произход Сако и Ванцети са арестувани по лъжливо обвинение за убийство на трима души и са осъдени в 1921 г. на смърт. Въпреки очевидните лъжесвидетелства и многобройните протести в САЩ и в чужбина през 1927 г. двамата са поставени на електрическия стол.

За сплашване на различните движения на негрите за истинско равноправие след войната възобновява дейността си терористичната организация Ку-Клукс-Клан, която в 1925 г. наброява 4,5 млн. членове и действа полуфициално в Южните Щати. Получаваща солидна финансова подкрепа, организацията се увлича и в пропаганда срещу евреи, марксисти, католици и дори срещу различни модернистични течения в изкуството. През 1928 г. след скандални разкрития за дейността й ролята и в живота на американското общество остава незначителна. Усилва се обаче друго, много по-опасно явление — гангсте-ризмът. „Сухият режим“ не само не води до намаляване на консумацията на алкохол, но обратното — увеличава я. Процъфтяват контрабандата, нелегалното производство и нелегалните заведения, в които се сервират най-различни алкохолни напитки. За контрол над алкохолния бизнес, от който се печелят стотици милиони долари, се водят истински войни между различните гангстерски банди и системата на подкупи сред местните власти, които е трябвало да следят за спазването на „Сухия режим“, достига до размери на национална трагедия. Между бандите се налага с отличната си организация мафията, в която влизат само американци от италиански произход.

Най-известният бандит е Ал Каноне, който и Чикаго печели годишно 135 млн. долара от изнудване на собственици на магазини и увеселителни заведения и още 100 млн. от продажба на алкохол. Само по вина на неговата банда всеки ден е загивал човек, но тъй като никой не се е осмелявал да свидетелства срещу него, през 1931 г. е осъден на затвор само за данъчни мошеничества.

За разлика от Европа в САЩ работниците са слабо организирани в профсъюзи. През 1929 г. в Американската федерация на труда членуват по-малко от 3 млн. души. Няма успех и марксистката и марксистко-ленинската пропаганда — социалистическата партия от 100 хил. членове през 1919 г. през 1929 г. вече наброява по-малко от 7 хил. души. В създадената през 1921 г. от две комунистически групи комунистическа партия през 1929 г. членуват 6 хил. души главно емигранти. В САЩ на комунистите се гледа като на подривни елементи, а високите заплати, свободолюбивият дух и високото самочувствие за американско превъзходство не са благоприятна почва за разпространение на комунистически идеи, колкото и добре да са платени от Москва комунистическите агитатори. В някои от Щатите с забранена дейността не само на комунистите, но и на социалистите. В САЩ обаче нямат нищо против оказването на помощ на индустриализацията в Съветския съюз и в средата на 20-те години Форд построява там първата фабрика за автомобили. Американска е и първата фабрика за трактори.

С решаващата помощ на САЩ се спасява държавният фалит на Германия след рурската окупация. Плановете от 1924 и 1929 г. за регулиране на германските репарационни задължения носят името на двама американски финансисти — Дауес и Йънг.

През 1927 г. Бриян предлага на правителството на САЩ да сключи с Франция договор за дружба и за забрана на войната като средство за национална политика. Правителството на САЩ излиза с контрапредложение за подписването на международен пакт. „Пактът Бриян—Келог“ (по името на двамата министри на външните работи на Франция и САЩ) е подписан през 1928 г. в Париж от 15 държави, към които по-късно се присъединяват и други. Известна е съдбата на пакта — както и много други, и той остава парче хартия.

Войната променя финансовия баланс на САЩ, които разполагат с 60% от световните запаси на злато. Политиката на покровителство на вътрешния пазар с високи мита за вноса ограничава възможностите на европейските държави да купуват американски стоки поради изтощените от войната резерви от валута и злато. Натрупването на стоки при свръхпроизводството им подготвя най-голямата катастрофа на фондовата борса в Ню Йорк на 24 и 29 октомври 1929 г. и стойността на акциите само до края на декември пада с 32%. Разорени борсови спекуланти, 100 хил. банкови и фирмени фалити, стотици хиляди ограбени дребни акционери и много самоубийства — това са някои от резултатите от „черните“ октомврийски дни. Финансовата криза прераства в стопанска и засяга и други страни — тя се превръща в световна икономическа криза.

В САЩ кризата продължава до 1932 г. и на улицата остават 13 млн. напълно безработни — 24% от работоспособното население (в Чикаго — 700 хил., в Ню Йорк — 1 млн.). Тези които остават на работа, са с намален работен ден и съответно с намалена до 40% заплата (60% от заетите в промишлеността). Акциите на „Юнайтед стейтс стийл корпорейшън“ от 259 долара падат до 30 долара през 1932 г., а на „Дженеръл мотърз“ от 50 долара — на 11. Индустриалното производство от 180,8 % за 1929 г. достига най-ниското си равнище през 1932 г. — 93,7%.

Особено тежко е засегнато селското стопанство. Фермерите, получили в 1929 г. 5 млрд. долара, в 1932 г. получават само 1,5 млрд. долара срещу своя труд. Ерата на благоденствието приключва с шок, равен на шока за германците от 11 ноември l918 година. Милиони фермери не знаят каква ще бъде съдбата им, много напускат родните си краища и тръгват на запад, към Тихия океан.

През 1932 г. социалното напрежение нараства в непознати за САЩ граници. През лятото цяла армия от ветерани от войната опъва палатки във Вашингтон близо до Белия дом. Раз-пръснати са с употреба на сила и сцените на насилие разтърсват цяла Америка. Множат се походите на гладни безработни и фермери.

„Новият курс“. В тази обстановка победата на Франклин Делано Рузвелт в изборите за президент през ноември 1932 г. над Хувър не е изненада. Новата администрация е изправена пред най-сложни проблеми, които изискват решителната намеса на правителството в стопанския живот на страната. Започва ерата „нов курс“ на Рузвелт. Демократите са спечелили мнозинство в Камарата на представителите и в Сената. С бързо подготвенн от мозъчния му тръст 15 закона Рузвелт за сто дни започва оздравителен за цялото общество процес. Това, което се опитват да направят в икономиката с насилствени средства тоталитарните режими, в САЩ го постигат е демократични.

През 1935 г. „новият курс“ е продължен е нова серия от закони. Под контрол на федералното правителство са поставени банките, индустрията. Утвърдени са кодекси на честната конкуренция в областта на производството и пласирането на продукцията и за повишаване на заплатите. Работниците получават право на представителство при собствениците на предприятията и на сключването на колективни трудови договори с точно определени задължения на работодател и работник. Поставят се основите на социално законодателство. Работ-ната седмица е намалена на 40 часа. Увеличава се тежестта на профсъюзнте, които през 1939 г. обединяват 9 млн. души. Започва голямо обществено строителство, с което се намалява, но само частично, безработицата — през 1940 г. броят на безработните е 10 милиона. На селското стопанство е оказана една на пръв поглед странна помощ — премии за незасети площи, за да се поддържа на сравнително изгодни цени продукцията от обработените площи.

„Новият курс“ среща и съпротива, и неразбиране. Някои от законите са прекалено бързо подготвени или не са достатъчно ефикасни. С отминаването на световната икономическа криза стопанският живот се съживява и в САЩ са поставени основи за развитието на икономиката, които подготвят след Втората световна пойна ново „чудо“ — научно-техническата революция, ерата на електрониката и компютрите. Политиката на Рузвелт е одобрена от американския народ. През 1936 и 1940 г. той е преизбран за президент.

Външната политика на САЩ при Рузвелт отначало е политика на изолация от европейските дела, на ненамеса във войни и конфликти. Но от Вашингтон гледат с тревога на развиващата се японска агресия срещу Китай. Превръщането на Япония във военен гигант с модерна морска и въздушна флота заставя Рузвелт да нормализира отношенията на САЩ със Съветския съюз. В Москва не е избледнял споменът от унизителното поражение в Руско-японската война от 1904–1905 година.

На 5 октомври 1937 г. с реч в Чикаго Рузвелт отбелязва началото на нова външна политика. Той предлага общи действия срещу агресивната политика на оформящата се коалиция Германия—Италия—Япония. Речта му е известна като „карантинната“: „Когато се разпространява епидемия от някаква болест, обществото одобрява вземането на карантинни мерки, за да защитава общественото здраве от разпространяването на болестта.“ Правителството на Великобритания не приема протегнатата през океана ръка нито през 1937 г., нито през 1938 г., когато се решават съдбите на Австрия и Чехословакия. САЩ остават в ролята на наблюдатели на разпространяващата се в Европа и Азия смъртоносна епидемия.