Записки по съвременна история 1918–1945

СЪВЕТСКИЯТ СЪЮЗ

До началото на Първата световна война Русия се развива с темпове, които дават основание на западните специалисти да предвиждат, че в 1950 г. тя ще бъде водеща в Европа в икономическо и финансово отношение, а населението й от 171 млн. ще достигне 344 милиона. Русия изнася големи количества селскостопански продукти — жито, картофи, лен (85% от световното производство), месо и др. Баку дава 30% от световното производство на нефт.

Войната прекъсва стопанския възход и довежда царизма до най-дълбока криза. Идването на власт на болшевиките поставя началото на нова, още по-тежка, по-кръвопролитна и по-продължителна криза, която заплашва цялата планетарна цивилизация. Правителството на Ленин започва революционно преустройство на обществото и обещава да превърне и най-изостаналите територии в Азия в цветуща градина. Еднопартийната диктатура (до юли 1918 г. левите есери служат за параван, за имитация на двупартийна власт), потъпкването на правата и свободите на гражданите (формално обявени за истински господари на държавата), преследването на религиите (формално с конституцията от 1918 г. се обявява свобода на вероизповеданията, но същевременно са лишени от право на глас и свещениците наред с „експлоататорите“), национализацията на земята, на фабриките и работилниците, държавният монопол във външната и вътрешната търговия, премахването на частната собственост и терорът са доказателство, че тези обещания са били само средство за запазването на властта в следващите години на гражданска война и чуждестранна интервенция.

И след 7 ноември 1917 болшевиките продължават да получават финансова подкрепа от германското правителство, оказвана им още от края на 1914 г. — тогава, за да разлагат царската армия с лозунги за мир, сега, за да сключат мир с Германия и да се задържат на власт до германската победа в световната война. Според германските официални документи до лятото на 1918 г. болшевиките са получили 72 млн. златни марки и по-голямата част от тази сума е връчена след 7 ноември 1917 година. На 13 май 1918 г. германският посланик граф Мирбах с телеграма от Москва до Берлин съобщава, че е в германски интерес „да продължаваме да снабдяваме болшевиките с минимума от необходимите им средства, за да ги поддържаме на власт“. На 6 юли 1918 г. двама леви есери убиват Мирбах с цел да предизвикат германо-съветска война. Левите есери са привърженици на революционния терор и искат да прехвърлят революцията на Запад — към капиталистическия свят. Убийството прекратява германския златен поток.

Военният комунизъм. Победата в гражданската война и срещу интервенцията на големи и малки държани е спечелена с политика, станала известна като военен комунизъм. С изключителни закони са мобилизирани в армията или в производството всички пълнолетни граждани и за неявяване или неподчинение се предвижда разстрел за дезертьорство. Отменят се парите и се преминава към купонна система и натурална размяна, на някои места се обявява краят на семейството и началото на „свободната любов“. За да се спаси от гладна смърт населението от по-големите промишлени центрове, започва жестока реквизиция на храни от селяните. Гладната смърт се премества в селата. Засетите площи намаляват наполовина и също с толкова — и добивите. Черкви и манастири се ограбват, подпалват, разрушават, свещениците са лишени от купони, много са разстреляни по заповед от правителството за сплашване на вярващите и за да не оказват помощ на борещите се в името на православната вяра белогвардейци. И по селата върлува глад, селяните (85% от населението на Русия) отказват да обработват земята, след като плодовете на труда им ще бъдат отнети.

Опора на военния комунизъм са Червената армия, командвана от Троцки (министър на външните работи през 1917 — 1918 г., от 1918 до 1925 г. — министър на войната) и Чека (от Чрезвичайная комисия — Извънредна комисия) — политическата полиция, командвана от Дзержински. Армията и Чека воюват срещу белогвардейци и интервента, но и смазват селски бунтове и въстания за независимост на различни народи, повярвали в декрета за самоопределение на народите и правата на националностите. Разстрелите за най-дребни нарушения са обикновено явление, дори и разстрели на невинни. На червения терор антиболшевиките отговарят с бял терор. В гражданската война от 1918 до 1920 г. загиват 1 млн. души по фронтовете и 6 млн. умират от глад, жертва на военния комунизъм и на селските бунтове.

На 17 юли 1918 г. край Екатеринбург е разстреляно по заповед на правителството цялото царско семейство — Николай II, съпругата му, децата им и всички техни роднини, които са попаднали в ръцете на болшевиките. На 30 август 1918 г. есерката Фани Каплан стреля срещу Ленин и го ранява тежко. След седмица тя е екзекутирана без съд, а червеният терор се засилва. Първите „острови“ — затвори и концлагери, се появяват на картата на Русия, за да формират страшния „архипелаг ГУЛАГ“ (от Главно управление на лагерите). Русия губи половината от висшистите си — избити, умрели от глад или избягали в чужбина. Европа е наводнена от белоемигранти.

Полско-съветската война. През пролетта на 1920 г. пред ръководителпте на болшевишката партия се открива нова възможност за разгаряне на революционния пожар в Европа. През април полските войски нападат Съветска Русия, за да окажат помощ на украинските националисти, и превземат Киев. Във войната настъпва обрат и Червената армия наближава Варшава. Делегатите на втория конгрес на Коминтерна всеки ден следят как червените флагчета се придвижват на Запад по картата на Европа и коментират казаното от Зиновиев на конгреса на украинските съвети: тази война е „начало на развиваща се международна пролетарска революция. Географски Полша е разположена между Русия и Германия. Когато този клин бъда изхвърлен от нашата Червена армия, ще имаме близко съседство с германските работници.“ Целта на ръководителите на болшевишката партия не е само Полша, а създаването на съветска Германия. Троцки в доклад пред висшето ръководство на съветите не крие, че се стремят на Запад към европейския пролетариат и че ще преминат през трупа на белогвардейска Полша. И Ленин гледа на Полша като на пропаст, разделяща Съветска Русия и Германия. А Радек дори е очаквал на полско-съветската граница Червената армия да бъде посрещната като освободителка от капиталистическото робство. В „Правда“ той обяснява, че „работниците от целия свят отсега нататък трябва да станат руски патриоти“.

Преди Червената армия да пресече полската граница, Радек все пак предупреждава Политбюрото на болшевишката партия, че нахлуването в Полша ще се прецени на Запад като агресия. Повечето от ръководителите на Полската комунистическа партия се изказват в полза на навлизането в Полша. И Ленин, и Политбюро на болшевишката партия са на същото мнение. Командващият Червената армия Тухачевски подписва на 2 юли заповед: „Ние ще донесем на трудовото човечество щастие и мир на върха на нашите щикове. На Запад!“

Под Варшава Червената армия е отблъсната. С мирният договор се приема за полско-съветска граница линията, очертана на Парижката мирна конференция, известна като „линията Кързън“ по името на лорда — министър на външните работи на Великобритания, който с ултиматум на правителството на тази страна от юли 1920 г. иска спиране на бойните действия.

НЕП. В началото на 1921 г. икономическите резултати от военния комунизъм са катастрофални. Икономиката на Русия е разбита напълно. Населението гладува, прмишленото производство е замряло. Броят на кръглите сираци достига 3 млн. и половината от тях са безпризорни, вечно гладни и преследвани за най-различни престъпления. Селските бунтове с участието дори на червеноармейци припламват из някога плодородните, а сега опустошени губернии. По границите на гладуващите области специални отреди чекисти стрелят срещу бегълците. Дори в крепости на болшевизма като Кронщат моряците се разбунтуват с лозунг „Съвети без комунисти!“. Троцки и Тухачевски командват щурма срещу въстанието и одобряват разстрела на 3 хил. моряци. С куршуми може да се раздава правосъдие, но не и хляб. Десетият конгрес на болшевишката партия бие отбой и поставя началото на нова икономическа политика (на руски съкратено — НЕП). Прекратява се ограбването на селяните и се разрешава свобода на дребната търговия и дребната печалба. Стопанството започва да се съживява, но празните складове, сушата от лятото и политиката на изземване и на последните храни са причина за смъртта на милиони граждани на Съветска Русия. Повече от 12 млн. души са спасени с храни, изпратени от САЩ.

Страните победителки в световната война установяват търговски връзки с Русия в очакване на печалби от този разположен на площ от 22 млн. км2 пазар. На конференцията в Генуа през 1922 г. се оказва натиск върху съветската делегация (Ленин е нейн ръководител, но поради болест и страх от белогвар-дейско покушение си остава в Москва) да се изплатят дълговете на царска Русия, анулирани поради интервенцията. Постига се компромис, даващ възможност за западни инвестиции в Русия. Най-големият резултат от тази конференция (българската делегация се води от Ал. Стамболийски, а в съветската делегация е Кр. Раковски) е внезапното за западните държави установяване на дипломатически отношения между Германия и Съветска Русия. Но от мечтата си за съветска Германия болшевиките не се отказват. На конгреса на Германската комунистическа партия през януари 1923 г. Васил Коларов, тогава ген. секретар на Коминтерна, окуражава делегатите, че „Съветска Русия и нейната Червена армия са на разположение на Интернационала“. През 1924 г. Италия, Великобритания, Франция и др. страни установяват дипломатически отношения със Съветска Русия.

През 1921 г. Червената армия влиза в Монголия, в която са се били настанили белогвардейски и китайски части. Монголия се превръща в първата държава — васал на Съветска Русия. С окончателната победа на съветския режим в Украйна, след влизането през 1921 г. на Червената армия в Грузия и завоюването на Кавказ през 1922 г. става възможно и официално да се обяви на света появяването на нова държава — Съюз на съветските социалистически републики. За ген.-секретар на бол-шевишката партия е избран Сталин. Този пост е поверен на най-необразования член на Политбюро, тъй като всеки от останалите членове си има важни постове в държавата или в Коминтерна. Троцки не е криел неприязненото си отношение към Сталин и е казвал за него, че е „най-бележитото нищожество“ в партията.

На 21 януари 1924 г. умира след продължително боледуване и тежка мозъчна атрофия Ленин. Каменев (в отсъствието на Ленин той ръководи правителството) и Зиновиев се съюзяват със Сталин и не допускат да се изпълни политическото завещание на Ленин, с което се е искала смяната на генералния секретар. Очаквало се е Троцки — най-големият оратор и най-ост-рото перо на партията, да наследи Ленин. Зиновиев и Каменев обаче успяват да запазят Сталин на поста му на конгреса на болшевишката партия през май 1924 година. Троцки не поставя въпроса за изпълнението на волята на Ленин, за да не бъде обвинен в самопоставяне на кандидатурата си за този пост. За благодарност Сталин избива цялото Политбюро на болшевишката партия, избрано на конгреса: Зиновиев и Каменев през 1936 г., по същото време се самоубива и Томски, за да не бъде арестуван, Бухарин и Риков са убити през 1938 г., а Троцки през 1940 година.

През 1926 г. Сталин вече е вкарал достатъчно свои хора в ЦК на партията и Каменев, Зиновиев и Троцки са извадени от състава на Политбюро. Зиновиев е свален от поста председател на ИККИ. Неговото място е заето от Бухарин, но и той го загубва по-късно. За да не се среща с делегати на шестия конгрес на Коминтерна, Троцки още в началото на годината е заточен в Средна Азия, а през февруари 1929 г. е изпъден от Съветския съюз.

Големият терор. Групата на Сталин обвинява своите съперници в неверие във възможностите на съветските народи да построят социализма само в една страна и без помощта на световната пролетарска революция. Троцки, Зиновиев, Каменев (евреи), Бухарин са живели дълги години в емиграция, превъзхождат многократно Сталин в интелектуално отношение, говорят западни езици, имат по-широк поглед върху проблемите, с които трябва да се справи Съветският съюз. Те не разбират, че са влезли в капана, който сами са заложили — тоталитарната система изяжда родителите си и съсипва живота на поколения ентусиазирани строители на вечно оставащото на хоризонта светло бъдеще.

Ръководителите на болшевишката партия решават, че HEII е дал на Русия необходимите й няколко глътки въздух и страната е готова за скок към пълна победа на социализма. От 1926–1927 г. се форсира развитието на тежката индустрия. През 1929 г. се поставя началото на петгодишни стопански планове, които изискват огромни капиталовложения. И отново селото понася нов, още по-страшен удар — насилствената колективизация на земята. Милиони селяни са обявени за кулаци, за саботьори на колхозното стопанство и са изпъдени от родните им места към пустините на Средна Азия и студовете на Сибир. Броят на „островите“ в „архипелага ГУЛАГ“ расте не с години, а с месеци. Там човешкият живот е равен на нула и милиони са безименните гробове.

През 1932 г. започва глад, който изцяло е причинен не от суши, не от природни бедствия, а от планомерно разрушаване на селското стопанство. И отново Украйна е жертва на най-жестока разправа, на най-безпощадно изземване на храни. Смъртта коси с непознати в историята на човечеството мащаби. Обезумели от глад хора изяждат трупове на животни и дори на хора, а има отбелязани и случаи на канибалство. Чествана като победа на социализма, колективизацията отнема живота на 10 млн. души. Седемнадесетият конгрес на болшевишката партия през 1934 г. е обявен за „конгрес на победителите“. След няколко години го наричат „конгрес на разстреляните“ — три четвърти от делегатите и от избрания от тях Централен комитет стават жертви на репресии.

Съветският съюз навлиза в периода на „големия терор“. Сталин и съратниците му откриват две формули за оправдание на терора: „изостряне на класовата борба“ успоредно с победите на социализма и „главният враг е врагът с партиен билет“. Страната живее в кошмарни години. Пропагандата тръби за непрестанни успехи и световни постижения във всички области на живота. В романи и филми се поднася сладникава картина на щастливи хора, единствената грижа на които е да работят за делото на партията и за слава на Сталин.

Вълните на терора повалят и членове на Политбюро, и министри, и редови партийци. Монтирани са процеси срещу най-високопоставени членове на партията, на които те след жестоки изтезания и обещания да не се посяга върху семействата им са правели пълни „самопризнания“ за шпионска и вредителска дейност и че по поръчка на Троцки са подготвяли убийството на Сталин. С тези процеси са заблудени някои от лековерните светила на западната култура и наука, които са присъствали на процесите и после са разнасяли легендата за „империалистическия“ заговор срещу „Страната на съветите“.

Само през 1937 и 1938 г. са арестувани повече от 7 млн. души, от които 3 млн. са разстреляни или са умрели до края на 1938 г., но според Александър Солженицин жертвите са повече. В същите тези две най-страшни години са избити или са умрели в лагерите повече от половината от членовете на болшевишката партия. Армията е обезглавена — за тези две години са разстреляни 40 хил. офицери, почти всичките с длъжност от командир на полк до зам.-министър на отбраната. Маршалите Тухачевски и Блюхер са разстреляни с фалшивото обвинение „германски шпиони“. Слабограмотните маршали Будьони и Ворошилов оцеляват. На 1 януари 1939 г. в „архипелага ГУЛАГ“ „живеят“ между 12 и 15 млн. души.

Трудно е да се намери кратко и ясно обяснение за причините на терора. И фашистка Италия е тоталитарна страна, но жертвите на терора са по-малко, отколкото в някои авторитарни страни. С терора се цели: да се сплаши многомилионната селска маса; да се пречупи всяка мисъл сред интелигенцията за съпротива или за промяна в по-демократична посока; да се оправдаят неуспехите в икономиката, със „съпротивата“ на многобройни „врагове“; да се осигури безплатна работна ръка и лагерите и „освобождаване“ от излишното население; да се поддържа жалък стандарт на живот, за да се натрупват средства за индустрията и за партийната аристокрация — номенклатурата.

Култът към Сталин достига чудовищни размери. Много от разстрелваните вярвали, че Сталин не знае истината за терора и че виновни са неговите помощници. Други са били убедени, че в Съветския съюз е извършен „фашистки“ преврат. Хиляди са умирали с вика „Да живее Сталин!“ А по същото време е популярна почти като химн песента, в която се пее, че „няма на света друга такава страна, в която така свободно да диша човек“!

Строителството на социализма с цената на десетки милиони избити и умрели от глад е превъзнасяно като най-велико дело в историята на човечеството и давано за пример на всички останали народи. Но и сред най-благосклонно настроените към Съветския съюз западни политици остава нодоеврието към съветското правителство и към неговите предложения за мир чрез разоръжаване, за предотвратяване на агресията на фашистките държави в Европа и в Африка и на Японии и Далечния изток. След Мюнхенската конференция през 1938 г., вместо да търси и собствената си вина за благосклонното отношение на Великобритания към нацистка Германия (политиката на тотално потъпкване на правата на съветските граждани се приема от английското обществено мнение като по-лоша от върешната политика на нацистите), правителството на Сталин подписва па 23 август 1939 г. смъртната присъда на световния мир.

С народите от бившата царска империя комунистическата тоталитарна система извърши един гигантски експеримент. Проф. Турко пише: „Русия изпълни функцията на трупа върху масата на лекаря анатом или на заека в лабораторията на бактериолога, изследващ върху пулсирането на живото месо развитието на бацилите на смъртта.“