КОМУНИСТИЧЕСКАТА ТОТАЛИТАРНА СИСТЕМА

Утопиите на Ленин. На 7 ноември 1917 г. болшевишката партия извършва преврат, вдъхновен от Ленин и организиран от Троцки, който е председател на Петроградския съвет на работническите и войнишките депутати. Правителството на Керенски, съставено от есери (социалисти-революционери) и меншевики, е свалено, без да оказва съпротива. След рухването на царизма Русия не е подготвена за периода на свободата, която настъпва, а продължаването на войната рязко засилва недоволството на войниците и фронтовете са пред разпадане.

Върналите се от емиграция и заточение ръководители на болшевишката партия отхвърлят предложенията на есерите и меншевиките за съвместно спасяване на младата руска демокрация. С богато финансирана от правителството на Германия печатна пропаганда (в Германия са заинтересувани Русия да излезе от войната, за да ударят с всички сили Франция, преди да започнат да пристигат богато екипираните и свежи армии на САЩ) болшевиките започват подготовка за завземане на властта.

Напразни са предупрежденията на трезвомислещнте политици, като създателя на руската социалдемокрация Плеханов, или на писатели като Горки, че ще тласнат страната към гибел. Русия навлиза в период на гражданска война и страшен терор, жертвите на който се изчисляват на десетки милиони.

С лозунгите си за излизане от войната, за земя за селяните, за хляб за работниците и за свобода за всички няколко десетки хиляди болшевики отначало печелят симпатиите и вдъхват надежди сред работници и селяни за преустройство в европейски стил на огромната империя. Но симпатиите бързо са разколебани, а надеждите се оказват отлитащи една след друга илюзии — поставено е началото на едно общество, родено в кръв, дошло на власт с кръв, държащо се на власт с кръв и с утопични обещания за най-светло бъдеще не само на народите в Русия, но и на цялото човечество. Диктатурата на пролетариата се оказва диктатура над пролетариата, над селяните, над интелигенцията, диктатура на комунистическата партия и на нейния елит — червената аристокрация.

Когато извършват преврата на 7 ноември, болшевиките обявяват, че на власт идва не тяхната партия, а Съветите. Но образуваното правителство начело с Ленин е изцяло съставено само от членове на болшевишката партия. По-късно за известно време са отделени места за леви есери, които ще платят със затвор и глави своята доверчивост. В произведените през ноември и декември избори за Учредително събрание болшевиките събират само 24% от гласовете. Тази катастрофа е сигнал за Ленин и Троцки, че трябва да вземат спешно мерки, за да останат на власт. Първата мярка е да превърнат терора в свой главен коз в спора кой да управлява Русия. Втората е осъществена от 200 въоръжени матроси на 5 срещу 6 януари 1918 година. На 5 януари Учредителното събрание започва своята работа, като отказва да узакони болшевишката диктатура и отхвърля декретите на правителството. В своята история на Съветския съюз „Утопията на власт“ А. Некрич и М. Гелер се шегуват, че матросите били изпратени да попълнят състава на събранието с липсващата бройка депутати болшевики.

Ленин е наредил Учредителното събрание да умре още при раждането си — просто да бъде изпъдено от Таврическия дворец. Когато моряци насочват пушките си към председателя на събранието есера Чернов, чекистьт, ръководител на „очистителната операция“ срещу тази (според становището на правителството) „безполезна говорилня“, им наредил да приберат пушките, тъй като самият Ленин бил против стрелба в двореца. „Е, щом дядката не иска, толкова по-зле“ — промърморил недоволно един моряк, убеден, че на тези там „експлоататори“ трябва да се вземат главите.

Скоро моряците щели да се убедят, че между тях и „дядката“ няма принципни различия — терорът се превръща в главен аргумент на съветското правителство. Болшевиките вземат властта, въоръжени с многобройни произведения на Ленин, в които той доразвива идеите на Маркс в условията на XX век. Основните изводи на Ленин, превърнати в свещени принципи, в догми на комунистическата вяра, са 5:

1. Империализмът е висш и последен стадий на капитализма, той спира развитието на производителните сили, изчерпил е производствените си възможности и цялото общество загнива.

2. Империализмът е навечерие на пролетарската революция, която ще избухне по силата на закономерностите на обществено-икономическото развитие.

3. Тази революция ще бъде международна и ще изгради световна съветска република.

4. Революцията се осъществява от авангарда на работническата класа — комунистическата партия, която установява диктатура на пролетариата под формата на съветска власт до прехода от социализъм към комунистическо общество.

5. Социалдемокрацията е изиграла своята историческа роля, тя се е превърнала в слугиня на буржоазията, в нейна главна социална опора и следователно е главен неприятел на световното комунистическо движение.

Сравнително лесното овладяване на властта от болшевиките поради изключителната обстановка, създадена от световната война и от прехода на Русия към демокрация, като че ли потвърждава идеите на Ленин и му събира нови почитатели и в Русия, и вън от нея.

До 7 ноември 1917 г. тези изводи са предмет само на теоретични спорове в международното социалдемократическо движение което почти изцяло ги отхвърля. Но от 7 ноември 1917 г. тези догми се превръщат в държавна политика на Съветска Русия, в цели, които да се реализират от Комунистическия интернационал, и в опасност не само за международното социалдемократическо движение, но и за европейската и световната цивилизация. И животът отхвърля един след друг тези изводи, но чрез тях вече е създадена една нова политическа система, която изгражда нов тип общество — тоталитарното.

Мечтите за най-справедливо и най-щастливо за всички хора общество датират от най-дълбока древност. След 7 ноември 1917 г. болшевиките обявяват на смаяното човечество, че раят вече е на територия, която обхваща една шеста от земната суша, или че ще бъде построен там и по цялата земя в най-скоро време.

Но и от Русия, и от целия свят към болшевиките се сипят въпроси: Вие дойдохте на власт с преврат, а не с добрата воля на мнозинството от населението — какво ще правите с тези, които не споделят вашите идеи и откажат да ги изпълняват? Каква е вашата икономическа програма — как ще построите общество, в което частната собственост е забранена и всички производителни сили са държавна собственост? Държавата — това са хора, които я управляват, как ще бъдат избирани те и как ще бъдат заменяни, ако са некомпетентни за заеманите постове? Как ще преобразите мисленето на хората до степен всички да са единодушни с вас — сегашните ръководители? С победата на болшевиките в гражданската война и с налагането на съветската власт в по-голямата част от територията на бившата империя се получава и отговор на всички въпроси. Първите критици на съветското общество са социалдемократите — руски и чуждестранни, които отбелязват главната му слабост — най-благородни цели се постигат само с хуманни средства, а не с насилие, защото дори и в рая се отива по желание. За първи път определението тоталитарно е използвано за обяснение на едно съвременно общество вероятно от Мусолини през 1925 г. и смисълът му е, че фашистката държава обхваща цялото общество, всички страни на човешката дейност.

Постепенно терминът тоталитарна държава (тоталитарна система) получава широка употреба, въпреки че често в него се влага различен смисъл. Еволюцията на съветското общество, на фашистката държава в Италия и на националсоциали-стическа Германия позволяват на цяла редица специалисти от обществените науки да посочат точни родови белези на тези общества. Безспорната матрица на тоталитарното общество, пър-восъздателката му, е съветската държава.

1. Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена в посока от горе на долу — от малка група ръководители — партиен елит, висша номенклатура начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)—към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални.

2. Партията прониква във всички съществени държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е — партия-държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите видове власти.

3. Тотален терор — физически или морален и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика до пълно промиване на мозъците, до оглупяване — това са двете страни на медала на системата, която елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското озъбено лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача н следи всички граждани, включително и най-висшето ръководство на партията.

4. Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност, включително върху науката, културата, изкуството.

5. Изграждането на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката до подчиняването й от партията-държава.

Тоталитарната система превръща Съветския съюз в затворено, откъснато с желязна завеса (термин, използван за първи път от белгийския социалдемократ Вандервелд в 1930 г.) от останалия свят, общество, в което животът е ад, а пропагандата го представя като пролог към комунистическия рай, и обратно — животът зад желязната завеса е представен само като ад за трудещите се, които копнеели за съветско общество.

Загрузка...