Н. К. ДжемисинЗасенчено слънце(книга 2 от "Сънната кръв")
В пустинята видях човек, гол и противен, който клечеше в пясъка, държеше в ръце сърцето си и ръфаше. Попитах го: „Вкусно ли ти е, приятел?“ „Горчи, горчи“, отвърна той, „харесва ми обаче, защото е горчиво и защото си е моето сърце.“