Засенчено слънце

10. GGD Сонта-и

Докараха търговката Дане в Хетава сутринта в Деня на новата бира. Ханани чу гълчава от веселбата на площада, когато дверите към Залата се отвориха, за да пропуснат четирима Чи-рак-Пазители с нейния паланкин. Те го положиха върху подиума и дръпнаха завесите, за да се види жената.

Търговката бе потънала в крайно неспокоен сън. По лицето и бе избила пот - въртеше се, издаваше трескави звуци. Очите и се движеха с бясна скорост под клепачите, сякаш образите, които я тормозеха в съня, бяха твърде много и прекалено бързи, за да ги проследява. Дошлата с нея слугиня закри уста с шепа, за да спре сълзите си.

- Не може ли да се събуди? - Нен-не-вера, дежурният Лечител, коленичи край Дане, а Пазителите се отдръпнаха настрани.

Обучението на Дане пролича, когато слугинчето се овладя мигновено.

- Не, Лечител - промълви то. - Щом се върнах снощи, след като бях донесла съобщението в Хетава, тя отново бе заспала. Помислих, че най-накрая е намерила достатъчно покой, за да си отдъхне, но понеже сутринта не стана, отидох в спалнята и. Заварих я в това състояние. Как ли не се мъчих да я събудя.

Нен-не-вера кимна и сви устни, докато вдигаше клепачите на Дане - Ханани мерна за миг въртящите се с бясна скорост в орбитите очи, - а после отвори устата и, за да и помирише дъха.

- Скоро не е приемала храна или течности. Има ли врагове?

Слугинята се ужаси.

- Никой не би я отровил!

- Само изключвам различни възможности, дете. - Повдигна главата на Дане и започна да масажира гърлото. Опипа жлезите по шията, премери пулса. Ханани знаеше, че всичко това бе част от традиционния ритуал на прегледа, който в дадения случай обаче бе абсолютно неуместен.

Тя застана върху първото стъпало на подиума.

- Нен-не-вера-братко.

Нен-не-вера не вдигна поглед.

- Намираш се под възбрана, Чирак.

Ханани прехапа устни заради болката от това напомняне, макар да бе изречено с мек тон.

- Тази жена… - Тя преглътна. - Видях я преди едно четиридневие. Тя изпрати съобщението до мен. Братко… - Спря се сама и стисна юмруци. Нямаше да се моли. Нямаше.

Най-накрая Лечителят погледна през рамо към нея. Произходът му бе наполовина източен - бледа кожа, провиснала коса, поразително бяла от възрастта, но черните му очи гледаха с характерната за всеки шуна острота.

- Добре тогава. Но няма да навлизаш в лечебен сън, ясно ли е?

- Да, Братко. - Бързо, докато не се е разколебал, Ханани коленичи от другата страна на носилката. Като хвърли кос поглед към слугинята, тя промълви тихо: - Братко, има един сън…

- Знам, Супериорът осведоми старейшините от Пътя на Лечителите, а аз съм един от тях. - Нен-не-вера се усмихна едва-едва на смаяното и изражение. - Трябва да признаеш, Чирак, че цялата история е крайно любопитна. Не мога да удържа нетърпението си да се заема най-накрая лично с проучването на този загадъчен сън.

Като си спомни гнусното усещане от сянката в споделения с Бирник Ниджири сън, тя потрепери.

- Братко… - Само че не можа да произнесе на глас онова, което бе в ума и. „Внимавай“ щеше да прозвучи обидно, като намек, че го мисли остарял или неспособен по друга причина да се справи със задълженията си. „Даюхотем умря от това“ би било още по-зле, понеже Нен-не-вера бе Лечител с повече от четиридесет наводнения опит - нямаше място за сравнение между неговите умения и тези на едно дете. Тя прехапа устни, за да замълчи.

Той сякаш разбра всичко.

- Не се притеснявай, Ханани. Може би е добре да доведеш твоя наставник, ако точно сега не си почива. Би било разумно да имаме още един Лечител тук - просто за всеки случай.

Такива поръчения се възлагат на послушници - унизителна болка сви стомаха на Ханани. Но и това бе начин да помогне, а в дадения момент бе по-добро от нищо. Кимна припряно към Нен-не-вера и хукна да търси Мни-ини.

Наставникът и тъкмо привършваше упражнение по лечение на рани в Залата на Пазителите. Забеляза я още щом излезе от сънната стая, следван от върволица полузаспали момчета, които се отправяха към поредния внушаван в съня им урок.

- А, Ханани. Ако си… - И я погледна в лицето. - Какво има?

Когато разбра каква е работата, Лечителят веднага стана сериозен.

- Отивам веднага. Намери някой послушник да доведе Супериора.

Последното я смая.

- Супериора ли, Братко?

- И Йехами, ако не преподава в момента. - Прочете уплахата на лицето на момичето и въздъхна. - Свидетели, Ханани. Ако лечението се окаже сложно, искам да се убедят, че Даю не е проявил неспособност, а се е натъкнал на нещо, което може да озори и опитен Лечител. Знам, че би предпочела да не използвам приятеля ти като аргумент…

Ханани поклати глава, за да прогони неразумното чувство за вина. Бирник Ниджири и бе обяснил, че подобна тактика не е в състояние да изчисти името и, но тя разбираше желанието на Мни-ини да опита. Дано свършеше работа.

- Даю би искал това, Братко.

Мни-ини кимна, после я отпрати с ръка и забърза към Залата на Благослова. Ханани спря един от групата ученици на Мни-ини и го изпрати да търси Супериора. Часът на Йехами се провеждаше наблизо, в Залата на Бирниците, и тя припна през вътрешния двор към най-малката сграда от Хетава, за да занесе вестта лично.

За разлика от топлия жълтокафяв пясъчник, използван за всички останали постройки, стените в Залата на Бирниците бяха от сив мрамор. Коридорите тук бяха по-хладни, по-мрачни и по-тихи от всяко друго помещение в Храма и създаваха предразполагаща към размисъл атмосфера. Ханани забави ход въпреки нетърпението си, защото ситното потропване на сандали върху камък бе шумно и смущаваше покоя. Тя не се опасяваше от възможността да смути самите Бирници - техните килии бяха на четвъртия етаж, далеч от шума и суетата. Просто след като се намираше в дома им, и се струваше непочтително да не се движи спокойно, както те правеха, да не говори тихо, както те правеха, да не говори меко, както те правеха, и да не се държи по всички онези начини, които най-много биха допаднали на Хананджа.

Не можа да си спомни коя точно стая търси. Упъти се по посоката на някакви гласове.

- … по-опасен от баща си - казваше един от тях. Напомняше за мрамора на стените - мрачен, студен и сив. - Животът му е протекъл по-трудно и затова е натрупал повече омраза.

- Вярно е, трябва най-напред добре да го огледаме - обади се друг глас, по-ведър и с весела нотка. - Но не съм сигурен, че планът ми харесва. Пустинните народи не са склонни към мирен живот.

- Ако той позволи да бъде наранен който и да е от двамата, ще разберем що за човек е. - Този глас бе по-млад, не така уверен. Привлечена от него, Ханани зави зад един ъгъл и видя светлина пред себе си. В атриума на сградата проникваха лъчи утринно слънце. Това бе каменната градина, където Бирниците танцуваха в уединение своите молитви. Младежкият глас продължи: - Макар че тогава белята вече ще бъде сторена.

- Това не може да се избегне - намеси се четвърти глас и Ханани замръзна ужасена, понеже той принадлежеше на Бирник Ниджири. Което означаваше, че изобщо не бива да чува този разговор. - Той по никакъв начин не би се доверил на когото и да е от нас. Но някой млад, който няма как да е участвал по какъвто и да е начин срещу баща му - някой, когото ще му се прииска да закриля, а не да се бои от него…

- Замълчете - нареди неочаквано студеният сив глас и входът към атриума бе засенчен от висока мършава фигура, която излезе на светло. - Чирак-Лечител.

Фигурата бе облечена в роба с качулка. Ханани преглътна мъчително и направи дълбок поклон над две ръце в израз на молба за прошка.

- Много съжалявам, Бирник. А-а-аз търся Учител Йехами. Т-той има час в тази сграда.

- Натам. - Бирникът посочи с глава посоката, от която бе дошла. - За какво ти е?

Ханани преглътна отново.

- Жената на починалия приносител бе донесена в Залата на Благослова, Бирник, пострадала от същия сън, който уби нейния съпруг. - И Даю. - Лечител Нен-не-вера се опитва да я излекува. Моят наставник смята, че… може би… свидетели…

Бирникът погледна встрани - край него изникнаха едновременно още трима, чиито силуети се очертаваха на светлината на градината. В единия разпозна Ниджири, преди той да нахлузи качулката си, както сториха и останалите.

- Всички ще дойдем - заяви мършавият Бирник. - Мисля, че сме по-подходящи като свидетели от Учител Йехами, понеже можем да наблюдаваме едновременно света на сънищата и този на будните. Води ни, Чирак.

В този глас звучеше единствено категорична заповед. Ханани не можа да измисли подходящ начин да възрази. Но Бирникът бе напълно прав - никой нямаше да се осмели да постави под съмнение наблюденията на такива свидетели. Надявайки се, че не издава вълнението си, Ханани ги поведе към Залата на Благослова.

Но когато стигнаха до подиума, тя замръзна от изненада.

Нен-не-вера стоеше встрани от носилката на Дане. Раменете му бяха отпуснати и целият трепереше като засегнат от тежък паралич. Мни-ини го държеше за раменете и почти го носеше, а лицето му бе посърнало от загриженост.

Мършавият Бирник се промуши покрай Ханани като змия - самата грациозност и целеустременост. Тъмновиолетовата татуировка върху рамото му представляваше цвят от куче грозде - Сонта-и, най-възрастният от Пътя.

- Каква е станало? - попита той.

Загубил дар слово, Нен-не-вера само поклати глава. Мни-ини отговори:

- Нен-не-вера опита да намери душата на просителката -първият етап от лечението. Нещо му попречи.

Нен-не-вера потръпна и отново поклати глава.

- Нямаше я там. Беше… не можах да я намеря. Но имаше нещо друго. Богиньо! - Той се отскубна от Мни-ини и вдигна поглед към огромната статуя, която се извисяваше над всички. Ръцете и бяха гостоприемно разтворени. Сякаш за да ги сграбчи, Лечителят протегна своите - силно разтреперани.

- Нищо твое - прошепна той. Гласът му бе трескав и пълен с тревога, какъвто Ханани не го бе чувала никога. - Нищо от тебе не носи подобно усещане!

Бирник Сонта-и бързо приближи подиума и докосна рамото на стария Лечител. Нен-не-вера простена тихо и сякаш повехна. Мни-ини го хвана бързо под мишниците и го заведе до една от пейките край стената.

Сонта-и се обърна да погледне слугинята, която се бе дръпнала назад с широко отворени очи. След това се взря в Дане.

Още един Бирник пристъпи напред. По-висок от всички останали. По жълтия цвят от дивия шафран върху рамото му Ханани позна най-младия от Пътя - Инму.

- Сонта-и-братко, сигурен ли си…

Но Бирник Рабанех сложи ръка на рамото му. Инму погледна първо него, после Сонта-и, и се покори. Сонта-и коленичи край Дане и докосна с пръсти затворените и клепачи.

И в този момент Ханани бе обзета от ирационален страх - ирационален, защото откъде накъде щеше да се плаши един Бирник от някакъв си сън? Въпреки това тя приближи.

- Бирник.

Четири качулати лица се извърнаха към нея, макар да бе заговорила само Сонта-и. На него каза:

- Стана в междинното пространство. Не в Ина-Карек, нито пък тук, в Хона-Карек. Помежду.

Той присви очи. Бирник Ниджири и хвърли продължителен, замислен поглед. Момичето се почувства смалено пред очите на четиримата и се прокле, задето бе могла да изтърси подобно нещо. Но преди да измъдри някакво извинение, Ниджири се обърна към Сонта-и. Никой от двамата мъже не пророни дума, но помежду им премина някаква искра - всеки що-годе надарен в сънищата би я усетил. Сонта-и кимна едва забележимо и отново насочи вниманието си към Дане. Склопи очи. Отмина миг.

„Това няма да протече добре“ - шепнеше всяка частица от Ханани.

Но още преди да измисли какво иска да каже, Сонта-и издаде тих и неестествен звук. Ханани затаи дъх и понечи да се хвърли към подиума, но Ниджири я стисна за рамото като с менгеме. Обърна се да го погледне и съзря посърналото му от скръб лице - взираше се в Сонта-и. Обърна се към Рабанех и видя същото. Какво им ставаше на всички? Усещаха опасността, както и тя - защо не я осуетяха? Единствен Инму гледаше объркано, когато срещна очите му, но и той побърза да ги насочи другаде, като вирна брадичка.

Сонта-и неочаквано се задъха и отвори широко очи и уста. По лицето му пробягаха десетина различни изражения - повече, отколкото Ханани бе виждала там въобще, но с такава бързина, че не можа да запомни никое от тях.

- Толкова много гняв - прошепна той. - Толкова скръб. Никога преди не съм чувствал нищо. Каква ирония. - Той потрепери. Ръката му се откъсна от лицето на Дане, за да потърси опора в пода. Това бе първото непохватно движение на Бирник, което Ханани бе зървала. Той сякаш с огромно усилие се вторачи в ръката си. - Пространството помежду. Там силата не е достатъчна. Дете, Ниджири. Стихийният сънуващ е дете.

Той най-неочаквано се срина напред и се стовари върху Дане. Уплашен, Мни-ини се втурна да го вдигне. Бирник Рабанех незабавно се притече на помощ. Но тялото на Сонта-и увисна помежду им, а падането му не причини никаква вреда на Дане. И двамата бяха вече мъртви.